Валтер нитше брачен съветник

Интимната любов

Преди да започне с лечението на някоя болест, лекарят трябва да постави правилна диагноза. При това диагнозата не представлява просто изброяване на симптомите (напр. болки в гърдите, кашлица, храчки), а трябва да определи същинската болест (напр. бронхопневмония), за да може да се назначи и съответното лечение.

Ако лекарството или терапията са неправилни, те няма да спрат хода на болестта — например нито капки за уши, нито операция на апендикса няма да помогнат при бронхопневмония. Дори пациентът да има чувството, че „все нещо се прави за него“, болестта само ще се задълбочава — проблемите ще растат, вместо да намаляват.

Същото важи и за проблемите в областта на секса. В случай на импотентност нито хапчетата за повишаване на потентността, нито порнографията ще разрешат основния проблем, а само ще го задълбочат още повече.

Духовно маскираното „въздържание“ или „мъчителното, но съзнателно изтърпяване“ са също толкова погрешни методи за лечение на интимните конфликти, както и желанието за все нови и нови сексуални дразнители, постигани посредством перверзии.

За да можем да разберем различните причини за интимните конфликти, трябва най-напред да се запознаем по-подробно със самата сексуалност. При това ще установим принципни различия във възможните цели и мотиви на сексуалността. За яснота ще разделим сексуалността на любовна сексуалност и егосекс.

Любовната сексуалност е по принцип насочена към другия, а егосексът — към себе си. Разбира се, строгото разделяне на сексуалността на тези два вида е теоретично, на практика границите между тях са доста размити. Но за по-доброто разбиране на тази обширна тема това разграничение ще ни бъде необходимо.
Егосексът
Основата, на която се гради егосексът, е идеята, че сексуалността е основна физиологична потребност, заложена в човека, като глада и жаждата: щом усети глад, човек трябва да засити тази своя нужда — той трябва да яде, за да не умре. Също така щом усети сексуално влечение, човек трябва да го задоволи със съответните сексуални действия.

И така, егосексът по принцип произтича от определена хормонална потребност, от инстинкта за размножаване, който ни е известен от животинския свят.

 

Инстинктът за размножаване
Всички животни имат инстинкт за размножаване, който осигурява съхраняването на вида. В определеното време те усещат неудържим подтик към съвкупление.

Сексуалността в животинския свят, или съешаването, се дължи изключително на хормонални и инстинктивни дразнители, на които животинският организъм не може да се противопостави.

Животното е подчинено на своите инстинкти. То не може да управлява инстинкта за размножаване и не би могло да има друга цел при съешаването освен задоволяването на този нагон. Животинската сексуалност е, така да се каже, „функция на жлезите“.

Егосексуалният човек живее според същия принцип:

Сексуалното влечение трябва да бъде задоволено. Единствената цел на сексуалността въобще е нейното задоволяване (чрез „функцията на жлезите“).

В тази схема се вмества например самозадоволяването (мастурбацията): човек усеща сексуално желание и сам го задоволява, т.е. чрез сексуалното преживяване се постига краткотрайно „облекчение“.

Смисълът и целта на тази сексуалност не е собственото задоволяване, а предимно да бъде в служба на любовта — любов, която цели да зарадва и ощастливи другия.

Любовта има различни форми на изразяване. В брака тя може и трябва да се изразява и във физическа близост — под формата на сексуалността.

При тази създадена от Бога сексуалност главното желание е партньорът да бъде зарадван и задоволен. Основната цел не е собственото задоволяване, а дълбокото ощастливяване на другия.

Естествено когато двама души се стремят да изразят по този начин своята любов един към друг, самите те също биват задоволени и ощастливени — но това не е единственият смисъл и главната цел на тяхното съединение.
Принципи на любовната сексуалност
Единствено любовната сексуалност може да бъде пълноценна, стимулираща и двамата партньори, защото тя за разлика от егосекса, се основава на истинската любов. Ето защо тук ще се занимаем по-отблизо с нея и ще разгледаме някои нейни основни принципи.
Любовната сексуалност трябва да бъде подчинена на ясно осъзната цел
За да можем да направим разлика между самоцелно и целенасочено действие, ще разгледаме за пример една друга дейност, която също би трябвало да бъде израз на истинска любов: проповядването на евангелието. Естествено всяко сравнение е несъвършено, но все пак могат да се видят някои принципни неща.

Целта на проповядването на евангелието е хората да повярват в Господ Исус Христос. Ако един проповедник започне да прави това просто защото на него самия му доставя огромно удоволствие да проповядва — независимо какво, независимо кога, независимо как — „Прекрасно е да проповядваш!...“ — що за уродливо служение би било това!

Тази негова дейност със сигурност няма да продължи дълго, защото проповядването скоро ще му омръзне. Тъй като мотивацията му е била самоцелна, той най-вероятно или въобще ще престане да проповядва или ще потърси някакъв изкуствен стимул, за да може да продължи.

За разлика от него един истински проповедник на евангелието винаги ще вижда пред себе си крайната цел на проповядването и цялата му дейност ще се определя от тази цел. Ако няма хора, които да искат да го слушат, той няма и да проповядва, а ще чака, докато отново би могъл да го върши целенасочено.

Любовната сексуалност също е целенасочена — целта е да доставя радост на своя брачен партньор, когото обичам. Ако се преследва тази цел, качеството на любовната сексуалност само ще се повишава с времето дори ако тя намалява по количество.

За разлика от това при егосекса става точно обратното (по-нататък ще се спрем на това в по-практически аспект). Там настъпват същите явления, както и при самоцелното проповядване — с времето очарованието и желанието се изгубват.

Ако целта е погрешна, а именно задоволяване на първо място на собствените желания, пълноценната сексуалност е също толкова невъзможна, колкото и при безразличното „изтърпяване“ на сексуалния акт.

За да можем да имаме ясна цел, трябва преди всичко да имаме правилно отношение към сексуалността, трябва да знаем защо и с каква цел съществува тя.

Затова нека първо хвърлим един поглед в Библията, тъй като Божието Слово ни дава най-добрата информация за смисъла и целта на сексуалността. А и кой би могъл да ни осведоми по-добре от самия неин Създател, Творец на човека?!
Сексуалността е дадена от Бога
Когато говорим за сексуалността, трябва да знаем, че това не е някаква съмнителна или неприлична тема — Бог не е създал нищо съмнително и неприлично.

„Защото всяко нещо създадено от Бога е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение.“ (1. Тим. 4:4)

За съжаление в християнските (а и не само християнските) среди често се ширят схващания относно сексуалността, които нямат нищо общо с библейското разбиране. Някои смятат, че сексуалността била „плътска и греховна“, докато сексуалното въздържание било по принцип по-добро и „по-духовно“.

Даже има християни, които гледат на сексуалността като на необходимо зло. Такова едно отношение обаче е оскърбление за Бога, който заедно с човека е създал и неговата сексуалност. Можем ли да твърдим, че Той е действал неразумно или дори че от самото начало е сътворил нещо недуховно и лошо? Нима Той е сътворил добри и лоши части на тялото? Това е глупаво, както виждаме и в Битие 1:31:

„И Бог видя всичко, което направи; и ето, беше твърде добро.“

Всичко, което Бог е сътворил, е било и е много добро — включително и сексуалността, защото Той я е създал като любовна сексуалност.

