тези обстоятелства малцина от възрастните жители в град
с население 5400 души биха се подчинили. Обаче според
вестниците три-четири седмици след одобряването на
закона продажбите на огнестрелно оръжие в Кенесоу
стигнали направо шеметни равнища.
Как можем да обясним това очевидно противоречие с
принципа на реактивността? Като погледнем малко
поотблизо онези, които купували пушки в Кенесоу.
Разговори със собствениците на тамошни магазини
разкриват, че купувачите били не жители на града, а
посетители, повечето от тях изкушени от тръпката да
купят първата си пушка в Кенесоу. Дона Грийн,
собственичка на магазин, който един вестник описва като
истински „склад за огнестрелни оръжия“, обобщава
ситуацията по следния начин: „Бизнесът върви страхотно.
Но почти всички оръжия се купуват от пришълци. От
местните само двама-трима души са дошли да си купят
пушка, за да спазят закона.“ Така след гласуването на
закона купуването на пушки се превърнало в често
срещано явление в Кенесоу, но не и сред онези, които
326 законът имал предвид; хората масово проявили несъгласие. Само онези, чиято свобода не била ограничена от въпросния закон, били склонни да го спазват според него. Подобна ситуация се получила и десетина години преди това на неколкостотин мили южно от Кенесоу, когато в област Дейд (обхващаща Маями), щата Флорида, издават декрет, който забранява употребата - и притежанието! - на перилни или почистващи препарати, съдържащи фосфати. Проведеното проучване, което трябвало да установи социалното влияние на закона, констатирало наличието едновременно на два вида реакции от страна на жителите Изтегляне Сподели с приятели: |
