Великата борба в музиката на богослужението 4

Татко небесни, благодарим Ти, че можем да се съберем. Ние Те молим да ни изпратиш Святия Дух, за да ни помогнеш да разберем това, което искаш да ни кажеш, за да можем да Ти се покланяме в дух и истина. Това е нашата молитва в името на Христос. Амин!

Радвам се да приветствам всички вас. Веднага искам да ви кажа колко ми хареса пеенето и музиката тук. Започвам да си мисля, че в Русия е по-хубаво, отколкото на Филипините. Жена ми е филипинка. Може би вие не знаете, но те също много добре свирят и пеят. Храната тук е много вкусна, а вечерните свидетелства са много вдъхновяващи. Ние получихме няколко въпроса по повод на това, че Давид е танцувал и скачал и по повод на ръкопляскане и аплодисменти на богослужение. Аз ви моля да се въоръжите с търпение, защото в хода на този семинар ще отговорим малко по-късно. Презентациите, които виждате на екрана, това са моите презентации, които преведоха на руски език и ако желаете, можете да ги получите. А за тези, които разбират английски, има целия семинар, с всички цитати, 50 стр. текст, разглеждащ този въпрос из дълбочина. Благодарен съм за тази възможност да провеждам този семинар, защото това е част от моята докторска дисертация. И всеки път, когато представям този семинар, някаква нова идея се появява, която трябва по-пълно да се развие. За това аз ви моля за вашите молитви, така че в края на краищата да мога да завърша тези изследвания, да защитя тази дисертация и да мога да я представям по целия свят. Нека да си припомним за какво говорехме вчера.

Ние разгледахме историята на двама царе, които обезчестиха светилището и видяхме какви бяха резултатите. И ние разбрахме, че когато светилището се оставя, Божието слово не е авторитет. И си спомняте, че тази мисъл изхожда от текста „Еровоам се посъветва“ и след това те решили да направят златно теле, се посъветвал, но не с Божието слово. Когато се отвърнали от модела на поклонение в светилището, тогава те приели формата на обичаите, културата и традициите на обкръжаващите ги народи. Започнали да се покланят на природата. Втората заповед била нарушена. Народът морално са разлагал. Вече нямало разлика между свято и несвято. Но в същото време олтарите или жертвениците били навсякъде. Богослужението се провеждало според тяхната култура и разбиране.

Когато Езекия станал цар, дал нареждане на левийците и свещениците да очистят веднага светилището. 2 Лет.29:25-28 – той се върнал към формата на богослужение, която Бог бе вдъхновил още при цар Давид, Гад и други пророци. Бог им открил светилището. И този текст говори още, че Бог им заповядал да използват определени инструменти при богослужение. Затова концепцията на богослужението и неговият стил са напълно свързани с очистването и препосвещението на светилището. Истинското библейско богослужение винаги се разбира в контекста на светилището. Нека сега да погледнем на небесното светилище, как то е било обезчестено.

Да отворим Библиите си на книгата Даниил 8:11.13 стих. Това е главата за малкия рог. „Да! Възвеличи се дори до началника на множеството, и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа.“ (11 ст.). Тук се говори за небесното светилище. От къде знаем това? 14 стих говори: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“. И за да съкратим тази дълга за изучаване тема, когато приемем принципа ден за година, ние разбираме, че тук се говори не за земно светилище, а за очистването на небесното светилище. И като следствие е „поругано мястото на светилището“. Това е поругаване на небесното светилище. И в 11 стих е казано, че „мястото на светилището му е поругано“. Как може малкият рог да поругае мястото на светилището, ако той е бил на земята, а то на небето? Какво? Излетял е на небето? Може би там се е борил с двата ангела, които са около престола? И в края на краищата започнал да се бори с Бога на Неговия престол? Взел основата на небесното светилище и я разрушил? Очевидно е, че тук езикът е метафоричен. Тук не се говори за буквално поругаване, но чрез гръцката философия или посредством гръцката философия били внедрени такива идеи, благодарение на които небесното светилище станало ненужно на никого. И както се споменава в дисертацията, аз няма да чета, „мястото на светилището му се съсипа“. По какъв начин малкият рог прави това? Ако прочетем книгата Откровение 13:2 стих, всъщност там се говори за същата сила, като в Данаил 8 глава. Помните, че там се говори за звяра, който излиза от морето и има различни части на тялото. „И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт“. Този звяр има различни части – леопард, мечка и лъв.

