Въпроси 18 и 19 са важни

ВЪПРОСИ 18 И 19 СА ВАЖНИ
УЧЕБНИЦИ:
1. проф. Йонко Кунчев – Криминалистика : престъпление, отражение, познание
2000 год.
2. проф. Йонко Кунчев – Криминалистическа тактика 2003 год.
3. проф. Йонко Кунчев – Ръководство за разследване – 500 въпроси и отговори
4. проф. Иван Боев – Криминалистика 2001 год.
5. проф. Иван Боев – Криминалистическа тактика
6. проф. Цеко Цеков – Криминалистика
7. проф. Костадин Бобев – Криминалистика
8. проф. Радостин Беленски – Криминалистика въпрос 1 : ВЪЗНИКВАНЕ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА. ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО
НА КРИМИНАЛИСТИКАТА, РАЗВИТИЕ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА В
БЪЛГАРИЯ
Криминалистиката е наука за разследване и разкриване на престъпленията.
Използването на способи за разкриване датират от дълбока древност. В Шумер,
Вавилон и Египет се използвали следи от ръка като форма за индивидуализация на човешката личност и избягали роби по тяхната външност. Например : намерен е документ от 14 век произхождащ от Александрия в който пише : Издирва се роб на
Аристоген, син на ………. , избягал от Александрия с име ……., наричан още …… , родом от Сирия, описание на телосложението и отличителни белези – типичен белег за издирване. В Рим – знания за почерка на човек. Китай – способи за разпит, през 8 век са се използвали отпечатъци от палци вместо подписи. Индия – каста на следотърсачите наричани кхои за издирване на престъпници, 7 век отпечатъци от зъби вместо подписи
Тези способи за тогава са имали помощен характер за тогава действащите закони на Ману чл. 44 гл. 8 – разследването наподобява лов на дивеч – ловец по следи от кръв и закона на Хамурапи.
Договор от 911 год. Русия и Византия – за да има обвинения трябва да има веществени доказателства. В средата на 13в. в Китай – правила за оглед на трупове.
През времето протича едно постепенно преобразяване

ПЪРВИ ПЕРЪОД
– характеризира се с формирането на т.н емпирична база (натрупване на сведения) на криминалистиката
- създаване на отделни способи чрез, които могат да се решат някой технически въпроси на разследване на престъплението
- използване на знания от други по –развити науки за подобряване на разследването – медицина
- липсва обобщаване и синтезиране на придобитите фактически данни при разследването. Няма развита теория, която да обобщи всички данни получени при разследването
- развитие в съдебната фотография – изключително важна. Първите фотоснимки на престъпници са направени във Форест Белгия – 1843 – 1844 год. през 1876 год. е създаден такъв албум в Берлинската полиция, малко по – рано във
Френската.

-
Закрепване на намерени следи на произшествието. Френския аптекар на флота с помощта на веществото стеарин установява, че чрез него могат да се запазят големи следи от крак (обувка)
-
Областта на разпознаването по външни белези – още от древността се използва разпознаването с клеймо. Във Франция през 13 – 14 век крадците се бележели с
V , а с VV рецидивите. През 1720 год. парижката префектура има регистър за привлечените (особено бюро за справки(картотека)) пръстови отпечатъци т.н папиларни линии (дермата) за всеки са индивидуални. За първи път са описани от Малпиги през 1686 год. в Болонския университет, но не ги е класифицирал.
Първата класификация е направена от Ян Пуркине 1823 год., Уилям Хершел в
Берлин използва пръстови отпечатъци за регистрация на извършителите в Индия през 1877 год.
-
В областта на изследване на почерка – Франция е първата страна в която експертизата на документи получава тежест – корпорация на експертите по почерк – 1570 год., 1595 год. –дават патент на корпорацията, 1727 год. – се преобразува от корпорация в академия и така до началото на Френската революция. Абат Иполит Мишон – 1878 год. – книгата „ Тайни на писмото”
-
В областта на токсикологията – свързана с отровите. Орфила – съдебна медицина – „ Трактат за отровите” – 1913 год., 1836 год. Марш констроира апарат за откриване на арсен (най- често използваната отрова тогава)

