"Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров в рамките на три десетилетия (1979-1989г; 1990-2000г; 2009-2021г) – сравнителен анализ"
Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров през 2010-2021г
Изтегляне 170.42 Kb.
|
Свързани:
19113091-123-1215-quesion1
Външноикономическите отношения на България със страните от Балканския полуостров през 2010-2021г.В настоящата работа периодът от 2009 до 2019 година е единственият, през който България е през цялото време в Еврепесйкия съюз. Не само това, но тя се присъеинява заедно с Румъния през 2007 и в последсвие пред 2013 се присъединява и Хърватия, съответно довеждащо до общо 5 от 12те държави от Балканския полуостров да бъдат членки на ЕС. По пътя на тази логика, е от важност да се определи разликите във външноикономическите отноения, до които присъединяването към Европейският съюз довежда за конкретните държави, и във частност за България. Голямо значение за България през гореспоменатият период имат и взаимоотношенията със Северна Македония, все още позната през този период като Македония. Положително се оценяват промените, настъпили в България след присъединяването й към Европейския съюз. Съдействието й в процеса на евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани е фактор за задълбочаването на двустранните отношения. В нейно лице те виждат надежден съюзник. Именно медиаторската позиция на България би трябвало да е нейно „скрито оръжие” в двустранните отношения със страните от региона и между тях и ЕС. България е част от редица наднационални структури. Повечето международни неправителствени организации, опериращи в Югоизточна Европа, насърчават изграждането на общобалкански културни ценности, които целят неутрализиране на мобилизираните и стагниращи политически култури и религиозни различия, като акцентират върху подхранването на културно съзнание с наднационален, общобалкански характер. Очевидно обаче, техният успех е минимален в началото на втрото деситилетие на 21ви век. Една от основните предпоставки за това е незрялостта на балканския политически елит или по-скоро неспособността му да възприеме политическата култура и въобще културата като механизъм за формиране на политическо поведение и изграждане на устойчиви, мирни общества. Отношенията на Северна Македония с България съдържат заплахи за процеса на интеграция в ЕС. Българското правителство и широката общественост поставят под въпрос македонската идентичност, особено съществуването на отделна националност и език. На тази основа се оспорват историческото наследство, паметниците и символите на Северна Македония, което поражда напрежение между двете държави и тяхното население. Например българското правителство заявява, че предпочита името „Република Северна Македония“ вместо „Северна Македония“, тъй като последното се отнася и за исторически регион, част от който е в днешна България (наречена Пиринска Македония). НАТО се справя с този проблем, като приема изявление по време на сесията си на 10 юли 2019 г., в което се разяснява, че терминът „Северна Македония“, съдържащ се в документите на НАТО, се отнася изключително до „Република Северна Македония“. Въпреки това, докато този проблем беше разрешен в НАТО, той все още може да предизвика сътресения в другите различни международни организации. България също така се опитва да изисква от Европейската комисия да не нарича езика „македонски“, както е предвидено в Преспанското споразумение, а „официален език“ на Република Северна Македония. През 2017 г. Северна Македония подписва договор за приятелство с България, който също използва термина „официален език“, а не „македонски“. В момента ЕС използва както „македонски език”, така и „официален език, докато САЩ използва единствено терминът „македонски език“. България и Македония създават няколко междуправителствени работни групи по специфични двустранни въпроси, като търговията, икономическото сътрудничество и съдържанието на учебниците по история. Откакто подписват договорът за приятелство през 2017, двустранните отношения се развиват гладко и България подкрепя интеграцията на Северна Македония в ЕС по време на председателството на ЕС през 2018 г. В последствие, малко неочаквано, българското правителство обявява, че ще обуславя подкрепата на преговорите за присъединяване със Северна Македония с постигане на споразумение за ключови исторически личности, претендирани от двете страни. Например, и двете страни отбелязват годишнината от Илинденското въстание от 1903 г. срещу османците, но и двете твърдят, че неговите водещи фигури са свои сънародници. Двете правителства създадават съвместна комисия по история и образование, чиято роля е да изяснява подобни исторически разногласия. Свързвайки този въпрос с преговорите на Северна Македония с Европейския съюз, българското правителство засилва натиска върху северномакедонската страна и върху историческата комисия за намиране на решение. Българското правителство не блокира откриването на преговорите за членство на Северна Македония с ЕС по време на октомврийския Европейски съвет през 2019, но малко преди срещата на върха София представя 20 искания – свързани с исторически проблеми и македонското малцинство в България – които иска да изпълни Скопие преди първата междуправителствена конференция, която официално бележи началото на преговорите за присъединяване към ЕС. Това предполага, че след като процесът на преговори в крайна сметка започне, България може да предприеме действия, за да възпрепятства напредъка в някои глави. Напрежението между България и Северна Македония не е нещо непознато и учудващо за двете държави, имайки предвид дългата история и приликите между двете нации. От икономическа гледна точка, през 2019 се провежда първото заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество България-Северна Македония, което дава силен тласък на двустранните икономически отношения. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията на България през съответната година Росен Желязков оглавява българската делегация на заседанието, а делегацията на Северна Македония бива оглавявано от министъра на икономиката на страната Крешник Бектеши. В дискусиите участват и други министри. По време на двудневното си заседание Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество България-Северна Македония акцентира върху транспортната инфраструктура и връзките, тъй като двете съседни европейски държави, които имат обща религия и много общи моменти в историята си, все още не са пуснали директна жп линия и въздушен полет. Освен това България е член на НАТО и ЕС, а Северна Македония, която е три пъти по-малка по население и територия, полага усилия за присъединяване към Европейския съюз и НАТО (в настоящо време Македония е вече член на НАТО). С други думи, двете страни имат много общо и са изпълнени всички политически, културни и икономически предпоставки за задълбочаване на двустранните отношения. Двете страни ще се възползват от евентуалното свързване на газопреносните системи. Тази тема е много важна за България в контекста на усилията й за диверсификация на маршрутите и източниците на доставки на газ и за стартиране на газоразпределителния хъб Балкан по Черноморието. Република Северна Македония може да участва и в изграждането на АЕЦ Белене. Освен това, България и Северна Македония планират значително намаляване на тарифите за роуминг. Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество България-Северна Македония обсъжда и други теми от икономическото сътрудничество и се очаква българските и северномакедонските власти да подпишат още двустранни споразумения и договори през следващите месеци. Ден след края на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество България-Северна Македония в Скопие електропреносните оператори на България, Албания и Северна Македония подписват меморандум за сътрудничество. Регионалната интеграция се насърчава от процесът на държавите-членки на дълбоко и цялостно сливане на техните национални репродуктивни процеси, което е обективно необратимо и води до постепенно образуване на един сравнително завършен международен стопански комплекс“ (Маринов, 2014). В рамките на новообразуваният регионален комплекс по-дълбоко и устойчиво разделение на труда между тях участващите страни се случва, както и по-интензивно движение на стоки, услуги и фактори на производствения процес, които водят до сближаване на отделния национален икономии и водят до неизбежно интеграция на социалното, правното и политическото механизми на общественото възпроизвеждане. През 2012 г. средната регионална търговия индекс на концентрация 3 за региона вкл Страните от ЮИЕ-6 и България е само 0,14 (Моралийска, 2014). Индексът показва как страната е интегрирала своята търговия в регионът. Черна гора търгува най-много със съседни страни (индекс 0,48), следвана от Сърбия (0,32) и Босна и Херцеговина (0,27). Албания и България имат индекс под средното ниво – 0,10 и 0,04, съответно, което означава че са само леко интегрирали своите търговия в регионалната търговия. Това може да означава и двете: пропуснати бизнес възможности или допълнителни възможности за разширяване на Български износ в региона. От важност е да се споменат ключови фактори, които определят (устойчивото) представяне на износа и международна конкурентоспособност, свързана с по-висок растеж, движен от експортната ориентация. Ще бъде представен анализ на някои релевантни данни за развитието на българската външна търговия на основа на официалната българска статистика и също така различни компоненти на успешна експортна ориентация в различни сравнителни рамки, като ЕС-27, но по-важното е новите държави-членки и страните от Западните Балкани. През периодът 2007-2011 г. се откриват някои благоприятни тенденции за външната тъгровия на България и страните от Балканите. Първо, въпреки кризата, която засяга тежко износа през този период, износът на страната нараства. Второ, вносът нараста също така. Трето, подобряване на износа и конкурентоспособността се подкрепя от грандиозния ръст на доставките в някои двустранни отношения. Забелязва се грандиозен растеж за износа на Румъния, нов член на ЕС заедно с България през 2007 г. Румънският пазар става вторият по големина експортен пазар на България само през 2011 г., изпреварвайки такива традиционни пазари като Италия, Гърция или Турция. По-малко благоприятни са били