- НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС НА СВЕТА

2 - НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС НА СВЕТА

"Ако можехте да зададете само един въпрос на някоя личност от миналото, кого бихте избрали и какво щяхте да го попитате?" С този въпрос се обърнали към професор Джоуд -- професор по философия в Лондонския университет и нехристиянин. Ето отговорът му: "Аз бих се срещнал с Исус Христос и бих Му задал най-важния въпрос на всички времена -- "Наистина ли възкръсна от мъртвите?" (Jаmеs Маrtin, Did Jеsus Risе frоm thе Dеаd? (Luttеrwоrth Рrеss, 1956), с.10. Професор Джоуд е напълно прав. Най-важният въпрос на света е дали Христос възкръсна от мъртвите и жив ли е той днес. С други думи, действително ли имаше Великден?

Първо трябва да кажем, че възкресението е самото сърце на християнската вяра. Наскоро във връзка с телевизионната програма "Кредо" (Сrеdо) бе публикувана книгата "В търсене на християнството". (Соlin Вuсhаnаn, In Sеаrсh оf Сhristiаnity (Firеthоrn Рrеss, 1986), с. 46. Един от нейните автори -- Колин Бюканън, епископът от Астън, пише: "Исус Христос, пред Когото се прекланят християните, не е мъртъв човек от миналото (макар това да е трогателно), Той е живият Господ на настоящето. Той е същият Исус Христос, Който ни се представя в евангелията." Всяко изследване на християнството трябва да започне оттук.

Положителният резултат от иначе спорните възгледи на сегашния епископ на Дюркъм е подновеният интерес към цялостната тема за възкресението. Лично аз осъзнах нейната важност, когато бях поканен да говоря пред една студентска група за "Посланието на ранната църква". За да се подготвя, прочетох внимателно всичките тринадесет послания или проповеди в книгата "Деяния" -- седем от Павел, пет от Петър и едно от Стефан. След прочита ми направи впечатление, отбелязаното още от Лука, че те са много кратки и прости. Освен това осъзнах, че всички послания имат една обща идея, че Исус е жив и може да преобрази твоя живот.

Петър обобщава този факт в своето известие за деня на Петдесятница: "Тогова Исуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели" (Деяния 2:32). Всяка проповед е проповед за Великден. Възкресението се споменава повече от сто пъти в Новия Завет и почти всяка книга се позовава на него. Това е същността на цялото християнство -- Христос не само е живял и умрял, но на третия ден Той отново възкръсва от мъртвите. Без възкресението нямаше да има евангелие. Както казва Павел: "ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви" (I Коринтяни 15:17).

Всяко обяснение на християнството трябва да започне оттук. Още по-учудващо е, че днес, когато за Исус се говори навсякъде, този факт като че ли е забравен. Рок-операта "Исус Христос -- супер-звезда" завършва с гроба на Исус. Необяснимо защо е пропуснат най-значимият епизод от живота на Христос. Неговата смърт не е краят. Той възкръсва от мъртвите. По този повод бившият архиепископ на Кентърбъри д-р Майкъл Рамзи беше казал: "За първите ученици евангелие без възкресение е било не просто евангелие (Евангелие (гр.) -- блага вест.) без последна глава, то изобщо не е било евангелие." Мiсhаеl Rаmsеy, Тhе Rеsurrесtiоn оf Сhrist (Fоntаnа Вооks, 1966), с. 9.

Възкресението прави християнството уникално. В това грамадно село, в което живеем, хората непрекъснато се питат: "А каква е разликата между християнството и другите религии?" Отговорът е много прост в основата си. Християнството е единствената световна религия, която се гради на възкръсването от мъртвите на нейния основател.

Няма будист, който твърди, че Буда е възкръснал. Неговата смърт е едно преходно събитие, от което нищо не е останало. Същото се отнася и за Мохамед. Според традицията той умира на 8 юни 632 година сл. Хр. на 61-годишна възраст в Медина. Гробът му се посещава всяка година от хиляди вярващи мюсюлмани. От много столетия насам християнството настоява, че Исус не само умира, но и възкръсва от мъртвите. И днес Той е жив и преобразява живота на хората. Ако това твърдение е вярно, то тогава християнството наистина устоява на думата си. Няма начин да го съпоставим с другите религии, защото техните основатели са мъртви. Християните обаче знаят, че основателят на вярата им е жив.

Преди няколко години един колега адвокат -- Франк Морисън -- започна да пише книга, оспорваща историческото възкресение на Христос. Той смяташе, че доказателствата за него почиват на несигурни основания. Докато проучваше материала за книгата, се случи нещо забележително. Проследяването на живота на Христос, пресяването на преките улики и крайната оценка предизвикаха революция в неговото мислене. Съкрушителните доказателства в полза на възкресението го принудиха да се откаже от първоначалното си намерение и да напише книга, която потвърждава връщането на Исус от смъртта. Първата глава носеше заглавие "Книгата, която отказа да бъде написана", а другата негова книга "Кой отмести камъка?" (Frаnk Моrisоn, Whо Моvеd thе Stоnе? (Fаbеr & Fаbеr, 1930). е бестселър повече от петдесет години.

В пиесата "Бдението" (Тhе Vigil) Ладислас Фодор остроумно построява една съдебна сцена, в която се проучват доказателствата за възкресението. Един градинар е обвинен в кражба на Христовото тяло, призовани са свидетели и в съда се събират доказателства за и против него. Публиката е в ролята на съдебни заседатели. Към края на пиесата зрителите са призовани да издадат своята присъда. По същия начин аз искам вие да си представите, че сте съдебен заседател, докато аз, юристът, излагам пред вас доказателствата за Христовото възкресение.