„Женитбата нека да бъде на почит у всички“ се казва в Евр.13:4, и то именно във връзка със сексуалността: „и леглото неосквернено“. Неосквернено от какво? Не от самите интимни отношения, както някои твърдят, а от блудство и прелюбодейство. Това ясно личи от по-нататъшния текст: „...защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците!“ Блудството и прелюбодейството нямат нищо общо с любовната сексуалност, те спадат в областта на егосекса. Егосексът е една изкривена, перверзна форма на създадената от Бога любовна сексуалност и следователно не може да бъде приписан на Твореца, а на Неговия противник — дявола.

В Притчи от 5:15 нататък ясно се вижда, че Бог е дал на човека сексуалността като един физически израз на любовта, като подарък, с който двамата да си доставят взаимна радост:

„И весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време, и възхищавай се винаги от нейната любов!“(ст. 18,19)

Има много хора, които поради неправилно възпитание в детството или определени минали преживявания са се сблъскали единствено с егосекса и не могат да го различат от любовната сексуалност. Затова те хвалят всичко, което е по някакъв начин свързано със секс, в един общ кюп и му лепват етикета: „Лошо.“ Това е абсолютно неправилно. Трябва ясно да правим разликата: Бог е дал на брачната двойка сексуалността като една измислена, създадена и желана от Него възможност, чрез която всеки един от партньорите да може да изрази физически своята любов към другия и да се радва.

Не бихме ли казали, че той постъпва, меко казано, неправилно?! Това, че истинската любов може и трябва да се изразява и чрез думи, ни е пределно ясно, но също така истинската любов може и трябва да се изразява физически — чрез сексуалността.

Много бракове страдат от сексуално въздържание или безразличие. Всякакви благочестиви маски („Ние сме женени от 23 години и вече се нуждаем от секс само веднъж на тримесечие — толкова сме израснали духовно!“) са излишни и смешни! Тук явно се касае за тежко разстройство на брака — тези съпрузи вече не изразяват физически своята любов един към друг, както Бог е имал предвид. А може би това е показател, че между тях никога не е имало истинска любов, както много често се случва. Действително е трудно да се изрази нещо, което въобще липсва — между тях цари мълчание, включително и в интимната област.

Интимните отношения, които се базират на любовна сексуалност, имат свързващо, обединяващо и обогатяващо въздействие върху брака. Тази интимна близост съществува само между двамата партньори, докато всички останали области от живота се делят и с други хора, например с децата. Това общение насърчава и подкрепя партньорите, поддържа тяхното уважение един към друг и връзката помежду им и въздейства благотворно на атмосферата, на тона на разговорите, на нежността в отношенията им. От това цялото семейство може да има само полза.

Когато в брака се налага сексуално въздържание, то трябва да бъде само по взаимно съгласие поради причина, която е толкова важна, че изисква изключително интензивна молитва, и то за кратко време. Така казва апостол Павел в 1 Коринтяни 7:5.

И така, Бог е създал сексуалността като възможност за физически израз на истинската любов, като извор на радост. Затова и на сексуалността можем и трябва да се наслаждаваме „с благодарение“ (1 Тимотей 4:4), когато тя е подчинена на тази основна цел.

И така, каква е целта на Вашата сексуалност?

 

Любовната сексуалност се гради в атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение

Върху тази основа вече може да се постави купето — което може да се сравни с биологичните функции на сексуалността.

Представете си да се опитате да карате кола, която няма нито двигател, нито колела — само купе. Мъчно, нали? Това би означавало да бутате купето пред себе си по улиците. Но именно това е, в преносен смисъл, един от аспектите на егосекса. Той може да мине и без атмосфера, не се нуждае от сигурност, нежност и взаимно уважение. Съответно и резултатите са отегчение и умора (та кой би могъл дълго време да бута по улиците купе?), разочарование и разруха.

И така, душевната основа на любовната сексуалност се състои в сигурност, нежност, взаимно уважение и взаимно приемане. Тази любов винаги включва цялостния човек. За разлика от това егосексът най-често се ограничава само до половите органи, така че бихме могли да говорим за „генитален секс“.

При това не става въпрос за наличието на съответни чувства като привличане или симпатия, тъй като егосексът много често (особено в началото на една такава връзка) е придружен от огромно изобилие от еротични чувства и възбуждащи усещания. Атмосферата на сигурност, нежност и взаимно уважение трябва обаче да съществува преди самото сексуално действие и, както вече казахме, се дължи на истинска любов.

Как изглежда на практика създаването на тази атмосфера?

Ще разгледаме някои общи напътствия, които обаче, драги читателю, се отнасят лично за Вас, а не за Вашия партньор!

Човек лесно би могъл да се подхлъзне и когато чете описаните по-долу оптимални условия за любов, да си помисли: „Ето, понеже моят партньор не може да изпълни тези високи изисквания, затова между нас не може да има любовна сексуалност.“ Естествено, че не може, защото, както вече видяхме, правилната сексуалност е резултат от истинска любов, която никой от нас не притежава съвършено и пълно. Със съвършена любов може да обича единствено Бог. Затова нека съпругът християнин и съпругата християнка да разглеждат следните напътствия като източник на идеи лично за себе си. Целта е те да им помогнат, от една страна, да опознаят някои връзки между собственото си сексуално поведение и отношението на любов към другия, а от друга страна, да се стремят да дават все повече място в живота си на истинската, всеотдайна любов.

 

Напътствия за мъжа
Мъжът трябва най-напред да осъзнае, че в сексуално отношение жената реагира съвсем различно от него. При него сексуалната възбуда се получава по-скоро от визуални или други сетивни дразнители, докато при жената тя по правило се дължи на емоционални усещания, на общата атмосфера. Жената е много по-силно зависима от истинската душевна основа на любовната сексуалност, отколкото мъжът. За жената е важно какво чувства, какво изживява в душата си.

Ето защо любящият съпруг е длъжен да се запита как би могъл да обгърне жена си с нежност — и то часове преди физическото съединение.

Тази нежност, тази атмосфера на сигурност и взаимно уважение може обаче да се създаде само при условие, че мъжът по принцип обича жена си, а това означава, че той е решил съзнателно и волево да разбере нейните истински потребности и да ги задоволи. Тази атмосфера се създава както от една нежна целувка по бузата през деня, така и от някоя мила дума, нежна прегръдка или сърдечно „благодаря“ след вечерята.

Внимание: когато един мъж е мил към жена си само когато има сексуални намерения, тя с право ще се чувства измамена, използвана и насилена — което, разбира се, разрушава всякаква атмосфера. Затова трябва да обграждате жена си с нежност и внимание не само когато смятате да спите с нея.

Мъж, който спокойно си чете вестника, докато жена му е на прага на нервна криза, защото почти едновременно трябва да вдигне масата, да измие съдовете, да пусне пералнята, да изкъпе децата, да им прочете приказка и да ги сложи да спят, докато на печката се готви яденето за утре и непрекъснато звъни телефонът, такъв мъж показва на практика, че ни най-малко не уважава жена си. Той не може да създаде нужната атмосфера.

Жената забелязва, когато съпругът _ се отнася към нея с уважение, когато _ отваря вратата, държи _ палтото, поема тежката чанта или тежкото дете от ръцете _.

„Вие, мъже, живейте благоразумно, като с по-слаб съсед, с женския пол и им отдавайте почит като на сънаследници на благодатта на живота, за да не бъдат възпрепятствани молитвите ви.“ (1 Петрово 3:7)

Мъжът може да създаде атмосфера на взаимно уважение само тогава, когато съпругата му види, че наистина заема почетно място в живота му, че той наистина се отнася към нея като към скъпоценно съкровище. Задължително е да казваме това на жените си — понякога с думи, друг път с букет цветя или някой малък подарък.

Всичко това е добра почва за създаване на необходимата атмосфера, атмосфера, в която брачните партньори могат да общуват помежду си открито и с искрена нежност.

„А и двамата, човекът и жена му, бяха голи, и не се срамуваха.“ (Битие 2:25)

И така, попитайте се, като съпруг: „Как бих могъл часове преди това да обгърна жена си в нежност? Откъде има опасност да се появят недоволство, несигурност, грижи и студенина и да отровят атмосферата?“ И още: „Какви душевни стимулатори обича жена ми? Какво би й помогнало да се възбуди сексуално?“

Може би съпругата Ви обича нежна музика? Тогава намерете подходяща плоча или касета и се радвайте, когато тя се изпълва с нежност и топлина под действието на любимите звуци.

Или може би обича уюта на запалена свещ? Тогава няма да е най-подходящото нещо да монтирате в спалнята си цветомузика!

Ако легнете в леглото, без да се изкъпете, и миришете на пот, това също ще развали атмосферата, както и ако прехласнато говорите за друга жена, докато разсеяно милвате своята.

Но това, което създава най-големи трудности на много мъже, е фактът, че атмосферата на нежност и сигурност се създава най-вече с думи. За съжаление много мъже като че ли прекарват интимния си живот в аквариум — мълчат като риби. Библията обаче насърчава мъжете да изразяват любовта към жена си с думи. Примери за това са дадени в Песен на Песните:

„Колко красиви са нозете ти с чехлите, дъщерю княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, изделие на художнически ръце. Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино. Коремът ти е като житен копен, ограден с кремове. Двете ти гърди са като две сърнета близнета. Шията ти е като стълб от слонова кост. Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск. Главата ти върху тебе е като Кармил, и косите на главата ти — като мораво, царят е пленен от къдриците им. Колко си хубава и колко приятна, о, възлюбена, в очарованията си! Това твое тяло прилича на палма, и гърдите ти — на гроздове...“ (Песен на Песните 7:1-7)

Казвали ли сте някога нещо подобно на жена си? Не твърдя, че непременно трябва да кажете, че носът е като ливанската кула, без да Ви е много ясна естетиката на тази кула. Естествено днес ние използваме друг език, но принципът е ясен. Става дума за това, дали изразявате любовта си с думи — и то най-вече при интимно общуване!

Може би ще ми отговорите, че да шепнете романтични думи в ухото на жена си би Ви коствало огромно усилие. Напълно Ви вярвам. Разбирам Ви и ако ми кажете, че не изпитвате никаква необходимост да го правите. Но не забравяйте: любовта означава да изследвате и да се опитвате да задоволите истинските потребности на жена си — независимо дали Вие самият имате съответните потребности, или не. Ето защо започнете да обличате любовта си в думи — от любов, а не защото много Ви се иска. Ако думите Ви са повлияни от Вашето вътрешно решение да обичате, жена Ви ще се почувства много щастлива.

Създаването на атмосфера, която предразполага и допринася за щастливо и градивно сексуално общуване, е важна и отговорна задача, която предимно се пада на мъжа.

И така. Вашият сексуален живот основан ли е на атмосфера на сигурност, нежност и взаимно уважение?

Ако например Вие, като съпруга, имате навик постоянно да раздавате съвети или да мърморите, с това Вие неминуемо разрушавате атмосферата. Някои жени се опитват още от самото начало на брачния си живот да проведат със съпруга си цялостна „превъзпитателна програма“. И така, те за заети с постоянно търсене на недостатъци, тяхното разобличаване и „поправяне“. Близко е до ума, че ролята на строга учителка може да стимулира у един мъж всичко друго, но не и романтични чувства.

Покажете на мъжа си, че го приемате такъв какъвто е, с всичките му недостатъци и грешки, дори ако не окача ризата си в гардероба или обича да яде в леглото.

Подкрепете го чрез възхищението си. Всеки мъж има необходимостта да му се възхищават. Обяснете му какво така много цените у него. Така ще създадете атмосфера на взаимно уважение.

А може би Ви застрашава опасността да приемате като естествено всичко, което мъжът Ви прави за Вас? Неблагодарността е нещо изключително грозно, особено между двама души, които твърдят, че се обичат. Покажете му, че оценявате това, което той прави, за да Ви достави радост, че не подминавате незабелязана грижата му за дома и семейството. Кога за последен път му казахте „благодаря“?

Покажете му уважението и любовта си, като бъдете красива за него. Мъжът реагира на визуалната възбуда много повече, отколкото жената. Затова Вашето старание в тази насока ще повлияе много положително за добрата атмосфера на интимна близост.

Ако Вие се разкрасявате само за случаи, които „си заслужават“, а пред мъжа си ходите раздърпана и несресана, той естествено ще добие усещането, че според Вас за него „не си заслужава“ да сте красива. Много жени се поддържат само докато се омъжат, а после се оставят бързо да напълнеят, забравят за съществуването на козметика, парфюми и украшения, а пеньоарът се превръща в основната им дреха. След това започват да се оплакват, че „съпругът им охладнял“ към тях! Поддържането на добър външен вид изисква много време и енергия, но Вие го дължите на своя мъж — любовта мисли за другия, а не за собственото си удобство.

Много съществена част от интимната атмосфера е и доброто Ви настроение. Помнете, че нямате право да си изкарвате на мъжа си яда и нервите от напрегнатия ден — за него той е бил не по-лек. Умората от деня се преодолява най-добре в една спокойна и ведра атмосфера, която се създава главно от жената.

Към „подаряването на себе си“ спада и това да сигнализирате на мъжа си, че сте готова да му се отдадете сексуално.

Много често поради фалшив срам (или неправилен начин на мислене) жените изглеждат сексуално безразлични. Това не само руши откритата атмосфера на искрена нежност, но и въздейства притъпяващо на мъжа и го подтиква към егосекс, тъй като неговите усилия не предизвикват у партньорката му очаквания отклик. Мъжът може да бъде сексуално активен и без голямо душевно участие, което една жена по-трудно може да си представи. Затова мъжът не само е изложен на по-голяма опасност да се подхлъзне в един вид „генитален секс“, но и понякога се чувства по-малоценен в сексуално отношение. Той знае своята слабост, която всъщност е просто различие.

И така: показвате ли на мъжа си, че се наслаждавате на любовната сексуалност „с благодарение“, или с безразличието си рушите неговото еротично преживяване?
Любовната сексуалност трябва да се усвои
Никой, който иска да даде добър съвет на някой млад човек, няма да му каже да влезе в пилотската кабината на някой самолет, да запали мотора, да се вдигне във въздуха и да опита как се лети.

Точно това обаче се препоръчва днес на младите хора във всички масмедии: „Сексът е нещо хубаво, опитайте го!“ Каква лудост! Разбира се, човек може да се занимава със секс и само с няколко прости напътствия „как се прави“, но по този начин никога няма да постигне целта на любовната сексуалност. В един момент неизбежно „ще падне“ също като пилота аматьор.

Сигурно вече сте забелязали, че създаването на подходящата атмосфера като душевна основа за щастлив сексуален живот не е чак толкова лесна работа. Действително фината чувствителност на двамата партньори се усъвършенства с времето — в степента, в която те се научават да разбират истинските потребности на другия и да се опитват да ги задоволяват.

Ако някой пристъпи към интимната област със самочувствието, че „тия неща са му ясни“, той никога няма да може да има щастлив и пълноценен сексуален живот, в който и двамата партньори са задоволени. Човек може да усвои нещо ценно само когато наистина е готов да се учи.

