Висш адвокатски съвет
Изтегляне 386.79 Kb.
|
| Решение № 11/2012 г., с което Конституционният съд обявява за противоконституционен и за несъответстващ на международните договори, по които Република България е страна, чл. 11, ал. 1, т. 8 от Закона за Българската телеграфна агенция (обн., ДВ, бр. 99/16.12.2011 г.). Според Конституционния съд въведената забрана за български граждани да бъдат избирани за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА), както и да бъдат назначавани за заместник генерален директор на БТА и главен секретар на БТА, при положение че са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и/или на разузнавателните служби на Българската народна армия противоречи на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), на принципа на равноправие на гражданите (чл. 6, ал. 2 от Конституцията) и представлява дискриминация, въведена със закон. Оспорената разпоредба има лустрационен характер – създава изрична забрана за заемане на определени длъжности по отношение на конкретна група български граждани, заемали определено обществено положение в миналото. Тази разпоредба не допуска лица с установена принадлежност към тайните служби на тоталитарната държава да бъдат избирани или назначавани в ръководството на БТА. В посоченото Решение № 11/2012 г. Конституционният съд отново потвърждава тезата си, че негативната оценка в публичното пространство по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество и е недопустимо е тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 година.
Според Конституционния съд оспорената разпоредба е конституционно нетърпима, доколкото има дискриминационен характер по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. При това законът не въвежда обща забрана за заемане на публични длъжности от сътрудници на тоталитарните тайни служби. Ограничението се установява единствено за ръководството на БТА, но не и за заемане на висши държавни длъжности, както и за органите на местно самоуправление и местната администрация. Практиката на Конституционния съд на Република България определя, че принадлежността в миналото към структурите на тоталитарните тайни служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, и в частност за забрана за заемане на определена длъжност (вж. Решение № 14/1992 г. на Конституционния съд; Решение № 1/2005 г. на Конституционния съд; Решение № 11/2009 г. на Конституционния съд и Решение № 11/2011 г. на Конституционния съд). В обсъжданото Решение № 11/2012 г. Конституционният съд счита, че няма основание да се отклони от трайната си практика. Нещо повече – с оспорения лустрационен текст по недопустим начин се въвежда колективна отговорност, без да се преценява конкретната дейност на отделните лица. Конституционният съд припомня Решение № 10/1997 г., в което се приема, че по този начин се създават условия за накърняване на достойнството и правата на гражданите, „които са конституционно защитени ценности”. Конституционният съд приема, че оспореният текст от Закона за БТА нарушава принципа на равенство пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), което е формулирано като конституционен принцип, присъщ на всяко демократично общество. То е прокламирано като общочовешка ценност (вж. Решение № 14/1992 г. на Конституционния съд) и на общо основание се отнася и за възможността за заемане на публични длъжности. Дори и временното отклонение от него чрез въвеждане на законови ограничения противоречи на конституционните разпоредби (Решение № 1/1993 г. на Конституционния съд). Равноправието на гражданите – изтъква Конституционният съд в Решение № 11/2012 г., включва еднаквото им третиране от държавната власт. Конституционният съд поддържа утвърденото си разбиране, че сътрудниците на тайните служби на тоталитарната държава са осъществявали „правно регламентирана дейност и като цяло нейната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно” (Решение № 10/1997 г. на Конституционния съд). „Поначало принадлежността към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име” (Решение № 10/1997 г. на Конституционния съд) на съответната категория лица и не може да играе ролята на критерий за оценка на техните професионални умения и качества. В обсъжданото Решение № 11/2012 г. Конституционният съд поддържа тезата, че използваният критерий за ограничаване на права е свързан с личното и общественото положение на гражданите (също и Решение № 11/2009 г. на Конституционния съд и Решение № 11/2011 г. на Конституционния