За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Съчувствието

Нужна е голяма мъдрост за лекуването на болести, свързани с душата и ума. Нараненото сърце, обезсърчената душа се нуждаят от нежност. Често някое сериозно домашно затруднение терзае душата подобно на рак и изсмуква жизнените сили. Понякога чувството за вина съсипва физическите сили, нарушава душевното равновесие. Такъв вид болни могат да се лекуват само с искрено съчувствие. Лекарят трябва най-напред да спечели тяхното доверие и след това да им посочи Великия лекар. Почувстват ли те истинския Помощник и повярват ли, че Той се е заел с техния случай, душата им ще бъде облекчена и в много случаи ще се възстанови и физическото им здраве.

Често съчувствието и тактичността се оказват за болния по-полезни от каквото и да било друго лечение, поднесено равнодушно. Когато един лекар приближава нехайно, с безразличие леглото на болния и чрез думите и постъпките си дава да се разбере, че случаят не заслужава вниманието му, той със сигурност му причинява голяма вреда. Предизвиканите чрез равнодушието му съмнения и обезсърчение често унищожават добрия резултат от предписаните лекарства.

Ако лекарите биха могли да се поставят на мястото на човека със сломен дух и отслабнала от страданията воля, копнеещ за няколко състрадателни и утешителни думи, биха разбрали чувствата им. Когато любовта и съчувствието, които Христос проявява към болните, се свържат със знанията на лекаря, самото му присъствие вече е благословение.

Искреността в отношенията ще изпълва пациента с доверие и ще оказва важна помощ при лекуването. Има лекари, които смятат за необходимо да скриват от болния естеството и причината за болестта. Много от тях от страх да не го разтревожат или обезсърчат, ако му кажат истината, подхранват лъжлива надежда за оздравяване и допускат той да отиде в гроба, без да го предупредят. Подобен подход е крайно неразумен. Може би не винаги най-доброто е да се разкрива цялата опасност ­ това може да разтревожи човека и да забави или дори да попречи за оздравяването. Не винаги е необходимо да се казва цялата истина на хора, чиито страдания са главно продукт на въображението. На много болни липсва самообладание, други имат особени представи и си въобразяват по отношение на себе си и на околните неща, които не са истини. За тях обаче те са реални и затова тези пациенти трябва да се ограждат с постоянно внимание, неуморно търпение и доброта. Ако на такива хора се кажеше самата истина за тях, едни биха се оскърбили, а други ­ обезсърчили. Христос казва на учениците си: “Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега” (Йоан 16:12). Макар да не може при всички случаи да се казва цялата истина, лекарят или медицинската сестра не бива да извъртат и да изкривяват истината. Който го допуска, застава там, където Бог не може да му помага, а като губи доверието на пациентите си, изгубва едно от най-успешните човешки средства за лекуване.

Силата на волята

На силата на волята не се обръща нужното внимание. А тя трябва да се поддържа жива и да се насочва правилно. Тогава ще дава на цялото същество енергия и ще спомага за запазването и подобряването на здравето. Ако се овладее, може да контролира въображението и да бъде мощно средство за борба с болестите както на душата, така и на тялото. Когато я упражняват, пациентите могат да сътрудничат на лекаря и да направят много за възстановяването на своето здраве. Хиляди, ако пожелаят, могат да възстановят здравето си. Господ не иска хората да са болни, но да са здрави и щастливи. Затова всеки трябва да реши в себе си да бъде добре. Често слаби хора могат да противостоят на болестта, като просто отказват да се поддават на болките и не си позволяват да се отпускат и да бездействат. Издигайки се над болките и страданията, нека се занимават с полезна работа според силите си. С такива занимания плюс чист въздух и слънце много немощни могат да възвърнат здравето и силите си.

Библейски принципи на лекуване

За такива, които искат да възвърнат здравето си, има една поука в следните думи от Свещеното писание: “Не се опивайте с вино, следствието от което е разврат, но изпълвайте се с Духа” (Еф. 5:18). Не чрез възбуда или забрава, постигнати по неестествен път или с помощта на вредни упоителни средства, нито чрез задоволяване на извратения апетит или на страстите се стига до истинско изцеление или укрепване на тялото и душата. Между болните има много хора, които живеят без Бог и без надежда. Те страдат от незадоволени желания, от долни страсти и от угризенията на съвестта си, изгубили опората в живота си и надеждата за вечния живот. Нека грижещите се за такива болни не се надяват, че ще им бъдат полезни, като им угаждат. Напротив, така им вредят. Гладуващата и жадуваща душа ще продължава да гладува и да жадува, докато очаква задоволяване с материални неща. Пиещите от извора на себелюбивите удоволствия ще останат измамени. Те погрешно смятат веселието за сила, но мине ли възбудата, секва и вдъхновението им и ги обхващат озлобление и отчаяние.

Трайният мир и истинското спокойствие на душата имат само един Източник. За него Христос е казал: “Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя!” (Матей 11:28). “Мир ви давам, Моя мир ви давам! Аз не ви давам, както светът дава” (Йоан 14:17). Този мир не е нещо извън Него. Той е в Христос и ние можем да го получим само когато приемем Него.

Христос е Изворът на живота. Мнозина се нуждаят от по-ясно познание за Него. Те трябва да бъдат поучавани търпеливо, внимателно, но и сериозно. Как човек може да се докосне до небесните целебни сили? Когато ясната светлина на Божията любов осветли замъглените кътчета на душата, безпокойството и умората є ще изчезнат, а доволството и радостта ще дадат сила на душата и здраве и енергия на тялото.

Помощ при всяко изпитание

Живеем в свят, изпълнен със страдания. Трудности, изпитания и скръб ни очакват по целия път към небесния дом. Но много хора ги удвояват, като постоянно предвиждат мъчнотии. Когато срещат някаква пречка или разочарование, смятат, че всичко е свършено, че тяхната съдба е най-жестоката. По такъв начин сами си навличат бедата и са в състояние да помрачат всичко около себе си. Животът става за тях бреме. А не би трябвало да бъде така! Ще са необходими големи усилия, за да променят мислите си, но промяната е възможна. Те трябва да насочват мисълта си към приятни неща. Накарайте ги да изгонят от ума си мрачните картини, които съществуват главно във въображението им, и да ги отправят към благословенията, с които Бог е обсипал пътя им към невидимото и вечното.

За всяко изпитание Бог е предвидил помощ. Когато Израил стига в пустинята до горчивата вода при Мара, Мойсей извиква към Господа. Господ не създава някакво ново спасително средство. Само им посочва онова, което си е съществувало. Един храст, създаден от Него, трябва да бъде потопен в извора, за да стане водата му бистра и сладка. Когато това е направено, народът пие от водата и възвръща силите си. Христос иска да ни помага при всяко изпитание. Ако Го търсим, очите ни ще бъдат отворени, за да виждаме обещанията за изцеление, дадени в Неговото Слово. Светият Дух ще ни учи как да приемаме всяко благословение, което е лек срещу страданието. За всяко поднесено ни горчиво питие ще можем да намираме “целебното клонче”.

Не бива да допускаме неясното бъдеще с всичките му трудности да потиска сърцата ни, да подкосява краката ни и да обезсилва ръцете ни. Всемогъщият ни съветва: “Нека се хване за силата Ми, за да се примири с Мене! Да, нека се примири с Мене” (Исая 27:5). Вярващите, които поставят живота си под Негово ръководство и Му служат, никога не ще изпаднат в положение, за което Той да не е взел предварителни мерки. В каквато и ситуация да сме, изпълняваме ли словото Му, ще имаме водач, който ще направлява пътя ни. Каквато и да е тревогата ни, имаме сигурен Съветник. Каквато и да е скръбта ни, колкото и самотни или безутешни да сме, ще имаме един съчувстващ ни Приятел.

В невежеството си правим погрешни стъпки, но Спасителят не ни укорява за това. Никога не трябва да се чувстваме самотни. Ангелите са наши другари. Утешителят, Когото Христос обеща да изпрати в Свое име, пребъдва с нас. По пътя, водещ към Божия град, няма трудности, които доверяващите се на Бога да не могат да победят. Няма опасности, които да не могат да избегнат. Няма скръб, нито страдание, нито човешка слабост, за които Той да не е предвидил целебно средство.

