Кого Бог желае да погълне с огън? Хората или греха?

„За греха, където и да се намира, „нашият Бог е Бог пояждащ” Евр.12:29.

Той не иска да унищожи човека, Той иска да унищожи греха. И ако има само една доктрина, която реално дразни света и която проповядва тази църква, това е доктрината за изследователния съд. Тя действително довежда някои хора до ярост. Преди да дойда тук, бях поканен да изнеса лекция в църква, в не адвентна църква, в Южна Африка. Лекция за изследователния съд. Но пасторът ме постави в недоумение, като даде обява във вестника, че те се канят да разобличат течението на адвентистите от седмия ден като култ, именно за тази доктрина. И беше много интересно. Казах му, че е лъжец. Ако той искаше да отида, да представя това и да отговоря на въпроси, това е нормално. Но да се опитва да ми подложи динена кора, не е нормално. Аз с удоволствие мога да говоря за изследователния съд по всяко време.

Ето една неголяма, но много хубава книга за тези, които искат накратко да се запознаят с основите. Тя е написана по съвършено различен начин, в сравнение с другите книги. Тази изумителна, неголяма книжка за изследователния съд, е написана от Джон Андерсън. За тези, които изпитват затруднение по тази тема, препоръчвам да я прочетат. В Откр.14:6, 7 четем, че изследователният съд е започнал и вестта трябва да се разгласи по света, като част от Тройната ангелска вест.

Откр.14:6, 7 „И видях друг ангел, че летеше посред небето, като имаше вечното благовестие, което да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Тогова, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”.

Т.е., тази вест е ясна. Съдът е започнал, но още се проповядва за всеки. Явно този съд е трябвало да започне на небето. И какво представлява този съд?

Ако вземем книгата Дан.7 гл., Библията описва сцената на големия съд, който става на небето, преди Второто пришествие на Христа. Така е написано в Библията.

Дан.7:9-11 „Гледах, додето се положиха престоли и Древният по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му, като чиста вълна, престолът Му огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше изпред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът биде убит и тялото му погребано, и предадено да се изгори с огън”.

Тук виждаме вест на съд в това време, когато малкият рог все още извършва делата си. Т.е., това става преди Пришествието на Христа, по времето, когато малкият рог увеличава властта си и набира сила. Това се случва след изцелението на смъртната рана. Ето защо адвентната вест се провъзгласява в света.

Има съд на небето и разтворени книги. Има логика.

„Сцената на съда от Дан.7 гл. е паралелна на очистването на светилището в 8 гл. Затова те трябва да говорят за едно и също събитие”.

Тук има аргумент, който светът използва против адвентизма.

„Частта за службата в светилището, която имала особено значение като юридическа процедура, била деня на изкуплението, Йом Кипур, който се приемал като Съдния ден”.

Дан.7 има следната последователност:

Всемирна империя, описание на появяването на малкия рог, сцената на съда, властта на рога унищожена, настъпва Божието царство.

Последователността на Дан.8 гл.:

Същата империя, малкият рог извършва делата си, очистване на светилището, малкият рог – унищожен.

Ако погледнем очистването на светилището, на кое място се намира то? На същото, на което се намира и сцената на съда. Затова очистването на светилището и сцената на съда са на паралелни места в Библията. Значи, че говорят за едно и също. Т.е., този съд, трябва да бъде.

Когато властта на малкият рог е унищожена, Божият народ се освобождава.

Дан.12:1 „В онова време великият княз Михаил, Който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откак народ съществува до онова време; и в онова време, твоите люде ще се отърват – всеки, който се намери записан в книгата”.

На небето били разкрити книги и когато Исус дошъл, Той освободил Своя народ. И кого освободил Той? Тези, които са записани в книгата на живота.

А можете ли да бъдете зачеркнати от книгата на живота? Разбира се, че можете.

Дан.8:14 „И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти”.

Интересно, че има две думи за „светилище”- ko’-desh и migg dash (11 ст.). Трябва да се очисти светилището. Ko’-desh ще бъде очистен.

„Еврейската дума за „очистване” е Tsadag и се употребява за означаване на юридическо действие. Основно се превежда като оправдание или оправдан, да станеш праведен или очистен”.

tsädag tsaw-dak’

Образуващият корен съм (консулатовно прави) право (в морален и съдебен смисъл). Тук има юридически смисъл - да очистя, да очистя себе си, да бъда прав, оправдан, да се обърна към праведност.

„При очистването на светилището, което типологически намира място в деня на изкуплението, записа, за признаването на греха е премахнат и типологически е възложен на козела за отпущение, който после е отведен в пустинята”.

В това има логика. На небето трябва да има съдебен процес, който да реши кои ще попадне на небето. Вярно ли е или не? Логично е. Защо светът има такъв проблем с това?

„Във великият ден на окончателното въздаяние, мъртвите трябва да бъдат съдени в съответствие с това, което е записано за тях в книгите, съответно на техните дела. После, благодарение на изкупителната кръв на Христос, греховете на всички истински разкаяли се, ще бъдат зачеркнати от небесните книги...” Патриарси и пророци, 358.1.

Така светилището било освободено или очистено от записите на греха. Това било типологично. Козелът за отпущане, греховете, възложени на козела за отпущане, но козелът за отпущане не умира. Отвеждали го в пустинята. Днес хората викат: „О, значи козелът станал носител на вашите грехове. Без проливане на кръв, няма прощение на греха”.Но записите на греха трябваше да бъдат възложени на този, който е бил причината за греха на опростения. А иначе, записът на греха, остава вечен. В тази доктрина има логика. И все пак светът не иска да я приеме. Защото ако я приеме, трябва да приеме и теологията на остатъка, доказваща, че те трябва да излязат и да се присъединят към този странен народ.

