Върху определението на понятието „национална сигурност” и неговите политически измерения
Последвалата дискусия очертава българския път при формиране на научния възглед за „националната сигурност”
Изтегляне 133.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- „националната сигурност”
- Важно е веднага да отбележим, че подобен стратегически възглед е приложим за всяка страна, по всяко време и при всички обстоятелства, с което подобни разбирания заявяват своето общочовешко значение.
- Отговорност за националната сигурност на страната носи целият държавен и политически организъм, цялото общество.
- „Основни положения на доктрината за национална сигурност на България в преходния период”
- И така, предлагаме следното определение
| Последвалата дискусия очертава българския път при формиране на научния възглед за „националната сигурност”.
В четири поредни книжки на списанието излизат 14 статии по темата национална сигурност, някои от които фундаментални: на П. Пантев, „Националната сигурност – щрихи от една нова концепция”(1/91, стр. 6) Е. Александров, „Българския избор (някои размишления около доктрината за НС на Република България” (4/91, стр. 67), на Вл. Паскалев и Илко Хаджиминчев, „Основни положения на доктрината за НС на България в преходния период” (4/91, стр. 79) и на Нейчо Нейчев „Аспекти на НС на България” (3/91, стр.8). За състоянието на националното знание по разглежданата тема към 1990г. сведение дава в интервю („МО”, 3/91, стр.3) „Националната сигурност – отворена система” ген. м-р Камен Петров, секретар на Съвета за национална сигурност: „За цялото досегашно развитие на България проблемът за националната сигурност не е разработван самостоятелно и по него не са приемани единни регламентиращи документ. Нашата външна и отбранителна политика бяха крайно идеологизирани. Постановките от доктринерски характер се извличаха от решенията на различни партийни форуми или от речи и изказвания на Генералния секретар на ЦК на БКП. В повечето случаи проблемите на НС са били разглеждани едностранчиво, като са се свързвали само с външната опасност и оттам със собствената военна защита самостоятелно или с помощта на някоя велика сила или съюз.” На въпроса на журналистката П. Добрева, „Какви основни елементи ще включва разработваната сега доктрина и ще намерят ли място в нея такива въпроси като тези на вътрешната сигурност, икономическите и екологични проблеми, социалните и хуманитарни компоненти?”, ген. К. Петров в отговора си отделя централно място на т. нар. „външни фактори”, на международната обстановка. Когато бегло се спира на вътрешната сигурност на разединената ни страна в икономическа криза, каквато била тогава България, дава оценка: „и дума не може да става за надеждна национална сигурност”. Предизвикателствата, които поставя пред България преходът от тоталитарно управление към демократичен политически режим, стават източник и плодотворна среда за разработване на една нова и неизвестна до тогава тема от учението за държавата и социалното управление – темата за „националната сигурност”. Българската научна мисъл разбира, че „приоритетите и потребностите на обновената българска държава изискват и принципно нов подход по въпросите на сигурността, който да се вдъхновява преди всичко от националните интереси, от патриотичните и хуманни идеали на нашия народ, на нашето Отечество”. В зората на изграждане на нова система за междудържавни отношения и философия на общуване между страни и народи, „все по-голямо значение придобиват диалогът и правото, общочовешките ценности и икономическата взаимна обвързаност като база за сближаване и сътрудничество. Всичко това определя нов климат и нови критерии в международната политика, крайъгълен камък на която е съхранението и развитието на човечеството” - подчертава в началото на своята фундаментална разработка „Българският избор (някой размишления около доктрината за национална сигурност на Република България)”, Евгени Александров („МО”, 4/91, стр. 67). Тук авторът дава и своето виждане за „националната сигурност”, в широкият смисъл на което понятие следва да се разбира „устойчивото състояние на нацията, гарантиращо нейната цялостност и постъпателно развитие по пътя на прогреса”. Заслужава веднага да се посочи дадената от него оценка за политическата обстановка, в която нашият научен елит започва да формира разбирането си за такова стратегическо понятие, което в скоро време ще се превърне в притегателен център, център на гравитация, за целия държавен и политически