случайност, съвсем скоро редовно започна да използва стереотипа „скъпо = качествено“ съвсем съзнателно. Сега по време на туристическия сезон тя най- напред се опитва да ускори продажбата на залежалата стока чрез значително увеличаване на цената. Тя твърди, че това е изумително доходен подход. Когато той се окаже ефективен при нищо не подозиращите курортисти, а това става често, крайният резултат е голяма печалба. Дори когато първоначално няма успех, тя може да сложи етикет: „Намалено от едиколко си“, и да го продаде на първоначалната цена, като пак се възползва от реакцията спрямо завишените цифри. Моята приятелка в никакъв случай не е първооткривател на правилото „скъпо = качествено“ в нейния позакъснял опит да улови онези, които търсят изгодна сделка. Културологът и автор на книги Лио Ростън дава пример с братята Сид и Хари Друбек, които притежавали магазин за
23 мъжко облекло в квартала, където Ростън живеел през 30те г. на XX в. Винаги, когато при Сид идвал нов клиент и пробвал костюм пред голямото трикрило огледало на магазина, той се преструвал, че не е добре със слуха, и докато разговаряли, непрекъснато молел мъжа да говори по-високо. Щом клиентът харесвал някой костюм и питал за цената, Сид се провиквал към брат си, главния шивач, който стоял в задната стая: „Хари, колко искаме за този костюм?“ Като вдигал поглед от работата си, Хари отговарял (като значително надувал цената): „За този прекрасен вълнен костюм - 42 долара.“ Сид се преструвал, че не е чул, слагал ръка на ухото си и питал отново. Когато Хари пак отговарял: „42 долара“, Сид се обръщал към клиента с думите: „Той каза 22 долара.“ Съвсем
