Времето, вечността и аз Светлана Григорова Въпросът: „Какво представлява времето?”
Изтегляне 22.61 Kb.
|
| Времето, вечността и аз
Светлана Григорова Въпросът: „Какво представлява времето?” е един от основните във философията. Древногръцките философи Аристотел и Платон различават две разновидности на тази категория: време - „χρόνος” и вечност - „αίών”. Аристотел дефинира времето като „число на движението” или „мяра на движението и покоя”, тъй като движението се измерва с време, а времето – с движение (Физика, 221в). Няколко века след тях блажени Августин въвежда друга идея за време: той разглежда божествено време или "вечността" (aeternitas) и земното време (tempus). Към ХVІІ в. представата за „божествено” и „земно” време се заменя с понятията за обективно (абсолютно) време и неговото субективно възприятие (относително време). Още Аристотел поставя въпроси, които показват обвързаността на човека с времето: „Какво е отношението на времето към душата?.. Ще съществува ли време при отсъствието на душа? Ако на нищо друго не е присъща способността за броене освен на душата и на разума, то без душа не може да съществува време” (Физика, 223а). Блажени Августин също мисли, че времето съществува само за душата: „Ясно е едно: бъдеще и минало не съществува и затова е неправилно да се говори за съществуването на три времена: минало, настояще и бъдеще. По-правилно е да се каже, че съществува настоящето на миналото, обикновеното настояще и настоящето на бъдещето. Тези три времена съществуват в душата ни и никъде другаде: настоящето на миналото е нашата памет; обикновеното настояще е съзерцанието; настоящето на бъдещето е неговото очакване” (Изповеди, ХІ, 20). За разлика от човешкото летоброене, годините за Бога са едновременни и неподвижни, всяка следваща не измества предишната, защото тя не отминава... Днешният ден на Бога не отстъпва на утрешния и не сменя вчерашния. Днешният Божи ден е вечност. Има ли някъде точка на съприкосновение между Божието и човешкото време? Да и тя е моментът, когато човек докосва вечността, като се съединява с вечния Бог – моментът на новораждането. Бог извършва това със същата сила, с която е възкресил от мъртвите Иисус Христос. Този момент е най-важният в живота на човека – освобождава го от порочното минало, дава му пълноценно настояще и му гарантира щастливо бъдеще. Самото възприемане на времето оттук нататък е различно – пред теб е вечността, а не някакви 70-80 години. Вярващият възприема различно миналото на човечеството, защото сам е част от Църквата, която живее много повече от самия него, но той е причастен към нейното минало с всичките му вековни ценности, както и към настоящето й. Този момент е гаранция, че когато свърши земното му време, човекът ще премине в друго, което се нарича «вечност». Така един-единствен момент от земния живот определя съдбата на хората. Но пътят до него може да бъде дълъг, изпълнен с празни, безсмислено пропилени години, с мъчително търсене на смисъла в живота. Щастлив е който поне в края на дните си успее да се помири с Бога, но много по-щастлив е този, който Му посвети целия си живот, защото го изживява по-дълбоко, навлиза в една духовна сфера, недостъпна за непомирените с Бога. Без съмнение не е толкова важно колко дълго живееш на земята, значение има дали си свършил най-важното – дали си се погрижил да живееш вечно. На тази тема е посветен броят, който държите в ръцете си. Изтегляне 22.61 Kb. Сподели с приятели:
|