модел, за да подчертаем до каква степен са адекватни нашите научни разработки за световната държавноправна наука: «В същото време над планетата надвисват сериозни проблеми с глобален обхват, произтичащи от противоречията на световното развитие. Редица фактори оказват дестабилизиращо влияние върху международната сигурност, в това число съперничеството между самостоятелни държави и центрове на сила, проблемите на изостаналостта, контрастите на източноевропейската действителност с останалата част на Европа, непредсказуемите процеси в отделни страни и региони. Това позволява да се възродят спорове и да се породят нови сблъсъци на историческа и геополитическа основа. Нови амбиции за господство и влияние се появяват във вид на национализъм и шовинизъм, на фундаменталистки идеологии и религиозен фанатизъм. В сложната взаимнозависима система на отношенията нараства ролята на вътрешните проблеми на отделните страни, които играят все по-голяма роля както за нейната собствена сигурност, така и за международната сигурност като цяло». И това е казано няколко години преди Самуел Хънтингтън да огласи „сблъсъкът на цивилизациите”, десетилетие преди атентатите срещу Кулите близнаци, инвазията в Ирак и колективните усилия на международната общност да стабилизира Афганистан. „От друга страна - посочва авторът, - налице е стремеж на огромното мнозинство от нацията за преодоляване на това състояние. Страната се стреми към икономическо възраждане с бързи темпове, към изграждане на общество, основано на изобилие от блага, към създаване на устойчива система, отворена към света и основана на демократичните принципи.” Единственият начин за постигане на тези цели са планомерните и систематични политически действия, ръководени от една доктрина за национална сигурност. „Доктрината за НС на страната трябва да очертае генералните насоки, в които ние ще защитаваме нашето национално достояние в градежа на новото справедливо общество. Тя трябва да не бъде обърната към миналото, а към днешния и утрешния ден. В нея трябва да бъдат цялостно и дълбоко осмислени историческият опит, саможертвата на нашия народ, родолюбивото дело на поколенията държавни мъже и патриоти, доказали своята полезност подходи в опазване мира и целостта на страната”. Важно е веднага да отбележим, че подобен стратегически възглед е приложим за всяка страна, по всяко време и при всички обстоятелства, с което подобни разбирания заявяват своето общочовешко значение. След като дава определение за НС, Евг. Александров посочва какви фактори влияят върху това състояние на страната, кой носи отговорност за това състояние и институционалните компетенции. Според него, това устойчиво състояние на нацията, определяно с понятието „НС” „зависи на първо място от способността на държавата да защити живота и мирния труд на своите граждани от вътрешни и външни заплахи. Схващането за национална сигурност органично обединява защитната функция на държавата с нейната градивна мисия всемерно да съдейства за материалния и духовен напредък на страната. Необходимо е, когато става дума за политика на националната сигурност, да се посочи ясно и недвусмислено, че става дума не за естествените за всяка свободна развиваща се страна проблеми, а за рискови фактори от външен и вътрешен характер и необходимите действия за тяхното неутрализиране. Отговорност за националната сигурност на страната носи целият държавен и политически организъм, цялото общество. Народното събрание приема доктрина за национална сигурност, която дефинира най-важните национални интереси, цели и принципи, както и приоритетните задачи, стоящи пред българската държава. Те са главен критерий в политиката за сигурност на държавните и обществените институции. Президентът на Република България е гарант за националната сигурност и в рамките на конституционните си пълномощия ръководи политиката на сигурност. В сферата на изпълнителната власт три министерства ( МВР, МВнР, МНО) разработват конкретни програми и тактики за неутрализиране на дестабилизиращите фактори и създават благоприятни условия за просперитет и спокойствие на страната във вътрешен и международен план. В рамките на своите прерогативи те набелязват и осъществяват конкретни мерки, които ежечасно налагат многобройните и разнопосочни изисквания в сферата на сигурността.” Нека отбележим, че според автора, „националните интереси, цели и принципи, както и приоритетните задачи” посочени в доктрината за национална сигурност следва да се използват като критерии за оценка на нейното състояние и очевидно това трябва да се прави периодически на нивото на националната законодателна власт, т.