Физическото съединение на Адам и Ева е описано в Библията по следния начин: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди...“ (Битие 4:1). Забележете как Божието Слово изразява интимното общение с думата „позна“. Не е казано: „И Адам спа с Ева“, нито: „И Адам направи бебе на Ева“, а „Адам позна Ева...“ Това е точният израз, който показва, че създадената от Бога сексуалност зависи от дълбокото опознаване на другия, че при повърхностно познанство никога не може да има, истинска любовна сексуалност и че да обичаш истински означава най-напред да опознаеш истинските потребности на другия — включително и в сексуално отношение. А затова е необходим разговор, или както бихме казали по-съвременно — „комуникация“. Тя се състои от слушане и говорене. Забележете последователността.

И понеже огромна част от нашите съвременници са информирани едностранно само за егосекса и въобще не познават истинската любовна сексуалност, е много важно и необходимо да бъдем готови да се учим — да се отказваме от погрешни схващания и да възприемаме нови.

Вие, като съпруг, можете и трябва да задавате на жена си въпроси, които се отнасят до вашето интимно общение, нежно и с любов. През целия си съвместен живот ще трябва да откривате разни страни от сексуалната същност на съпругата си. Ето защо имайте търпение да изследвате, да се учите, и не мислете, че вече всичко Ви е ясно.

За съжаление и много жени смятат, че няма какво повече да учат или дори че мъжете им вече знаят достатъчно. Това далеч не е така. Затова жената също трябва да има готовността да разговаря откровено с мъжа си за интимното им общение, за атмосферата, за цялостния им сексуален живот. Покажете на мъжа си пътя към тялото и душата си — откъде би могъл той да го научи в този така объркан свят, ако не от Вас самата? Може би от минали „опитности“? Всички те най-вероятно са били в областта на егосекса, а и освен това всяка жена (както, разбира се, и всеки мъж) е неповторима индивидуалност, която има свои особени потребности, желания и начин на възприемане на нещата.

Една жена може например да има различни сексуални усещания по време на бременност и по време на кърмене. Тя преминава — както много често и мъжът — през различни фази на сексуалното чувство. Който не е готов да опознае, да разбере партньора си, не може да реагира на тези промени и неминуемо ще се окаже неспособен да задоволи истинските му потребности, защото те междувременно са се променили.

Едно малко дете има потребността да се друска на коленете на татко и да се люлее на люлките в парка. Би било глупаво обаче да се опитваме да задоволяваме все същите потребности, когато това дете вече е станало юноша на 16 години.

Тук обаче не става дума само за възрастови фази. Не забравяйте, че Вашата жена е едно неповторимо Божие творение. И към нейната неповторимост спада и това, че може едно и също нещо веднъж да се стори особено приятно, а друг път въобще да не хареса. Тези променливи настроения в интимния живот спадат към неповторимостта на Вашата съпруга. Приемете това и бъдете винаги готов да се учите.

И така: готов ли сте да научите още нещо, или все още смятате, че сте съвършен любовник?

Егосексът може да се практикува всекидневно, дори и по няколко пъти на ден. Но истинска любовна сексуалност не може да се практикува всекидневно за дълъг период от време. Да се стараеш да разбереш другия, да искаш да го зарадваш — това изисква чувствителност, отдаване и полагане на съзнателни усилия. Ясно е, че това не може да се постига ефективно, а и да се изразява физически всеки ден.

Въпреки че повечето бракове страдат по-скоро от недостатъчно интимно общение, съществува и прекаляване в сексуално отношение, което води до тежки последствия. Дори понякога недостигът на сексуалност в брака се дължи на предишно прекаляване.

Всеки знае, че след диета или гладуване яденето се услажда двойно повече. А ако всеки ден, без изключение, ядем най-любимото си ядене, то най-накрая ще ни втръсне и ще започне да ни се повръща от него.

Който няма мяра в сексуалните си отношения, ще се “пресити“ и няма да може им се наслаждава истински. Умереността и разумното ограничаване увеличават желанието — не само собственото, но и на партньора — а нали точно това е целта на любовната сексуалност. Прекаляването води дотам, че качеството страда за сметка на количеството, и в крайна сметка води към егосекс.

Сексуалната интензивност намалява с възрастта и затова е особено важно да се обърне внимание на качеството и да се осъзнае и приеме отслабващата интензивност. Който реши да се бори срещу това с хапчета или технически средства, а дори и с хормонална терапия само и само да не изгуби сексуалната си сила, той свежда сексуалността до чисто медицински проблем и очаква чудеса от лекарите, които все повече се подвизават като “секс-експерти“.

Любовната сексуалност трябва да бъде насочена към другия и да се използва за негово добро. Периодите на основателно въздържане не водят до недостиг, а показват, че на сексуалността е отредено точно подобаващото място — изцяло в рамките на истинската любов.

Прекомерната сексуалност бързо подвежда най-вече мъжете нетърпеливо да изискват от жените си полово сношение. Но където се използват заплахи и притеснения за сексуални цели, не остава място за истинска любов.

Често жените — съзнателно или несъзнателно — реагират на прекомерния секс с небрежна и непривлекателна външност. Те се изоставят или изцяло се отдават на всекидневните си занимания и грижи, за да имат явно изтощен вид. Най-лекият признак на главоболие се използва като защитен механизъм, така че болката може по психосоматичен механизъм наистина да се засили до такава степен, че тя съвсем наистина да не е в състояние да откликне на искането на мъжа си.

При това, за съжаление, често се злоупотребява с библейското наставление, че партньорите трябва да имат „дължимото сношение“ един с друг (1 Коринтяни 7:3), като единият партньор използва това, за да принуди другия към сексуални действия с цел да задоволи собствените си желания. Но както вече видяхме, такова държание противоречи на създадената от Бога любовна сексуалност. Да изпълня Божията заповед за „дължимото сношение“ със своя брачен партньор, следователно означава да го обичам и да изразя физически тази своя любов, като му доставя радост с нея. Самата същност на любовната сексуалност изключва всякакво насилие, както и желанието на всяка цена да задоволявам собствените си сексуални потребности винаги, когато ми се прииска.

Една жена може би е опознала съпруга си като човек с относително слабо сексуално влечение — и въпреки това те отново и отново ще изразяват физически любовта си. Друга пък е разбрала, че мъжът има относително силно сексуално влечение — но и той трябва да се постарае да постави желанията си в рамките на истинската любов, която на първо място търси да зарадва и ощастливи другия. Тази жена обаче, ако го обича истински, ще се постарае от своя страна да му помогне в борбата със себе си и по-често ще го дарява със сексуална любов.

Един мъж обаче по принцип трябва да се научи, че в определени периоди от време трябва да може и да се въздържа. За да има успех в дисциплинирането и управляването на собствената си сексуалност, той трябва да има желание да практикува истинска любов в брака си, да постави фантазията си под Божия контрол, да не си представя сексуални действия или други ситуации, които биха могли да го възбудят и да стимулират физиологичните му функции.

Именно за мъжете е важно да знаят, че половото сношение силно активизира физиологичната система за възбуждане и въпреки постигнатото облекчение сексуалното желание много скоро отново се събужда поради усилената секреция на възбуждащи хормони. Колкото повече полови сношения се извършват, толкова повече се активират химическите процеси в тялото, които го приготвят за нови сношения. Ето защо прекаляването води до едно състояние на постоянна възбуда, която вече не може да се уталожи напълно (и се нуждае от все по-интензивна и нова „храна“). В резултат на това постоянно състояние на възбуда мъжът може да стане и много по-податлив на дразненията на еротични реклами, снимки и прочее, отколкото мъжете, които имат разумен сексуален живот.

