Увод Карбамидът– химично название карбонил диамид – представлява безцветни или слабо жълти кристали без миризма или с много слаба миризма на амоняк. Чистият продукт съдържа 46,6% азот. Температурата на топене е 132,7 о С. При нагряване над тази температура той се разлага на амоняк (NH 3 ) и въглероден диоксид (СО 2 ). Карбамидът е един от най-концентрираните и най-популярните азотни торове. По своите физикохимични показатели превъзхожда в редица отношения другите азотни торове: най-малко е хигроскопичен, поради което се сбива значително по-малко; химически е неутрален; бързо се адсорбира в почвите и бързо протича амонификацията; адсорбирането на амониев йон е по-силно; процесът на нитрификацията на азота от карбамида е няколкократно по- бърз. Карбамидът намира приложение и като азотсъдържаща добавка към храна за добитъка; в промишлеността от него се получават карбамидни смоли – суровини за пластмасови и синтетични лепила; във фармацевтичната промишленост – за очистване на нефтопродукти и получаване на синтетично влакно и др.
