намаляване на прякото взаимодействие между работниците/служителите, които извършват гъвкава работа по различно време;
нежелание на ръководството на предприятието за въвеждане на дистанционната работа;
затруднен контрол върху работниците/служителите посредством
физическо присъствие;
проблеми, свързани със сигурността на информацията и данните;
опасност работниците и служителите,
извършващи дистанционна работа, да възприемат договорите си като двустепенна система, която ги разделя и поставя в по- неблагоприятно положение в сравнение с работниците и служителите,
работещи в предприятието;
припокриване на семеен и професионален живот, неумение за разпределение на времето и самодисциплина;
допълнителни разходи за: оборудване (хардуер и софтуер); за
допълнителни телекомуникации; обучение и издръжка на работниците и служителите, които работят от домовете си и т.н.
България е на последно място в ЕС по прилагане на гъвкави форми на заетост. Докато в ЕС заетостта на намалено работно време през 2011 година е била 20%, в България е
2,4%. Наетите на втори трудов договор средно в ЕС са 3,8%, а в България – едва 0,4 на сто.
Тези данни цитира заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков на конференция "Тенденции на пазара на труда и възможности за прилагане на гъвкави форми на заетост" по проект на Центъра за икономическо развитие по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", съобщава БТА.
Бранков посочи, че
България прилага грешен подход, като се адаптира в условия на криза не чрез гъвкавост, а чрез
съкращаване на хора. Като негатив Бранков разтълкува и фактът, че над 60% от производителността у нас е насочена в търговия и услуги.