е. в Народното събрание. За предмета на нашето изследване от методическо значение са указаните по-нататък в разработката най-съществени интереси, цели и задачи, свързани с доктрината за национална сигурност. Това помага да се вникне по-задълбочено в съдържанието на понятието „национална сигурност”. Поради това цитираме точно текста на автора: „Най-съществените интереси, стоящи пред българската нация и държава на сегашния етап могат да бъдат сумирани както следва: Върховна основополагаща цел е оцеляването на България като свободна, демократична и благоденстваща държава и съхраняването на народността в човешката цивилизация. От жизнена важност за българската нация и държава е постигането на вътрешна стабилност и единение, на благоденствие на народа на основа пълния разцвет на правата и свободите на човека и гражданина. Насъщна необходимост за страната в днешния взаимнозависим и бурен свят е нейното активно взаимодействие със семействата на цивилизованите държави на основата на общочовешките ценности, в името на благополучието и сигурността на българина. Непосредствена и неизменна цел на България е гарантирането на националния суверенитет и териториална цялост на страната, защита живота и свободата на нейните граждани, запазване и възстановяване на страната в случай на екстремни обстоятелства. В реализацията на тези основни национални цели (заб. моя: интереси), българската политика на национална сигурност изхожда от следните по-важни задачи и цели: 1. Изграждане и развитие на съвременно пазарно стопанство, основа за достоен живот, свобода, успех и просперитет на всеки български гражданин. 2. Формиране на гражданско общество, гарантиращо живот, равноправие, интелектуална и духовна независимост на индивида, свободно да упражнява демократичната власт в съответствие с националните интереси. 3. Утвърждаване на народностните ценности и добродетели, на демократично-свободолюбивите традиции на народа и неговия свободолюбив дух. ………… 5. Възстановяване на естествената чистота на природната среда и екологичните баланси, развитие на икономическа чиста природна дейност. ………. В последователното и неотклонно осъществяване на тези интереси, българската политика на национална сигурност се ръководи от следните принципни схващания: # за нея няма по-висока повеля от волята на народа, въплътена в Конституцията, законите, решенията на законно избраните представителни органи или изразено чрез допитване; # недопустимо е посегателство срещу демократичните права и свободи, сигурността и спокойствието на гражданите; …………. # недопустимо е посегателство срещу националното богатство – средства за производство, енергоизточници, продоволствие, суровини, жилищен фонд, природни обекти, материални и културни ценности, исторически паметници, транспорт и комуникации; # националната сигурност изисква широко национално съгласие, отказ от противопоставяне, водещо до разединение на народа, до отслабване на неговите градивни и защитни сили; ………… # българската държава и общество реципрочно и добронамерено вземат предвид интересите и сигурността на всички други страни, работят за изграждане на приятелска представа и нагласа във взаимните отношения; …….” По-нататък в разработката Евгени Александров разкрива твърде задълбочено множеството елементи на отделните съществени характеристики на съдържанието на понятието „национална сигурност”, като отдава приоритетно значение на вътрешния стабилитет, икономическата сигурност, политическата стабилност и екологическия аспект на националната сигурност, основни белези на „човешката сигурност”, възприети от ООН три години по-късно. Въвеждането в документите на ООН понятието „човешка сигурност” се налага от непредсказуемия ход на историческите събития, които променят много концепции и най-вече концепцията за сигурността, разбирана като състояние на защитеност от действието на фактори и събития, „външни” по отношение реалностите на ниво „национална държава”. Най-разпространената употреба на термина „сигурност” съчетава идеите за „отбрана” и „национална държава”, като по този начин дава скелета на концепцията за национална сигурност в смисъл на военна и териториална защита, а също и на защита на идентичността и стратегическите интереси.