В периоди на въздържание, когато сексуалното влечение не се подхранва пряко, възбуждащите системи на тялото се успокояват, така че — по чисто биологични причини — визуалните дразнения действат по-слабо, отколкото по време на активен сексуален живот. Така че Бог е предвидил в Своето творение този чуден механизъм и Той ще накаже всички лъжи, че временното сексуално въздържание било нечовешко претоварване на организма.

Жената, от своя страна, не бива да пресилва мъжа си, и не бива да забравя, че и тя е призвана от Бога да задоволява съпруга си сексуално. Тя трябва да осъзнае, че нейната недостатъчност не угасява автоматично и сексуалното влечение на мъжа й.

Всичко казано дотук трябва задължително да се разглежда в общите рамки на любовната сексуалност, тъй като мъжът, който наистина обича жена си, както и жената, която обича мъжа си, ще имат естествената потребност да изразят физически тази любов. Физиологичните процеси при тази любов са същите, както и при егоистичното задоволяване на собственото сексуално желание. Но същността, целта и качеството на любовната сексуалност са принципно различни и затова тя трябва да бъде подхранвана и задоволявана.

И така: владеете ли своя сексуален живот, или Вашата сексуалност Ви владее?
Любовната сексуалност трябва да се поддържа
Всяка дарба, всеки талант, трябва да се поддържа. Пианистът виртуоз е длъжен постоянно да се упражнява, шампионът — постоянно да тренира, и то под вещото ръководство и контрол на опитен треньор.

Любовната сексуалност, желаната от Бога сексуалност трябва да се поддържа. И тук от време на време е нужна самокритична проверка, сверяване на часовниците и най-вече — инвестиране на време и внимание.

Любовната сексуалност е лесно чуплива. Който просто „практикува секс“ без особено замисляне, е като слон в стъкларски магазин и никога няма да надрасне нивото на егосекса.

Мъж, който си мисли, че може да прави всичко, което „естествено“ му се иска, задължително ще сгреши, защото „естествено“ не непременно значи „продиктувано от любов“. (С този аргумент някои са се опитвали да оправдаят и садизма, който бил произхождал от някакво „естествено влечение“ на човека.)

Когато интимният живот в брака протича като някакъв автоматичен процес, той никога няма да носи истинска радост и да стимулира отношенията между партньорите.

Затова за един пълноценен интимен живот е необходимо време. Ние намираме време за всичко, което считаме за значително. Но време рядко се намира, затова то трябва да се отдели. За нещата, които не ни интересуват, съответно нямаме време. Който не се интересува от футбол, няма да отиде на стадиона да гледа мач. Но едва ли би се намерило някое влюбено момиче, което да не намери време да прочете току-що полученото писмо от любимия.

Любовната сексуалност се стреми да разбере и да задоволи потребностите на другия. За тази цел, за създаването на необходимата атмосфера, за истинското ощастливяване на другия трябват време и истинско желание. Ето защо е добре брачната двойка да си остави достатъчно време преди физическото съединение.

Често се говори за т. нар. „подготовка“. С този израз обаче много лесно се свързва погрешното мнение, че оргазмът е единствената цел, на която е подчинено всичко останало. Забелязваме ли отново принципа на егосекса? Съществува реалната опасност двама партньори да изместят истинската цел на интимната близост и да се впуснат в гонене на оргазъм на всяка цена. Това неминуемо ще попречи както на тяхното духовно общуване и нежност, така и на осъществяването на истинската цел на сексуалния акт, а именно ощастливяването на брачния партньор. При такава неправилна мотивация и най-нежните отношения (милване, целувки) се превръщат в прост стимулиращ механизъм.

Не е вярно, че „времето за нежности“ няма собствена стойност, а просто е необходимо като „подготовка“ за същественото. Напротив, това време е много ценно и вече дава възможност за изразяване на любовта към партньора по най-интимен начин. То представлява самостоятелен и значим елемент от интимния живот и не може да се смята само за прелюдия към оргазма. Въобще нежното и мило държание на съпрузите един към друг трябва да бъде принципен стил на отношенията им, а не само подготовка за интимно общуване.

Краткото полово сношение, без предшестващо време за нежност в повечето случаи (но невинаги, зависи най-вече от възприятието на жената) е израз на егосекс и е навик (нещо като ходене при проститутка), а не интимна близост с жената, която наистина обичам.

Времето за нежност е чудесна възможност за опознаване на партньора. Тук мъжът може да развихри цялата си фантазия и изобретателност. Вследствие на това жената може да изпита душевна еротична възбуда. Тази психическа подготовка стимулира нейната готовност за сексуално отдаване на мъжа си. Затова би било много егоистично от негова страна да пренебрегне тази нежна прелюдия. По този начин той накърнява фината душевност на съпругата си.

Мъжът обаче едва ли ще може да се погрижи внимателно за душевното състояние на жена си, ако до полунощ е гледал филм по телевизията и след това, с чувството, че е почти Джеймс Бонд, решава да спи с нея. Тогава няма да има време да разговаря или да погали изтощената си от работа съпруга, или да създава атмосфера на сигурност и уют. Затова използвайте по-смислено вечерите си.

Кинцел пише по този въпрос следното: _Сексуалността е неразривно свързана с нежността, а нежност, при която се гледа часовника и се наднича в огледалото, е нещо невъзможно.“

Разбира се, такава сексуалност има, но тя спада към областта на егосекса, както ще видим по-късно.

Желанието ни да се учим и постоянно да се поддържаме е задължително условие за пълноценен сексуален живот в брака. Това дава възможност за изостряне на чувствителността спрямо партньора и все по-доброто му опознаване, включително и неговите особености по отношение на оргазма.

За съжаление в много книги за брака едновременното достигане на връхната точка на сексуалното преживяване се изтъква като нещо ненадминато и едва ли не задължително. Естествено можем да се радваме на това преживяване и ако то радва и партньора ни, можем и да се стремим към него, но първо за това е нужен доста голям опит, така че една млада двойка може да преживее големи разочарования, ако непрекъснато го очаква, и второ, много по-важно е да се стремим към основната цел на интимното общуване — даряването на радост и щастие на партньора.

Ако един мъж се остави да бъде завладян от необходимостта от едновременен оргазъм, най-често стига до преждевременно семеизпразване и жената остава разочарована.

Затова Вие, като мъж, мислете най-напред за жена си, погрижете се да постигнете нейния оргазъм и не се опитвайте — като секс - егоист — сам да се наслаждавате на своя собствен.

Много брачни двойки преживяват голяма радост и пълноценно удовлетворение, когато първо жената се отдаде изцяло на любовта на мъжа си и достигне до оргазъм, а след това мъжът напълно спокойно се наслаждава на любовта на жена си „с благодарение“ (сравни с 1. Тим. 4:4).

Разговорът, взаимното изслушване и споделяне и тук е от решаваща важност. Жената трябва непременно да каже на мъжа си, ако той по някакъв начин, особено след нейния оргазъм, причинява болка или някакво друго неприятно усещане.

Голяма пречка в интимния живот може да представлява надценяването на важността на оргазма при жената. За нея най-съществено значение има самото усещане на нежността, сигурността, вниманието и любовта на нейния партньор. Понякога нейното желание е насочено само към тази атмосфера и това усещане. При това нейната крива на възбуждане невинаги се качва дотолкова, че тя непременно да жадува за оргазъм. Мъжът трудно може да разбере това, защото при една интимна физическа близост неговата крива на възбуждане нараства постоянно и без оргазъм той би се чувствал незадоволен. При жената е другояче. Тя може и без това преживяване да се наслаждава „с благодарение“ на един пълноценен интимен живот.

