Педагогическата диагностика като елемент от емпиричните педагогически изследвания

Педагогическата диагностика като елемент от емпиричните ...
Ангел Славчев
ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДИАГНОСТИКА КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ
ЕМПИРИЧНИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Ангел Димитров Славчев
РЕЗЮМЕ

Педагогическата диагностика в емпиричните педагогически изследвания се реализира чрез
диагностична процедура. Тя включва създаването и използване на диагностични методи и
средства за оценка на състоянието и последващо оптимизиране на педагогическия процес. Тя
има 3 съставни части: анамнеза, диагноза и прогноза. Диагностичната процедура може да се
провежда като част от емпирично педагогическо изследване или да бъде самостоятелно
такова, което преследва цел за установяване състоянието на определен обект или негови
характеристики на даден етап от протичането на учебно-възпитателния процес.
В настоящата статия е направен опит да се систематизира дейността по
провеждането й като на основата на примери са посочени необходимите действия и
тяхната последователност.

Ключови думи: диагностична процедура, статистически методи, оценка качества на тестове, видове диагностика.

ВЪВЕДЕНИЕ
Диагностичната процедура може да се провежда като част от емпирично педагогическо изследване или да бъде самостоятелно такова, което преследва цел за установяване състоянието на определен обект или негови характеристики на даден етап от протичането на учебно-възпитателния процес. В настоящата статия ще направим опит да систематизираме дейността по провеждането й като на основата на примери посочим необходимите действия и тяхната последователност.
Счита се, че понятието „педагогическа диагностика" е предложено от К.
Ингенкамп през 1968 г. по аналогия с медицинската и психологическа диагностика.
Според него, независимо, че е самостоятелна наука и практика, тя заимства своите методи и методология от психологическата диагностика. Тя е процес, в хода на който, спазвайки необходимите научни критерии за качество, учителят изследва учениците и съобщава за получените резултати с цел да обясни мотивите и да предскаже поведението в бъдеще. (цит. по (Иванов, 2006, с. 118))
Терминът «диагностика» има гръцки произход («dia» - между, след, през... и
«gnosis» - знание («diagnostikos» - способен да разпознава)). Той се използва широко в медицината през Ренесанса (разпознаване на болестите), а през ХХ век и в много други науки - психология, техника и пр. (пак там).
Диагностиката е особен вид познание, свързващо научното знание и единичното явление. Резултат от това познание е диагнозата (гр. - разпознаване, определение) - заключение за принадлежността на същността, на единичното, към определен клас, установяване на нивото му на развитие. (пак там)
Терминът „педагогическа диагностика" е тълкуван различно. Той се използва и в смисъл измерване (като процес), и в смисъл теория (методология на тестирането), и в смисъл педагогическа практика, свързана с установяването на резултатите от педагогическия процес.
В теорията на педагогическите изследвания са се наложили следните определения:
Списание „Педагогически форум”, бр. 1/2015 65

Педагогическата диагностика като елемент от емпиричните ...
Ангел Славчев
Г. Бижков: „Теорията и практиката на създаване и използване на диагностични методи и средства за оптимизация на педагогическия процес. Тя се занимава с правилното и научно обосновано провеждане на диагностичния процес" (Бижков, 1988, с. 24).
В. С. Аванесов: „Система от специфични дейности на педагозите и педагогическите колективи, насочена към установяване на интересуващи ги свойства на личността с цел измерване на резултатите на възпитанието, образованието и обучението.
„Съвкупност от прийоми за контрол и оценка, насочени за решение на задачата за оптимизация на учебния процес, диференциацията на учениците, а също и усъвършенстването на образователните програми и методи за педагогическо въздействие." (цит. по (Иванов, 2006, с. 118))
К. Ингелкамп различава:
■ Педагогическа диагностика в широк смисъл, обхващаща всички диагностични задачи в образователната система; и
■ Педагогическа диагностика в тесен смисъл, насочена към планирането и кон- трола на учебния процес и познанието. (пак там)