106 управлява природните стихии! Но най-важното било, че той щял да има най- богатата и превъзходна реколта!
Така цяло лято човекът редувал ту дъжд, ту
слънце, докато накрая дошла есента. Тръгнал той да събира богатия си урожай. Но какво било разочарованието му, когато откъснал първите житни класове. Те били едри, но отвътре празни.
– Как така, Господи?! – проплакал селянинът. – Цялата ми реколта е негодна. Оказа се, че всичко, което имам, е огромно количество слама!
– Но защо се оплакваш? – отвърнал Твореца. – Всичко беше по твоя заръка.
И слънцето, и
дъждът, бяха под твой контрол.
– Но аз изпращах ту дъжд, ту слънце. Направих всичко както трябва. В какво сбърках?
– А вятърът? Ти забрави за вятъра! Затова нищо не се получи. Вятърът е толкова важен, колкото слънцето и водата. Той пренася цветния прашец от едно растение на друго. Само тогава се получава хубава реколта.
Разбрал грешката си, селянинът се засрамил и отново помолил Господ:
– Прости ми, Господи. Нека отново ти да управляваш времето. Ти знаеш най-добре какво трябва да се направи. Ти единствен, който си сътворил света, знаеш кое е добро за нас, за
растенията, за земята... А ние трябва да се съобразяваме с твоята воля и просто да си вършим работата.
Ученикът признал на учителя, че има неприятния навик да повтаря клюки и сплетни. А той се усмихнал и му отговорил: – Това че ги разказваш, не е толкова голям грях. По-лошото е, когато ги украсяваш и добавяш от себе си. 
