Въпросник по римско частно право су, юф, Право I курс, II семестър 2006/2007 задочно
Статус на лицата. Свободни и роби. Римски граждани и чужденци
Изтегляне 0.57 Mb. Pdf просмотр
|
| Статус на лицата. Свободни и роби. Римски граждани и чужденци 1) Свободни и роби Правоспособността (възможността, призната от правния ред на човека да бъде носител на права и задължения) не била отдадена на всички хора в Римската империя. >> Робовладелският характер на римската държава ограничавал правоспособността, отричайки изцяло качеството на правни субекти на робите. Ограниченията наложени от робовладелския строй в държавата не били единствените - имало още такива и в зависимост от фамилния статус (напълно правоспособни били само неподвластните - домовладелците). Подвластните поначало били неправоспособни в имущественоправно отношение, което в последствие било смекчено. >> Движението на правоспособността не било само в посока смекчаване на ограниченията. Налагали се непрекъснато ограничения в брачната правоспособност. Новите форми на експолатация на труда, които били установени по времето на Домината (т.нар. колони), наложили нови ограничения. >> Правоспособността е била обусловена от надлежен: - status libertatis; - status civitatis; - status familiae. Така за да е правоспособно едно лице то трябва да е свободно, а не роб. За да е напълно правоспособно трябва да бъде римски гражданин, но това не е достатъчно - трябва да е и неподвластен - sui iuris. Загубата на някой от трите статуса води и до намаляване на правоспособността. 2) Роби Римското право третирало робите като вещи. Гай пише за вещите следното: "Телесни (вещи) са тези, които могат да се докоснат, като например земята, роба..." - "Corporales (res) haec sunt quac tangi possunt, velut fundus, homo..." >> Освобожденци Бивши роби; запазва връзката със своя господар – патронатна зависимост. Патронатът включва 3 неща: - вкл реципрочното задължение на издръжка (длъжен е да остави средства на своя бивш роб), робът вече е длъжен е да поддържа господаря си; - робът се задължава да работи за господаря си безвъзмездно; - почит – робът е длъжен да проявява почит към господаря си. >> По време на предкласическото и класическото римско право, когато робският труд съставял основата на цялото робовладелско производство, не е могло да има друго отношение към робите. Наказанията, които били налагани на робите, често без сериозна причина, били извънредно жестоки. Смъртното наказание над робите се изпълнявало обикновено чрез разпъването им на кръст. По времето на Принципата, а после и през Домината са били взети известни мерки за подобряването на положението на робите. Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|