Вежди Рашидов: Единственият смисъл е българите да намерят подобаващо за таланта си място. Министърът на културата в предаването „Нека говорят с…” по Би Ти Ви -16 септември 2012

Продължаваме с Вежди Рашидов. Темата е износът на културата зад граница, българската. Но преди това да ти благодаря, че седна до човека, осъден за убийство. Малко министри биха го направили, седна, така, на прима виста.

Е, така се случи, разбира се, но няма причина защо да не седна.

Защото мислят за имиджа, за това как ще реагира обществото, че не е проверено от пиарите.

Не, не, това е проблем на цялото ни общество. Тук не става въпрос за имидж, а става въпрос за една съдба, която в един момент се решава по един или друг начин. Но аз отново, може би, така, за последно трябва да кажа - хубаво е да се научим и да се поставяме на мястото на потърпевшия винаги. Тогава ще си отговорим и на повече въпроси. Преди малко не случайно те питах, ако в твоя дом влезе някой, неканен, нали трябва да защитиш семейството си, децата си. И когато няма кой друг да те защити, ти трябва да имаш правото...

На самозащита.

…свещеното си за теб място, неприкосновено, да можеш да го защитиш. Задавал съм си въпроса аз как бих постъпил. Сигурно точно като него, сигурно. Ако съм на негово място, сигурно.

Ама, той е и с такава професия - иконописец.

Не, пак...

Наистина хубави икони прави, изнасят се зад граница. Малко и с тази тема да...

Не, не, да оставим изнасянето. Хората на изкуството са хора, които носят добро. Ние не носим негативи, ние не сме чейнчаджии, ние не сме крадци, ние не сме... Ние сме една група хора, които винаги носят добрите дивиденти на нацията си. Така че в това отношение... Да, случила се е една тъжна, нелепа история, но по-скоро за мен този случай дано за пореден път да не демотивира обществото, защото, пак казвам, че хора с убийства ходят по улиците с условни присъди, хора крадци, които ограбват всеки ден домовете ни... Не знам, не бих се изказвал повече, защото не искам по никакъв начин да обсъждам самата съдебна система. Но обществото трябва да ни гарантира сигурността на всички, няма значение дали сме министри, дали сме обикновени хора. Аз ви разказах, скоро внучката ми беше... Давате ли си сметка какво преживяхме? Че нали, ако бях ги напипал, си давате сметка, човек в такъв момент дори не мисли.

Абсолютно.

Така че... афект е, разбира се, дума да няма и... Така, че трябва малко да разбираме и това. Затова трябва да бъдем защитени. Смятам, че във всяко нормално общество гаранцията на всеки гражданин трябва да е гарантирана.

Да се върнем към нашата тема. В Израел беше.

Да, бяхме в Израел, бяхме на едно прекрасно заседание.

Какво договори там?

Ами, аз подписах поредното споразумение с Израел. Израел е много интересна страна между другото.

Ако не една от най-интересните в света.

Често съм казвал евреинът не е човек, а е полубог, така, под формата дори на шега, но наистина Израел е уникална страна. Ами, трябва да направим обмен, трябва да направим онова, което сега, когато замине президентът, е едно представление, което ще пътува там, българско, хората искат да видят, разбира се, преговаря се...

Отворени ли са за нашата култура, да поемат?

Отвори се, ние подписахме за копродукциите с Израел преди два, три месеца споразумение, пак... копродукции, съвместно финансиране, дори вече има съвместен проект, Иван Ничев започна да работи един проект с изрелската част. Разбира се, и другите колеги, бяха с мен пак пет-шест, винаги на тези мероприятия водя, така, наши добри...

Да. И като че ли атентатът в Бургас сближи хората, а не ги раздели, имам такова чувство.

Ами, мисля, че да живеят по този начин за израелците е станало професия, нали. Те са малко като японците...

Живеят, а не ги е страх.

Не грохват веднага, те още по-силни стават. Има го този момент. Много е странно, те не го преживяват по този драматичен начин, по който...

