Ваксина против стрес, Синелников

www.spiralata.net
43 е грижа за чакащите хора.
- Люда - отговорих й аз, - сега се постарай да се успокоиш, а след това ще се опитаме да приложим метода на Психоенергийното Айкидо в тази ситуация.
- Добре. Само ми напомни какви въпроси трябва да задам на своето подсъзнание.
- Разположи се по-удобно, затвори очи и попитай своето подсъзнание как и с каква цел е създало тази ситуация?
Людмила затвори очи, изправи раменете си и сложи ръце на коленете си. 3апочна да диша равномерно и спокойно.
- Разбрах какъв е проблемът - каза тя след минута, без да отваря очи. - До тази ситуация ме е довела моята агресия спрямо Украйна, правителството и президента. Когато попитах своето подсъзнание с какво съм предизвикала тази ситуация, в ума ми се появиха следните мисли:
„Президентът е тъп! Народът е алчен и завистлив! Идиотски закони! Изобщо не мога да разбера за кого ги създават.“ А- а-а, чакай - продължи тя бавно и провлечено, - оказва се, че имам и страхове.
Страхувам се да напусна своята родина: Не се доверявам на тази страна и на правителството. Затова си създавам препятствия при получаването на разрешение за пребиваване и оформянето на гражданството. Тоест, чиновниците със своите действия ми помагат да направя правилния избор. И не само на мен. Та нали там общуват и с други хора. Там идват много татари, които са пристигнали от
Узбекистан. Получава се, че и те имат същите страхове като мен. - Ух! - въздъхна Людмила с облекчение, като отвори очи. - Сега всичко ми е ясно. Някак ми стана по-леко на душата. И вече не ме е яд на онези жени.
- Сега им благодари за този урок - казах аз.
- Да, благодаря ви за урока по любов към Украйна,
;
- президента, чиновниците. Вие ме учите да бъда уверена в себе си. Да се доверявам на живота. Сега ще се чувствам уверена и спокойна в която и да е страна, във всяка държава. Идвам в Украйна с добри мисли, с любов.
- Сега, когато им прости и им благодари, какво би им подарила? - попитах аз.
- Искам да им подаря просторно и светло помещение с климатик, със столове за посетителите. Да, и нова електрическа кана. Нека пият чай или кафе и се наслаждават.
- А сега - казах аз, - дай ми папката с документите. Тъкмо отивам в тази посока.
- Но ти няма да успееш - каза Людмила, - остава само един час преди да затворят. А там и голяма опашка има.
- Нищо - отсякох аз уверено, - вече формулирах необходимото намерение. Всичко ще бъде наред, дай ми документите.
Излязох от вкъщи в добро настроение. Когато слизах по стълбите, чух как две съседки около входа разгорещено спорят за нещо.
„Това е някакъв сигнал за мен - помислих си аз. - Значи две части от моето подсъзнание водят спор.“
Благодарих на съседките за този сигнал, насочих вниманието си към вътрешното си „аз“ и „чух“ как две части на моята личност изясняваха отношенията помежду си.
„Къде си тръгнал толкова късно?! - нареждаше едната част. - Няма да ти стигне времето.
По-добре да беше послушал жена си.“
„Всичко ще бъде наред! - уверяваше другата част. - Няма никакви препятствия.“
„А опашката? - възмущаваше се първата. - Нима не знаеш, че там винаги има големи опашки?“
„Ще ме пуснат - отговори втората. - В краен случай ще мина без ред.“
„Много си самоуверен, приятелю“ - саркастично реагира първата.
„Тихо! - подвикнах им мислено. - Стига сте спорили! По-добре ми помогнете да направя това с минимална загуба на сили, време и пари.“
Вътрешният диалог утихна.
Продължих по пътя си.
Когато наближих паспортното бюро, иззад ъгъла се появи млада красива жена с огромен букет от червени рози. И от жената, и от букета се разнасяше прекрасен аромат.
Бях доволен.
„Това е много добър знак“ - помислих си аз.
След минута вече бях там. До края на работния ден оставаха тридесет минути. Около вратата на кабинета се тълпяха хора. Проправих си път до вратата, за да имам възможност да вляза, без да се редя на опашката. Бях настроен решително. Но една жена от опашката веднага ме постави на място.
- Млади господине - каза тя ехидно, обръщайки се към мен, - не виждате ли, че тук има опашка.

www.spiralata.net
44
Да ви запишем ли?
- Разбира се, запишете ме - казах аз, като се стараех да придам на гласа си мажорни нотки.
Съобщих фамилията си.
- Вие сте двадесет и осми подред - съобщи тя тържествено.
- А човекът, който влезе преди малко, кой номер е? - ... попитах я аз.
- Четиринадесети - отговори тя.
- А кой е двадесет и седми? - попитах аз, като се обърнах към хората от опашката.
- Аз! - отговори един възрастен татарин. - Фамилията ми е Умеров. Вие сте след мен.
Той произнесе последните думи с някаква тъга в гласа, явно се досещаше, че няма да успеем да минем днес.
Прииска ми се да му окажа подкрепа и мислено му подарих цял казан с горещ, ароматен пилаф.
Мъжът веднага се ободри и на мен също ми стана добре на душата.
В този момент вратата се отвори и излезе една от служителките.
- Тук има ли мъже?! - хвърли тя въпроса в опашката.
- Има! - казах аз силно и направих крачка напред.
- Трябва да донесете няколко бутилки с минерална вода - каза тя. - Ще помогнете ли?
- Разбира се - отговорих аз. - Накъде да вървя?
След няколко минути бутилките с вода от колата вече бяха в кабинета под масата.
- Дайте си документите - каза жената. - Липсва ви само една квитанция за платена такса - заключи тя, след като изучи съдържанието на папката. - Но това не е проблем. Нека жена ви дойде лично след една седмица със своя паспорт и квитанцията, за да си вземе документите. Те ще бъдат готови дотогава.
- Знаете ли - обърнах се към нея с молба, - бихте ли могли да я пуснете без ред следващия път?
- Разбира се! - отговори тя. - Няма никакви проблеми! Нека само да дойде в началото на работния ден.
Служителката погледна снимката на моята жена, която беше в папката, и каза:
- Красива жена имате. Късметлия човек сте.
- Благодаря - рекох аз. - Изобщо аз съм много щастлив човек.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: