Върху определението на понятието „национална сигурност” и неговите политически измерения
Изтегляне 133.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „състояние на националната сигурност”
- РЕАЛНОСТ
- РЕАЛНОСТТА
- „човешка сигурност”
- „Стратегията на САЩ за XXI век”
| На проф. Димитър Димитров се отдават най-големи заслуги за полагане основите и развитието на синергетичната парадигма на НС в България: „Синергетиката като нова парадигма на НС търси своя специфичен език. В неговата основа са залегнали преди всичко принципите, общи за частнонаучните теории, изследващи неравновесните динамични системи, принципите на общонаучните теории на системността и организацията, за подредеността в информационен смисъл и хаоса и накрая водещите ценности на синергетичния метод, търсещ философската абстрактност за изследване на социалното.”[3, стр.43] Ако «съществен елемент на социалните синергетични системи е способността не само към саморегулиране и самообучение, както е при биологичните системи, но и за избор на поведение чрез активната промяна на микро- и макросредата», то, според нас, не по-маловажна е тяхната особеност да бъдат чувствителни към манипулация, поради обстоятелството, че в своята същност са съвкупност от «природни информационни системи» (човешкия ум), които се поддават на «програмиране», «изтриване» и «препрограмиране» и са отворени за информационни интервенции и временно отклоняване от общочовешката им мисия.
Ние не искаме да определяме езика, на който е предадено значението на едно понятие като „неразбираем” или „безнадеждно утопичен”, но научни пожелание от рода: „Новата интерпретация (вероятно на „синергетичната парадигма на НС”) трябва да покаже синергичния синхрон на социалното време на отделните страти, създаващи органичното цяло”[3, стр. 46], предизвикват по-скоро въпроси, отколкото да раждат правилни политически нагласи. Въпросът „Защо никой не иска да обясни социологическите промени в обществото (държавата) цялостно и задълбочено и едва в този контекст да се търси политическото развитие на една или друга практика?” има много прост отговор: Ние нямаме писана Национална доктрина, единен национален възглед, огласена единна „държавна воля”, единно разбиране (учение) за справедливата (правовата) държава, чието състояние се описва с понятийната категория „национална сигурност”. От общочовешка гледна точка въпросът днес се поставя така: „Какво общество ни подсказват природните закони, че трябва да изградим и как да конструираме механизмите за изпълняване на тази мисия, оценявана по критерия „състояние на националната сигурност”?” Човешките същества осъществяват своята природна познавателна мисия единствено и само в сътрудничество помежду си. Човекът е продукт на обществото в което живее – семейство, роднински кръг, приятели, улица, населено място, регион, държава... Извън общество, «човек» е ненаблюдавана величина. В обществото той търси условия за реализиране принципите на работа на своя мозък, информационната система, с която го е дарила природата. Единият от принципите в работата на мозъка е принципът на спокойствието. Известно е, че подложен на силен стрес, човешкият мозък прекратява всяка мисловна дейност и насочва жизнените сили на организма към осигуряване действието на базисните инстинкти и най-вече инстинкта за самосъхранение – «да бягам», «да се крия», «да се бия» или най-добре «да се предам». Затова мозъкът в своята когнитивна дейност, оформяйки целесъобразно средата си на обитаване (обществото), «подсказва» пътищата за изграждане на обществените отношения (семейство, улица...), достигайки до разбирането за правната организация на народонаселението, отседнало на политико-исторически отвоюваната географска територия – държавата. Държавата като система, по подобие на човешкия организъм, има своите качествени и количествени характеристики, а нейното общо състояние, т.е. общото състояние на обществото, днес вече е прието да се описва с комплексен интегрален критерий – «национална сигурност». Ако състоянието на човешкия организъм най-общо се определя с понятието «тонус» (“vis vitalis”), то за определяне състоянието на «държавния организъм» най-подходящо е понятието «национална сигурност». За успешно изграждане и развитие на държавата от особено значение е задълбоченото вникване в съдържанието на това понятието, с оглед следене за моментното състояние на нейните характеристики и контрола им чрез политически усилия, използвайки тяхната коректопригодност. Не би било справедливо да се анализират слабостите на приведените по-горе определения на понятието «НС», т.