Както ние.

Те се стягат още повече.

Турция?

Турция е една много интересна страна.

Е, излязоха, даже аз, доколкото сега получавам едни сайтове, вчера беше при мен...

Ще гледат ли български сериали, българско кино?

…Зорница София... Защо не?

Защо не.

Защо не? Говорим за изкуство. В никакъв случай... Аз съм казвал хиляди пъти: културата е много, много напред пред политиката. Тя няма граници. И ако трябва ние да вървим напред с културата си, нека да не политизираме, защото ще я върнем много назад. Ами, обща история, общи теми. Винаги темите са любовта, омразата, борбата, битката между доброто и злото. Общи са темите. Въпросът...

Може ли там да се мисли за българско кино?

Ами, Любо Нейков например го харесват и го обичат, и започват, и искат да го канят да играе във филми. Не само аз, значи и те го харесват, значи се разширява границата, което е прекрасно. Разбира се, че може, но трябва да се поработи върху това нещо.

Да ти кажа, направил си нещо уникално, като се замисля. През седмица в Израел и Турция, които са в много лоши отношения...

Сега пътувам и за Франция. Там имаме копрудкция подписана.

Казвам, че ти правиш едно и също - договаряш неща с държави, които помежду си са в адски лоши отношения. Израел и Турция са на границата на... а и ти с двете държави си успял да договориш обмен. Това се казва способност, дипломатическа.

Не е само дипломация. Първо, аз не разговарям с хора, които искат само с хартии да говорим, защото знам, че оставаме на хартия. Още при първите разговори се опитвам да махнем хартиите и очи в очи да кажем стискаме ли ръце да работим или не стискаме ръце. Ако не подписваме, сухо и си заминаваме. В Израел една прекрасна дама министърка на културата и една дама много изпатила, аз й проучих малко биографията, изпатила е от битките, от службите, които винаги е водила Израел. Доста сериозна дама, много интересна като човек и много мъжко момиче. В Турция отношенията на България, политическите дори, никога не са били толкова добри, колкото са сега.

Да.

Когато двама премиери си казват "братко", това са сигнали и знаци за отношение между двете държави. Второ, нека не забравяме, че Турция ни е съседка и в момента България има нужда наистина икономически да върви напред. И сега...

Не много. Тя е на първо място.

Петнадесет процента...

Единадесет процента икономически ръст, Китай са девет някъде, осем бяха Корея, ако не се лъжа, не съм икономист, но са на първо място. Казвайки това, имат пари за проекти и нека нашите момчета да правят съвместни проекти, вече имат контакти, още първия ден заработи. Тридесет и седем от водещите съвременни хитови кинаджии бяха на срещата. Страхотен среща.

Да.

Сега ще пътуваме за Франция. А защо не?

Виж, нека да си кажем простичко.

Да.

България е талантлива. Ние говорим и ще се уморим да говорим колко сме талантливи.

Само, че България не е популярна. Ние не полагаме усилия да отворим това перде на красивата ни гарсониера и да вървим из полята до планините. Те също са много красиви, само че трябва да извървим един дълъг път. Публиката в изкуството е седем милиарда и половина. Не е седем милиона. Когато често седим тука по телевизионни предавания, виждам хората да казват: нашият пазар труден, те не разбират. Не, напротив. Пазарът си е толкова, колкото е. Ние няма как да станем от седем милиона седемдесет милиона...

Да.

…за да имаме вътрешен пазар. Когато го нямаме, трябва навънка да погледнем. Има пазар около нас. Костурица това направи - отвори Сърбия, тръгна нататък. Така че ние, ако не показваме културата на България, ако България не бъде позната, ние ще продължим в тая супа - световноизвестният Драгоман, да се гъделичкаме под мишниците, да си раздаваме едни награди, но тава няма никакво значение за световната история. Единственият смисъл е българите да намерят подобаващо за таланта си място. За първи път в историята се случва България да бъде показвана във всички аспекти - Тракия, Византия и ислямска култура в Лувъра.