Никой не бива да се оставя да бъде обезсърчен или отчаян. Сатана може да дойде при тебе с жестокото нашепване: “Твоят случай е безнадежден, ти не можеш вече да бъдеш спасен!” Но за тебе има надежда в Христос. Бог не ни кара да побеждаваме със собствена сила. Умолява ни да се приближим към Него. При каквито и угнетяващи тялото и душата трудности да живеем, Той чака, за да ни избави.

Този, Който прие човешко естество, може да съчувства на човешките страдания. Христос не само познава всяка душа с нейните особени нужди и изпитания, но и всички обстоятелства, които дразнят и смущават духа. Ръката Му е протегната със състрадателна нежност към всяко Негово страдащо дете. Които най-много страдат, са обгърнати с най-много съчувствие и състрадание. Той знае нашите несъвършенства и желае да поставим пред нозете Му затрудненията си и да ги оставим там.

Неразумно е да се взираме в себе си и да обръщаме внимание само на собствените си преживявания и емоции. Ако правим това, врагът ще ни представя трудности и изкушения, които ще разклащат вярата и ще сломяват куража ни. Да се занимаваме постоянно със своите сантиментални настроения и да се ръководим от чувствата си, означава да се заплитаме в съмнения и да увеличаваме трудностите. Трябва да отклоним вниманието си от собственото “аз” и да гледаме към Исус.

Когато ви нападнат изкушения, когато грижи, бъркотии и тъмнина затлачват душата ви, погледнете натам, където за последен път сте видели светлината. Починете си в Христовата любов и под Неговата закрила. Ако грехът се готви да завладее сърцето ви, ако съзнанието за вина потиска душата и обременява съвестта ви, ако неверие помрачава душата ви, спомнете си, че Христовата благодат е достатъчна, за да победи греха и да разпръсне тъмнината. Когато влезем в общение със Спасителя, навлизаме в царството на мира.

Обещания за изцеление

“Господ изкупва душата на слугите Си! И от ония, които се уповават на Него, ни един няма да бъде осъден” (Пс. 34:22).

“В страха от Господа има силна увереност и Неговите чеда ще имат прибежище” (Пр. 14:26).

“Но Сион рече: Йеова ме е оставил и Господ ме е забравил. Може ли жена да забрави сучещото си дете, та да не се смили за чедото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя! Ето, на дланите Си съм те врязал, твоите стени са винаги пред Мене” (Исая 49:14-16).

“Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз Съм твой Бог. Ще те укрепя! Да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница” (Исая 41:10).

“... които съм носил още от утробата и съм държал още от рождението. Даже до старостта ви Аз съм същият и докато побелеете, Аз ще ви нося. Аз ви направих и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и избавя” (Исая 46:3, 4).

Хвала и благодарност

Нищо не допринася толкова много за укрепване и поддържане на тялото и на душата, както духът на благодарност и хвала. Да се противопоставяме на песимизма, меланхолията, недоволството е наш дълг, какъвто е дългът да се молим. Ако небето е целта на нашето странстване тук, как можем да вървим нататък като тълпа опечалени и по целия път към дома на Отца само да стенем и да се оплакваме?

Хора, изповядващи християнството, които постоянно се оплакват и според които веселото настроение и щастието са грях, нямат истинска религия. Души, които намират печално удоволствие във всичко меланхолично и тъжно в природата, които предпочитат да се заглеждат в увехнали листа вместо в прекрасните свежи цветя, които не виждат красотата на високите планински върхове и китните долини, които затварят душата си за веселите гласове на природата ­ такива души не пребъдват в Христос. Те събират мрак и тъмнина там, където биха могли да имат светлина, да имат Слънцето на правдата, напиращо да изгрее в сърцата им и да изцелява.

Често страдания може да помрачават духа ти. Тогава се опитай да не мислиш. Ти знаеш, че Исус те обича. Той разбира твоите слабости. Можеш да вършиш Неговата воля, като просто се оставиш в ръцете Му.

Природен закон е мислите и чувствата ни да се насърчават и укрепват, когато ги изразяваме. Докато, от една страна, думите изразяват мислите, от друга, мислите следват думите. Ако бихме давали по-голям израз на вярата си и се радвахме повече на благословенията, които знаем, че имаме ­ голямата Божия милост и любов, щяхме да имаме повече вяра и по-голяма радост. Никой език не може да опише, никой смъртен дух не може да схване благословението, което е резултат от оценяването на Божията доброта и любов. Дори и на земята можем да живеем в бликаща радост, която никога да не пресъхва, тъй като извира от потоците край Божия престол.