динамиката на износа към новите страни членки, но особено към Западните Балкани, географското съседство на България и ключова зона за потенциален износнен растеж, както и на Турция, което разкрива непрекъснато динамично развитие през последните години. Могат да се използват няколко статистически подхода, за да се демонстрира значението на износа на националните икономики. Избрахме сравнение на ЕС в следващите таблици. На таблицата по-долу се сравнява БВП на глава от населението с износа на глава от населението и фигура на експортния интензитет на дадената национална икономика. Износът на ЕС-27 на глава от населението възлиза през 2011 г. до 8,622 или 34 на сто от БВП на глава от населението. България има много ниска стойност на глава от населението износ (2,525 евро) само пред Гърция, Румъния и Кипър. За сравнение относто търговията на България на Балканите и останалата част от Европа, зносът на глава от населението е повече над десет пъти повече в Белгия, Люксембург и Холандия, а там до четири пъти по-високо в централноевропейските нови страни членки на ЕС плюс Естония. В същото време, уязвимостта (зависимостта от износа) е много по-висока в България от средната за ЕС (53 на сто срещу 34 на сто), ако износът на глава от населението се раздели на БВП на глава от населението. Все пак „уязвимостта” е дори много по-висока в традиционните експортно ориентирани малки страни от ЕС и в централноевропейските нови държави-членки. Ако съпоставим България със западните Балканските страни, стават очевидни разликите в износа на глава от населението. Въпреки че българският износ на глава от населението е сред най-ниските в ЕС-27, той все още е значително по-висок отколкото тази на всички страни от Западните Балкани, включително Хърватия (с два пъти по-висок на глава от населението ниво на БВП като това на България). Отвореността на търговията е друг фактор, характеризиращ експортната ориентация, тъй като измерва дял от общия износ (и внос) в БВП на съответната страна. Като цяло 11 страни членки на ЕС показват търговска отвореност (износ+внос/БВП) над 100 на сто. С към тази група принадлежи и нейният показател от 113 на сто България. Въз основа на тези цифри, търговската отвореност на България е почти четири пъти по-висока от тази на Гърция (най-малко отворена икономика). През 2010 Българският износ не е само уязвими, но и еластичнен спрямо цялостното развитие на пазарното търсене. Освен това възстановяването бива по-силно, отколкото в която и да е от страните от Западните Балкани (с изключение на Албания с много малък обем на износ). Между 2007 и 2011 г. Износът на Бългапия показва известна промяна към ЕС, основно се дължи на износа за Румъния и отчасти за Германия. Делът на други големи ЕС пазарите или в спад (Италия, Гърция, Белгия), или в стагнация. По същия начин делът на Българският износ за новите страни членки, както и за региона на Западните Балкани пада Положителен знак е бързо нарастващият дял на Румъния в общия износ, който може да е резултат от нарастващата конкурентоспособност и важен фактор за експортно ориентиран растеж след присъединяването на двете страни към ЕС през 2007 г. Всъщност България успя успешно да използва ефектите, създаващи търговията на свободна търговия със северния си съсед. От друга страна, по-малко положителна е загубата на предишни пазарни дялове в новите страни членки и в Западните Балкани и двете традиционни пазари на български продукти. Случаят на Турция е по-спорен, в точност възстановяването между 2009 и 2011 г. може само частично да компенсира драматичния спад на делът на турския пазар за български износ между 2007 и 2009 г. Най-вероятно част от стоките, изнесени преди за Турция, са били пренасочени към Румънски пазар. В сравнение със стоковия модел на износ от страните от Западните Балкани „структурната разлика” е повече от очевидна. Хърватия отчита по-висок дял над 30 процента от износа на машини в общия износ. В някои други страни това тази цифра е под 10 процента (Албания, Македония, Черна гора). Като се има предвид общото много ниско ниво на износ, износът на машини почти не съществува. Освен това делът на износа на машини намалява (по-нататъшна деспециализация) в някои страни от Западните Балкани като Албания, Босна и Херцеговина и Македония. Навсякъде лъвският дял от износа се дължи на различни промишлени стоки, предимно продукти на леката промишленост и/или полуобработени метали. През 2020 г. основните български външнополитически приоритети не се променят и основно остават същите. На първо място те са свързани основно с членството на страната в Европейски съюз и НАТО. Заедно с тази централна ос на българското външнополитическа координатна система, през 2020 г. се откроява балканската политика на България, като отношенията с Република Северна Македония са на главен фокус както вече бе споменато в настоящата разработка. През 2020 г. българското правителство продължава с опитите за разработване на цялостната концепция за газовия хъб Балкан, така че през първата година от ключовият инфраструктурен проект за България беше изграждането на междусистемна газова връзка свързваща Гърция-България. Изтегляне 170.42 Kb. Сподели с приятели:
|