миналото столетие. В този случай обаче, модерната наука е довела едва до логически
финал на теоритичния модел, създаден още от великите древноримски юристи.
>> Споровете между юридическите лица и физическите лица са се уреждали след разглеждане от редовните граждански съдилища. Споровете между тях и фиска се уреждали от съответните магистрати, най-често цензорите и квесторите.
>> Дееспособността на юридическите лица - те нямат такава; волеизявление може да има само от физическо лице.
>> До края на римската република юридическите
лица се учредявали свободно, стига дейността им да бъде одобрена. В края на републиката някои частноправни асоциации и корпорации станали огнища на политически заговори и се въвели ограничения и контрол.
Специален закон на Октавиан ги оставил под надзора на сената.
За да бъде основано едно юридическо лице в къснокласическото и следкласическото римско право, бил необходим първо учредителен акт (посочващ цели, имущество, декларация за съгласие на участниците) с организационна структура. През IV в. императорите въвеждат задължителна регистрация на новосъздадените юридически лица.
Сподели с приятели: