Великата борба в музиката и на богослужение 8

На екрана е снимката, която обещахме да ви покажем. Благодаря на момчетата, които се стараят да направят всичко това. Там в дясно всички са ударни инструменти. За да свирите на тези инструменти са необходими съвсем други способности, отколкото да свирите на тези инструменти. И затова, когато говорят за барабанни или ударни инструменти, не бъркайте тези инструменти. Проблемът тук е във философията на ритъма, а не в инструментите. Но инструментите са свързани с философията. Например, тази барабанна постановка е била специално измислена, за да свирят рок и джаз. И ние по-късно ще покажем примери. Питахте как изглеждат тимпаните. Това са кимвали, а това тимпани. Това е ксилофон. Ако вие обърнете внимание на ксилофона и металофона, (другото е металофон), ксилофонът е дървен, а металофонът – има метални пластинки, по които удрят. Двата най-горе. Те произвеждат много красив, мелодичен и хармоничен звук. И аз съм виждал как музиканти свирят на него с четири пръчици, много мелодичен и хармоничен звук. След това на втория ред са тимпани, изглеждат като чаша. Двете чинии са кимвали, а това е дайре. А това очевидно е основен барабан, по него така барабанят. Него обикновено го използват в оркестър, този голям барабан. Те не отделят ритъма, а напротив акцентират на определени места в произведението, например, нарастване на напрежението и тогава – бам – барабана. Или тимпаните се използват в петата симфония на Бетховен. Или в оркестъра така – бум – бум. Това е универсално, не трябва да се превежда. Разбирате ли, в това е разликата. Нека да преминем напред към този слайд на който спряхме.

Съгласно Уилсън, именно „дух“, действащ чрез афро - американските барабанчици, такива като Беби Додс, са определили стандартите на барабанната постановка в САЩ.

В периода на началото на промишлената революция се родил новият саундскейп: „звуков хаос на промишления градски шум“. От този саундскейп е произлязъл бекбит (основния рок ритъм) в своята първа проява в изпълнението на новоорлеанския духов оркестър. Африканските ритми и африканската душевност потекли чрез непознати инструменти на американския маршов оркестър и също чрез синкопирания ректайм на Скот Джоулин. Това е началото на развитието на джазовата музика под названието ректайм. Първият ред на тези оркестри включвал тръба, кларнет, тромбон, но отзад този нов ритъм се движел от изобретението, което както на мен ми се струва, превъзхожда изобретението на Хенри Форд и Томас Едисон. Аз, разбира се, говоря за барабанната постановка. (Мики Харп, стр.227)

Отново Мики Харп говори за този инструмент, който не трябва да се бърка с другите барабани. По този начин, съгласно Харп, бекбит, основният рок ритъм, е произлязъл от африканските ритми и африканската душевност. Затова между рока, джаза и африканските ритми съществува не само родствена връзка, но и духовно единство, което пронизва тези три ритъма.

От моя личен опит. Когато аз растях, в началото се увличах по рок музиката. И когато започнах да изследвам повече това дело, постепенно се увлякох по джазовите ритми, които са по-сложни и по-синкопирани. Но рок ритмите са произлезли от тези ранни джазови ритми.

Точните ритми на западна Африка били загубени. Тях ги използват само тайните общества, които все още принадлежат на религията Вуду. Всичко, което е останало – това е веднъж изказано желание, което е намерило удовлетворение в създаването на нещо абсолютно ново – полиритмичен инструмент, на който удобно може да свири един човек. В следващия цитат обърнете внимание на връзката между латиноамериканската музика, джаза и рока.

„Музиката в стил Соул и латиноамериканска музика може да чуеш навсякъде в Африка; може да чуеш музиката на африканците и западните индианци по радиото, по всяко време в повечето големи градове в САЩ. Вие може да седите в дара в Гана, Того или Кот д‘Ивоар и да слушате музика на Заир, Конго или Нигерия, от Южна Африка и Ямайка, Пуерто Рико и Колумбия до САЩ; велики барабанисти, фанатици и учени – могат да видят връзката на ритмите на латиноамериканските танци в залите на Ню-Йорк с кубинските и бразилските, а след това и със западно-африканските култове.“

Джон Милър Чернов преди 10 години е изучавал тази тема в Африка. По- нататък ще изследваме едно изказване на африкански барабанист, който е пристигнал в САЩ. Помните ли какво е Ориша? Да.

„Най-важните ритми на земята Йоруба това са тези, които дават възможност да се общува с Ориша.“

В църквата, в която бях пастор преди, двама от старейшините бяха от Африка. В Африка барабаните се използват за различни цели. Използват ги за обявяване на война, както и в много други култури. Използват ги да извикат дъжд или слънце например. Използват ги за комуникации, вместо телефон. Големи барабани, върху които удрят, за да чуят съседните племена. Той казва, че от всичките ритми, които изпълняваме, най-важният е този, който дава възможност да общуваме с Ориша.