3 - СЪДИЛИЩА И СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ

Сигурно ще е полезно първо да видим как работи един съд. Ако досега не сте били там, препоръчвам ви някой път да отидете.

Всички спорове се водят пред английски съдилища. Фактически обаче, съществуват различни съдебни институции за различните видове дела. Много е важно в началото да се установи дали процесът е наказателен или граждански. Обикновено това се разбира от пръв поглед. При углавно дело се разглеждат криминални престъпления, докато в граждански процес се съди човек, ако дължи пари например.

Каквито и да са различията, всички съдебни дела имат една обща черта. Винаги има две страни с противоположни интереси. Конфликтът между тях се решава от присъдата на една независима личност. При сериозните криминални дела като умишлено или непредумишлено убийство естествено тази личност е съдията. Всяка от двете страни по делото наема адвокат, който защитава интересите им. Адвокатите от своя страна призовават свидетели, които изнасят доказателства в полза на единия и другия клиент. При наказателните дела в Кралския Съд също има съдебни заседатели.

Делото трябва да се гледа в съответствие със закона на страната. В една своя присъда Лорд Дънинг казва: "За всеки гражданин на тази страна, независимо от неговата власт, важат думите на Томас Фулър от преди 300 години: "Никога не се мисли за много голям, защото законът винаги стои по-високо от тебе." (Gоuriеt v. Uniоn оf Роst Оffiсе Wоrkеrs', Lаw Rероrts (1977), QВ Vоl.2, с.761, 762.) Освен обявяването на присъдата съдията има задачата да съблюдава спазването на закона. Интересно е да се отбележи, че червената мантия на съдиите е била свещеническо расо, което показва общия корен на правото с християнската вяра. Това отново подчертава, че правото стои над личния или националния интерес.

Основен принцип на английското право е, че когато някой се обвинява за извършено престъпление, той може да бъде съден само от равни на него граждани. Изобщо в английския наказателен съд въпросът за вината и невинността се определя от мъже и жени без юридическа подготовка. Ако се води дело в Магистративен Съд, то решението се взема от неспециалисти -- магистрати, а в Кралския Съд -- от съдебен състав. Той се състои от 12 човека на възраст между 18 и 65 години, като всеки от тях е гражданин на страната поне от 5 години. Преди повече от 200 години Сър Уилям Блекстон -- прочут английски адвокат -- казва в една лекция по право: "Воденето на процеса чрез жури винаги е било и аз вярвам, че винаги ще бъде славата на английското право. Най-висшата привилегия, за която всеки гражданин може да мечтае, е тази -- няма друг начин да се накърни частната собственост, свободата или живота на човека, освен чрез съгласието на дванадесет негови съседи и равноправни съграждани." (Sir Williаm Вlасkstоnе, Соmmеntаriеs оn thе Lаws оf Еnglаnd, Vоl.3 (Univеrsity оf Сhiсаgо, 1979), с.379.)

Надявам се, че успях да помогна при нареждането на сцената преди да пристъпим към доказателствата за възкресението. Както публиката в пиесата "Бдението" (Тhе Vigil) аз искам вие да си представите, че сте съдебен заседател и носите отговорността да издадете присъда в края на делото.

Но преди да разгледам вашите задължения, трябва да се спра на това, което юристите наричат "стандарт за доказване". Да допуснем, че ви сполети автомобилна злополука на пътя, при която някой е пострадал. Тогава съдът ще ви привлече да отговаряте за нанесени щети и трябва да се прецени дали сте проявили нехайство или не. Как може да стане така? По какъв начин ще се построи доказателството?

Според един известен учебник по право -- ето как: "Стандартът за доказване, необходим в гражданския процес, най-общо означава доказване върху основата на баланс на вероятностите. Ако уликите са такива, че съдът може да каже: "Ние смятаме, че има по-голяма вероятност действието да не е било умишлено" -- тогава тежестта на уликите се снема, но ако вероятностите са равностойни -- тя остава." (Реr Lоrd Dеnning in Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 13th Еdn.), 4-35.) Когато разглеждаме фактите за възкресението, ние ще прилагаме същия "стандарт за доказване". С други думи, ще се ръководим от това, което с най-голяма вероятност се е случило.

А сега нека да видим какви са задълженията на съдебните заседатели. На първо място те трябва да съдят непредубедено. Не бива да приличаме на онзи председател на съдебен състав, който накрая обявил присъдата така: "Седем от нас смятат подсъдимия за виновен, защото са съгласни с обвинението, трима го смятат за виновен на общо основание, а двама казаха "виновен" още щом го видяха."

Но да бъдеш непредубеден често е много по-трудно, отколкото изглежда, тъй като всеки от нас има вродени предразсъдъци. Ярък пример за това е французинът Ернест Ренан -- авторът на книгата "Животът на Исус", в която се отрича възкресението. Според собственото признание на Ренан, той започва с предпоставката: "Чудото е невъзможно. Следователно, възкресение не е имало!" Такава нагласа не е допустима в един съд. За да проучим доказателствата ние трябва да бъдем колкото се може по-непредубедени.

Преди всичко задължението на съдебните заседатели е да издадат присъда. Всъщност единственото нещо в углавния процес, което съдията не прави, това е да съди. Той председателства съда, обобщава резултатите и след края на пренията произнася присъдата. Тъкмо съдебните заседатели решават дали обвиняемият е виновен или невинен и те носят отговорност за осъждането. Фактите по възкресението също изискват присъда. Ние трябва да ги проучим и да си отговорим на въпроса дали наистина Исус Христос възкръсна от мъртвите.