к. авторите не са преследвали целите, които ние си поставяме в тази разработка: да формулираме по такъв начин определението на въпросното понятие, че то да послужи като основа за съставяне на методика за оценка състоянието на националната сигурност на страната, с оглед гражданите да имат пред очите си източниците на своето спокойствие и благополучие, Правителството – предмета на своята мисия, а обществото да получи възможност да заостри вниманието си към отстраняване най-голямата политическа опасност - процеса на разпадащата се държавност... За целта, освен формално логическия подход използваме и формите на анализа и синтеза при прилагане системно-тематичния обзор на натрупаното познание в тази област. С оглед утвърждаване на научните традиции и приоритет и събиране на достоверна, необходима и достатъчна информация, направихме обзор на публикувани материали по темата «национална сигурност» в периодичния печат и специализираната литература, за да се извлекат от тях знания за обема и съдържанието на понятието «национална сигурност». Държавата е една РЕАЛНОСТ. Състоянието й също е РЕАЛНОСТ. Тази РЕАЛНОСТ зависи от комплексното действие на различни външно и вътрешнополитически, както и природни фактори. Колкото по-пълно вникваме в съдържанието на тази реалност и взаимодействието между структуроопределящите и системно формиращите я фактори, толкова и нашето знание ще се приближава повече до ИСТИНАТА за тази РЕАЛНОСТ. Така ние достигаме до най-важното изискване от страна на науката логика при определяне на понятията – най-общия родов признак, подвеждане към родова категория от по-висока степен на универсалност, с най-голяма обобщаваща сила, с най-голям обем. Такова универсално понятие е РЕАЛНОСТТА. Реалността ДЪРЖАВА съществува във времето и се изгражда въз основа възприети принципи и подходи, записани в Конституцията и законите й, но приведени в действие от ПОЛИТИЧЕСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ на хората. Разработеният от тях механизъм, който теоретично съответства на техните държавноправни разбирания и традиции, работи винаги с известно отклонение от желаните параметри на човешката сигурност. Понятието „човешка сигурност”, от което би трябва да изходи всяко изследване на понятието „национална сигурност”, е дефинирано в Концепцията на ООН за човешката сигурност и Доклада за развитието на човека от 1994г.[7] Там са разгледани основно два негови аспекта: от една страна, то включва защита от въздействието на трайнопроявяващи се заплахи като глад, болести и репресии; от друга страна, то включва защита от внезапни и травмиращи сривове в ежедневния начин на живот. В Доклада за развитието на човека от 1994г. се определят и най-важните компоненти на човешката сигурност: икономическата сигурност, продоволствената сигурност, здравната сигурност, екологичната сигурност, личната сигурност, общностната сигурност и политическата сигурност. В Доклада е направена и една много важна обществено-политическа прогноза: идеята за човешката сигурност вероятно ще революционизира обществото на XXI век. Това би било възможно, се подчертава в Доклада, ако концепцията за човешката сигурност се прилага интегрално, включвайки следните основни характеристики: човешката сигурност би следвало да се разглежда като универсално засягащ всички хора проблем; основните компоненти на човешката сигурност са взаимно зависими; човешката сигурност би следвало да се гарантира чрез ранна превантивна дейност; човешката сигурност е концепция, фокусирана върху човека, в чиято основа лежат животът и социалните възможности на обикновените хора. Всяка година ПРООН (Програмата за Развитие на ООН) изготвя Глобален доклад за човешкото развитие, а Представителството в България периодично, през 2-3 години, представя национален доклад за човешкото развитие (www.undp.bg) . За предмета на нашето изследване – конструиране на определение за понятието „национална сигурност”, като се очертае неговият обем и разкрие най-същественото от неговото съдържание - от голямо значение са разбиранията на държавниците по въпросите за сигурността, отразени в техни изказвания. Още от края на Втората световна война, когато победата на съюзниците е очевидна, Франклин Рузвелт, на 11 януари 1944 г. в обръщението към нацията говори за необходимостта от социален пакет от права, наречен втори Bill of Rights. В това свое обръщение той отбелязва, че сигурността не е само защита от агресия, но и икономическа, социална и морална сигурност и подчертава, че свободата от страх е вътрешно свързана със свободата от нуждата. Уйлям Клинтън, президент на САЩ, при представяне „Стратегията на САЩ за XXI век” заявява: „Защита сигурността на нашата нация – нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя първостепенна мисия и конституционен дълг”. Поразява волевата експресивност, политическото съдържание и методическата мъдрост в това изказване. Употребени са само осем стратегически категории, но обвързани по един категоричен начин от държавническа доблест: Американският президент разбира защитата на сигурността на своята нация като своя първостепенна мисия; Но това не е само негова първостепенна мисия, негово добро желание, негово прозрение. Това е преди всичко негов осъзнат конституционен дълг; Президентът на САЩ се чувства конституционно задължен да защитава сигурността на своята нация; Защитата на нацията, по представите на Президента на САЩ, обхваща три обширни сфери: защита на народа, т.е. неговите жизнени интереси и стандарта на живот; защита на териториалната цялост и неприкосновеност; защита на американския начин на живот, т.