Мъжът трябва да приеме тези желания на жената и да не се опитва задължително да я доведе до оргазъм, защото може да изпадне в положение да задоволява потребности, които в този момент въобще не съществуват.

Както вече видяхме, общуването и нежностите преди самия сексуален акт са изключително важни. Но не по-малко значение има и времето след това. Отделете си достатъчно време, през което можете да се посветите един на друг в спокойната, позната и открита атмосфера. Това е важно преди всичко за жената, особено ако не е стигнала до оргазъм. В тези обстоятелства нейната душа е отворена за Вас — прегърнете я, погалете я, поговорете ласкаво — това ще я направи дълбоко щастлива. Научете се да не следвате сляпо непосредствените си желания, като например веднага да заспите или да започнете да се занимавате с нещо друго (тъй като кривата на възбуждане при мъжете обикновено спада много бързо). Помнете, че сексуалното общуване разтърсва до дъно цялостната личност на жена Ви и носи или дълбоко щастие (при любовната сексуалност), или горчиво разочарование (при моментите на егосекс).

Колкото повече един мъж „познава“ жена си и се учи да се настройва към нейните потребности, толкова повече той ще я направи способна за един пълноценен и радостен сексуален живот.

И така: готови ли сте постоянно да „поддържате“ любовна сексуалност във Вашия брак, или я занемарявате с невнимание и небрежност?

  

Егосекс

Обстоятелството, че има различни видове егосекс, не бива да ни служи като извинение. Всяко егоистично държание, всяка егоистична злоупотреба с някакво сексуално действие има своето влияние върху човека (и преди всичко върху съществуващите брачни отношения) и принизява Създателя, Твореца на сексуалността — самия Бог.

Егосексът е по принцип извратена, обезобразена, перверзна сексуалност, независимо от това по какъв начин се практикува. Господ Исус специално казва, че дори когато един мъж погледне някоя жена, за да злоупотреби (мислено) с нея като обект за задоволяване на страстта си, т.е. да си представи полово сношение с нея, той се намира вече в областта на егосекса и съгрешава.

Егосексът има за цел задоволяването на собствените сексуални желания. Дали тази цел ще бъде постигната в рамките на брака, извън брака или чрез самозадоволяване — това не променя неговата същност, различна е само тежестта на последиците.

Често егосексът се мотивира с мнението, че мъжът има право да разполага с тялото на съпругата си и че затова е съвсем нормално той да я принуждава към сексуално общуване. От друга страна някои жени виждат в сексуалното влечение на мъжа си възможност да го манипулират. Сексуалното сношение служи като „разменна монета“ за изпълняване на различни желания: „Ако получа това...“ или „ако направиш онова, тогава...“ Ясно е, че такова поведение спада към егосекса — по своята същност то доста наподобява проституцията.

Начинът на мислене, който обуславя егосекса, е твърде разпространен в съвременната култура. „Вино, ракия и жени“ — това е масовата представа за удоволствие, която вече е станала толкова обичайна, че дори вече не ни прави впечатление как жената се принизява до _стока“, до обект за егоистично задоволяване на страстите. Както виното и ракията, така и жените служат за възбуждане на приятни усещания.

Който има възможност да наблюдава междучовешките отношения в някои фирми, учреждения или в училищата, скоро ще забележи, че за много неща се мисли на принципа „от кръста надолу“. Например някоя жена, която не се възприема като привлекателна, автоматично се счита за малоценна. Тя по-трудно може да си намери работа, по-трудно бива приета в някой приятелски кръг и т. н. Нашето общество е безумно фиксирано върху външната привлекателност. Човекът се преценява по това как изглежда, по неговата сексапилност, а същината, истинският човек остава незабелязан. Подобно нещо за съжаление може да се срещне и в много християнски кръгове и преди всичко в младежките им групи.
Последици от егосекса
Както вече споменахме, систематичното практикуване на егосекс води до все по-голямо притъпяване на чувствителността. С времето той губи своята привлекателност. Стига се до положението на човека, който бута купето на колата по улицата. Той скоро ще се измори и няма да има повече никакви сили да “кара“ тази кола без колела. Или пък ще прибегне към други стимулатори, възбуждащи средства или подсилващи хапчета.
Нови стимулатори — перверзия
Мъж, който използва жена си за собствено задоволяване, скоро вече въобще няма да бъде в състояние да се възбужда от нея. Или мъж, който се самозадоволява (мастурбира), с времето ще се отегчи и тази практика ще му се стори скучна и празна. Тогава той ще потърси нови стимулатори, от които ще очаква по-голяма сексуална възбуда. Някои посягат към порнографската литература или гледат секс - филми. По този начин в кръвта се секретират повече сексуални хормони, съответните жлези се активират, той усеща възбудата и се стреми да я утоли чрез семеизпразване.

Но много скоро и порнографските списания и филми ще престанат да му въздействат и очакваната голяма сексуална възбуда няма да се осъществява. Тогава той ще започне да посещава “секс - шоу“, ще завърже извънбрачна връзка или ще посещава проститутки за бързо възбуждане и задоволяване на сексуалните му влечения.

Страници наред могат да се изпишат върху развитието на този хлъзгав път на егосекса. Накрая много често се стига до перверзии — извратени практики, които целят да предизвикват сексуална възбуда и оргазъм у хора с вече напълно притъпена чувствителност.

Така например има мъже, които могат да се възбудят само ако партньорката им говори цинизми или ги бие с камшик, или разиграва инфантилни игри на “чичо доктор“, или злоупотребява сексуално с животни.

Светът на сексуалните перверзии е безкраен и неописуемо отвратителен и безброй хора са негови пленници.

В брачната консултация се срещат и хора, при които сексуалната възбуда не се получава като реакция на нежността, а на страха — и този факт обяснява редица перверзни практики.

 

Фригидност и импотентност
Едно друго възможно развитие на егосекса — което за съжаление се среща често и в християнски бракове, е студенина (фригидност) при жените и сексуална неспособност (импотентност) при мъжете.

Принудителното “въздържание“, което се поражда от това, не е доброто библейско въздържание, предвидено от Бога за определени ситуации, а е сексуално смущение, настъпило в резултат на егосекса.

Такова “сексуално въздържание“, макар и често представяно като някакъв вид “благочестие“, е също толкова резултат от греховния егосекс, колкото и сексуалната перверзия. Неотдавна Съюзът на американските психиатри постави специално име на този широко разпространен и пагубен резултат от егосекса: “Inhibited Sexual Desire“ — “затормозено сексуално влечение“. На фона на днешната сексуална революция е трудно за вярване, но е истина — липсата на сексуално влечение, на която се дължат импотентността и неспособността за достигане на оргазъм, се разпространява както измирането на горите.
Сексомания
Невинаги развитието на егосекса води непременно към перверзия или липса на влечение. Много често резултатът е сексомания. Въпреки че егосексът е изгубил своята привлекателност, жаждата за сексуални преживявания нараства. Егосексът се практикува все по-често, докато накрая организмът започва всекидневно да сигнализира на човека, че се нуждае от “сексуално облекчение“. От биологична гледна точка това не е нищо друго освен пристрастяване към определени хормони, към които организмът е привикнал и счита, че нещо не му е наред, ако дейността на сексуалните жлези не се поддържа постоянно. Човек регистрира тези сигнали, вярва им и се впуска в ненаситно търсене на сексуални преживявания, с което става роб на собствената си страст. (Ясно е, че по този начин той губи и всякаква възможност за истинско общуване в брака.)

