Винаги има надежда
Изтегляне 1.26 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
PS50AZ, GSS-VET PV Module 1 3-BG, K10LED-V H-bg1, ins DATA MICRO PLUS DATA MICRO 2PLUS, SS2L
- Навигация на страницата:
- Как се появило преданието
| Пухената възглавница Живял някога един човек, който бил много груб с хората, имал остър и невъздържан език и много често се случвало да обижда своите близки и приятели. Един ден горчиво засегнал най-добрия си приятел. Изрекъл толкова тежки думи в лицето му, че приятелят му се разплакал. Тогава за пръв път човекът се замислил, съвестта започнала да го мъчи и той решил да се промени. Но най-напред искал да изкупи вината си. Бил готов да изтърпи всякакво наказание, за да заличи всички обиди, които бил нанесъл на хората. И отишъл при най-мъдрия човек в селото за съвет: – Учителю, моля те, кажи ми какво да сторя, за да поправя вината си за лошите и груби думи, които съм изрекъл и с които съм обидил близките си хора. 111 Мъдрецът безмълвно излязъл и след малко се върнал с една пухена възглавница в ръце. Разпорил я със своя нож и изсипал целия пух във въздуха. Вятърът понесъл хилядите перца и те започнали да се носят на всички страни. Тогава той се обърнал към своя гост: – Ето какво трябва да направиш. Събери целия пух и напълни отново тази възглавница. Тогава можеш да си спокоен, че си поправил всичко. – Но това не е възможно! – възкликнал човекът. – Разбира се, че е невъзможно – бавно проговорил мъдрецът. – Както е невъзможно да поправиш злото, нанесено от думите. Думите вече са казани и са нанесли рана в сърцето на човека. Не можеш да ги върнеш, както не можеш да върнеш този пух отново във възглавницата. Как се появило преданието Някога, преди хиляди години имало един голям град. През него минавала река. В града имало само две улици, които били разположени от двете страни на реката. Веднъж един човек преминал от улицата, на която живеел, на отсрещната улица. Жителите на втората улица забелязали, че очите на този човек са пълни със сълзи. И веднага започнали да говорят помежду си. – Казвам ви – оживено се обърнал един човек към своите съседи, – на отсрещната улица се е случило някакво нещастие! Някой е умрял! – Със сигурност е така! – отговорили всички в един глас. Всъщност сълзите в очите на човека от другата улица били от това, че малко преди да излезе от дома си чистил лук. Но никой не знаел това, а и не се интересувал. Хората започнали да се събират на групички и да коментират случващото се. Жените плачели и нареждали: „Какво нещастие... Някой е умрял!“. Улицата била като разбунен кошер. Виковете и суматохата достигнали и до другата улица – тази, на която се „случило нещастието“. Много скоро и там се повторило същото. Всички били убедени, че на хората от другата улица се е случила някаква беда. Думите „голямо нещастие“, „страшна беда“, „бедствие“ се носели от уста на уста. Само един мъдър човек се опитал да разбере какво всъщност е нещастието. Той ходел от едната на другата улица и питал хората: – А разбрахте ли какво точно се е случило? Но никой не го слушал. Всички се суетели напред-назад и крещели: – Беда! Нашите съседи от отсрещната улица са сполетени от голямо нещастие! Скоро и нас ще ни застигне! 112 Паниката се разпространявала с невероятна бързина. Скоро вече никой не се съмнявал, че на техните съграждани от другата улица се е случило нещо страшно, че ги е сполетяло някакво бедствие. И че това бедствие ще обхване целия град. Тогава всички дружно решили, че трябва незабавно да го напуснат. Хората от двете улици събрали покъщнината си и тръгнали в противоположни посоки. Така този голям и процъфтяващ град обезлюдял. А след няколко века на негово място се появили две малки селища. И от поколение на поколение се носело преданието, че някога на това място е имало процъфтяващ град, но някакво страшно бедствие е принудило всички негови обитатели да го напуснат за една нощ. Изтегляне 1.26 Mb. Сподели с приятели:
|