научат, че шофьорът е застрахован, те увеличават сумата по изплащането на щетите с 4 000 долара. Но когато на други съдебни заседатели официално се казва, че те не бива да използват тази информация, те я използват още повече, като увеличават обезщетението с 13 000 долара. Излиза, че дори правилната официална цензура в съдебната зала създава проблеми за цензора. И тук на ограничаването на информацията реагираме както обикновено - като ценим забранената информация още повече. Информацията, че ценим забранената информация, ни позволява да прилагаме принципа на дефицитността към области, които надхвърлят чисто материалните блага. Принципът е валиден и при съобщенията, комуникациите и знанието. От тази гледна точка можем да видим, че не е необходимо информацията да бъде цензурирана, за да я ценим повече, необходимо е само да бъде недостатъчна. Така въз основа на принципа на дефицитността приемаме някаква информация за по- убедителна, ако смятаме, че не можем да я получим от друго място. Идеята, че достъпната само за едни информация е поубедителна, заема централно място в идеите на двама психолози, Тимоти Брок и Хауард Фромкин, които анализират убеждаването чрез „теория за стоката“. Най-силното потвърждение на теорията на Брок и Фромкин, което ми е известно, е плод на малък експеримент, направен от мой студент. Когато се записа в моя курс, той беше вече човек с успешен бизнес,
333 собственик на компания за внос на говеждо, но искаше да получи по-добра подготовка по маркетинг. След като един ден говорихме с него в моя кабинет за недостатъчната и достъпна само за някои информация, той реши да направи