съд). Той попада сред критериите, по които Конституцията забранява да се въвеждат ограничения на правата на гражданите, което се отнася и за заемане на която и да е публична длъжност. Според Решение № 11/2012 г. на Конституционния съд тази дискриминационна мярка лишава определен кръг лица от възможността да бъдат избирани за генерален директор на БТА, както и да бъдат назначавани за заместник генерален директор на БТА и главен секретар на БТА независимо от това, че отговарят на всички други изисквания на закона за заемане на тези длъжности. Сътрудничеството с тайните служби на тоталитарната държава се оценява като социален признак, на основата на който не може да се въвеждат ограничения на конституционни права, доколкото се стига до дискриминация в противорeчие с чл. 6, ал. 2 на Конституцията (Решение № 11/2009 г. на Конституционния съд). Конституционният съд припомня, че признакът „сътрудник на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия” вече е бил оценяван като лустрационен и дискриминационен (Решение № 8/1992 г. на Конституционния съд; Решение № 11/1992 г. на Конституционния съд; Решение № 2/1999 г. на Конституционния съд и Решение № 11/2011 г. на Конституционния съд). На това основание Конституционният съд е обявявал за противоконституционни с посочените по-горе решения разпоредби от Закона за банките и кредитното дело, Закона за пенсиите, Закона за администрацията и Закона за дипломатическата служба. В Решение № 11/2012 г. Конституционният съд поддържа и разбирането, че оспореният текст представлява непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ. В своята трайна практика Съдът в Страсбург приема, че въвеждането на лустрационни норми ограничава човешки права, гарантирани с ЕКПЧ. Съдът допуска в поредица от свои решения, че подобни мерки могат да преследват допустима от конвенцията цел, когато „състоянието на обществото налага създаването на защитни механизми за демократичното устройство”. В същото време обаче изрично се изтъква, че подобни ограничения и лустрационни текстове биха били оправдани само ако са пропорционални на преследваните цели. Според Съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели. Съдът отстоява разбирането, че лустрационните мерки могат да имат само временен характер докато съществува заплаха за демократичния ред. При липса на такава заплаха лустрацията би била непропорционална по смисъла на Конвенцията. ЕСПЧ отбелязва, че това с още по-голяма сила е валидно за държава – член на ЕС, „защото демократичното й устройство е извън съмнение” (вж. Sidabras and Dziautas vs Lithuania – Applications nos 55480/00 and 59330/00; Rainys and Gasparavicius vs Lithuania – Applications nos 70665/01 and 74345/01; Zdanoka v Latvia – Application no 58278/00). Конституционният съд приема, че оспореният законов текст е изцяло в несъответствие с чл. 14 от ЕКПЧ, доколкото той изисква упражняването на правата и свободите, предвидени в Конвенцията, да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на какъвто и да е признак. Атакуваната разпоредба на Закона за БТА влиза в противоречие с чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, тъй като държавите – страни по този пакт се задължават да осигуряват упражняването на провъзгласените в него права без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, народностен или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци. Ограничаването на възможността да се заемат определени публични длъжности на основание съпричастност на определени лица към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – според Конституционния съд, дискриминира тези лица по смисъла на цитираните текстове от Международния пакт за икономически, социални и културни права. Конституционният съд изтъква, че правото на труд е определено като едно от основните човешки права от т. нар. „второ поколение” човешки права и се урежда в чл. 6 на Пакта. В същото време оспорената разпоредба – според Конституционния съд, противоречи и на чл. 25, б. „с” от Международния пакт за граждански и политически права, доколкото всяка държава – страна по този пакт е длъжна да осигури и гарантира на гражданите си „без каквато и да е дискриминация” право на достъп при общи условия на равенство до всички публични служби. В посоченото Решение № 11/2012 г. Конституционният съд припомня, че с Решение № 18/1997 г. е приел, че законодателят може да установява конкретни изисквания за заемане на определени постове и длъжности, което не представлява нарушение