"Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров в рамките на три десетилетия (1979-1989г; 1990-2000г; 2009-2021г) – сравнителен анализ"
Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров през 1979-1989г
Изтегляне 170.42 Kb.
|
Свързани:
19113091-123-1215-quesion1
Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров през 1979-1989г.След Втората световна война България попада в групата на страните, предприемащи социалистическия курс на развитие. Същият курс на развитие претърпяват и други от изследваните държави – Румъния и Бившите Югославски републики – Босна и Херцеговина, Хърватска, Косово, Сърбия, Черна Гора, Словения и Северна Македония. Прилагането на съветския икономически модел има пряко влияние върху българската външна търговия в продължение на около 50 години. В условия на радикална социално-икономическа и политическа трансформация външнотърговските връзки на страната в относително кратък срок отбелязват съществена еволюция. Настъпват коренни промени в териториалните насоки на българската външна търговия. До края на 80-те години на миналия век външната търговия на страната в значителна степен е концентрирана в рамките на бившата социалистическа общност. Основен външнотърговски партньор е бившият Съветски съюз, на който през 1989 г. се падат 56,9 % от стоковия износ и 52,9 % от стоковия внос на страната. Вътрешните икономически приоритети предопределят структурна промяна и на външната ни търговия. Поради силното приоритетно развитие на тежката индустрия се налага и увеличаване на вноса на машини, материали и минерални суровини. В износа доминират изделия на леката, хранително-вкусовата, химическата и фармацевтичната промишленост. През 70-те и 80-те години листата на българския износ към страни от Третия свят, които ориентират външнополитическите, си отношения към социалистическия блок, се обогатява и с изделия на машиностроенето (подемно-транспортна техника), на електротехническата промишленост и др. Членството на България в съветския блок за търговия (КОМИКОН) обвързва в значителна степен външната търговия на страната с тази на СССР и с икономиката му като цяло. Търговските връзки с индустриално развитите и развиващите се страни имат второстепенно значение. Като цяло външната търговия на България се развива в две направления – свободна търговия и протекционализъм. (М и х а й л о в, 1996) Страните от Западните Балкани винаги са били извор на множество възможности за страната ни в икономически, политически и културен план. Развитието на двустранните отношения с тези държави има приоритетно значение за България като начин за гарантиране на сигурност и стабилност в региона, както и за подобряване състоянието на икономиката и инфраструктурата на страната. България е заинтересована от наличието на стабилност и предвидимост в региона и винаги е работила усилено за преодоляване на последиците от минали конфликти, довели до сегашното незавидно икономическо и културно състояние на страните от Западните Балкани. Стараейки се да участва във всички форми на регионално сътрудничество, съобразявайки се с техните политически и икономически значения за националните интереси, България получава международно признание като фактор на сигурност и генератор на стабилност в Западните Балкани. България е част от редица наднационални структури. Повечето международни неправителствени организации, опериращи в Югоизточна Европа, насърчават изграждането на общобалкански културни ценности, които целят неутрализиране на мобилизираните и стагниращи политически култури и религиозни различия, като акцентират върху подхранването на културно съзнание с наднационален, общобалкански характер. Очевидно обаче, техният успех е минимален. Една от основните предпоставки за това е незрялостта на балканския политически елит или по-скоро неспособността му да възприеме политическата култура и въобще културата като механизъм за формиране на политическо поведение и изграждане на устойчиви, мирни общества. Изтегляне 170.42 Kb. Сподели с приятели:
|