Възможни културно-познавателни маршрути в Североизточен район за планиране на България
Културно-познавателни ресурси в Търговишка област
Изтегляне 0.73 Mb.
|
Свързани:
PAZAR NA TRUDA
- Навигация на страницата:
- Регионален исторически музей, Търговище
- 2.7. Оценка на АТР на Североизточен район за планиране на България
| Културно-познавателни ресурси в Търговишка област:
Музей на авиацията в Търговище – Създаден е по идея на Александър Александров (вторият ни космонавт) преди две години. Експонират се примери на Българската авиационна сила и минало. Обектът е с висока степен на куриозитетност, но все още не намира място в културно-познавателните туристически маршрути въпреки лесния достъп и уникалността си. Той е един от малкото музеи на открито у нас и се намира на пътя Варна-София. Регионален исторически музей, Търговище – Създаден е през 1963г. Днес музеят има три основни експозиции: Археологическата експозиция, Етнографската експозиция и Къща-музей "Никола Симов-Куруто", разположени в близост до основната сграда. Временните изложби на музея се показват във фоайето на "Св.св.Седмочисленици" /старото училище от 1863г./, паметник на културата с национално значение. Достъпът до обектите, включени в структурата на музея, е улеснен. Музеят работи целогодишно. За съжаление, по своята ценност паметникът отстъпва на много други в Североизточен район за планиране на страната и затова, поне засега, организаторите избягват въвеждането му в туристическите маршрути. Търговишка област, както всички останали области на страната, също има огромни заслуги за културно-познавателното опознаване на нашата родина.(Виж Приложение 20); 2.7. Оценка на АТР на Североизточен район за планиране на България Антропогенните туристически ресурси на Североизтичен район за планиране на България се открояват със своите ценни познавателни качества. Районът е един от най-богатите на АТР в страната, а за това свидетелстват множеството ресурси, включени в Списъка със стоте национални туристически обекта на България – Художествената галерия и Дом-паметникът “Йордан Йовков” от Добрич; Архитектурно-парковият комплекс “Двореца” и Университетската ботаническа градина от Балчик; Археологическият резерват “Калиакра” от Каварна; Регионалният исторически музей и Военно-морският музей от Варна; Музеят на мозайките от Девня; Регионален исторически музей, Историко-археологически резерват “Шуменска крепост”, Томбул джамия от Шумен; Археологически резерват Плиска; Археологически резерват ”Мадара”; Паметник “1300 години България” и Националният историко-археологически резерват “Велики Преслав”. Интересен е фактът , че Търговишка област не разполага с нито един обект, фигуриращ в този списък. Единственият антропогенен туристически ресурс от региона, включен в списъка на културното наследство на световната организация ЮНЕСКО (Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура), е “Мадарският конник”. Почти всички обекти в региона са леснодостъпни, с изключение на тези, които все още не са достатъчно благоустроени и не се предлагат като туристическа забележителност на посетителите. Прави впечатление ,обаче, остарялата материална база на много от АТР. Голяма част от музеите се опитват да продължават дейността си със създадената още през тоталитарния период вътрешна инфраструктура и оскъдни материални и финансови средства. Един от красноречивите примери за тази трагична картина на националната действителност е Музеят на мозайките в Девня, който иначе като обект на културата е много ценен, но за съжаление недобре поддържан и рядко се включва в туристически маршрути и екскурзии на чуждестранни посетители. Едно огромно мнозинство от разгледаните АТР на региона днес са или с местно, или пък с национално културно-познавателно значение. Сравнително малко са обектите, които в нашето съвремие са обект на международния туризъм. Но не е невъзможно повечето от тях да бъдат превърнати в цел на пътуванията на чуждестранните туристи до България. Това би могло да се осъществи с финансовата подкрепа на държавните и частни организации и институции, както и с една успешна рекламна кампания, изтъкваща ползите и уникалността, които нашите обекти предлагат и реално притежават. Градовете ни, не само в района – обект на нашето изследване, но и в цялата страна, са осеяни с паметници на културата от различен тип и произход, което позволява комплексност на туристическите мотивите при тяхното посещение и е едно голямо национално предимство на международния туристически пазар. Гъстата мрежа от антропогенни забележителности в Североизточния район благоприятства изготвянето на културно-познавателни маршрути както с национална, така и с международна значимост. Създадената леглова база около АТР, тяхната непосредствена близост до или спадане към вече развития в туристическо отношение Черноморски район и гостоприемството на местното население се явяват допълнителни стимули и движещи мотиви за туроператорите при изготвянето на туристически пътувания с обща цена. Както всички останали АТР, така и тези на района, имат нужда от постоянна грижа и защита и се отличават с това, че не се самовъзстановяват. Това усложнява тяхната експлоатация, но в никакъв случай не е пречка за целесъобразното и оптимално ефективното им използване. С известна доза градивна критика и съвети, можем да обобщим, че като цяло АТР на Североизточния район за планиране на България могат да бъдат оценени позитивно, и че те са реална предпоставка за изготвянето, организирането и провеждането на културно-познавателни маршрути и екскурзии. Глава трета Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|