тези обстоятелства малцина от възрастните жители в град с население 5400 души биха се подчинили. Обаче според вестниците три-четири седмици след одобряването на закона продажбите на огнестрелно оръжие в Кенесоу стигнали направо шеметни равнища. Как можем да обясним това очевидно противоречие с принципа на реактивността? Като погледнем малко поотблизо онези, които купували пушки в Кенесоу. Разговори със собствениците на тамошни магазини разкриват, че купувачите били не жители на града, а посетители, повечето от тях изкушени от тръпката да купят първата си пушка в Кенесоу. Дона Грийн, собственичка на магазин, който един вестник описва като истински „склад за огнестрелни оръжия“, обобщава ситуацията по следния начин: „Бизнесът върви страхотно. Но почти всички оръжия се купуват от пришълци. От местните само двама-трима души са дошли да си купят пушка, за да спазят закона.“ Така след гласуването на закона купуването на пушки се превърнало в често срещано явление в Кенесоу, но не и сред онези, които
326 законът имал предвид; хората масово проявили несъгласие. Само онези, чиято свобода не била ограничена от въпросния закон, били склонни да го спазват според него. Подобна ситуация се получила и десетина години преди това на неколкостотин мили южно от Кенесоу, когато в област Дейд (обхващаща Маями), щата Флорида, издават декрет, който забранява употребата - и притежанието! - на перилни или почистващи препарати, съдържащи фосфати. Проведеното проучване, което трябвало да установи социалното влияние на закона, констатирало наличието едновременно на два вида реакции от страна на жителите Изтегляне Сподели с приятели: |