Ваксина против стрес, Синелников

www.spiralata.net
22
сега имам билет за Маями. Предложиха ми работа там. Beче съм напълно сигурен, че всички тези
събития имаха своето основание - принудително да ме насочат към моя милион. Щом се устроя
там, ще ви поканя да проведете семинар за американците.
Ние живеем в света на силата. И можем да използваме всяка сила в полза на себе си и на околните. Тоест, от всяка ситуация можем да извлечем нещо положително.
В една далечна страна настъпила голяма суша. Богатата реколта загивала пред очите на
хората. Те се страхували да не умрат от глад. И тогава се обърнали към Бог:
- Господи! Нима не виждаш нашите страдания? Изпрати ни дъжд!
Но дъжд нямало.
Тогава хората започнали още по настойчиво и отчаяно да молят Бог за дъжд.
И тогава Бог им изпратил дъжд. Реколтата била спасена.
Но когато хората започнали да ядат от храната, приготвена от тази реколта, те умирали.
Тогава отново се обърнали към Бог:
-Господи! Къде съгрешихме? За какво ни е това наказание?
А Бог им отговорил:
- През тази година реколтата беше отровна. И аз нарочно ви пратих сушата, за да я
унищожа. Вие щяхте да гладувате през годината, но да останете живи. Но толкова настоятелно
ме молехте да ви изпратя дъжд.
Всичко зависи от това как се отнасяме към събитията. Ако още от началото у мен бъде заложено знанието, че всичко в този свят не се случва просто така, че моето подсъзнание създава събития, за да ми помогне да намеря истинския път и да привлека в живота си нужните ми хора, а аз на свой ред помагам на тези до мен, животът придобива напълно нов смисъл. Изчезва страхът от бъдещето.
Преставаш да се чувстваш нещастна жертва. И започваш да натрупваш сила.
- А как трябва да се постъпи - можете да попитате вие, - ако не разбираш какви мисли и емоции са довели до появата на дадена ситуация и защо тя е създадена от подсъзнателния разум?
Дори да не разбирате как и с каква цел сте създали ситуацията, а това се случва - не се разстройвайте. Информацията можете да я получите по-късно, когато вече сте далече от неприятните преживявания.
В началото на моята дейност, когато бях започнал да разработвам новия психологически модел, в живота си имах такива ситуации, в които ми беше трудно да се ориентирам веднага. В такъв случай си казвах: „Е, добре. Знам, че в този свят всичко е справедливо и закономерно.
И имах такива мисли и постъпки, които доведоха до появата на тази ситуация. Знам също, че с помощта на тази ситуация моят подсъзнателен разум и Господ Бог правят нещо важно и необходимо за мен. И аз приемам тази ситуация със смирение и благодарност. Доверявам се на своето подсъзнание.“
Това се случи преди няколко години, когато работех като лекар хомеопат към детската

www.spiralata.net
23
болница.
Този ден бях забравил ключовете от шкафа с хомеопатичните лекарства.
„Странно - помислих си аз, - никога досега не ми се е случвало да забравя ключовете си.“
Трябваше да предприема нещо и аз позвъних на съпругата си.
- Людмила - помолих я аз, - знаеш ли, забравил съм ключовете от шкафа с лекарствата вкъщи.
Можеш ли да ми ги донесеш сега?
-А ти защо не дойдеш да ги вземеш? - попита ме тя.
- Ами защото, ако тръгна, ще ми е необходимо два пъти повече време, отколкото на теб, ако
ти ми ги донесеш. Пред кабинета ми има хора, които ме чакат.
- Знаеш ли - отговори ми тя, - току-що си легнах, за да си почина, и затова не искам да
тръгвам. Ти си забравил ключовете си, ти ела да си ги вземеш. - След тези думи тя затвори
телефона.
Изобщо не очаквах от нея такъв отговор. В мен започнаха да нахлуват гняв и обида.
„Как може?! - мислех си аз и почвах да кипвам. - Аз се старая за семейството, работя, печеля
пари, а към мен се отнесоха толкова грубо. Виж я ти нея, легнала да си почива“
Лошите мисли започнаха да набират скорост. Но в един момент нещо се пречупи у мен.
„Стоп! - казах си аз. - Защо се сърдя?! Аз съм добрият вълшебник. Хайде да помислим -
продължавах да разсъждавам наум - как създадох ситуацията и защо тя ми е нужна?"
Но колкото и да се стараех, в главата ми не се появяваше нищо разумно. Беше ми трудно да се
успокоя и да се отпусна.
„Добре! - казах си аз. - Доверявам се на своето подсъзнание и на Бог, доверявам се на съпругата
си. Ако тази ситуация се е появила, значи тя ми е нужна за нещо, за какво - ще разбера по-късно.“
С тези мисли излязох от поликлиниката и се отправих към вкъщи за ключовете. По пътя отново
се опитвах да се обърна към своето подсъзнание. Не получавах никаква информация. Но поне се
успокоих. И когато влязох у дома, най-напред благодарих на съпругата си за нейния отказ, което я
накара да се учуди доста.
Но най-интересното, заради което давам този пример, стана след като вече се върнах в
поликлиниката.
След минута в кабинета ми влезе мой познат, когото търсех вече две седмици. Всъщност, той
ми трябваше спешно. Надявах се да занесе едни мои документи в Киев, тъй като често пътуваше
там в командировка.
- Как ме намери? - попитах го, след като се поздравихме.
- Пристигнах по личен въпрос - каза той. - Годеницата ми е тук на практика. И изведнъж те
видях. Казах си - ще му се обадя.
- Чудесно! - възкликнах аз радостно. - Търся те от две седмици. Искам да те помоля да занесеш
едни документи в Киев.
- Няма проблем - отговори ми той.
Тъкмо утре трябва да пътувам за там.
Ние поговорихме още за най-различни неща. И когато моят познат си отиде, внезапно ми
хрумна:
Ето защо ми е била нужна тази ситуация с ключовете. Ако не се бях върнал вкъщи и обратно в
поликлиниката, нямаше да се срещна с моя познат и нямаше да мога да му предам документите.
Какво мъдро подсъзнание! - помислих си аз. - Така добре да подреди всичко! И огромно благодаря
на Людмила за нейния отказ. Сега, когато разбрах смисъла на ситуацията, аз съм й особено
благодарен. Може би тя дори не се досеща, че със своя отказ ми помогна да срещна нужния ми
човек.“
След тази случка вече никога не се съмнявах в справедливостта на онова, което става. И ако
невинаги разбирам какъв е смисълът на ситуацията, аз я приемам с благодарност, без претенции и
обиди, като се доверявам напълно на Силата.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: