катастрофа. Не можех да се справям дори с
обикновените житейски проблеми, да не говорим за истинските стресови ситуации. Навивах се като пружина от дреболии и избухвах по най- незначителни поводи, а след това изпадах в депресия, мразех се и исках да умра. Скъсах отно- шенията с най-близките и неведнъж ми идваше мисълта за самоубийство.
Започнах да
вярвам, че съм психично болна. Обръщах се към много психиатри и социални работници, но състоянието ми практически не се променяше. Все по-често настъпваха резки промени в настроението и живеех така, сякаш над мен бе надвиснал огромен черен облак. Но след като започ- нах да изпълнявам препоръките на д-р Батманджелидж, този огромен черен облак започна бързо да се отдалечава. И ето, че накрая иззад него се показа слънцето.
Усетих спокойствие, умиротворяване,
станах по-уравновесена, по-разсъдлива — и просто щастлива.
Вече не избухвам по всеки дребен повод и душата ми започва да се изпълва с радост и облекчение. Не
ми се струва, че с мен става нещо ужасно. Мога да вървя с високо вдигната глава и смело да гледам околния свят, вместо да се държа като човек, обхванат от параноидална агорафобия.
Не знам дали и други хора със същите проблеми ще могат да
усетят същото облекчение, но,
както казвате вие, ако човек е изпробвал всички възможни начини и не е получил резултат, не пречи да опита нещо от този род.
Познавам много хора, които не изпиват на ден дори една чаша вода. Не мога да си представя, че увеличението на количеството на водата няма да донесе на някого полза.
Много ви благодаря за публикуването на това увлекателно интервю. В него има повече трезв разум,
отколкото във всичко, което съм прочела досега за здравето (а аз съм чела твърде много) и то ми помогна повече от всичко, което съм опитала (а аз съм опитала твърде много неща!).
Впрочем, чаша вода не струва нищо, а последният ми психиатър вземаше по 65 долара за 45
минути разговор. Още веднъж благодаря.
С уважение: К. М.Сподели с приятели: 
