Встъпление хомо религиозус
Типитака, или „Трите кошници"
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Кошница на сутрите (от санскр. сутра: текст; на пали: сута), или Сутапитака
- 3. Кошница на основния Закон, или Абидхама-питака (Проучване на Закона)
- Учението на Буда
- Пътят е осем степени
| Типитака, или „Трите кошници" (124) , .
1. Кошница на монашеската дисциплина, или Ви-наяпитака Освен „Сборйици с изповеди", „Грехове, водещи до отлъчване от сангха", „Покаяния" тя съдържа разкази за живота и пропо-ведничеството на Буда, съставящи така наречения Махавага (Големият сборник). 2. Кошница на сутрите (от санскр. сутра: текст; на пали: сута), или Сутапитака Включва проповедите и поученията на Буда, обясняващи Закона (на санскрит: дхарма; на пали: дхама). Съставена е от пет „сборника" (никая), които съдържат „дълги" (1), „средни" (2), „номерирани" (3), „допълнителни" (4) и „къси" (5) раздели. Петият сборник (с „късите раздели") съдържа две особено известни заглавия: - „Дхамапада", или „Мъдростите на Закона" (вж. цитатите по-нататък) - „Джатака", или „Прераждания": разкази за предишни съществувания на Буда в различ- ни човешки или животински образи. По индиректен път се илюстрират е-цел поучава11 не будистките добродетели - щедрост, добрина, спокойствие, мъдрост, себеотричане и т.н. Тази Кошница представлява „общо наследство на всички школи" и като такава Съдържа „най-свещената" част от каноническите Писания. 3. Кошница на основния Закон, или Абидхама-питака (Проучване на Закона) Съвкупност от седем метафизически трактата, отличаващи се с висока техничност, гъвкавост и изтънчена проницателност, цред-назначеня .за читатели, дълбоко навлезли по пътя на медитацията в представата за духовно освобождение. И накрая ще споменем два от неканоническите текстове, ползващи се с твърде голям авторитет -„Въпросите на Милинда", истински будистки ка-техизис под формата на диалог между Милинда (Менандър - индо-гръцки владетел на Пенджаб, II в. пр.н.е.) и будисткия мъдрец Нагасена, и „Непорочният път" от Будхагхоша (брахман, приел будизма в Цейлон през V в.), истинска'енциклопедия на будистката мисъл. Учението на Буда: Четирите благородни истини, или Бенареската проповед Проповедта в Бенарес представлява същността на будисткото виждане в цялата негова суровост, която може да се сравни с радикална екзистенциална терапевтика: болестта е констатирана, причината е открита, лечението е определено, лекарството е предписано. Не е възможно да предадем изцяло Бенареската проповед такава, каквато в различни текстове е достигнала до нас, нито повторенията и криволиците на мисълта, чрез които наставнически се внушава на слушателите (а това са петимата монаси, придружаващи Буда по време на живота му на аскет) „логическата представа" за Истината. Но цитираните откъси са напълно достатъчни, да се оцени особено тържественият и смирен тон на Благата вест за Просветлението, което з.адвижва „Колелото на Закона". Блаженият (125) се разхождаше в Градината на Газелите в Сарнат, близо до Бенарес, и говореше на петимата монаси така: От две крайности, о, монаси, трябва да се пазите. Кои са те? Да не се привързваш към чувствените наслади, което е долно, вулгарно, земно, недостойно и поражда лоши последици, но и да не умъртвяваш плътта си чрез изтезания, което е мъчително, недостойно и също поражда лоши последици. Като е отбягвал тези две крайности, о, монаси, Татхагата е открил Средния път, който дава прозрението и познани- ето и води към покой, мъдрост, просветление и нирвана (126). Ето, о, монаси, Благородната истина за дукха (127). Раждането е дукха, старостта е дукха, болестта е дукха, смъртта е дукха, да си свързан с нелюбим е дукха, да си разделен с любим е дукха, да нямаш това, което искаш, е дукха, накратко петте съвкупности на обвързаност са дукха. Ето, о, монаси, Благородната истина за причината на дукха. Това е онази „жажда" (128), породена от новото съществуване и новото пребъдване, онази страстна ненасита, която си намира удоволствия ту в това, ту в онова, иначе казано, това е жаждата за чувствена, наслада, жаждата да съществуваш и да бъдеш и жаждата за несъществуване (ав-тоанихилация), за себеотричане. Ето, о, монаси, Благородната истина за прекъсването на дукха. Това е пълното пресушаване на тази жажда, иначе казано, да я пренебрегнеш, да се откажеш от нея, да се освободиш от нея и да се откъснеш. Ето, о, монаси, Благородната истина за Пътя, който води към края на дукха. Това е Благородният Път с осем степени: правилното виждане, правилната мисъл, правилното слово, правилното действие, правилният начин на живот, правилното усилие, правилното внимание, правилното вглъбяване. Когато просветлението, за Четирите благородни истини ме осени с блясъка си, едва тогава започнах да проповядвам на света с неговите богове, аскети и брах-мани, небесни и земни същества, че съм постигнал несравнимото и върховно познание. И тогава дълбините па познанието се отвориха в мен: непоклатим в своето освобождение е моят дух, настъпило е моето последно раждане и повече няма да има друго съществуване. Така -говореше Благочестивият, а петимата монаси, удивени, го словословеха. Пътят е осем степени Пътят с осем степени, наричан още Средният път, посочва осемте правилни посоки, свързани помежду си, които монахът, отделен от света и родното огнище, трябва да поеме, за да постигне пълното Освобождаване (нирвана). Мъдрост I. Разбиране или правилен възглед: усвояване на Четирите благородни истини. 2. Правилна мисъл: въздържане от всякакви егоистични, злонамерени и подбуждащи към ненавист мисли. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|