„Всички съдебни дела преминават през редица фази. Има следствие, разследване, провъзгласяване решението на съда и изпълнителен съд. Преди Пришествието на Христос ще бъде издаден декрет, който ще стане сигнал за закриване времето на благодатта. След това всяко дело ще бъде закрито. Затова, че такъв декрет е бил издаден, трябва да произлезе следствие, което предшества това”.

Откр.22:11, 12 „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и светият нека бъде и занапред свят. Ето, ида скоро; и у мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му”.

И кой решава кой е свят и кой не? Христос трябва да реши. И това трябва да бъде направено преди Той да дойде отново. Ако разгледаме Писанията изцяло - всичко, което касае юридическото следствие - интересното е това, че пред тези, пред които Бог почва да действа, винаги започва юридическо разследване. Винаги! Ето няколко примера:

Потоп

Бог разкрил това, Той видял това.

Вавилонската кула

Бит.11:5 „А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците”.

Той се е спуснал, за да види, да разследва.

Содом и Гомор

Бит.18:20, 21 „И рече Господ: Понеже викът на Содом и Гомор е силен, и понеже грехът им е твърде тежък, ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная”.

Следва въпрос: Било ли е нужно на Бога да „слезе” и да „види”? Нима не е знаел? Нима Той не знае всичко? Тогава защо Му е да слиза и да гледа? Ако всичко Му се известно с каква цел трябва да слиза, за да види? За да се убеди в това, което така или иначе знае? За това или не? Определено не! Той трябва да е знаел всичко, Той е Всемогъщият, Всесилният, Той знае всичко. Тогава за кого се прави това следствие, за Бога или Неговите творения? Кой обвинява Бога – Сам Той или Неговите творения? Нима обвинителят не е сатана? И така, Бог слиза от небето и вижда заедно със Своите творения, и казва: „Погледнете това…” И Той води дискусия с Авраам за тези проблеми. „Боже, ще бъдеш ли несправедлив, ако там има 50, ако има по-малко от 50…” и т.н. Вие знаете тази история. А как се обхожда с ангелите? Те също трябва да видят, че това, което Бог е направил, е справедливо. Затова трябва да се извърши разследване. И това е написано в Библията.

По времето на съда Исус е едноличен съдия. Но сред творенията Си Той провежда публично разследване. Иначе бихме останали с въпроси без отговори.

Йоан 5:22 „Защото нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички”.

„Имаме добра новина. Той е адвокат, но Той също и обвиняем. Той е верният свидетел, Той е застъпник и Той е свидетелство за тези, които са се покаяли и с вяра са приели дара на спасението”.

Всичко това е събрано в едно в Него - абсолютното Съвършенство.

2 Кор.5:21 „Който за нас направи грешен Оногова, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога”.

Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Тогова, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота”.

В това е цялата красота на изследователния съд. Хората казват: Вие, адвентистите от седмия ден, проповядвате съдът там, на небето. И когато извикат вашето име, за вас всичко свършва, затова се страхувате от съда. Не, съдът е това, което искате. Вие трябва да искате да бъдете на този съд, защото ако не отидете на него, няма да попаднете на небето. И между другото, процес ли е това в живота ви или някакво събитие? Когато изговорят име ви и Той каже: „Е, нека да видим бил ли си съвършен. Не, не става! Довиждане”. Или това е процес – ще представлява ли Той „удобния случай” до последния ви дъх? Така работи това. Затова от съда не трябва да се страхуваме. Съдът е добрата вест, защото Той е нашият Адвокат, Той е верният Свидетел, Той е нашият Застъпник, Той е нашият Съдия. Всичко събрано в едно. Затова не трябва да се боим от изследователния съд.

Приел ли съм Го като мой личен Спасител? Това е най-първия въпрос.

1 Йоан 4:17, 18 „В това се усъвършенства любовта в нас, когато имаме увереност в съдния ден, защото, както е той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в любовта”.

И тъй, за да обвиним хората, които вярват в тази доктрина, затова че имат страх, трябва ли да разбират съда и съденето?

Има още една доктрина, която трябва да си изясним, ако искате да зазидате пролома. Това е доктрината за заместничеството без последствия. Това е толкова популярна доктрина в света. Тя акцентира на Божията милост, но противоречи на закона за необходимостта от справедливост.

Статия за едно от официалните обвинения на исляма против християнството:

„Ако двама са виновни, справедливостта изисква и двамата да бъдат наказани. Никой по закон не може да отговаря за вината на другия, даже по Божия закон. Защото Библията казва във Втор: 24:16 „Бащите да не се умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван”.

От това възниква въпрос: Как Исус може да умре за вас? Как може да бъде наказан за вашия грях? Защото даже Неговият собствен закон не разрешава това. И ако се замислим, това е добро обвинение. Но защо се е появило такова обвинение? Защото има една доктрина, която говори за заместничество. Но за мен лично това заместничество е без последствия. С други думи, тогава можем да правим всичко, което ние удобно. Не става така!

Един мой мюсюлмански колега ми каза: „Вие, християните, грешите и се молите за прошка на колене. И после всичко е наред. Утре може да направите същото и пак на колене, и пак всичко е наред. Във вашата система няма никаква справедливост. Това не е честно, няма справедливост”.