Когато тук, така, брожение имаше, там Лоарет каза едно изречение много хубаво. Имаше журналисти, мисля, че само един журналист докопа това изречение - че с показването в Лувъра България влиза в световната история на културата, защото Лувърът си има своя история и тя се гради от години, откакто е създаден, Лувърът си има своя световна история и си я развива.

С българския Лувър какво става?

Българският Лувър...

Измисли ли му име?

Рано ме покани. Не, пуснал съм сайта, разбира се, и би било прекрасно да има едно да има едно българско, хубаво българско име, късо, като "Тейт галери", като "Прадо", като "Уфици", като...

Да, така е.

Късо, звучно, което да влиза в ухото. Пуснали сме сайта, набират се предложения и накрая ще се съберем един съвет, художествен, има си такъв съвет, и ще решим. Но рано ме покани. Можеше след една седмица време...

Пак ще те поканя.

…първа копка.

Първа копка.

Да.

Да, почва, почва. Дълга е процедурата...

Много хора мислеха, че това няма, че това няма да го има, че е само говорене.

Този проект е правен преди 50 години от Иван Николов, архитекта. Тъй като 50 години, много средства трябват, 50 години е прашасвал и е седял. Аз този проект го извадих от чекмеджето и обявих нов конкурс в рамките на едни възможни пари. Онова, което беше трудно - да намеря средства, тъй като бюджетът ми е малък, държавата е в тежка криза. Аз успях да намеря 27 милиона европейски пари.

Да.

И минаха всички тръжни процедури. Тя е сложна система и слава богу, почти след 10 дена правим...

Не само ще се строи, аз смятам да отрежа и лентата. Да, малко съм...

Да не те превари премиерът.

Сега, като казвам лентата, много хубаво нещо е лента да се реже, защото премиерът вече спря да ги реже лентите. Но аз на негово място бих продължил по една проста причина - много е хубаво това, което си направил, да можеш да го показваш. Иначе има, така, едни бели папки се предават в края на мандата. Аз съм решил да направя моя отчет в едно списание.

А колко скулптури направи, докато си министър, направи ли скулптури?

Правя, да.

Колко направи?

доста в момента. Аз сега ти донесох тук един каталог от Япония. Тече в Музея на конната цивилизация една изложба на тема коне - акварели и скулптури.

Ама, да не се обособят в някакъв особен период - да речем, властта или нещо. Носят ли някаква характеристика скулптурите ти от този период?

Не, не, не може. Не, не съм се заиграл на този номер, министър... По-скоро гледам да си свърша работата. Тази игра не е от най-хубавите. Тя боли много, когато вече не си. Затова човек трябва да си нарочи някои неща, а онова, което е хубаво... Разбира се, аз съм го казвал в твоето предаване. Тези дни ще откриваме операта в Бургас, поредния, след Сатирата преди 10 дена, след това театъра във Варна...

Ще ти липсва ли това?

…филхармонията в Русе.

Ти казваш, че не те влече да си министър, обаче като заговориш: това направих, онова направих, после да не се окаже, че ще ти липсва тази тръпка, това...

Тръпката ми е това, че аз съм научен да правя. Много скептици имаше. За съжаление няма да им се отвори парашутът. Никой в България от 60 години не е направил около... 8 театъра вече готови имам, ремонтирани. Имам, разбира се, шест училища ремонтирани от - до. Не съм закрил музеи, а съм открил три нови музея. Сега много бих искал, разбира се, правителството, ако намери начин и споразумение, ЦУМ да заеме и наистина да стане ред ларгото исторически музей. Най-хубавия площад на София открих. Това е с пари, които по проект на Министерството на културата, площада, ларгото и археологията е втората част, която сега ще я завършим, работи се без прекъсване. Ами, най-хубавия площад направих сега в крайна сметка, явно съм добър строител.

Добре.

Да се похваля малко, защото явно друг няма да...

Много ти благодаря.