ВТОРИ ПЕРИОД –
Развитие на технико- експертната криминалистика в края на 19 век. Причините за това са :
- за да се обобщят емпиричните данни
-
Социално икономически - бурно развитие на индустриалните обществени отношения. Индустриалната революция. Възникване на нови престъпления, изменения в структурата и промяна на способите при извършване на традиционни престъпления.
-
Юридически причини – преодоляване на каноничния наказателен кодекс.
Необходимост от специалисти на разследващите органи. Допускане на други науки в самото съдопроизводство – експертизи, навлиза науката. Необходимост от бързина и обективност в разследването.
-
Научно методологическа – бурно развитие на техниката и обществените неуки
Характерни за периода са
- поява на първите теоретични разработки, които обобщават познанията по криминалистика отделно от наказателния процес – обособява се като наука
- допускане в съда на експертизи
- създаване на първите експертно криминалистически учреждения, международни организации за борба с престъпността. Алфонс Берийон – един от създателите на науката криминалистика. Той спомага за развитието на :
1. съдебната фотография – фотографиране на местопроизшествието, обознавателни или сигнални фотоснимки на лица на извършители на престъпления, които се използват и до днес при полицейската регистрация.
2. система на словесния портрет за описание на външните признаци на издирвания
1879 – 1885 год.
3. системата на научната антопометрия – измервания на показателите на външните признаци на човек използвани за разпознаване на извършителя. Използват се лица със силна зрителна памет да запомнят белезите на затворници. Тези измервания са индивидуални при своята съвкупност- дължина на крайниците, големина на черепа и други се записват в картичка. През 1893 год. действа

картотека от тези карти на 500 престъпника. През 1884 год. чрез нея са идентифицирали 300 престъпника.
Бертийон е първият, който създава система от криминалистически познания.
Началото на 19 век се създава и нова научна дисциплина за методи за разследване.
Прокарва се тази идея – Ягема издава книга.
Ханс Грос – през 1900 год. публикува в списание статия „Какво в криминалистиката” като дава определение за първи път. Той дефинира 2 основни задачи на новата наука :
- практическа – откриване на истината по всяко дело
- теоретическа - изучаване на практиката и нейното систематизиране на разследване на престъпленията
Най- системно той обобщава в „ Ръководство за съдебни следователи като система на криминалистиката” .
През периода продължава развитието в дектиоскопията (Фалц, Галтон – изчисляват, че 1 : 64 000 000 000 за съвпадение на отпечатъци). Следи от кръв –
Уленгуд разработва метод за разпознаване на кръвта на животно от кръвта на човек.
Янский – 1908 год. 4 кръвни групи. Навлиза съдебната балистика – оръжия ( Годарт
– сравнителен микроскоп), почеркови изследвания – Ленги – психичното състояние, съдебната фотография – Улут – утравиолетовия спектър (белег, който не се вижда)
1879 год. – Борински – първата лаборатория. Външни признаци – Шабо създава фоторобот – 1956 год.- синтетичен фотопортрет от изрязани части от снимка и напасване по дадени данни.
През 1910 год. Локар създава първата криминалистическа лаборатория –
„ Трактат по криминалистика”
1905 год. федерално бюро по разследванията (ФБР) е създадено (американското контра разузнаване)
1914 год. – в Монако е създаден ИНТЕРПОЛ

ТРЕТИ ПЕРИОД
– развитие на теоретичната криминалистика.
Характерни са две особености – задълбочени теоретични обяснения на криминалистиката както и провеждането на организирано обучение по криминалистика

ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД
– съвременна криминалистика – Теоретично приложна и комплексна наука. Нови видове експертизи, изследвания с революционно значение – ДНК, анализ на различни вещества (Паркинс).
Развитие на методите на разследване – алгоритъм.
РАЗВИТИЕ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА В БЪЛГАРИЯ
Приблизително следва етапите на социално икономическото състояние. В периода 1878 год. (освобождението) е действала турската наказателна система в която са се ползвали минимум криминалистически знания – за борба с четите – списък на лицата участващи, методи на съдебна фотография, известност придобива проф. Георги
Атанасович

ПЪРВИ ПЕРИОД – след 1878 год. нормативни основи по изследване на престъпление – руски пример
1897год. – закон за углавното съдопроизводство, който поставя нормативна рамка на процедурите по разследването (НКК)
1905 год. - Развитие на съдебната медицина . Н.Минтов издава учебни – Практически очерци

1903 год.- правилни за уреждане на бюро по съдимост
1907 год. – правилник за антропологичното бюро
1925 год. – устройствен закон за полицията и администрациата
1902 год. – в полицейската дейност е въведено създаването на криминалистически картони (регистрация) – криминални досието
1908 год. – 3 вида картотеки – дактиоскопска (лява, дясна и дланите), именна, фото албум ( сигналитична фотография – десен ляв анфас, задължително се вижда ухото)
1937 год. – регистрирани 75 хил. лица
1945 год. – регистрирани 126 хил. лица
1944 год. – до септември регистрирани 136 хил. лица
1924 год. – към дирекцията на полицията се създава първата експертна лаборатория – оръжия, почерци,

ВТОРИ ПЕРИОД – 1944 – 1989 год. – постиженията на руската криминалистическа школа
1948 год. – Шавер и Лингвен – преведен учебник по криминалистика
1947 год. – курсове за експертна криминалистика
Въпрос 2 : ПРЕДМЕТ, МЕТОДИ, СИСТЕМА, ЗАДАЧИ НА НАУКАТА
Криминалистиката е тясно свързана с наказателния процес
Препоръките описани по – горе ги няма в НПК, това което го няма описано там е предмет на криминалистиката.

Основен обект на криминалистиката е човешката дейност
Предмет на криминалистиката
Закономерности относно : механизъм на престъпленията, възникване, откриване, запазване, изследване, използване, унищожаване на следите от престъплението.
Тактическа организация на разследването като цяло и на отделните действия по разследването – теоретико- доказателствена
Методи на разследване на отделните видове престъпления
( концепция на
Белкин)
Способи и средства за : откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на следите
( доказателствата)

- криминална дейност – поведение на престъпника, как оставя следи, как се държи
- дейността на органите на разследване – препоръки как да се води изследването с цел оптимизиране на тяхната дейност
Предмета на криминалистиката е система от закономерности на възникването, събирането, изследването и използване на доказателствената информация.
- възникването – теория на отражението: Всяко явление или дейност на човешкото поведение оставя следи в обективната действителност. Характерно е и за престъпната дейност. Оставянето им зависи от обективни или субективни причини
(фактори). Обективни – обстановката. Субективни – цели, мотиви и свойства на личността на извършителя.
-
Откриване и запазване = събиране на следи и доказателствена информация.
Това е съвкупност от човешка дейност за намиране на източници и сведения от органите на разследване. Трябва да се разграничават важните и нужни следи.
-
Фиксиране на следи – закрепване на откритите данни по установения в закона ред. Законовия начин включва опис в протокол, фотографиране по правила, схеми.
-
Запазване = съхраняване – запазване, обезпечаване на неизменност на следите и доказателствения материал.
-
Изследване – проверка и оценка на намерените следи или доказателства и определяне на тяхната относителност допустимост, достоверност.
Определение за криминалистика на Йонко Кунчев: Криминалистиката е наказателно правна наука за закономерностите и информационните свойства на обективната и субективната детерминираност на престъплението.