Това става в САЩ.

„Когато постъпих в колеж, аз чух по радиото песента: „Ако аз обичам своята троха, всеки път, когато вали дъжд, аз мисля за теб и трохата“. Той казва: „аз бях поразен“. Защо е бил поразен? По нататък продължава: „Помня, аз даже си помислих, но това е африканска музика, такава, каквато е у дома. Същото стана, когато чух музика в стил госпъл. И затова аз се присъединих към джазовия оркестър.“

Някой вчера ме попита за музиката в стил госпъл и също за спиричуълс. Има такива песни в стил спиричуълс, които по същество са джаз или рок. Но аз съм слушал хубави песни в стил спиричуълс в наш адвентен колеж Оклънд (това е колеж за чернокожи адвентисти). Мелодията и хармонията явно са афроамерикански, но Аолянс, така се нарича групата, но не се чуваха никакви такива ритми. Не можем да кажем, че всичкият госпъл или спиричуълс е лош или всичко е хубаво, трябва да гледаме конкретно на произведението. Просто всичко зависи от произведението. По нататък Мики Харп стига до извода: „По този начин тези ритми, които се приемали за общение с Ориша, сега можем да чуем в джаза, блуса и музиката от началото на петдесетте, т.е. в началото на рок музиката. По този начин „духът“ продължава да живее и е важна част от рок музиката, особено барабанната постановка.“ Това ясно е видимо от свидетелството на Мики Харп. Той казва: „Трудно ми е да кажа, в кой именно момент осъзнах, че моята традиция – рок енд рола – има духовна страна, че има семеен клон, който е съхранил древната връзка между барабана и боговете.“ „Това било подобно на среща с отдавна загубени братовчеди, когато ти изведнъж разбираш, че това е твой роднина, че сте обединени от ритмите, а в свиренето на барабаните това е също като кръвта“. Т.е. между джаз, блус и рок, няма само връзка на ниво ритъм, но също и духът, който вдъхновява тази музика.

Нека сега да поговорим за барабанната постановка и аз отново ще дойда тук. Да предположим, че аз съм нов човек, аз действително между вас съм нов, и да предположим, че тук наблизо има голям музикален магазин и например, искам да купя или да взема под наем барабанна постановка. И да отида в този магазин и дакажа, че искам това, а те да ме попитат: „Каква музика искате да свирите на тази барабанна постановка?“ И аз им кажа: „Трябва ми, за да свиря „Месия“ от Хендел. Не зная дали някои от вас са запознати с „Месия“ от Хендел, може би някои от вас са запознати. Търговецът сигурно ще гледа на мен като на луд. Знаете – лифт не стига до горния етаж. Никой не ходи да купува барабанна постановка, за да акомпанира „Месия“ от Хендел. Понякога хората казват: „А не трябва ли да се свири по друг начин на барабанната постановка, т.е да се свири правилно?“ Защото ние не веднъж говорехме, че проблемът не е в инструмента, а как го използвате. Затова някой може да каже: „Защо тогава барабанната постановка не трябва да се използва правилно?“ Аз ще ви демонстрирам, че действително може да се използва правилно. Затова ще помоля Светлана да изсвири тази част „Алилуя“ от „Месия“ от Хендел. Разбирате как изглежда. Аз току що свирех на барабанната постановка като на ударни инструменти, като тези оркестрови барабани. Но никой не купува барабанна постановка, за да свири така, както аз току що свирех. Ще ви задам един въпрос, за да проверя дали сте ме разбрали: „Ако вие не бяхте видели как свиря на тази барабанна постановка, въз основа само на слушането, можете ли да си представите на какво свиря – на барабанна постановка или на други барабани?“ Аз искам да проверя. Можете ли да кажете, че той свири точно на барабанна постановка или не можете? Не. Добре. Разбрах. Значи разбирате. Не е възможно да се дойде до това заключение. Ето какво направих. Но да свирите така на барабанна постановка, така както аз току що свирех, все едно да си купите спортен автомобил за състезание във Формула 1 и да се возите с него по градските улици. Това е кола, която е специално конструирана да върви със скорост 250-300 км/ч, а не със 100 км/ч. Но тази барабанна постановка е разработена за съвсем други цели. Не за такива. Никой няма да я купи, за да свири така. Но при желание „Месия“ от Хендел може да се преобрази. Може ли пианото по-силно. Това е като квадратна свиня да се опита да влезе в нормата.

