Варненски свободен универсиет

Удовлетвореността от труда и привързаността към организацията са сред най-често изследваните зависими променливи в организацията поради значимостта, която имат в предсказване на поведението в труда. Удовлетвореността от труда се отнася до конкретната трудова ситуация, а привързаността е по-глобално понятие, тъй като се отнася до нагласата към организацията като цяло и поради това е по-стабилна, продължително формираща се нагласа, ориентирана главно към бъдещето и свързана с намерението за оставане в организацията. Това дава основание удовлетвореността често да се разглежда като основна детерминанта на привързаността поради по-нестабилния и бързо променящия й се характер. удовлетвореността не е причина за привързаността, а по-скоро неин резултат, т.е., детерминантата в случая е привързаността, а удовлетвореността следва логично, тъй като голяма част от работниците се привързват преди удовлетвореността да се е появила. Ценността на членуването в дадена организация корелира във висока степен на значимост с удовлетвореността от съдържанието на работата и условията на средата, а също и с удовлетвореността от заплащането, материалните придобивки и отношенията с ръководството. Удовлетвореността от съдържанието на работата в най-голяма степен повишава привързаността. Тоест, можем да очакваме, че служители с интересна, предизвикателна и отговаряща на техните изисквания работа, биха развили по-лесно от своите колеги висока степен на ценност на членуването в конкретната организация. На същия принцип – колкото е по-рутинна, лишена от предизвикателства работата на съответния служител, толкова по-малка е вероятността той да развие в себе си чувството на ценност на членуването в организацията. Интересен е факта, че дори заплащането няма мотивиращата за служителя сила, която има съдържанието на работата.