на правото на труд и избор на професия. В Решение № 11/2012 г. на Конституционния съд се изтъква, че атакуваният от народните представители текст от Закона за БТА не въвежда конкретни изисквания за заемане на определени публични длъжности, а създава ограничения чрез въвеждане на забрана да бъдат избирани за генерален директор на БТА, както и да бъдат назначавани за заместник генерален директор на БТА и главен секретар на БТА на определена категория лица независимо от тяхната професионална квалификация, качества и опит. По този начин – според Конституционния съд, разпоредбата от Закона за БТА дискриминира една група български граждани в нарушение на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Конституционният съд поддържа разбирането, че атакуваният текст не съответства и на чл. 1, т. 1 и т. 2, чл. 2 и чл. 3, б. „б” от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите на Международната организация на труда. Като изрично не допуска дискриминация в сферата на труда, Конвенцията предвижда, че „различията, изключенията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания, установени за определена работа, не се смятат за дискриминационни”. Въвеждането на ограниченията за заемане на определени публични длъжности, основани на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – според Решение № 11/2012 г. на Конституционния съд, не е свързано с каквито и да било квалификационни изисквания, доколкото последните определят възможността на определено лице да извършва конкретна дейност в зависимост от професионалните му умения и опит. Доколкото ограниченията, въведени с оспорената норма, не се основават на специфични изисквания, установени за определена длъжност, то те по своята природа са дискриминационни. Ограничавайки възможностите за професионална реализация на група български граждани, този лустрационен текст в Закона за БТА противоречи и на чл. 48, ал. 3 от Конституцията, доколкото ограничава свободния избор на професия и легитимното очакване, че при определен професионален опит и квалификация съответните лица могат да бъдат назначени на публични длъжности, при положение че отговарят на всички изисквания за тяхното заемане. Конституционният съд изтъква още, че е несъстоятелен доводът, че законодателят отказва на определена група лица възможността да заема длъжностите генерален директор на БТА, заместник-генерален директор на БТА и главен секретар на БТА не като репресивна мярка, а в защита на обществения интерес. Неприемливо е да се твърди, че с въведените чл. 11, ал. 1, т. 8 от Закона за БТА ограничения е спазен принципът на пропорционалност, тъй като, от една страна, се изисква БТА да е „национален независим информационен институт”, а от друга страна, ограниченията се отнасят само до тесен кръг от длъжности в Агенцията. Конституционният съд приема, че е неприемливо твърдението за неотносимост на мотивите към Решение № 11/2011 г. по к. д. № 8/2011 г., доколкото посоченото решение се отнася до разпоредби, свързани с дипломатическата служба, която е част от системата на изпълнителната власт. Наистина БТА не е държавен орган, нито длъжностите генерален директор на БТА, заместник-генерален директор на БТА и главен секретар на БТА са част от държавната администрация. Текстът на чл. 6, ал. 2 от Конституцията обаче е категоричен и универсален, що се отнася до принципа на равенството на гражданите пред закона и недопускането на дискриминация. Неговото приложение не се ограничава единствено до държавната служба, а се отнася до всички сфери на обществения живот. Поради това мотивите към Решение № 11/2011 г. са напълно относими към аргументацията на Конституциония съд по Решение № 11/2012 г. Въз основа на гореизложения преглед и анализ на юриспруденцията на Конституционния съд може обосновано да се поддържа категоричният извод, че конституционната юрисдикция на Република България е установила своя трайна и последователна практика в разглежданата област през последните 20 години и тази практика е насочена към обявяването на дискриминационните и лустрационни законови разпоредби за противоконституционни и несъответстващи на международното право и на международните договори, по които България е страна. Това доказва, че българският Конституционен съд е съществена институционална гаранция за принципите, нормите и ценностите, въплътени в Конституцията на Република България. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: ДАНИЕЛА ДОКОВСКА Изтегляне 386.79 Kb. Сподели с приятели:
|