Военна академия „георги стойков раковски”

на дисертационния труд на

на тема „СТРЕС И СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА ВЪВ ВОЕННА СРЕДА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ”,

представен за придобиване на образователната и научна степен „доктор”
по научна специалност „Военна психология”

София

Докторантът е представил за становище дисертационен труд в обем от 191 страници, автореферат от 40 страници, както и списък от 3 публикации в български научни издания.

Списъкът на използваните библиографски източници обхваща 107 заглавия, от които 39 научна и специализирана литература на български език, 68 заглавия на чужди езици и интернет – ресурси. В структурно отношение дисертацията включва въведение, четири глави, изводи, заключение, библиография и приложения.

1. 
   Актуалност и значимост на разработвания научен проблем.
   

Изследвания за стреса, наречен,“болеста на 21 век“, често са предмет на разработки в организационната и трудова психология, но в конкретния дисертационен труд анализът на стреса, копинг – стратегиите и начините за неговата превенция е извършен във военна среда, в която първостепенна задача е грижата за физическото и психично здраве на военнослужещите. В тази връзка новите и актуални изследвания на докторанта допринасят за съвременното и задълбочено познаване на състоянието на проблема в конкретната организационна среда в Българската армия, едновременно с предложените конкретни подходи за неговото практическо изясняване и полезност на резултатите.

2. 
   Оценка на научните резултати и приносите на дисертационния труд.
   

В трета глава е представена постановката на емпиричното изследване, подробно са описаните изследваните величини, работните хипотези и подхипотези. Методологията на изследването включва количествен метод за събиране на изходните данни чрез индивидуални, комплексни, самооценъчни въпросници. Арсеналът от изследователски методи е изключително богат и разнообразен: въпросник на Чарлз Карвър и Тери Уайт – BIS/BAS Scales, адаптиран на български от проф. Г. Карастоянов, М. Куманова, М. Колчева; въпросник за военна среда – Military environment scale; въпросник за възприет стрес - Perceived Stress Scale; въпросник за проактивно справяне със стреса PCI – Proactive Coping Inventory , адаптиран на български език през 2013 г. от М. Куманова, Г. Карастоянов и Д. Димитров за нуждите на настоящата разработка; метод за оценка на отчуждението от работата; скала за измерване на общата удовлетвореност от живота, анкета за индивидуално-демографските особености на изследваните лица. Частите на тестовата батерия кореспондират с посочените в теоретичните глави основания за емпирично изследване и в този смисъл са надеждни и дават възможност на автора да анализира разнообразни и интересни данни във връзка с изучавания проблем. Едновременно с това прилагането на статистическите методи за анализ допринасят за богата интерпретация на получените стойности и формулирането на конкретни изводи и препоръки.

В четвърта глава са представени редица резултати, взаимовръзки и анализи на резултатите от емпиричното изследване, както и адекватни изводи от цялостното проучване на проблема. Предложената обобщена картина дава възможност да се проследят специфичните причини за стрес в конкретната организационна среда и факторите на дейността, които оказват влияние върху оценките за средата и върху възприетия стрес, и последиците от него.

Предимствата и научните постижения на дисертацията могат да се обобщят в няколко основни насоки. Адаптиран е „Въпросник за проактивно справяне със стреса” с изведени характеристики за прилагането му във военните формирования на Военновъздушните сили на Българската армия. Разширен е моделът, свързан с факторите за справяне със стреса във формированията от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Изяснени са взаимовръзките на социодемографските характеристики на изследваните военнослужещи с възприемането на социалната среда и влиянието им върху преживяването на стрес и избора на стратегии за справяне със стреса. Новост в научните изследвания са и корелациите между психичната регулация на поведението и използването на проактивни стратегии за справяне със стреса.

С приложна насоченост са резултатите от анализите, които дефинират социалнопсихологическите фактори на военната среда, позволяващи планиране и промяна в условията в организацията, които да ограничат равнището на възприеман стрес, което на свой ред има огромно значение за ефективността на всяка организация. Едновременно с това изследваните проактивни копинг стратегии могат да станат част от разработването на програми за психологическа подготовка на личния състав. Като цяло всички резултати в дисертациония труд могат да се прилагат за по-качественото психологично осигуряване на формированията от ВВС.

Посочените научни и научноприложни приноси са безспорни и актуални, и са лично дело на докторанта.

3. 
   Критични бележки.
   

Позволявам си да направя някои препоръки, като те в никакъв случай не намаляват общата много добра оценка на дисертационния труд, а именно, докторантът да разшири и продължи изследователската си работа, както и да следи за практическата реализация на предложените препоръки. Препоръчвам на автора увеличаване на публикационната си активност, включително и в чужди издания.

Според личното ми мнение, дисертационния труд в теоретично, изследователско и практико-приложно отношение съответства на критериите за получаване на образователната и научната степен „доктор“.

Споделените позитивни оценки оформят крайната ми позиция относно предложения дисертационен труд. Разработката се отличава с актуалност и навременност на разглежданите теми и проблеми, които отговарят на конкретни социално-практически нужди и дава насоки за целенасочена работа на специалистите в Българската армия. Това ми дава основание категорично да заявя своето съгласие за присъждане на образователно-квалификационната степен „доктор” на майор Маргарита Володиева Куманова.