Това развитие може да се сравни до известна степен с алкохолизма. Само по себе си нашето тяло не се нуждае от алкохол, за да се чувства добре. Също така нашето тяло не се нуждае от сексуални действия, за да се чувства здраво и жизнено. Но ако алкохолът започне да се употребява без мярка, тялото свиква и започва да изпитва влечение към него. Задоволяването на това влечение довежда до още по-интензивна жажда и попада в дяволската спирала на алкохолизма.

И при егосекса може да настъпи същото развитие по стръмната спирала на зависимостта, като се стигне до явна сексомания, когато той се практикува без мярка.

Един маниак, било той алкохолик или сексоман, не би могъл да обърне внимание на партньора си. Неговата висша цел е задоволяването на собствената страст и това пречупва всяко мило, любовно отношение.

Гръцката дума за това е “метаноя“ и се превежда като “покаяние“.

На практика “покаяние“ означава: аз осъзнавам, че вървя по пътя на егосекса и че по този начин принизявам Този, който е създал човешката сексуалност, и съгрешавам против Твореца (което, ако съм християнин, трябва да изповядам пред Него и да Го помоля за прошка).

След това решавам да тръгна към нова цел, която Бог е предвидил за мен: да не задоволявам на първо място собствените си сексуални потребности, а да се стремя да разбера и задоволя потребностите на моя брачен партньор. Предимство трябва да имат не моите желания, а неговото щастие. Оттук нататък чрез своята сексуалност аз ще изразявам истинската си любов към него. При това мотивацията ми ще бъде Божията любов, която сам аз, като християнин, имам в Исус Христос и ще се стремя да се науча да обичам по същия начин своя брачен партньор.

Останалото е въпрос на упражнение. За да може моето вътрешно решение да се осъществи на практика, е нужно много постоянство и послушание. Но и тук мога със сигурност да разчитам на Божията помощ и сила:

“Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“ (1 Коринтяни10:13)

В такива случаи довереният разговор с някой зрял християнин, на когото имаме доверие, може много да ни помогне. Естествено и брачният ни партньор може и трябва да участва в това израстване и в борбата срещу греха.

„Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг“ — ни се казва в Яков 5:16, за да оздравеем и да получим помощ. Това не е ли също и взаимното носене на теготите, за което се говори в Галатяни 6:2?

Но как може да изглежда тази помощ на практика?

След като един човек, който досега е практикувал егосекс, е осъзнал, че това е грях, покаял се е и е приел Божията прошка, той трябва да се откаже от старите си навици и начин на мислене в сексуалната област и да ги замести с правилната любовна сексуалност.

На практика обаче това не става автоматично, само като човек си каже: „Повече няма да практикувам егосекс...“ Той трябва да приеме, да усвои начина на мислене и мотивацията на любовната сексуалност. При сексуалните проблеми и тяхната терапия са валидни същите библейски принципи, които са в сила и за всякакви други погрешни начини на мислене и поведение:

„... що се отнася до предишното ви поведение, вие сте съблекли стария човек, който тлее в измамните страсти; и бивате обновявани в духа на своя ум; и сте облекли новия човек, създаден по образа на Бога в истинска правда и святост.“ (Ефесяни 4:22-24)

Практическата рецепта е „събличане“ на старото и „обличане“ на новото. Който се опитва само да „съблече“ старото, ще остане гол и съвсем скоро отново и ще се намъкне в старите дрехи, защото е останал гол и му е студено. Човек трябва решително да тръгне по новия библейски път на желаната от Бога сексуалност, което ще бъде равносилно на „обличане на новите дрехи“.

За други случаи апостол Павел дава следните принципи за терапия в Ефесяни 4:25 и нататък: „Затова, като отхвърлите лъжата (събличане!), говорете всеки с ближния си истина (обличане!)“... „Който е крал, да не краде вече (събличане!), а по-добре да се труди, като върши с ръцете си доброто, за да има да отдели и за този, който има нужда“ (обличане!). „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви (събличане!), а само онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат“ (обличане!).

Егосексът спада към делата на плътта, които са описани в Галатяни 5:19-21. Който е решил да не върши вече тези дела, може да успее само ако „ходи по Духа“: „И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти...“ (Галатяни 5:16)
Анатомия на половите органи
Женски полови органи
Яйчниците са продълговати овални жлези, с дължина около 4 см, ширина около 2 см и дебелина около 1см. Още при раждането на момиченцето в неговите яйчници има около 400 хиляди незрели яйцеклетки. По време на пубертета тези яйцеклетки започват да узряват една по една и в периода на репродуктивната възраст на жената узряват общо около 400 от тях. Когато някоя яйцеклетка узрее, заобикалящият я фоликул (мехурче) се пуква и я изхвърля в коремната кухина, където тя се улавя от пипалата на яйцепровода. Той има приблизително дебелината на пръст и дължина около 10 — 12 см и по него зрялото яйце се отвежда до матката. Това трае три-четири дни. Ако в това време се извърши полово сношение, има вероятност някоя семенна клетка (сперматозоид) да достигне до яйцето и да се съедини с него. В този момент двата набора хромозоми се сдвояват и образуват нов пълен набор. С това вече се е образувал един пълноценен нов човек в зародишно състояние. Ако едно яйце не се оплоди от семенна клетка, то се придвижва до матката и там се разгражда.

Матката е голяма приблизително колкото круша и има горе-долу същата форма. Стените са изградени от спираловидно преплетени мускулни влакна и тази особена структура позволява неимоверно разширение. Горният, по-дебел край се нарича тяло на матката. Тук се вливат двата яйцепровода. Тясната долна част се нарича шийка на матката. На нея са разположени жлези, които секретират прозрачна, в повечето случаи силно вискозна течност. Този секрет се променя по време на месечния цикъл на жената. При разпукването на фоликула той е по-рядък и семенните клетки могат безпрепятствено да проникнат до зрялата яйцеклетка. Преди и след това секретът е силно вискозен и непроходим за тях.

Шийката на матката се издава в горната част на влагалището (вагина). Влагалището свързва матката с повърхността на тялото. То представлява еластична тръба, дълга 9 —10 см, чиято стена е изградена от съединителна тъкан и мускули и отвътре е покрита с лигавица. Поради мускулната си стена влагалището е силно разтегливо, особено по време на бременността, и позволява преминаването на детето при раждане. Това е важно да се знае, защото не е възможно влагалището да се окаже твърде тясно за мъжкия член. Това усещане се поражда главно от спазматично свиване, което най-често е предизвикано от страх, безпокойство и преди всичко от липса на чувство за сигурност! При сексуална възбуда лигавицата на влагалището е влажна и добре кръвоснабдена. При оргазъм мускулатурата на влагалището се свива, както и мускулатурата на таза.

В лигавицата на стената на влагалището са разположени безброй малки жлези, които произвеждат постоянен тънък слой течност, който не само прави влагалището хлъзгаво, но и същевременно го почиства. В близост до изхода му са разположени много чувствителни нервни окончания, по чиито сигнали се задейства един пръстеновиден мускул, който обгражда изходния отвор на влагалището. Този мускул може да бъде стяган и отпускан волево (което изисква известни упражнения). В този мускул са разположени други жлези, които по време на сексуална възбуда произвеждат допълнителна смазваща течност.

Големите срамни устни са две меки и окосмени кожни гънки. Под тях да разположени малките срамни устни, които закриват изхода на влагалището и изхода на пикочния канал. Малките срамни устни се съединяват отпред при клитора. Той е богат на нервни влакна, поради което може да се възбужда при механично дразнене и играе важна роля за сексуалната възбуда и оргазма. Върхът на клитора е около 1—2 см дълъг и завършва с кръгла главичка с размерите на грахово зърно.