Аз разказах тази история по-рано, но накратко ще я повторя. За един адвокат, който ми каза: „Аз искам да бъда християнин, но не мога да бъда такъв. Защото наскоро приключих делото, където двама жестоко са изнасилвали една млада жена, двама братя. Те свидетелстваха пред съдията и по-големият брат каза: „Само аз съм отговорен, аз сам направих това. По-малкият ми брат беше само свидетел. Неговата единствена вина е, че той не се намеси. Но всичко направих сам”. А жената каза: „Това не е вярно. Те и двамата ме изнасилваха, и двамата направиха това и са еднакво виновни, двамата еднакво бяха безчовечни”. Но съдът сметна, че думите на единия бяха против думите на другия. Щом по-младият брат не си призна, тогава думите на жената бяха срещу думите на по-големия брат. Затова съдът решил да приеме свидетелството на по-големия брат и осъди него, а другият брат беше осъден с много по-леко наказание”.

И този адвокат ми каза: Това е много благородно, но не е справедливо. Всички знаеха, че по-младият брат беше виновен колкото по-големия, и той трябваше да получи същото наказание. Това аз не мога да приема в християнството”.

Какво се случва, ако приемете заместничеството без последствия?

„Изкуплението в Христос трябва да удовлетворява изискванията на закона. Иначе не може да се извърши правосъдие. Нито Божието милосърдие, нито Божията справедливост, не трябва да бъдат накърнени в плана на спасението”.

Как можем да постигнем това? Ето как се постига в истината на християнството и ето защо възстановяването на пролома означава изясняване на заблудите във фалшивите концепции на спасителния план:

1 Кор.15:22 „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще живеят”.

Кол.3:1-3 „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, дето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христа в Бога. Това не значи, че един човек е умрял за всичките. Но всички трябва да умрат в Него, за да бъдат възкресени в Него”.

Да умре за какво? Да умре за греха. Затова греховното естество може да бъде преобразено в това, което се намира в хармония с Бога. Само ако то умре. Нека се убедим в това.

2 Тим.2:11 „Вярно е това слово: Защото, ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него”.

2 Кор.5:17 „Затуй, ако е някой в Христа, той е ново създание; вехтото премина; ето всичко стана ново”.

Гал.2:20 „Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото. Живея го с вяра, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене”.

1 Кор.15:31 „Братя, тако ми хвалението, с което се гордея за вас, в Христа Исуса, нашия Господ, аз всеки ден умирам”.

Истинското християнство не е просто мърморене, без всякакви последствия. Истинското християнство изисква смъртта на предишния човек. Това значи, че вие трябва да умрете за греха, трябва да стигнете в хармония със закона.

Римл.6:1-8 „Тогава какво? Да речем ли, нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му. Затова, чрез кръщението ни се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите, чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот…”.

И така, според заявлението на този адвокат, да види смъртта на Христос на кръста, справедливо ли е или не? Не, това е грешно представяне на жертвата на Христос. Жертвата беше принесена не просто за мен, тя е била такава, каквато е и моята. И в това е цялата разлика. Аз съм длъжен да умра, аз трябва да понеса цялото наказание и моето обръщане трябва да бъде дотолкова напълно, че даже собствената ми майка да не ме познае след това събитие. И тя да може да каже: „Какво се е случило с теб? Ти си станал друг човек, аз не мога да те позная”. И може би тя ще бъде щастлива от това, но вашите приятели определено няма да са щастливи от това. Те ще ви отхвърлят и вие ще намерите нови приятели. Ако вие не сте били обърнати от преобразуващата сила на Бога и не сте се завърнали в съгласие с Божия закон, вие живеете фалшив християнски живот.

„Исус продължи: Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Сърцето по своята природа е зло и кой се ражда чист от нечисто? Ни един (Йов 14:4). Ни едно човешко изобретение не може да намери изцеление за грешащата душа. Плътските помисли са вражда против Бога, те не се подчиняват на Божия закон. От сърцето произлизат зли помисли, убийство, прелюбодейство (Римл.8:7; Мат.15:19). Това е, което сме. И само в Христос, може да бъде променено...” Желанието на вековете, 172.1.

Източникът на сърцето трябва да бъде очистен, преди потокът да се очисти. Това е истинско християнство. Всеки останал подход е насмешка над плана за спасение.

„Спасението изисква смъртта на грешника от Христос и животът може да бъде получен само по пътя на възкресението в Христос, Който може да възкресява от мъртвите, доколкото Той има живот в Себе Си. И щом Бог е единствен, Той има безсмъртие, от тук следва, че Исус трябва да бъде Бог. И доколкото Бог не може да умре, Той обвил Своята божественост в човешка плът, за да отдаде живота Си за приятелите Си”.

Това възстановява пролома.

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си”.

Йоан 10:17 „Затова ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак”.

Тук се казва, че Той има живот в Себе Си.

Йоан 10:18 „Никой не ми го отнема, но Аз сам, от Себе Си, го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си”.

Той определено трябва да е Бог.

1 Йоан 3:16 „От това познаваме любовта, че Той даде живота си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята”.

„Каква ценност е душата? Кой може да оцени нейната стойност? Ако искате да го узнаете, идете в Гетсимания и там наблюдавайте всичките Христови страдания, когато Неговата пот капеше като големи капки кръв. Погледнете Спасителя, повесен на кръста. Чуйте оня раздиращ вик: Боже мой, Боже мой, защо Си Ме оставил?” Нагледни уроци в Христа, 196.44.

С каква смърт Той умря на кръста? Той умря с втората смърт. Смъртта на вечното разделение. Като човек той умря с пълна смърт за мен. Това е невероятно. Това е, защото не е нужно аз да умирам с втората смърт. Но аз трябва да умра със смъртта за самия себе си. Иначе няма да има спасение.

Пс.85:10 „Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха”.