е американските битови и културни традиции. Но много преди публикуването на тези документи на ООН и огласяване на възгледа на Американския президент, сред научните среди в България започва да се разработва темата за „националната сигурност”. В своята последна книжка за 1990г. сп. „Международни отношения” обявява, съвместно с Института за Международни отношения и Външна политика (ИМОВП), откриване на дискусия „по една нова концепция за национална сигурност на България, която да отговаря както на създалата се в началото на 90-те години стратегическа обстановка, така и на дългосрочните жизнени интереси на страната.” Между проблемите, за които очакват анализа на експерти, учени, военни, общественици и държавни дейци, като особено актуални, Редакцията посочва четири и на първите места: „кои са реалните, исторически обоснованите параметри на националната сигурност на България” и „какви са факторите – вътрешни и външни, които заплашват националната сигурност на България”. В следващата книжка е поместен кратък отчет за проведения в редакцията на сп. „МО” разговор с отговорни представители на държавните структури от системата за НС, представители на Министерството на външните работи, ИМОВП и утвърдени журналисти международници. Главният редактор, ст.н.с., к. ист. н. Евгени Александров, запознава участниците със същността на инициативата – започване на обстоен, открит и професионален разговор по проблемите на НС на България. Инициативата е огласена от в/к „ДУМА”, „Демокрация” и „Дебати” и от „Българското радио”. „Нашата крайна цел – заявява г-н Александров – е с тази дискусия да дадем своя принос при формирането на една обща философия без идеологеми. От друга страна идеологията има съществено място в доктрината на външната политика и националната сигурност, но идеологията на националните интереси.” (сп. „МО”, 1/91, стр. 84). Заслужават внимание някои акценти в изказванията на присъстващите на този разговор, т.к изразяват първоначалния им възглед върху тази нова за националното познание тема: Г-н Борис Чакъров, зам. гл.редактор на в/к „Земеделско знаме” отбелязва необходимостта от изграждане в нашите институции за национална и държавна сигурност на специалисти на европейско ниво. Той изтъква, че при постигане на консенсус по стратегията народът следва да си каже думата, но тактиката трябва да се определя от специалистите. Г-н Б. Костурков, в. „Земеделско знаме”, като посочва, че „Бъдещето принадлежи на колективната сигурност”, развива тезата, че България следва да разчита именно на такава сигурност, гарантирана чрез политически, а не чрез технически средства и страната ни да стане член на общия европейски дом, но да се постигне първо политическа и икономическа сигурност, а най-накрая – военно-техническа сигурност. Директорът на ИМОВП, ст. н. с. Емил Минчев се спира на поетия от института ангажимент да разработи концепция за национална сигурност на България. Той оценява инициативата на списанието като опит за запознаване на общественото мнение и за изваждане на дискусията от рамките на тесния кабинетен професионализъм на по-широка обществена основа. Промените в Европа от биполярност към монополярност с очертаването на само една свръх сила – Америка, както и формирането на нова обстановка на Балканите в условията на разпадането на реалния социализъм, създават, според него, условия за осъществяване на идеята за единна Европа. В такава именно обстановка България е длъжна да търси гаранции за своята национална сигурност. Ген. Тодор Бояджиев, гл. секретар на МВР, изказва необходимост да се изясни в какви рамки ще се търси доктрината за национална сигурност, като следва да се имат предвид техническите, икономическите, социалните, екологичните и хуманитарните компоненти. След като се изказва за ползата от навременността на инициативата на списанието, г-н Радослав Деянов, първи секретар на МВн.Р, предлага в дискусията да бъдат включени такива теми като: невоенни способи за гарантиране на сигурността, собствен военен и икономически потенциал – укрепване и ресурси, международни гаранции, европейски процес – място и роля, място и роля на великите сили. Говорителят на президента на републиката г-н Валентин Стоянов се спира върху необходимостта от единодействие и съгласуваност между институциите. Изтъква позицията на президента, че България не следва да разчита само на един гарант и че въпросът за гаранциите следва да се постави на нова основа. Освен СССР гарант могат да бъдат и САЩ. Полк. Ваканлиев, помощник на секретаря на Съвета по НС, подчертава, че въпросът за изработване на такава концепция е напълно основателен, тъй като въпреки голямата секретност, с която е бил забулен този въпрос до неотдавна, съществуващият преди специален отдел на ЦК на БКП не се е занимавал по същество с този проблем. Нашата страна не е имала своя национална военна доктрина, а е била приела тази на СССР. Г-н Иво Инджев, директор на БТА, заявява че особен приоритет следва да има демократичният процес в България. Той смята, че само при едно високо икономическо развитие може да се търси решаването на всички останали проблеми. С този откровен разговор е поставено началото на националното познание по такъв един важен въпрос, който по-късно ще намери още по-широка интерпретация (1994г.) в световна концепция за човешката сигурност. Изтегляне 133.5 Kb. Сподели с приятели:
|