Преди да стана адвентист, тогава бях млад и гледах много филми. И тези, които снимали филмите, забелязали, че музиката оказва голямо влияние на хората. С помощта на музиката можеш да заставиш човека да плаче, да се смее. Особено такива сцени от филма – двама влюбени, които не са се виждали дълго време и ето те се срещат заедно. Как мислите, към това събитие каква музика ще е подходяща? Нека да пробваме. Например, аз искам да ви уплаша. Представете си, че съм висок 2,50 метра и тежа 200 кг, изглеждам страшно и бягам след вас. И аз съм все по-близо и по-близо и когато слагам ръцете си върху вас и съм готов да ви удуша. Разбирате ли каква е атмосферата? Много напрегната. И за да добавят още напрежение в тази атмосфера, необходима е музика, която да разпали страстите. Нека да послушаме тази музика. А какво стана изобщо? Така, както вие се засмяхте, значи сте разбрали. Защото хората често говорят, че музика не оказва никакво влияние. Вие инстинктивно разбрахте, че тези две неща са несъвместими. Музиката не е просто културен феномен. Тя носи определена вест. Нека да ви изсвиря едно произведение. Знаете ли името на тази песен? Не. Нека да видим дали я знаете или не. Кой от вас е запознат с този Псалом? Всички. Нека да премахнем това от паметта. Пейте заедно с акомпанимента. Когато слушам вас – пеещите и акомпанимента, акцентът е явно на първо и трето време, но когато аз свирех, обърнах всичко това на 2 и 4 време. Искате ли още една песен? Има два основни ритъма, които могат да се свирят на барабанната постановка. Първият е рок ритъма, а вторият е повече джазов ритъм. Рок ритъмът обикновено е в размер 4/4. Няма да влизаме в детайли. Но ето джазов ритъм. Но вие навярно и тази песен няма да познаете. Няма да я познаете? Не. Нека да пеем. И така, колко възможности има барабанната постановка, касаещи мелодията и хармонията? Нула. И тъй като барабанната постановка е била специално разработена за рок музиката и за джазовата музика, то тя не трябва да се използва на християнски богослужения, защото тя специално е ограничена за тази музика. Това е като свинята. Вие може да я храните с тофу и вегетариански колбаси, но в края на деня тя пак ще си бъде същата свиня. И въпреки, че ние говорим, че не инструментът е важен, а музика която свирим, все пак трябва да разграничаваме барабанната постановка и ударните инструменти. Но, ако ритмичната философия е правилна, то няма проблем с барабаните или ударните инструменти. Нека още веднъж да сравним поклоненията на основата на златното теле и в светилището.

От едната страна – от ляво е златното теле - там Бог и природата са смесени. Бог е направен от природата, от материал, а тази идея е пантеистична или панентеистична. Спасението става чрез телето. Аарон казал: „ето боговете, които ви изведоха от Египетската земя.“ Богослужението протича в стила на развлечение и пробужда страстите на плътта. И се подчертава синкопирания ритъм. Вие можете да сравните тяхната представа за Бога с основата. И когато вие полагате някаква основа, то на тази основа не можете да построите всякакви стени. Това е невъзможно. И ако Бог е неотделим от природата, то изведнъж всичко около нас ще стане свято. Тогава ще започнем да оценяваме музиката според своя вкус.

Когато станах адвентист, трябваше да ям, да пия, да слушам музика не по вкуса си, а по принципите, защото моите вкусови рецептори бяха настроени на извратена храна и извратена музика. Но когато започнах да постъпвам по принцип, след известно време те от ума дойдоха в сърцето. Но помнете, че Бог иска да ни помогне не само да разберем, но и да обикнем това, което ни дава. Вчера говорех с една млада жена и й казах, че на нея и е потръгнало, тя може да свири на пиано и да пее. Когато станах адвентист, разбрах, че повече не мога да свиря на барабани и аз се молех: „Господи, дай ми да пея“. И си мислех: „Ето, ще взема микрофона и от устата ми ще потече прекрасна музика“. И практикувах това на домашното богослужение. Аз имам две деца, но те ми казаха, че „твоето дело е безнадеждно“. Може би аз ще мога да свиря на пиано или да се науча на китара, защото ако си музикант, ти си учил в това направление и си свикнал да го изразяваш. Но барабаните бяха неподходящи, с пеенето не се получи, с пианото също не стана. Аз говоря всичко това с усмивка, но по онова време не ми беше смешно. Но знаете, че когато Бог взема нещо, Той дава вместо него толкова много от всичко друго и затова мога да ходя в такива страни, като Украйна и да разказвам всичко това. Аз, разбира се, бих искал моето семейство да е тук, защото само говоря за това, а те могат да го изпълнят. Затова ние добре работим като екип. Но може би ще разкажа малко, не утре, а в събота, за моя личен опит.