Юбилеи 1 яхве извикайте Моше на планината, за да даде сметка за разделението на дните
ЮБИЛЕИ 10 Нечистите демони започнаха да подвеждат синовете на Ной
Изтегляне 130.5 Kb.
|
| ЮБИЛЕИ 10
Нечистите демони започнаха да подвеждат синовете на Ной 1 И през третата седмица на този юбилей нечистите демони започнаха да подвеждат децата на синовете на Ной и да ги карат да се заблуждават и да ги унищожават. 2 И синовете на Ной дойдоха при баща си Ной и му казаха за демоните, които подвеждаха и ослепяваха и убиваха синовете на синовете му. 3 И той се помоли пред ГОСПОДА, своя Върховен владетел, и каза: „ЯХВЕ на духовете на всяка плът, който показа милост към мен и спаси мен и синовете ми от водите на потопа, и не ме накара да загина като Ти направи синовете на погибелта; Защото Твоето безвъзмездно незаслужено прощение беше голямо към мен и голяма беше Твоята милост към моята душа; Нека Твоето безвъзмездно незаслужено прощение бъде издигнато върху моите синове и нека злите духове не властват над тях, за да не ги унищожат от земята. 4 Но Ти благослови мен и синовете ми, за да можем да растем и да се умножаваме и да изпълваме земята. 5 И Ти знаеш как Твоите Наблюдатели, бащите на тези духове, действаха в моето време: и що се отнася до тези духове, които са живи, затвори ги и ги дръж здраво на мястото на осъждането и нека не донасят унищожение върху синовете на твой слуга, мой суверенен владетел; защото те са злокачествени и създадени, за да унищожат. 6 И да не властват над духовете на живите; защото само Ти можеш да упражняваш господство над тях. И да нямат власт над синовете на праведния отсега нататък и до века.' 7 И ЯХВЕ, нашият Суверенен владетел, ни нареди да вържем всички. 8 И началникът на духовете, Мастема, дойде и каза: „ЯХВЕ, Създателю, нека някои от тях останат пред мен и нека слушат гласа ми и правят всичко, което им кажа; защото ако някои от тях не ми бъдат оставени, няма да мога да изпълня силата на волята си върху синовете човешки; защото те са за поквара и заблуда пред моя съд, защото голямо е нечестието на човешките синове.' 9 И Той каза: Нека десетата част от тях остане пред него и нека девет части слязат в мястото на осъждането.' 10 И на един от нас Той заповяда да научим Ной на всичките им лекарства; защото Той знаеше, че те няма да ходят в правота, нито да се борят в правда. 11 И направихме според всичките Му думи: всичките злобни зли вързахме на мястото на осъждането и една десета от тях оставихме, за да бъдат подчинени на Сатана на земята. 12 И ние обяснихме на Ной всички лекарства за техните болести, заедно с техните съблазни, как той може да ги излекува със земни билки. 13 И Ной записа всичко в книга, както му казахме относно всякакъв вид лекарство. Така злите духове бяха изключени от (нараняване) на синовете на Ной. 14 И той даде всичко, което беше написал на Сим, най-големия си син; защото го обичаше много повече от всичките си синове. 15 И Ной заспа с бащите си и беше погребан на планината Любар в земята Арарат. 16 Деветстотин и петдесет години той навърши в живота си, деветнадесет юбилея и две седмици и пет години. [1659 сутринта] 17 И в живота си на земята той превъзхождаше децата човешки освен Енох поради праведността, в която беше съвършен. Защото длъжността на Енох беше определена за свидетелство на поколенията по света, така че той да разказва всички дела от поколение на поколение до деня на Страшния съд. 18 И в трийсет и тридесетия юбилей, в първата година във втората седмица, Фалек си взе жена, чието име беше Ломна, дъщерята на Синаар, и тя му роди син в четвъртата година от тази седмица, и го наименува Рагав; защото той каза: „Ето, чедата човешки станаха зли чрез нечестивата цел да построят за себе си град и кула в земята Сенаар.“ 19 Защото те тръгнаха от земята Арарат на изток към Сенаар; защото в неговите дни те построиха града и кулата, като казаха: „Идете, нека се възнесем с това на небето.“ 20 И те започнаха да строят и през четвъртата седмица направиха тухли с огън и тухлите им служеха за камък, а глината, с която ги циментираха, беше асфалт, който излиза от морето и от изворите на вода в земята Сенаар. 21 И те го построиха: четиридесет и три години [1645-1688 сутринта] те го построиха; ширината му беше 203 тухли, а височината (на тухла) беше една трета от една; височината му възлизаше на 5433 лакътя и 2 длани и (обхватът на едната стена беше) тринадесет стадия (а на другата тридесет стадия). 22 И ГОСПОД, нашият Суверенен владетел, ни каза: Ето, те са един народ и (това) започват да правят и сега нищо няма да им бъде отказано. Отидете, нека слезем и объркаме езика им, за да не разбират речта един на друг и да бъдат разпръснати в градове и нации и една цел вече няма да пребъдва с тях до деня на Страшния съд.' 23 И ГОСПОД слезе и ние слязохме с него, за да видим града и кулата, които бяха построили човешките чада. 24 И той смеси езика им и те вече не разбираха речта един на друг и престанаха да строят града и кулата. 25 Поради тази причина цялата земя Сенаар се нарича Вавилон, защото ЯХВЕ смеси там целия език на децата човешки и оттам те бяха разпръснати в градовете си, всеки според езика и нацията си. 26 И ГОСПОД изпрати силен вятър срещу кулата и я събори на земята, и ето, тя беше между Асур и Вавилон в земята Сенаар, и я нарекоха „Събаряне“. 27 В четвъртата седмица на първата година [1688 A.M.] в началото й в тридесет и четвъртия юбилей те бяха разпръснати от земята Сенаар. 28 И Хам и синовете му отидоха в земята, която той трябваше да завладее, която придоби като свой дял в южната земя. 29 И Ханаан видя Ливанската земя до египетската река, че беше много добра, и не влезе в земята на своето наследство на запад (тоест до) морето, и се засели в Ливанската земя, на изток и на запад от границата на Йордан и от границата на морето. 30 И Хам, неговият баща, и Хуш и Мицраим, неговите братя, му казаха: „Ти се засели в земя, която не е твоя и която не ни падна с жребий: не прави така; защото ако го направиш, направи го, ти и синовете ти ще паднете в земята и ще (бъдете) прокълнати чрез размирици; защото чрез бунт се заселихте и чрез бунт децата ви ще паднат и вие ще бъдете изкоренени завинаги. 31 Не живеете в жилището на Сим; тъй като на Сим и на синовете му това дойде по тяхна жребия. 32 Проклет да си и проклет ще бъдеш повече от всички синове на Ной, чрез проклятието, с което се обвързахме с клетва в присъствието на кодеш съдията и в присъствието на баща ни Ной. 33 Но той не ги послуша и живееше в Ливанската земя от Емат до влизането в Египет, той и синовете му до днес. 34 И поради тази причина тази земя се нарича Ханаан. 35 И Яфет и синовете му отидоха към морето и се заселиха в земята на техния дял, и Мадай видя морската земя и това не му хареса, и той измоли (част) от Хам и Асур и Арпахшад, на жена му брат, и той живееше в земята Мидия, близо до брата на жена си до днес. 36 И той нарече жилището си и жилището на синовете си Мидия, по името на баща им Мадай. Изтегляне 130.5 Kb. Сподели с приятели:
|