Яариса Фенар За тайната мощ на женската енергия

вече от пет години, влиза през портичката. Това сити. Мо-
иичето се приближава и ти се устрелшваш кълг него. Вземаш
го на ръце, притискаш го към себе си, милваш го по главата,
целуваш го по бузките и му говориш колко много го обичаш, че
то е най-красивото и умно момиче в света.
Ти му разказваш каква забележителна жена ще стане - сил­
на, уверена, съблазнителна и очарователна. Вие танцувате, сме­
ете се, играете. А момичето ти дава игривост, непосредстве­
ност, умение да се радваш на всеки миг. И всяка от вас намира
това, което най-много й е липсвало.
Продължавате да се гоните, да играете на криеница и коса­
то то се умори, ти го люлееш на ръце и виждаш как започва да
става все по-мъничко, като Алиса в Страната на чудесата.
Става колкото Малечка Палечка, вече се събира в ръката ти и
продължава да се смалява, докато стане толкова миниатюрно,
че се превръща в грахче. Ти вземаш това грахче иго поставяш в
сърцето си или в сърцето на човека>
от чиято грижа имаш нужда.
2003
- От чия грижа се нуждаеш ти И кого видя в медитацията си - попитаме Маня, когато отворих очи.
Маня, като психолог, се съгласи дами помогне, когато реших да приложа древните техники. В една от неделните вечери, след като изнамерих песента Цветни сънища от любимия ми филм Мери Попинс“, ние направихме медитация за включване на грижовност- Отговорът е толкова очевиден, че дори не е интересно - отговорих. - Но знаеш ли, струва ми сече една медитация не стига, трябва да се измисли ситуация, в която наистина ще е потребна помощта на Матвей. Трябвана всяка цена нещо да се случи с мен, като в любовните романи, и тогава той ще ме спаси и ще се гордее с това. Мъжете винаги се влюбват в този, когото са спасили, в когото са вложили много емоции- И какво щети даде това - удиви се Маня.
- Мисля, че грижовността давана мъжа усещане, че е нужен, търсен, значим. Ина мен ми се струва, че такива ситуации са проверка как мъжът ще се държи със своите деца и в
133

л
моментите, когато ти ще зависиш от него - продължавах да разсъждавам - например когато имаш дете- Може ида си права - подкрепи ме Маня. - Една позната ми разказа, че когато в семейството се родило дете и започнали финансовите затруднения, тя почти не умряла от глада мъжът й в същото време ходел навечеря и закуска при майка си. Тогава си помислих нима не можеше по-рано да се разбере какво ще бъде поведението на мъжа Итака- обърна сетя към мен, - какво смяташ да правиш?
Потънах в размишления, но никакви идеи неми идваха- Да си счупиш крака или да катастрофираш - започна да предлага Маня.
- Не, мисля, че можем да минем без такива жертви. Още повече че от Москва, при цялото си желание, не можеш да се притечеш на помощна минутата. Но най-поразителното е, че почти от всяка ситуация аз мога да намеря изход сама. Да, да се намери изящно решение не е толкова лесно, затова хайде да пием чай.
С тези думи отидох в кухнята да запаря чай. Потънала в мислите си, си спомних студентските години. Бях четвърти курс в университета, когато попаднах в театралния кръжок. Тогава живеех в Петергоф и всеки път се притеснявах да не изпусна последната електричка. Тогава един познат ми предложи да поживея в празния му апартамент, докато той живее природи телите си. Тържествено ми връчи ключовете, обясними всичко, каза ми кода, но забрави дами обясни как да го използвам. Веднъж репетицията се проточи и аз реших да пренощувам в апартамента му. В два часа през нощта се оказах пред вратата на входа с ключовете. Щастлива, че топлият диване толкова близо, набрах кода и с ужас разбрах, че вратата не се отваря. Подскачах, дърпах вратата, молех се, като се надявах някой окъснял обитател да влезе или да излезе, но напразно, измина половин час - вратата не поддаваше. Стоях на улицата и не знаех какво да правя. Последната електричка отдавна беше заминала, пари за такси, естествено, нямах и перспективата да изкарам нощта на улицата ставаше все по-реална.
И когато вече щях да заплача от отчаяние, напустата улица се появи младеж. Помолих го за помощ. Той се опита да
I
134

помръдне злополучната врата, набирайки кода и бутайки я, но вратата оставаше непоклатима. Тогава вдигнах нагоре глава и видях отворен прозорец над вратата на входа. Като истински герой той се хвана за козирката, набра се и след няколко минути отвори вратата отвътре.
Можех да се отблагодаря на своя спасител единствено като го поканя на чай, което и направих. Младежът явно беше очарован от собствения си подвиг и от мен. За съжаление тогава нямаше мобилни телефонии ние повече не се срещнахме, но аз и досега си спомням тази вечер с най-топли чувства. (Ако дът сработваше много просто - трябваше да се наберат всички цифри и едновременно да се дръпне халката.)
Когато разказах историята на Маня, тя предложи да остана в апартамента, да счупим ключалката на входната врата ида потърся спасение точно когато се провежда поредният модул. Може би идеята не беше кой знае колко оригинална, нов крайна сметка Матвей щеше да има възможност да демонстрира своята грижовност. Идеята ми хареса, макар да породи въпроси кога и как ще се организира всичко- И въобще, ти разбрали как да се държиш с мъжете в този период, когато вече си отдала тялото си, но не си получила сърцето му - попитаме замислено Маня.
- Да правя всичко, което го настройва емоционално да капризнича, да не отивам на срещи, да се дуя без причина и в същото време да се радвам като дете на неговото внимание и сама да проявявам внимание към него, да чакам решения от него, да го намирам за най-добрия, искрено да му се възхищавам, във всичко да разчитам на него ида вярвам в неговата изключителност - изстрелях на един дъх квинтесенцията на всичко, което бях прочела в многобройните книги и бях почерпила от дневника на прабаба.
Маня се вторачи в мен в нямо изумление и слисано попита- А мъжът нямали да избяга, ако стовариш всичко това върху него- Това смятам да проверя.
135

Изтегляне 7.2 Mb.

Сподели с приятели: