въпрос. Какво мислите за гастролиращите представления на театрални и балетни трупи. Ходите ли на техни представления, когато идват в града? ЧАЛДИНИ: А-а, балет! Движението, грацията, формата - много го обичам. Запишете, че страшно обичам балета. Ходя на балет всеки път, когато имам възможност. ЗАШЕМЕТЯВАЩАТА МЛАДА ЖЕНА: Чудесно! Нека сега само за момент да проверя моята таблица, господин Чалдини. ЧАЛДИНИ: Всъщност,д-р Чалдини. Но това звучи твърде официално, наричайте ме Боб. ЗАШЕМЕТЯВАЩАТА МЛАДА ЖЕНА: Добре, Боб. На основата на информацията, която получих от вас, мога с удоволствие да ви съобщя, че ще спестите близо 1200 долара годишно, ако се присъедините към „Клъб Америка“! Срещу малка членска такса ще можете да ползвате намаления за повечето от нещата, които споменахте. Сигурна съм, че човек като вас, който води такъв активен социален живот, ще иска да се възползва от предимството, което му предоставя нашата фирма, да спести голяма сума при всички тези неща, които ми казахте, че правите. ЧАЛДИНИ: (Хванат натясно.) Ами... ъ-ъ... Аз... ъ- ъ...предполагам. Много ясно си спомням как ме сви под лъжичката, когато смотолевих, че съм съгласен. Чувах вътрешния ми глас да крещи: „Ей, подведоха те!“ Но не виждах път назад. Бях хванат в капана на собствените си думи. Опитът да
146 отхвърля нейното предложение на този етан щеше да ме изправи пред две неприятни алтернативи. Да се измъкна с думите, че не си падам чак толкова по тези неща, колкото твърдя в интервюто, означаваше да се изкарам лъжец. Да откажа, без да се изкарам лъжец, означаваше да се проявя