[7, стр. 85] Имайки предвид всичко това може да бъде изказана хипотеза за приоритета на българския научен принос в разработване на проблемните на националната сигурност на държавите в новата епоха на демократични промени и сътрудничество между народите. Тази хипотеза би могла да бъде подложена на сериозно научно изследване, подкрепено от Програмата за развитие на ООН в България, което да обхване научни публикации в страните от Варшавския договор, а защо не и в други страни, за да се докаже този приоритет, което ще издигне авторитета на българските учени пред световната организация на обединените нации. Не само тази публикация има за нашето изследване методическо значение. Още в самото начало на своята разработка „Основни положения на доктрината за национална сигурност на България в преходния период” Владимир Паскалев и Илко Хаджиминчев [„МО”, 4/91, стр. 79] се заемат да определят обема и съдържанието на най-важните според тях понятия: национален интерес, национална сигурност, концепция за национална сигурност, международна сигурност и национална доктрина. Те посочват и подхода към анализа и оценката за състоянието на националната сигурност и необходимостта от достатъчно точни величини, за да се избегне риска от доминиране на субективизма при формулиране скала на ценностите и интересите, а именно: „При изграждане на системата от параметри са отчетени следните особености: 1. Параметрите са величини, които съчетават в себе си обективната реалност и субективния характер на нейното оценяване; 2. Равнищата, в които се разпределят параметрите, са свързани с обхвата на всеки параметър, с неговото съдържание и метод за оценка; 3. Съществува универсална взаимна зависимост на параметрите.” Дадена е подробна характеристика на отделните параметри, които според тях, съставляват съдържанието на понятието НС, разделени на такива, които характеризират състоянието на страната и параметрите на международната среда. Определени са коренните национални интереси: 1. Съхраняване на териториалната цялост, човешките и интелектуални ресурси, опазване от деформация съществуващия генетичен фонд, гарантиране необходимите за съществуване материални ресурси; 2. Укрепване и поддържане на националния суверенитет – основа за стабилизиране на международните позиции на България; 3. Повишаване стандарта на живот и степента на цивилизованост на нацията; 4. Съхраняване на националната култура и националната самобитност на българския народ; 5. Интегриране в европейското политическо, икономическо и културно пространство. След като бяха подложени на тематичен анализ 87 публикации върху проблемите на националната сигурност, поместени на страниците на списанията „Международни отношения” и „Военен журнал” за периода от 1991 до 2000г. се забеляза една закономерност – тематичното групиране на разработките в няколко основни направление: външна политика и международно сътрудничество – 22 публикации; икономическа политика и развитие на благосъстоянието – 11 публикации; вътрешна сигурност и защита правата на човека – 14 разработки; познавателни традиции, образование, наука и култура – 6 разработки; военните аспекти на националната сигурност – 26 разработки; управление на средата за сигурност– 8. Информацията от всички тези научни публикации, които дават сравнително пълна представа за съдържанието на понятието „национална сигурност” ни позволява да пристъпим към избор на вида определение, така че то да бъде от една страна достатъчно ясно и изчерпателно, а от друга да може да послужи като методически инструмент за оценка състоянието на националната сигурност на Република България. Когато в една наука се наложи въвеждане на същностни понятия, като правило се използват елементарни същински определения от генетичен тип, предадени в описателна форма. При това следва да бъдат спазени основните правила на науката логика за извършване на мисловната операция по разкриване съществените и отличителните признаци на понятието, т.е. да бъде определено то. Очевидно в нашия случай, понятието „национална сигурност” се отнася към класа на най-общите понятие, т.е. представлява логическа категория от областта на обществено-политическите науки. Като дефиниенс (определящо понятие) на дефиниендума (определяемото понятие) „национална сигурност”, чрез което ще разкрием неговото съдържание, приемаме аксиоматичната категория РЕАЛНОСТ. Разкривайки реалността, в която съществува една нация в рамките на своята правно организирана общност на исторически обособената територия (държавата), същевременно ще изчерпим съдържанието на категорията „национална сигурност”. И така, предлагаме следното определение: Изтегляне 133.5 Kb. Сподели с приятели:
|