Как Бог създал жената... Когато Бог създавал жената, дошъл при него един ангел и го попитал: – Защо се стараеш толкова много? – Има много неща, които трябва да изпълня, за да я направя добре. Жената трябва да има много движещи се части, но в същото време да се движи грациозно, да има само две ръце, но да може да прегърне няколко деца едновременно и да умее да ги прегръща така, че да отнема от тях всяка болка – и на удареното коляно, и на наранената душа. Трябва да може и да се излекува, когато самата тя е болна, и да работи по 18 часа в денонощието. Ангелът бил изключително впечатлен. – Но това е невъзможно. Как ще направиш всичко това за един ден? Отложи го за по-късно. – Не, не мога – отвърнал Бог. – Трябва да я завърша още днес. Жената ще бъде моето любимо творение! Ангелът се заинтригувал още повече и се приближил, за да види отблизо това създание. Той я докоснал и възкликнал: – Господи, та тя е толкова крехка и нежна! – Да, така е, но аз я направих много силна. Никой не може да си представи какво може да издържи и да преодолее жената. Тя може да изглежда крехка и ранима, но в нея има огромна мощ. – А ще може ли да мисли? – попитал ангелът. – О, разбира се. Не само ще може да мисли, но и да убеждава! Ангелът отново се доближил и докоснал лицето на жената. – Но тук има някакъв дефект... Защо бузата ѝ е влажна? – Не, това не е дефект. Това са сълзи – поправил го Бог. – Те ще изразяват нейната мъка, любов, нейната самота, страданията и гордостта ѝ. Ангелът бил още по-очарован и изумен. – Господи, това наистина е гениално творение! Ти за всичко си помислил. Жената наистина е изумителна! И толкова прекрасна... – О, да. В нея има сила, на която ще се възхищават всички хора на земята. Тя ще може да се смее, когато ѝ се плаче. Ще се усмихва, когато ѝ е тежко. И ще бъде способна да помага на другите, когато тя самата се нуждае от
137 помощ... А само един неин поглед ще прави това, което не е по силите на никой друг... Ангелът занемял от възхищение и почуда. А Господ тъжно въздъхнал: – Но има нещо, с което не мога да се справя. Нещо, което зависи от нея и ако тя не успее да поправи, може да провали целия ѝ живот. Това е, че тя не знае собствената си цена. При един много богат човек дошъл ангелът на смъртта. – Време е – казал му той. – Моля те, дай ми още три дни живот – започнал да го уговаря богаташът, който бил свикнал да разрешава всички свои проблеми, плащайки за тях. – В замяна ще ти дам една трета от цялото ми богатство! – Не може – казал ангелът. – Добре, остави ми поне един ден на този свят и ще получиш цялото ми несметно богатство! – продължил да се моли човекът. Ангелът бил неумолим. Тогава богаташът престанал да предлага богатствата си и казал: – Моля те, тогава ми дай само няколко минути, за да напиша прощално писмо! Ангелът се съгласил. А човекът взел хартия и мастило и написал: „Използвайте правилно отреденото ви време на земята. Вслушвайте се в сърцето си и внимателно преценявайте стойността на вещите, с които се обграждате. Аз не можах да купя дори един ден живот за цялото си огромно състояние.“