Не можете да отделите Христос от Неговата справедливост. Не можете да проповядвате благодат и да игнорирате справедливостта. Ако не вървят заедно, за вас няма спасение.

Справедлив ли е Божият съд? Да разгледаме някои от доктрините, за които оказва се, някои предполагат. Това е страшно, защото днес адвентизмът от седмия ден, стигна до съгласие с най-популярните доктрини на света, които практически се проповядват от целия евангелски свят, които практически се проповядват от целия петдесятен свят. С милиони хора, придържащи се към тези доктрини, в които няма никакъв логичен смисъл. На кого е нужно да бъде възстановен този пролом - доктрината за предопределението и някои от нейните последствия? Да разгледаме това.

„Доктрината за предопределението прави Исус Христос деспот. По-лошо от това – садист. Защото даже тези, които се мъчат в ада, трябва да Го хвалят за честта да ги приведе през толкова големите различия между спасените и погиващите, защото само от разликата в тяхното положение, спасените се оказват прославени”.

На това учи калвинизмът. Калвинизмът учи, че ако сте предопределен да попаднете на небето, то е, защото стоите в благодат, на която е невъзможно да се съпротивлявате. Не можете да кажете на Бога „Не!”. Ако сте предопределен да попаднете в ада, по-добре за вас е да хвалите Бога, защото пътя за вашето настаняване в ада създава контраст, така че спасените изглеждат много по-добре, отколкото вие. Това е достатъчно нездрава теория, както изглежда. В нея има нещо ненормално.

И после има доктрина за спасение по родословието, която произтича от това. На това днес е основано цяло движение в Израел. „Аз съм спасен, защото принадлежа на изгубено коляно от Израел”. Но вашият дом се оставя пуст. Няма никакъв Израел. Той не съществува. Юдея не съществува повече. Това е съвършено друга нация, както видяхме в предните лекции.

Римл.8:29 „Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя”.

„Отец излива Соята любов на избрания Си народ, който живее сред хората. Това е народът, който Христос изкупи с цената на Собствената Си кръв, и доколкото те са се отзовали на призива на Христос, чрез преизобилстващата Божия милост те са избрани и спасени, като Негови послушни деца” АБК, т.6, 1114.3.

По какъв начин са избраните? Избрани са по отговора на призива. Бог всички е предопределил за спасение.

„Надеждата не се състои в избор, родословие, националност или църква. Вашата надежда е в Христос”.

Това е единствената надежда.

Мат.19:29 „И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот”.

Йоан 5:44 „Как можете да повярвате, които приемате почит един от друг, а не търсите почитта, която е от единия Бог?”

И така, какво представлява доктрината за предопределението? Харесва ми, че Джон Уесли е писал за предопределението. Само си помислете - че целият калвиниски свят вярва в предопределението. Точно от тук имаме всичките тези нелепи доктрини за хората с родословие, за хората от Британския израелизъм, има и Европейски израелизъм, или за черните евреи, или растоферианите - спасение по пигментация. Няма такова нещо. Уесли пише:

„Тази доктрина е нова. В първите четиристотин години след Христос, тя не е спомената от ни един писател – голям или малък. В ни една част от християнските църкви. Основите на това били положени в късните писания на Августин, непредпазливо написани против Пилагий. Впоследствие на това учил Доминикус, полски монах и монасите от неговия орден. И накрая за нещастие това било прието от Джон Калвин. Тази доктрина най-напред вреди на Бога, доколкото Го прави автор на всеки грях. Тя е вредна, доколкото представлява Бога като желаещ смъртта на всички грешници”.

Това явно противоречи на неговото собствено мнение, щом той заявява: „Ти си изгубен, защото аз те избрах”. Ще бъдеш изгубен.

„И трето, тази доктрина в най-висша степен е в ущърб на Христос, нашия посредник, за силата и великолепието, и Неговото евангелие.

И второ, това предполага, че Неговото посредничество става ненужно по отношение на преобладаващата част от човешкия род.

Четвърто, тази доктрина превръща Пришествието на Христос и Неговата жертва на кръста от плод на Божията любов към този свят в един от най-жестоките актове на Божието негодувание към човечеството. Предназначението на тази доктрина е да спаси само малко избрани и за ожесточение и умножение на проклятието над мнозина хора. Особено тези, които не вярват. И причината за неверието, съгласно тази доктрина, е заложена в съвета и решението на Бога”.

Т.е., така е решил Бог. Ти ще бъдеш спасен, а ти ще загинеш. Това е отвратително.

„Шесто, тази доктрина е крайно вредна за човечеството, тъй като го води към много по-лошо положение, отколкото го водят демоните в пъкъла. (Той е достатъчно праволинеен.) Защото тези, които са имали възможност да устоят и са можели да запазят щастливото си състояние, не са искали; в това време, когато милиони хора съгласно тази доктрина са във вечни мъки, вечно нещастие, както в миналото, така и в настоящето. Освен това, такива демони няма да бъдат наказани за пренебрежението към голямото спасение. Но човешките творения ще са наказани. Заставайки открито против това, ние потвърждаваме, че Бог е предопределил всички за спасение. И Той дал Своя единороден Син, за да бъде спасен всеки, който вярва в Него и да има вечен живот. Едва ли има някаква друга част от християнската вяра, която така често да е заявявала това толкова ясно и утвърдително. Това прави проповедите на евангелието радостна вест за всички. Иначе не би ли било спасението абсолютно ограничено и недостъпно за мнозина?”

Не би ли била това вест на голяма скръб за болшинството хора? Много добре казано. Заради това, заради доктрината за предопределението, аз не мога да бъда калвинист. Не мога да бъда датски реформатор, не мога да бъда презвитериан. Защото това е тяхната официална доктрина. Затова съм адвентист от седмия ден.