Помните що за леопард е това от Данаил 7 глава. Това е била Гърция. Цялата своя философия римляните са взели от гърците. И вчера ние говорихме за тези неща. Светилището на небето е действително, буквално светилище. Ако четем Библията, трябва да признаем, че да, там има. Откровение 11:19 Йоан казва, че го е видял. И това не е било нeговото въображение. Казва се : „Отвори се Божият храм на небето“, т.е. това е било реалност. Но според гръцката философия „окончателната реалност“, това е такова нещо, което няма нито място, нито време. По този начин гръцката философия прави светилището нещо не толкова важно. Вместо това Библията го прави център на спасение. Помните как говорят те: всъщност има същност, има и сянка.

„Окончателната реалност“ няма място, време, и пространство. Времето не съществува. Те използват понятия като вечен, неизменен, чист, благ в своето значение, а след това започнали да разбират и Бога в това значение. Те считали, че всичко, което е материално, е сянка. То не е истинско. Това е светът в който живеем, а също и светилището, защото е описано с материален език.

Така че, светилището, като система за спасение, е било заменено с гръцка философия. Какво влияние е оказало това на богослужението?

Помните, че в светилището имало струнен акомпанимент. Струнен – в множествено число. Но щом е струнен, значи може да се свири само на една струна. Това може да се окаже доста просто, но ако погледнете от 5-то до 16-то столетие, в църквата са използвали Григориански напеви. Кой от вас е запознат с Григорианските напеви? Не много. Това не е група. Това е такъв вид музика, който е съществувал от V - XVI век. Мога да ви опиша характеристиките на Григорианския напев. Това е била монофонична музика. Звучала само една нота. Не две ноти заедно. Много проста музика. Без акомпанимент и без строг размер. Понеже използването на хармония се считало за твърде чувствено и земно. От къде са взели идеята, че музиката може да бъде монофонична? Не от Библията, защото в Библията може да има струнен акомпанимент и може да се свири на повече от един инструмент. Но те казвали, Григорианските напеви включвали в себе си „чистите, небесните звуци от небето“. Това е вече според Платон. От музикална гледна точка музикалният формат Григориански напев е като да се храниш с хляб и вода, когато Бог е създал такова разнообразие от други продукти. Това е един от примерите как философската система е повлияла на богослужението.

Последствия за „сола скриптура“. От книгата „Великата борба“ стр.599

„Библейските думи трябва да се разбират така, както са написани, разбира се с изключение на символите и притчите. И затова, когато Йоан в книгата Откровение описва видение на небесните сцени, ние трябва да ги приемаме като реални“. Но гръцката философия казва: „Не, не! Реалността трябва да се разбира само на основата на философията. А във философията няма нищо материално- няма нито време, нито пространство.“ И съгласно тази философия книгата Откровение трябва да се разбира така: Йоан е видял там нещо, но той е записал тези видения, само защото това било прието в неговата култура и в неговата епоха.

Стилът на богослужението и светилището са свързани заедно. Ако светилището на небето е просто продукт на въображението на Йоан, но той го е записал така, защото е видял подобно на земята, и ако тази философия трябва да се приложи за светилището, то трябва да се приложи и към формата на богослужението. И тогава като последица ние можем да се покланяме както си искаме. И опасността на това заключение е следната: ако се казва, че стилът на богослужение не влияе на богословието, тогава можем да си измислим собствени стилове, основани на културата и епохата, в която живеем.

И тогава философията става основа на богослужението. Когато малкият рог нападнал светилището, ако сте живели по времето на мрачното средновековие, тогава вашето разбиране за Христос и Неговата спасяваща сила би било съвсем извратено. Вие щяхте да Го разбирате неправилно, както е и било. И тогава бихте търсили благодат от земните свещеници.

Точно същото се получава и в друго време. Когато ние се отвърнем от небесното светилище, тогава можем да изберем форми на богослужение каквито ни се видят благоразумни.

Псалмистът казва: „Когато е разрушена основата, какво ще прави праведният?“ Нека да отворим това място. Псалом 11:3, но в 4-ти стих се дава отговорът: „Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.“ Когато основите се рушат, ние трябва да гледаме на небесното светилище. Езекия следвал този план, така трябва да постъпваме и ние. И резултатите тогава били потресаващи. Когато той заповядал да препосветят и очистят светилището, то възстановяването винаги включвало формата на богослужението.

Във 2 Летописи 30 глава се описва празнуването на празника Пасха, който отдавна никой не е празнувал.

Във 2 Лет.30:5-12 – произтича развитие на евангелската дейност. За първи път от дълго време се отправя призив към Израил, т.е към северните племена да се присъединят към празнуването на празника Пасха. И да си спомнят за духовното значение на това.

Когато било открито небесното светилище настъпва възстановяване на истинското богослужение. Тогава хората започват да опознават Христос, Който е нашата Пасха и тогава ти се иска да разкажеш на всички, а това е евангелизъм.

Във 2 Лет.31:1 е описано унищожаването на идолопоклонството.

В моя минал живот, преди да стана адвентист, някои хора ми казваха: “Трябва да спреш да пушиш. Трябва да оставиш пиенето, защото ти убиваш своето здраве“, или по други причини. Може би това са хубави причини, но за мен те не бяха убедителни. Но когато разбрах, че Библията е истина и че има светилище на небето, и Исус извършва очистване на греховете, изведнъж идолопоклонството в моя живот започна да се унищожава. Вие знаете, че това е единственият истински път за възраждане и реформа.

Има и още нещо. В 31:3-10 е описано увеличаване на десятъците и приносите. Казано е, че те „носели, носели и не знаели къде да го съберат“. Във 2-ри стих, а след това от 11-19, произтича възстановяване на свещеничеството. Т.е. започват да ги поставят на тази служба според Божествения ред. Помнете, че всичко това е последица от очистването и препосвещението на светилището. И във време на криза, когато асирийците трябвало да дойдат и да унищожат напълно Езекия и неговия народ, съгласно 2Лет, по точно 4 Царе 19:15, Езекия се моли на Бога, обитаващ между херувимите и Бог унищожава асирийците. Удивително е, унищожава техните врагове.

В книгата „Великата бора“ ни е казано, че „ние трябва да знаем къде се намира нашият Велик Първосвещеник и какво прави Той. Не разбирайки това, няма да можем да преминем през бурното време, което ни очаква за напред. Трябва да сме уверени, че светилището е реалност. Исус Първосвещеникът е реалност и Той ще ни дойде на помощ в благоприятно време.

Как и с какво е започнала адвентната църква? За много от нас съботата, здравната реформа, непроменимостта на Божия закон са все теми, неподлежащи на съмнение. Но не само с това е започнала. Всичко започнало с Данаил 8:14 „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“.

Всеки дом се строи от основата. Псалом 11:4 показва реалността на небесното светилище и е съвършен отговор на въпроса, зададен в 3-ти стих. Днес в нашата Адвентна църква има разнообразни стилове на богослужение и, за съжаление, това говори повече за разделение и плурализъм, отколкото за разнообразие. Как да решим този въпрос между евангелието и културата.

Казвам ли, че всички трябва да станете гърци? Но! Когато ние разберем евангелието, тогава ще разберем как можем да съвместим културата и евангелието. Богослужението не може да съществува извън контекста. Помните, че орлите летят във въздуха, делфините плуват във водата. Делфините лошо летят, а орлите лошо плуват. Но в тази идея на богослужението сатана е подменил средата на обитаване. Телетата на Еровоам и Ахаз са построение на поклонение на природата. В тази посока тръгнала и Римокатолическата църква и много протестантски църкви. Но Израилевото богослужение е основано на реалността на небесното светилище. И тези два контекста са несъвместими. Хокеят го играят на лед, а не на футболно игрище и не е възможно да се съвместят ледената арена и футболното игрище. Това, което малкият рог е направил – унищожил е светилището като система. Може би ще се опитам още да обясня по друг начин.

Подобно на Еровоам, Ахав се отвърнал от светилището и приел присъщите на неговата култура форми на богослужение, фокусиращи се на природата.

Тези, които вярват, че формите на богослужение безразборно трябва да се приемат от културата, защото тя не е свързана с богословието, трябва да се замислят над тези думи на Божията вестителка от книгата „Великата борба“ стр. 530

„Да се създадат идоли от лъжливи учения и теории е толкова лесно, както и да се направят от дърво и камък.“

Ние можем да си помислим: „Аз излязох от Католическата църква или от Православната и аз не се покланям на никакви изображения. Сега нямам никакви идоли.“ Но ние можем да си направим идоли от лъжливи доктрини или теории и това също ще бъде идолопоклонство. По нататък е казано: „Представяйки в лъжлива светлина характера на Бога, Сатана внушава на хората изопачена представа за Него. Мнозина, отвърнали се от Йехова, са направили философията свой кумир и само малко вярват в живия Бог, Какъвто Той се открива в Своето слово, в Христос и в творческите дела.“

Обърнете внимание, че стилът на богослужение се определя от разбирането ни за характера на Бога. Какъвто Бог си представяме, такъв ще бъде и стилът на поклонение. По нататък тя казва: „Хиляди обожествяват природата, но в същото време отричат Твореца на природата“. Да обожествяваш природата означава да й предписваш божествени атрибути. Това е пантеизъм или панентеизъм. А движението „Появяваща се църква“, помните ние говорихме, казва, че всичко е свято и Бог е във всичко. Но има една заповед, която ни напомня за разликата между творение и Творец. Коя е? Помните ли? Това е тази, от която практически целият свят се е отрекъл. И затова пред такива теории те са останали беззащитни. Но съботата ни напомня, че ние не можем да обожествяваме природата, защото не гледайки на това колко е прекрасна и колко е сложна, Бог я превъзхожда. Погледнете какви технически средства имаме днес. Удивително какво могат да правят тези парченца. Но хората, които са измислили това, са по-умни.

„Въпреки, че е в различни форми, но идолопоклонството съществува и в съвременния християнски свят така широко, както е било разпространено и в древният Израил в дните на Илия.

Бога на много самонадеяни мъдреци, философи, политици, журналисти, бог, признаван от елитни обществени кръгове, колежи, университети и някои богословски заведения, е само малко по-добър от Ваал, финикийския бог на слънцето“ (Великата борба“, 583 стр.)

Това е богословско заявление, защото то говори за това, как ние се покланяме произтича от това как ние си представяме Бога. Също така вижте „Великата борба“ стр. 423.

„Въпроса за светилището е послужил за ключ, който е помогнал да проникнат в тайната на разочарованието от 1844 г. Той открил стройна, завършена и взаимно свързана система на истината“: това е оркестър от 120 инструмента, затова не го сменяйте за уколеле (балалайка). Вие знаете, че някои хора могат да свирят удивително на уколеле, но все едно не можеш да го сравниш с оркестър от 120 инструмента.

„Евангелизъм“ стр.221 „Правилното представяне на службата в небесното светилище е основание за нашата вяра“.

Утре сутрин ще разсъждаваме върху Тройната ангелска вест и оправдание чрез вяра. И там звучи призивът: „Поклонете се на Този, Който е направил небето, морето“ и всичко друго. Там ще намерим истинските принципи на богослужението. Нека да гледаме на небесното светилище. То е твърдата основа на християнското богослужение и музика. Когато утре с вас се съберем, ще сравним два различни стила на богослужение описани в Библията. Ще погледнем на основата на единия стил на богослужение и съответно формата на богослужение, която са построили на нея. И ще го сравним с истинската основа и с формата, която стои на нея. Нека Бог да ви благослови. Нека да се помолим.