Видове оптимизация при проектиране
Изтегляне 125 Kb.
|
| Теорията на графите намира изключително широко приложение при сруктурни задачи за оптимизация, свързани с избора на най-добро техническо решение. Освен това този метод е полезен при формализацията на инженерно-технически задачи и формирането на теоретичен модел за изледване с компютърна техника.
Методът на последователния анализ се основава на отрязването на безперспективните варианти в процеса на последователното им генериране при спазване на правилото за приоритет. При това -тият вариант на решение е за предпочитане пред. -ия, ако претеглената сума на показателите -тия вариант е по-голяма от съответната сума на -ия вариант. Реализацията на метода на последователния анализ и отсейването на вариантите позволява да се съкрати броят на оценяваните варианти в сравнение с общия им брой. Методът на Парето се основава на последователното стесняване на областта на търсене на решението, докато се стигне до оптималното. Този метод използува алгоритъма за отделяне на множество точки или обекти. Определят се тегловни коефициенти и чрез тях се ранжират реше-ията от областта на Парето. Методът позволява да се получи оптимален компромисен вариант, балансиран по противоречивост спрямо частните показатели на проектирания обект. Този метод се използува и при многокритериална оптимизация на параметрични задачи. Методът на разклоненията и границите се използува при преглед на множество структурни варианти, като се съкращават вариантите, които се разглеждат, чрез отрязване на разклонения. Колкото по-близо до началото на дървото на разклоненията се отсича едно разклонение, толкова по-ефективно се намалява броят на разглежданите варианти. Отначало произволно се избира някакъв базов вариант, съответствуващ на пълния преглед на решенията от началото на всички върхове. Този вариант се оценява по предварително избрани критерии. След това се разглеждат други варианти, като се съпоставят с базовия. Безперспективните варианти се отрязват и всички продължаващи от него разклонения се отсичат. Теория на масовото обслужване Теорията на масовото обслужване се занимава с методите за анализ на процесите на функциониране на производствени системи, при които времето за обслужване на заявките е случайна величина, а заявките постъпват в случайни моменти от време. Резултатите от теорията на масовото обслужване се използуват при разработването на информационно-управляващите системи на производствените комплекси. Различават се едноканални и многоканални системи за масово обслужване. По-широко се прилагат многоканалните системи, тъй като те са съставени от голям брой обслужвани единици. Съществуват много разновидности на системи за масово обслужване: неподредени и подредени; с откази и с очакване; смесени; отворени и затворени. Системите с откази отказват обслужване в случаите, когато обслужваната единица е заета. Тези системи се наричат още системи със загуби. При системите с очакване се образува опашка за обслужване в случаите, когато всички единици за обслужване са заети. Опашката се образува в зависимост от времето на постъпване на заявките. При смесените системи освен времето за постъпване на заявките се използуват и други приоритети, като най-кратко машинно време, най-близко разстояние. В случаите, когато не се отчита броят на заявките, системата за масово обслужване е отворена или неограничена. При някои задачи образуваната опашка е ограничена, т.е. затворена. След като бъдат изпълнени всички заявки в рамките на ограниченията, се преминава към изпълнението на следващите заявки. Най-широко разпространени в практиката са системите за масово обслужване с очакване от смесен тип. Чрез тях се построяват обикновено симулационните модели за производствени системи. Изтегляне 125 Kb. Сподели с приятели:
|