Коментар на Глен Мак Кенли. Това също е остро заявление: „... такъв каприз,

преписан на Бога, Го прави основен лицемер в Неговата Собствена вселена... Така те

рисуват Бога като главен садист на всички някога съществували. На тях Той

произволно е предназначил проклятие за цяла вечност. Определена част, създадена от

самите раси, без причина и всякаква връзка с когото и да било, без морална отговорност

или вина, или какъвто и да бил свободен избор. Само заради Своя зъл каприз... Може

само да ненавиждаш такъв Бог, Който по такъв начин проклина единия от нашите

синове и спасява другия, който би бил еднакво виновен или невинен”.

Това е вярно. Това е нашето задължение при възстановяването на пролома. Ще кажете: „Не всеки вярва в предопределението”. Но те имат аспекти на предопределението. И това е еднакво лошо. Ако преглътнете парченце, ще можете да глътнете и цялото парче.

„Никой не приема святост по правото на първородство, или като подарък от друго човешко същество. Светостта е дар от Бога чрез Христа. Тези, които приемат Спасителя, стават синове на Бога. Те са Негови духовни деца, възродени и обновени в праведност и истинска святост...” Божията удивителна благодат, 120.4.

Не можете да получите това по правото на първородството.

„Плановете на сатана винаги са били отвличането на ума от Исус към човека и унищожението на личната отговорност”.

Хората обичат да се спотайват в групи. Хората обичат да бъдат спасени в църквата, обичат да са спасени в своите групи, в своята светлина, както им е удобно. Нима това не е дошло и при мен като личност? В това се заключава цялата доктрина на евангелския и на петдесятен свят днес. Ще видим това след миг.

„Сатана претърпя поражение в плановете си, когато изкушаваше Сина Божи. Той успява повече, когато се обръща към падналия човек. Християнската доктрина беше повредена. Попове и свещеници дръзнаха да заемат високо положение и научиха хората да искат от тях прошка за греховете си” Духовни дарби, т.1, 108.1.

И хората търсеха групи, в които да получат прошка, а не лично да я получават.

Предопределение.

„Чудесна възможност се предоставя на всеки, който има вяра в Христос. Няма никакви стени, които да удържат живата душа от спасението...” Евангелски вестник, 11 юни, 1902, пар.3.

Няма стени, всеки има достъп.

Ефес.1:1-4 „Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и вярващите в Христа Исуса, които са в Ефес: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа. Благословен да бъде Бог и Отец, на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места; както ни е избрал в Него преди създанието на света, да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов”.

Той избрал всички, не просто един или двама. Предопределил е да ни осинови за Себе Си чрез Исус Христос по Своя воля и благоволение.

„Когато Той казва, че всички следва да Го приемат, Той има предвид именно всички. Тези обещания не са дадени на някои, но на всеки, който ще дойде на небесния пир, който сам Бог е приготвил и изпратил Сина Си в нашия свят...” Избрани манускрипти, т.6, 388.2.

Още една доктрина – веднъж спасен, завинаги спасен.

Откр.3:11 „Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме някой венеца”.

Откр.22:19 „И ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела в дървото на живота и в светия град, които са описани в тая книга”.

Можете ли да изгубите пребиваването си в Бога? Изглежда да!

Езек.33:7 „Така е и с тебе, сине човешки; Аз те поставих страж на Израелевия дом; чуй прочее, словото на устата ми и предупреди ги от моя страна.

И после говори, че ако безбожникът се обърне от своята необузданост и започне да постъпва праведно, никой от неговите грехове няма да се помни. Той определено ще живее. Но ако праведникът се обърне от своята праведност, нищо от неговата праведност няма да се помни. Изглежда ли това като на „веднъж спасен, завинаги спасен”? Не!

Йоан 15:16 „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да давате плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде”.

Значи ли това, че става дума за подбор? Не! Всеки е предузнат, защото Библията го казва. Няма никой добър, няма кой да търси Бога. Т.е., Бог ни търси. Нито един от тези стихове не поддържа ни една от тези доктрини

2 Петр.3:9 „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние”.

Ето, такъв е Бог!

Сега нека разгледаме някои от доктрините, които трябва да бъдат поправени в този свят, в който живеем. Претеризъм и футуризъм. Кой днес в света учи това? Практически всички християнски деноминации. Т.е., само Църквата на адвентистите от седмия ден днес стои в пролома.

Претеризъм.

Алказар: „По претеристка интерпретация всички пророчества, отнасящи се към антихриста, бяха отхвърлени назад в опит да отблъснат тяхното изпълнение до разпадането на Римската империя”.

Т.е., те говорят, че царят на Гърция е Антиох Епифан. А кой е Алказар? Испански йезуит, учил тази доктрина и предполагал, че апокалиптическите пророчества не се простират по-нататък във времето, откакто Константин отхвърлил езичеството. Има и потвърждаващи цитати. Това е претеризъм. А това са неговите трудове, изследване на скрития смисъл на апокалипсиса, направен от Алказар.

Футуризъм.

Рибера: Този човек... Кой бил той? Йезуит. Той взел съвсем същите пророчества, хвърлил ги в бъдещето и казал, че явяването на антихриста ще се случи след Пришествието на Христос. Рибера публикувал това в 1585 год.

И протестантизмът днес е разделен на Модернизъм и Фундаментализъм. Модернистите не отделят или почти не отделят време на изследванията на пророчествата, а фундаменталистите в болшинството си са футуристи”.

Франциско Рибера – йезуитски доктор по теология, роден в Испания, започнал да пише пространствен коментар на книгата Откровение в 1585 година.

И светът днес се придържа към тези две йезуитски доктрини.

В книгата си Романизъм и Реформация Гратан Гвини, обръщайки се към „големия остатък”, както го нарича в „Църквата на ангелите”, казва:

„Съпротивлението, използвано в Библейските пророчества в този вид, в който е представено от реформаторите, не е повърхностно и несъществено. Системата на пророческите интерпретации, известна като футуризъм, наистина използва такова съпротивление. Тя проклина интерпретацията на реформаторите, тя осъжда погледа на всички хора, на всички мъченици и всички изповядващи и верни свидетели на Христос много векове. Тя проклина албигойци, валдензи, последователите на Уиклиф, хусисти, ломбарди, лутерани, калвинисти. Тя проклина всички тях именно за това, че всички те са в съгласие в интерпретацията на Писанието, която те са приели като свое тържествено изповедание и са я запечатали с кръвта си”.

И при все това днес евангелския петдесятен свят изповядва футуризъм. И още по-лошо, те добавят още една доктрина, предложена... от кого?

„Кардинал Роберт Белармин – един от най-известните йезуитски апологети, публикувана в книга му между 1581и 1593 години. Книгата се нарича Полемични лекции, касаещи обсъжданите точки на християнската вяра против еретиците на сегашното време. В нея също се отхвърля принципа ден = година. Тя изпраща антихриста в бъдещето, в буквалния период от три и половина години”.

Но ни един от реформаторите не вярвал в това. Остатъкът от семето трябвало да бъде точно такъв, както и оригинала, т.е., те трябвало да бъдат точно такива, каквито били и реформаторите. Кой днес проповядва против тези доктрини? Адвентистите от седмия ден.

В 1616 год. кардинал Белармин писал: „В това време теорията на Коперник била отявлена, лъжлива и грешна в декрета на святата конгрегация за най-прославените Божии отговорни кардинали в книгата (по-известна като „Списък на забранените книги”), написан от кардинал Роберт Белармин и издаден от католическата църква в Рим...”.

Днес светът се надсмива над науката на този човек. Но те приемат неговата религия. Ако някой е глупав, той е глупав завинаги. Защо не е отхвърлено учението на такъв човек? Той пише:

„Да се твърди, че земята се върти в кръг около слънцето е също толкова грешно, както да се твърди, че Исус не е бил роден от девственица. Но всички ли днес в света вярват на този човек? Т.е., въпреки грешките, кардинал Белармин се смята за един от най-големите учени на католическата църква. Той строил върху труда на Рибера, акцентирайки, както и някои ранни писатели за това, че антихристът ще бъде евреин, от коляното на Дан. Ще бъде свръх естествена личност с голяма власт и ще преследва евреите, които, както той пише, ще се върнат в Ерусалим, за да възстановят храма и

древната система на жертвоприношения”.
Това са доктрините, на които учи светът. И това днес се е развило в тъй наречения диспенсационализъм. Това е йезуитска доктрина.

„Това е страничен продукт на футуризма и божественото провидение е разделено на седем епохи. Това е част от коментираната Библия на Скофилд... Те казват, че разпространението на царството следва след разпространението на благодатта и в това време евреите ще проповядват евангелието за царството на целия свят, след което църквата ще бъде грабната...”.

Всички знаем, че тези доктрини не съответстват на това, което учеха реформаторите.

„В това време, предполага се, ще дойде антихристът и след встъпване в завет с юдеите, ще се обърне и ще започне да ги преследва. Но по-късно ще бъде унищожен от видимото пришествие на Христос в продължение на седем години”.

Искам да използвам думите на самите диспенсационалисти. Нека те сами да разкажат за това.

Люис Спери Чейфър – основател на теологически семинари Далас, определя диспесационализма със следните думи:

„Диспенсационалистът вярва, че в продължение на вечността Бог преследва две основни цели: едната има отношение към земята, хората на земята и въвлечените в тази земна реалност, какъвто е юдаизмът; докато в същото време другата има отношение към небесното и въвлечените в тази небесна реалност, каквото е християнството”.

Т.е., Христос има две невести и Той има две цели. И обещанията , дадени на юдеите са все още действителни, затова тази църква, която е проблемна, трябва бъде грабната и разположена на небето, в същото време, докато Той царува на земята хиляда години, оставил невестата Си, сломена вдовица, за още хиляда години. Това е толкова трогателно! И после юдеите, както вече видяхме, те даже не са потомци на древните юдеи. Този народ се разсеял, изоставен, асимилиран от други култури. Такава родова линия повече не съществува. Но всеки заявява своята принадлежност към този род. Разбира се най-великолепното е това, че можеш да бъдеш спасен, наблюдавайки историческите събития по телевизора, вместо да промениш сърцето си.

Даниел Пейтън Фулър – декан в теологическия семинар Фулър, определя диспенсационализма почти със същия способ и казва:

„Базовата предпоставка на диспенсационализма се състои в това, че съществуват две Божии цели, които са изразени във формирането на два народа, които съхраняват отличията си през цялата вечност”.

Бог е двуженец – Той има две невести. От едната страна – юдеите са Негова невеста, от другата страна християните – също са Негова невеста.

„По призива на Христос хората стават личности (казва Дитрих Бонхофер и на мен ми харесва това твърдение). Волю-неволю те са принудени да се подчинят и могат да решават това само за себе си. Не е тяхна волята, която ги прави личности. Христос ги прави личности, призовавайки ги към това. Всеки човек е призован независимо и трябва да отиде сам, но хората се страхуват от самотата и те се опитват да се защитят по пътя на присъединението към обществото на другарите си, приятелите си и материалното си обкръжение” Dietrich Bonnhoeffer, The Cost of Discipleship, p.105.

