градиента на напрежението, насищайки белтъците на йонното налягане вневротрансмисионните системи. По тази причина мозъкът, 85% от
който е вода, не може да издържи равнището на обезводняване, „предизвикващо жажда", което д-р Валтин окачествява в своята статия като напълно безопасно.
Второто откритие е липсващата
част в научната мозайка, свързана с механизмите на регулация на водата, над която учените си блъскат главите от 1987 г. и за която д-р Валтин и неговите колеги би трябвало да помнят.
Става дума, че активността на
невтротрансмитерахистамин зависи от ефективността на
катионната обмяна и за това, че той играе важна роля в инициирането на програмите за борба с дехидратацията и в катаболитните процеси при прогресиращо обезводняване на тялото.
На базата на водещата роля на хистамина врегулирането на водата и активната роля на водата във всички физиологични и метаболитнипроцеси — като хидролитичен инициатор на всички функции на разтворените вещества — беСподели с приятели: 
