* * * Задух Преди време попаднах на действително революционна книга. Това се случва толкова рядко, че подобни моменти могат да се сравнят с прозрения. Вашата книга „Тялото жадува за вода" е именно такова прозрение и сега знам на кого да благодаря за моето оздравяване. Разбирам, че това звучи странно и затова ще разкажа всичко поред. През лятото на 1983 г. със съпругата ми бяхме на почивка в Испания. Един горещ ден отидохме на плаж и плавахме покрай брега с нашата гумена лодка. После в жегата се из-катерихме по стръмната пътека до колата ни и точно там и тогава ми се появи задух. Тогава бях на 68 г. и задухът не ме учуди много, ако не смятаме един странен момент — дишането не искаше да се възстанови. След 10 дни се върнахме вкъщи, но нормалното ми дишане като че ли остана там, на онази планинска пътека. Поднових медицинската си практика, но продължавах да се задъхвам. Скоро ми се наложи да изпратя на рентген една жена с открита туберкулоза и реших да направя снимка и на себе си, но не ми откриха нищо. А през есента — дишането все още не беше се нормализи рало — ми се обади един лекар от Ню Йорк и ме попита: „Гласът ти е променен. Какво е станало с дишането ти?" Разказах му какво се случи и той ми каза: „Ти пиеш много малко вода. Станал си жертва на стесняване на бронхите, което е опит на тялото да запази резервите си от вода." Никога не съм чувал за такова явление, но се вслушах в съвета на приятеля ми и започнах да пия по 8 чаши вода на ден. За по-малко от седмица задухът ми изчезна, сякаш не го е имало никога. И тук си спомних, че като