При сексуална възбуда малките срамни устни се уголемяват от два до три пъти.

Преди първото полово сношение отворът на влагалището е частично покрит с т.нар. девствена ципа (химен). В някои случаи девствената ципа затваря целия отвор и се налага да бъде цепната от лекар, за да може менструалната кръв да изтича свободно, тъй като нейното задържане би довело до болки и възпаления. При различните жени девствената ципа е различно развита. В някои случаи тя може да липсва по рождение и затова не бива да бъде считана за абсолютно сигурен признак на девственост.

По правило отворът на химена е около 2 см, което не позволява безболезнено интимно сношение. Затова при първото сношение хименът се разкъсва, при което се получава леко кървене. Тъй като това може да бъде доста болезнено, една от най-важните задачи на новоизпечения любящ съпруг е мило да подготви съпругата си за това преживяване. Колкото жената е по-отпусната, толкова по-добре. Добре е да се помогне с повече смазваща течност, която да се намаже върху отвора на влагалището и мъжкия член. Двамата трябва да изберат такова положение, при което жената може сама да регулира натиска върху химена, а не да бъде насилена. Най-силна болка се получава, когато мъжкият член влиза много бързо, без мускулите около влагалището да са достатъчно отпуснати.

Младите брачни двойки не трябва да бързат с „първата брачна нощ“. Вместо веднага след сватбата, когато са уморени и напрегнати, много по-подходящо е да отложат първото интимното сношение за време, когато са спокойни и могат да отделят повече време един за друг (напр. по време на сватбеното пътешествие или отпуска), за да опознаят душевните и физическите си потребности и да се научат да ги задоволяват. Точно християните не би трябвало да се оставят да бъдат повлечени от силата на светската традиция, а да дадат спокойно възможност за разцъфтяване на нежната си любов един към друг. Ако девствената ципа не се разкъса още при първия опит, двамата могат да бъдат нежни един към друг по различен начин и да опитат по-късно пак. В някои случаи е необходимо да се потърси лекар, който чрез лека намеса отстранява химена.

По принцип е важно двамата да си оставят време, да бъдат внимателни и нежни, да не действат прибързано, да не гонят „постижения“ и да са готови да приемат, че нещата са по-различни, отколкото са си ги представяли.

Към половите органи и ерогенните зони на жената спадат и нейните гърди.
Месечен цикъл на жената
В тялото на жената на почти еднакви периоди от време протича един и същи процес: подготовка за евентуална бременност. Този процес се управлява от съгласуваното действие на различни хормони. Приблизително от единадесет годишна възраст в тялото на момичето започват да се произвеждат определени хормони, под действието на които то съзрява и се превръща в жена. Ясен признак за това съзряване е началото на менструалния цикъл. Към 45 - 50 годишна възраст тези хормони до голяма степен спират да се произвеждат и менструацията се преустановява.

Месечният цикъл се смята от първия ден на менструацията до последния ден преди следващата менструация. Обикновено той е 28 дни. Циклите от 25 до 35 дни се считат за нормални.

В средата на цикъла, около 14-ия ден след първия ден на менструацията, яйчниците отделят зряла яйцеклетка. Това се нарича овулация. Яйцето се поема от яйцепровода и остава там няколко дни. Ако в това време се извърши полово сношение, яйцето може да се оплоди от мъжка семенна клетка. То е годно за оплождане само в продължение на 6 до 12 часа, но сперматозоидите могат да останат жизнеспособни в яйцепровода от 2 до 3 дни.

Междувременно лигавицата на матката е удебелена, силно кръвонапълнена и по този начин — подготвена да приеме оплоденото яйце. В продължение на 2 — 3 дни то се придвижва през яйцепровода до матката. След това са му необходими още 4 дни, за да се загнезди в лигавицата на матката и още около 5 дни докато се закрепи стабилно.

Почти половината от всички оплодени клетки не успяват да преживеят този дълъг и изтощителен процес и умират. Ако яйцеклетката не бъде оплодена, тя също умира. В такъв случай ненужната вече лигавица се изхвърля и това представлява месечното кръвотечение. Това е сигурен белег, че не е настъпило забременяване.
Мъжки полови органи
Към мъжките полови органи освен тестисите с техните придатъци спадат и семепроводите, простатата, пикочопроводът и половият член (пенис).

Тестисите са мъжките полови жлези, които са приблизително с размерите на орех и всекидневно произвеждат милиони сперматозоиди. Левият тестис обикновено е малко по-голям и е разположен малко по-ниско от десния. Разположението на тестисите извън тялото е много важно, защото за произвеждането на способни да оплодяват полови клетки е необходима температура, с 2 — 3о по-ниска от телесната. Придатъците обграждат като полумесец тестисите и служат като депо за семето. Там става и окончателното узряване на сперматозоидите. Двата семепровода излизат от тестисите, преминават през придатъците и стигат до простатата, където се съединяват и се вливат в пикочопровода. Затова едновременното изпускане на урина и сперма е невъзможно.

Простатата е жлеза с размерите на кестен. Тя често пъти създава проблеми на по-възрастните мъже, тъй като с възрастта може да се увеличи и да притисне пикочопровода, което води до трудности при уриниране. В тези случаи простатата се премахва оперативно.

Мъжкият член (пенис) се състои главно от особен вид мрежеста съединителна тъкан, която изгражда т. нар. каверозни тела. Пикочопроводът преминава през цялата му дължина. При сексуална възбуда кухините на каверозните тела се напълват с кръв и се разширяват, което води до удебеляване, втвърдяване и удължаване на члена (ерекция). Само втвърденият член може да влезе във влагалището на жената при полово сношение. Големината на члена не е от значение за сексуалното удовлетворение.

Членът се състои от три каверозни тела. През едно от тях преминава пикочопроводът завършващо отпред с главичка с малко изпъкнал ръб. Тя е покрита с тънка, лесно подвижна кожа (перпуциум), която лесно се приспособява към промените в размерите на члена и може да се издърпва назад от главичката. Ако това не е възможно, налице е стесняване на перпуциума, което трябва да бъде третирано от лекар.

Ерекция на мъжкия член може да се получи не само при допир и сексуална възбуда (включително и сексуални фантазии или визуални възприятия), но и когато пикочният мехур е пълен (например рано сутрин) и притиска нервните пътища, по които се стимулира ерекцията.

Тъй като под перпуциума се образува смегма — мастна секреция с неприятен мирис и канцерогенно действие — мъжкият член трябва да се мие всекидневно. Този навик трябва да бъде създаден още у малкото момченце. Както всеки ден си мие лицето и зъбите, трябва и да издърпва назад перпуциума и да измива вътрешната му страна и главичката с топла вода. Непочистената главичка може да доведе до възпаления.

Мъжките полови органи са изключително чувствителни на допир. Погалването им от страна на жената предизвиква приятна сексуална възбуда, което е подготовка към половото сношение.

За мъжа е важно да знае, че след края на пубертета поради повишеното производство на сперма може да се получи естествено напрежение. Семенните мехурчета на простатата са препълнени, каверозните тела на члена се изпълват с кръв, което води до ерекция на члена. Понякога може нощем да се получи автоматично изливане на семенна течност. В юношеските години това се случва доста често и в никакъв случай не е причина за безпокойство.

Когато сексуалната възбуда достигне връхната си точка, спермата се изхвърля през пикочопровода (еякулация).