30
Няколко години младежът живял там безметежно и охолно. Но веднъж отново му се присънило морето и той си спомнил за несбъдната си мечта.
Решил отново да се устреми към нея. Сбогувал се с всички и се върнал на кръстопътя, но този път избрал друга посока. След дълго пътуване стигнал до голям град. Опиянил се от динамиката и колорита му. Учил, работил, забавлявал се и с времето съвсем забравил за своето пътешествие.
Но един ден си
спомнил за морето и решил, че ако не изпълни детската си мечта, животът му ще е минал напразно. Върнал се отново до кръстопътя и поел в трета посока. Тя го отвела до малка, спретната къщичка. В нея живеела приказно красива жена. Влюбил се младият мъж и се оженил за нея.
Създали свой дом, родили им се деца и много години живели щастливо и спокойно. Но морето отново се появило в сънищата на мъжа. И един ден
той се върнал на кръстопътя, поемайки в последната посока – единствената, която не познавал. Това било стръмен и скалист път. Мъжът, който вече бил на възраст, се опасявал, че няма да му стигнат силите да върви дълго по него.
Скоро се озовал в подножието на голяма планина. И решил да се изкачи до върха ѝ, надявайки се поне отдалече да види морето от своите сънища. След няколко дни и вече на края на силите си, той бил на върха. Пред него се разкрила необятна гледка. Можел да види китното селце с щастливите и богати хора, големия град, къщичката на любимата си, с която прекарал толкова радостни години. А
в далечината, на хоризонта, той съзрял красивото, безкрайно море. Толкова искал сега да е там, на
брега на морето, да се опиянява от неговата безкрайност, но вече нямал сили да продължи.
И тогава, изведнъж човекът осъзнал, че всички пътища, по
които той поемал през годините, са стигали до морето. Но той така и не извървял до края нито един от тях. И въпреки че живял много добре, в сърцето си усещал празнота, защото мечтата му останала неосъществена.
Сподели с приятели: