Въведение Стратегията за местно развитие на Местната инициативна рибарска група „Главиница Тутракан Сливо поле



страница3/11
Дата29.08.2016
Размер1.75 Mb.
#7842
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

3.6. Културна идентичност

В РО съжителстват няколко етноса: българи, турци, роми и българомохамедани. Най-голям е броят на жителите от български и турски произход. Броят на ромите надвишава 15% от население, с тенденции към увеличаване в последните години.


Материалното културно наследство на територията се състои от:

  • Римска гробница край с. Бабово;

  • Римска крепост „Апиария”;

  • Римска крепост „Трансмариска”;

  • Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.”

  • Множество религиозни храмове и места, сред които се отличава църквата „Свети Николай” в гр. Тутракан, построена в периода 1861 – 1865 г.

Имиджът на територията неизменно се свързва с риболова:




  • Тутракан е бил най-големият риболовен център в България в началото на ХХ век, а уникалната рибарска лодка „Тутраканка” (за плитки води, със заострен нос и способност да се управлява в двете посоки), която се е правела в него, се е продавала по целия Дунав и по Черно море;

  • Практикувал се е специфичен начин на риболов с използване на различни видове плетени рибарски мрежи;

  • Архитектурен резерват „Рибарска махала” в гр. Тутракан, който е паметник на културата от национално значение, е единственото по поречието на р. Дунав естествено обосибило се рибарско селище от епохата на Възраждането с автентичен сграден фонд;

  • Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене” е уникален за цялото Дунавско крайбрежие. Музеят действа като туристически информационен център и е един от 100-те национални туристически обекти;

  • Традиционно приготвяната рибена чорба има специфичен вкус и е отличителен белег на територията;

  • На територията на РО има регистрирани над 200 рибари.



3.7. Проблеми на околната среда и възможен ефект





  • Река Дунав се отличава като реката с най-богатата ихтиофауна в Европа. Има 58 вида риби, които обитават река Дунав, повечето от които са мигриращи. Риболовът, макар и да не представлява източник на замърсяване, търпи последиците от замърсяването, предизвиквано от други дейности, извършвани в крайбрежните зони, като в резултат на това бива понижена още повече неговата жизнеспособност. Като една от основните водни артерии в Европа, за река Дунав е характерно високо равнище на замърсяване. Въпреки че през последните години нивото на промишленото замърсяване е намаляло, то все още остава сериозната заплаха за биоразнообразието, устойчивото развитие на видовете и риболовните възможности по реката. Популациите от най-значимите и ценни дунавски видове не са стабилни, уловите не са гарантирани и е невъзможно да бъдат планирани предварително. Популациите на есетрови видове и особено популациите от моруна устойчиво намаляват и се нуждаят от специални мерки за опазване като предвиждания мораториум върху уловите. Равнището на модернизация на местата за разтоварване по река Дунав е слабо, това има негативен ефект върху безопасността, затруднява контролната дейност и улеснява бракониерството. Замърсяването в река Дунав може да има въздействие върху вътрешнотериториалния риболов по отношение на качеството и здравословния ефект на продуктите от риболов.




  • На територията на РО се генерират предимно битови и по-малко промишлени отпадъци. Общото количество на биоразградимите отпадъци е около 50% от количеството на битовите отпадъци.




  • Никое от крайдунавските населени места няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. Освен Тутракан, останалите населени места нямат изградени и селищни канализационни мрежи, като отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове. В гр. Тутракан има изградена смесена канализационна система, която зауства чрез 2 колектора в р. Дунав, но няма изградена градска пречиствателна станция за отпадни води.




  • На териториятта има няколко свиневъдни ферми в селата Голямо враново, Бръшлен и Нова Черна, заради дейността на които са изградени многобройни зауствания на отпадъчни води с високо органично замърсяване в р. Дунав.




  • На територията няма източници на сериозно замърсяване на атмосферния въздух.


Подробен анализ на социалните, икономически и екологични характеристики на Рибарската област е разработен в Приложение 6 към Стратегията за местно развитие на МИРГ.