Хората се опитват да се задържат в групи, но спасението е индивидуално. Тези доктрини са капани. И те водят милиони хора към погибел.

Рей Данинг в книгата си Теологичен речник на Бикън, казва:

„Най-популярната идея на диспенсационализма се отнася към есхатологичните учения. Царството небесно, както те казват, се отнася за земното, национално управление, което Исус обещава на юдеите, но което те отхвърлят. Затова Божията програма за Израел трябваше да бъде отложена за по-късно. И като временна мярка беше въведена епохата на църквата”.

И вие сте страничен продукт. Това е толкова нелепа доктрина! Как е възможно практически целия християнски свят да вярва в нея? И кой ще възстанови този пролом? Кой ще им каже, че спасението е личен проблем на всеки?

С други думи, в даден момент трябва да настане някакво грабване в тая църква, за да я приберат и постигнат нужните цели.

Нека да разгледаме някой, който не е адвентист от седмия ден, за да сумира всичко това. Пастор Кевин Гор обобщава диспенсационалисткия поглед в статията си Понеже вие питате защо не съм съгласен със следните пет стълба на диспенционализма:

„Най-популярната идея на диспенсационализма се отнася до есхатологичното учение. Построено върху Калвиниския поглед за безусловния завет (има предвид предузнанието, построено изцяло и напълно върху тази доктрина), той дълбоко е заинтересуван от национален Израел, който даже не е днешната юдейска нация. И неговото отношение към земята на Палестина, която, като настояват диспенсационалистите, ще бъде наследена в края на времето за установяване на земното юдейско царство в изпълнение на обещанието, дадено от Бога на Давид” Милениумът.

После той говори за петте стълба:

1.Претенцията за всичко е върху последна буквална интерпретация на Писанието.

Т.е., Ной трябва да възкръсне, амаличаните трябва да възкръснат. Всички нации трябва да служат на неголемия Израел. Но това е безсмислица.

2.Вяра в това, че Бог има два съставни плана за човешкия род. Една част има работа с църквата, другата част има работа с Израел.

3.Църквата не е духовният Израел. (Това са две различни неща).

4.Трябва да настане тайно грабване, за което Библията не казва абсолютно нищо. И ще го види всяко око.

5.Вярата в бъдещото хилядолетно царство на Христос на земята, преди установяването на ново небе и нова земя.

Той казва: И това не се поддържа от нищо.

Диспенсационалистите настояват, че земното обещание, дадено на Авраам, е дадено изключително на него и неговото физическо потомство, което повече не може да се намери на тази земя”.

а.Рилм.2:28, 29 „...не е юдеин оня, който е вънкашно такъв...”.

в.в.Римл.9:6 „... не всички ония са Израел, които са от Израеля”.

с.Гал.3:29 „Ако сте Христови, то сте Авраамово потомство...”

д.Гал.3:14 „...благословението, дадено на Авраам, ще дойде чрез Исуса Христа на езичниците...”.

е.Гал.3:28 „... вие всичко сте едно е Христа Исуса”.

Той цитира всички тези текстове и показва, че това не е Библейско учение. И следва това: „Сгънатото на две намерение на Бога”

Те настояват, че Бог има два плана – един за Израел, другият - за останалите. Повече от всичко диспесационалистите завяват, че Бог има две семейства или две тела, или две класи хора, който нарича „свои”. Но в това няма никаква логика. Всички те са Негов народ. А после той цитира Ефес.4:4: „Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призвани към една надежда на званието ви”.

Йоан 10:16 „И други овце имам, които не са от тая кошара. И тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир”.

Няма такива неща като два народа. После той говори за разделение на Израел от църквата.

„Диспенсационалистите настояват, че името Израел принадлежи изключително и само на природните потомците на Авраам, Исаак и Яков. Използвана думата Израел за църквата, ясно показва, че в Новия завет природния Израел продължава да има своето собствено обещание и че Христос никога не е приравнявал църквата към тъй наречения „нов Израел”.

Т.е., той заявява, че това е пълна заблуда. Разбира се, че Библията приравнява Израел с църквата. Но той твърди, че, разбира се, че природните евреи са семето на Авраам и т.н., и т.н., а после цитира Римл.9:6-9 „Обаче, не че е пропаднало Божието обещание; защото не всички са от Израеля; нито са всички чада, понеже са Аврамово потомство; но „в Исаака”, каза Бог, „ще се именува твоето потомство”. Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието, се считат за потомство”.

Т.е., Библията привежда това обещание към църквата.

„В наше време диспенсационалистката теология е разработила идеята за „тайното грабване”.

Това е свързано с техните възгледи за това, че ще има определен седемдневен период на интензивно гонение на юдеите. Т. н. Яковова скръб. Защото те са взели пророчеството на Даниил и са го пренесли в бъдещето. Въпрос: Кой ще поправи тази заблуда? Защото тези хора все още стоят в тези същите църкви и разбират, че тази теология не е Библейска. Само адвентистите от седмия ден могат да направят това.

„Проблемът, който стои пред нас не касае това, ще има ли християнска църква веднъж „грабната” или „възнесена” за среща с Христос в небето, защото Библията ясно и недвусмислено учи тази доктрина (1 Сол.4:13-17), но проблема касае това учи ли Библията или не, че църквата ще бъде грабната тайно”.

Какво е името ни? Адвентисти от седмия ден. Защото проповядваме доктрината за Второто пришествие на Христос така, както е записана в Библията. Видимото пришествие на Христос, когато Той ще възкреси мъртвите, когато праведните мъртви възкръснат и праведните живи ще се преобразят в миг на око. Те цитират тези стихове, но ги извъртат. „Двама мелят на мелницата – единият се взема, другият се оставя”. В тези стихове не се казва, че това ще бъде тайно. Определено тези стихове говорят за грабване на църквата, но в тях няма никакви указания за това, че това грабване ще стане по някое си време, освен във времето на видимото Пришествието на Господ Исус Христос. Т.е., защото сам Господ при грабването ще слезе от небето. Тези хора разбират това. Те разбират, че нещо не е вярно в тази доктрина. Но ако някой не им покаже в какво се състои истинският проблем, тогава кой ще го направи? Ще ги остави ли Бог без свидетелстване?

Хилядолетното царство на Христос.

„Теорията за милениума на земята изцяло и в пълнота е основана на традицията и умозаключения.

Казват, че всеки тридесети стих от Новия завет има отношение към Второто пришествие на Христос. При все това няма ни един стих, че хилядолетното царство ще бъде на земята” Арчибалд Хугес, Новото небе и новата земя, стр.209, 210.

Те виждат този проблем.

„Пълното мълчание на Новия завет относно земния милениум не може да се игнорира. С други думи, доктрината за диспенсационализма, също представя Христос и Неговия съд произволно, преминавайки през различни стандарти на спасението от различните поколения”.

Как бихте се чувствали, ако в един прекрасен ден след възкресението вие откриете, че последното поколение на земята е имало втора възможност? Точно това учи деспенсационализма. Това, че последното поколение, което не е било грабнато, юдеите са им проповядвали и в края на краищата всички са станали християни. Но всички предни поколения, за съжаление, трябвало да приемат само едно решение – два критерия в един Бог. В каква светлина е представен характерът на Бога? Това го прави деспот.

„Доктрината за милениума и доктрината за втория шанс отхвърлят справедливостта за всички предни поколения и носят клевета за последното поколение чрез обръщането на всички нации. Повече от това, пренасяйки последната седмица от 70-те пророчески седмици в далечното бъдеще, това е голямата кулминация на месианската мисия и се прилага за антихриста, а Христос се хули от тези, които представляват антихристи”.

Защото, ако вземете тази последна седмица и направите връзка с Този, Който сложи край на жервоприношенията; ако вземете Този Месия и Го направите антихрист, вие обръщате всичко с краката нагоре.

Мат.17:11 „А Той в отговор рече: Наистина, Илия иде и ще възстанови всичко”.

Аз не мога да бъда евангелизатор в смисъла, в който разбира това евангелския свят. Защото техните доктрини се надсмиват над характера на Христос. Аз не мога да бъда член на нито една от църквите, които отхвърлят истината на закона. Тогава какъв мога да бъда? Нямам избор. Длъжен съм да бъда такъв, какъвто станах - адвентист от седмия ден.

„Както типологически Илия призова народа да се върне към послушание, така и антитипът на Илия ще направи същото”.

Наистина, Илия трябваше да дойде по-напред и да устрои всичко.

Исая 51:6 „Повдигнете очите си на небето и погледнете на земята доле; защото небето ще изчезне като дим и земята ще овехтее като дреха, и ония, които живеят на нея, подобно ще измрат; но Моето спасение ще трае до века и правдата Ми няма да се отмени”.

Бог ще бъде справедлив, Неговият съд ще бъде справедлив, Неговите съдии ще бъдат справедливи.

Пс.37:20 „А нечестивите ще загинат и враговете Господни ще бъдат като отборните агнета; ще чезнат , като дим ще изчезнат”.

Това е Библейско учение.

Откр.22:3 „Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и Неговите слуги ще Му служат”.

Това е обещание. И ако ние нямаме доктрини, които започват с падение и завършват с възстановяване, то тогава ние не възвестяваме вечното евангелие. Защото има много евангелия, но нито едно от тях не е „вечното евангелие”.

„Ще остане едно-единствено напомняне - нашият Изкупител завинаги ще носи белезите на Своето разпятие. На изранената Му глава, на Неговата страна, Неговите ръце и крака, са единствените следи от тази жестока борба, която произведе грехът” Божията удивителна благодат, 361.5.

И ако това е единственото напомняне, тогава даже записите от греховете ще бъдат заличени.

„Благодарение на изкупителната работа на Христос, Божието управление ще бъде оправдано. В това е целият съд. И ако не проповядваме Христос в този контекст, ние проваляме работата си. Всемогъщият Бог стана известен като Бог на любовта. Обвиненията на сатана са опровергани и неговият характер – разобличен. Повече никога няма да има въстание” Желанието на вековете, 26.2.

Защо? Защото ние ще придобием имунитет против това, което се нарича грях. Как ще можете да получите имунизация против греха, ако не сте смирили пред преобразуващата сила на Бога? Ако не разбирате плана за спасение, тогава грехът определено може да възникне за втори път. Но представете си, че сте имунизирани, тогава ако някога в бъдещето, след хилядолетия, някаква си душа се изправи и каже: „Интересно ми е, бил ли е Бог справедлив, когато е било това и онова”. Мисля, че ще се намерят милиони, които ще го притиснат като тухли. Защото разбираме Божия характер. Разбираме какво Му струва, за да ни направи свободни.

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си”.

Нека да възстановим пролома! Нека да поправим заблудите относно Божия характер! И нека бъдем хора на Книгата; хора, разбиращи учението. Не защото това може да ме спаси, а заради това, че може да ми помогне да разбера Бога, Който умря за мен. Амин!