защита, която познавам, срещу обединената сила на такива средства за влияние като принципите на обвързването и на последователността. Въпреки че последователността като цяло е нещо добро, дори жизненоважно, има една глупава и непреклонна нейна разновидност, от която трябва да се пазим. Именно за тази склонност да проявяваме последователност автоматично и без да се замисляме се отнасят и думите на Емерсон. И от точно тази склонност трябва да се пазим, защото тя ни оставя беззащитни спрямо манипулациите на онези, които искат да използват за своя изгода връзката механично обвързване и последователност. Ала след като автоматичната последователност е толкова полезна, тъй като ни предлага икономичен и адекватен начин на поведение през по-голямата част от времето, ние не можем просто да се откажем от нея завинаги в нашия живот. Защото резултатът ще бъде катастрофален. Ако вместо да се придържаме към своите първоначални решения и действия, ние спираме, за да размислим относно основанията на всяко предстоящо действие, никога няма да имаме време да завършим нещо значително. Дори опасната, механична последователност ни е нужна. Единственият изход от тази дилема е да знаем кога такъв вид последователност ще ни накара да вземем лошо решение. Има определени сигнали за това - два
144 отделни вида сигнали, които всъщност ни предупреждават. Можем да усетим всеки от тях в част от своето тяло. Първият вид сигнал е лесен за разпознаване. Той се обажда точно под лъжичката, когато разбираме, че сме хванати в капана на съгласието с молба, която знаем, че не искаме да изпълним. На мен ми се е случвало стотици пъти. Един от