4. Анализ на рибарския сектор

4.1. Характеристики на данните за сектор „Рибарство” за РО

Използваните в настоящия анализ данни за сектор „Рибарство” са основно първични (съставляват предоставени данни от ИАРА и Агенция „Морска администрация” за целите на разработване на Стратегията за местно развитие на МИРГ, както и информация от лични интервюта и консултации с представители на рибарската общност по време на периода на изграждане на капацитет2), така и вторични (основно от тематичните анализи от Плана за управление на Защитена местност „Калимок – Бръшлен” (ЗМКБ)). В процеса на разработване на анализа са идентифицирани и прегледани и други второстепенни източници на информация за рибарския сектор (публикации от български и чуждестранни агенции и организации), но те се отнасят за територията на Република България като цяло или за риболова по цялото течение на р. Дунав, поради което са твърде неконкретни спрямо РО.


Процесът на изработване на анализа на рибарския сектор за РО извежда на преден план няколко основни предизвикателства при събирането и анализирането на данни за областта:


  • Данните, касаещи сектор „Рибарство” за територията на РО, са ограничени по вид и количество – предоставят се основно от ИАРА (централно ниво) и частично от Агенция „Морска администрация” (регионално ниво); съдържат само основните категориите данни, които могат да бъдат изведени от електронния регистър (брой билети за стопански риболов, брой регистрирани лодки и др.), но без съпътстващите ги характеристики за лицата, за които се отнасят (възраст, пол и др). Данни за степента на образование, структурата на домакинствата, осигурителния статут и др. за рибарите не се събират. Разрешението за стопански риболов, дадено на определено лице, не означава автоматично, че риболовът е основен поминък за това лице и неговото семейство.




  • Липсата на система за извеждане на взаимообвързани данни от регистъра на ИАРА (по гореспоменатия механизъм) силно ограничава възможността да се анализират тенденциите в рибарския сектор по отношение на човешкия потенциал, с прилежащите му демографски, социални и други характеристики. По тази причина е трудно да се направят преценки и за тенденциите в сектора (промяна на стойностите в годините). За празнините в анализа се налага да бъдат използвани данни на принципа на наблюдения „на око” от местни експерти или заетите в сектор „Рибарство”, както и лични интервюта, които, проведени като част от процеса на създаване на стратегията, нямат претенциите да бъдат представителна извадка.




  • Данните, предоставени от ИАРА за целите на разработване на стратегията, се отнасят за сектор Русе и сектор Силистра, тъй като това отразява възможностите на съществуващия механизъм за отчитане на данни. Секторите включват териториите на общините Сливо поле (сектор Русе) и Тутракан и Главиница (сектор Силистра), но също и други територии. Поради това данните не са напълно прецизни.




  • Данните за количество улов на риба са базирани на механизма на ИАРА за личното докладване от рибарите след всеки улов. По тази причина съществува реална вероятност, потвърдена в мненията на местни заинтересовани страни, официалните данни за улов да са силно занижени.




  • Данни за износа на риба и консумацията на риба по административни единици не се събират.

Предвид гореописаните предизвикателства при събирането и използването на данни за сектор „Рибарство”, касаещи РО, препоръчително е етапът на изпълнение на Стратегията за местно развитие да включва провеждането на детайлно, анонимно проучване сред рибарите в трите общини. Въпросите могат да засягат следните примерни области: демографски, социални и икономически характеристики на анкетираните (и техните семейства), здравен статут, количество улов на риба на седмица/месец в различните сезони, брой риболувания на седмица/месец в различните сезони, количество за продажба и за лична консумация, износ на риба, предизвикателства в ценообразуването, поминък в забранения за риболов период и др. Информацията, събрана чрез такова проучване, ще информира по-точния анализ на състоянието на рибарския сектор за следващата Стратегия за местно развитие в програмния период 2013 – 2018 г.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2009
2009 -> Католически Литургичен Календар 2010
2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г
2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е
2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница