Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
| Последната капка вода Един халиф имал всичко, за което човек може да мечтае – власт, несметни богатства, предани поданици. Но наслаждавайки се на всичко това, халифът изведнъж разбрал, че животът му е празен и безцелен. Той не виждал какъв е смисълът на неговото съществуване на този свят. Дните се точели сиви и еднообразни. Съветниците на отегчения халиф се опитвали да ангажират вниманието му с държавните дела, мъдреци и пътешественици му разказвали приказни истории за далечни страни и невероятни чудеса. Но всичко било напразно. Халифът стоял мрачен и апатичен и гледал все по-разсеяно и безучастно на света около себе си. Животът му бил толкова скучен и безсмислен... Отчаяно се опитвал да намери изход. Един ден някакъв пътешественик разказал на халифа за стар отшелник, на когото била открита великата тайна на живота – той знаел какъв е смисълът на живота. Като чул това, за пръв път от много години очите на халифа заблестели, а сърцето му забило учестено. Той веднага се приготвил за път и предупредил придворните, че тръгва на дълго пътешествие и взема със себе си само стария си верен слуга, който бил с него още от детството му. Тръгнали халифът и слугата на път. За да стигнат до далечните земи, в които живеел отшелникът, трябвало да минат през пустинята. А тя, както било известно, жестоко наказвала тези, които се отнасят с нея без необходимото уважение. Тъй като нямали водач, двамата пътници бързо се заблудили, а по време на пясъчна буря изгубили камилите и по-голямата част от своя багаж. Единственото, което им останало, бил кожен мях с малко вода. В пустинята била страшна горещина и неописуема жажда измъчвала двамата пътешественици. По едно време старият слуга паднал безчувствен на земята и от изтощение и жажда изгубил съзнание. Халифът също се измъчвал от жаждата и палещото слънце и бил на предела на силите си. 36 Погледнал към кожения мях, в който била скъпоценната вода. Трябвала му само една живителна глътка вода! Но в този момент, виждайки своя слуга, лежащ безпомощно на пясъка, изведнъж се замислил. Този човек, който му служил вярно и предано в продължение на толкова години, който безропотно го последвал в това пътуване, сега умирал тук, в тази далечна пустиня, изпълнявайки дълга си пред своя господар. Нима не е заслужил благодарност в последните минути на живота си... Халифът осъзнал, че дълги години този човек е бил за него като една полезна вещ и никога не е получавал благодарност и добри думи. Тогава взел последната останала вода и я излял в устата на стареца. Не след дълго умиращият човек се съвзел и заспал спокоен сън. На лицето му се появило спокойствие и умиротворение. А халифът усетил невероятно чувство на радост и истинско щастие, каквото никога досега не бил изпитвал. И в този момент се случило чудо. Завалял дъжд! А в тази пустиня дъжд валял веднъж на няколко години. Слугата се пробудил и притеснено се обърнал към своя господар: – Господарю, простете ми за моята слабост. Сега вече се чувствам по-добре и можем да продължим. – Не – поклатил глава халифът, – вече не се нуждая от среща с онзи отшелник. Не ми трябват неговите откровения. Господ вече ми откри великата тайна на живота. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|