Затова нека научим сърцата и устните си да изказват хвала на Бога за несравнимата Му любов. Нека възпитаме душите си да се изпълват с надежда и да пребъдват в светлината, която грее от кръста на Голгота. Никога не бива да забравяме, че сме деца на Небесния Баща, синове и дъщери на Господаря на небесните множества. Наша привилегия е да имаме тиха почивка в Бога.

“И нека царува в сърцата ви Христовият мир... и бъдете благодарни” (Кол. 3:15). Забравяйки собствените си трудности и грижи, нека да благодарим на Бога за възможността да живеем за слава на името Му! Нека благословенията на всеки нов ден да будят благодарност в сърцата ни за проявите на Неговата любов и грижи. Отваряйки очи сутрин, благодарете Му, че ви е запазил през нощта. Благодарете Му за мира в сърцето ви. Отправяйте сутрин, обед и вечер благодарствени молитви към Небето, които да бъдат като сладко благоухание.

Когато ви питат как сте, не мислете за нещо печално и не го разказвайте, за да събудите състрадание. Не говорете за своята липса на вяра, за своите проблеми и страдания. Изкусителят се радва, когато чува такива думи. Говорите ли по подобен начин, прославяте него. Ние не бива да мислим постоянно за голямата сила на Сатана. Често сами се предаваме в ръцете му, говорейки за неговата мощ. Вместо това нека по-добре да говорим за несравнимата мощ на Бога, Който счита всички наши интереси за Свои. Говорете за неизказаната Христова любов и за Неговото величие. Цялото небе взема участие в нашето спасение. Божии ангели, хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди служат на онези, които трябва да станат наследници на спасението. Закрилят ни от злото и отпъждат силите на тъмнината, опитващи се да ни погубят. Нямаме ли причина да сме благодарни всеки миг, дори и когато трудности се изпречват на пътя ни?

Пейте хвалебствени песни!

Нека от устата ни се леят песни на хвала и благодарност! Когато бъдем изкушавани, вместо да даваме израз на чувствата си, нека с вяра да отправяме благодарствена песен към Бога.

“О, Боже, Тебе слава!
О, Боже, безценен е небесний Твой Дар,

Нам дал си Исуса ­ Спасител и Цар!

Алилуя, Тебе слава по целия мир!

Пролял Си за нас скъпоценна Си кръв!

На святост и истина извор Си Ти!”

“Пейте Му, славословете Го; говорете за всичките Му чудесни дела. Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа” (Пс. 105:2, 3).

“Защото насища жадна душа и гладна душа изпълня с блага. Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с желязо, защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне. Тогава извикаха към Господа в бедствието им и Той ги избави от утесненията им; изведе ги из тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им. Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките чеда” (Пс. 107:9-15).

“Защо си отпаднала, душе моя, и защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му” (Пс. 43:5).

“... и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос” (Еф. 5:20). Тази заповед е едно уверение, че дори и нещата, които сякаш са против нас, са за наше добро. Бог не би ни заповядал да благодарим за нещо, което би било лошо за нас.

“Господ е светлина моя и Избавител мой ­ от кого ще се боя? Господ е сила на живота ми ­ от кого ще се уплаша? Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си... И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, ще пея, да! Ще славословя Господа” (Пс. 27:1, 5, 6).

“Изведе ме из гибелната яма, из тинята на калта и постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми. Тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог. Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа. Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, и не е склонил към горделивите, нито към ония, които коварно отстъпват” (Пс. 40:2-4).

“Господ е сила моя и щит мой, на Него е уповало сърцето ми и Той ми помогна. Затова се развесели сърцето ми и с песните си ще Го възхваля” (Пс. 28:7).

Да вършим добро

Една от най-съществените пречки за оздравяването на болните е вглъбяването им в самите себе си. Много от тях смятат, че всеки трябва да им съчувства и помага, докато всъщност онова, което им е нужно, е да отклоняват мислите си от себе си, като мислят и се грижат за други.

Често се отправят молитви за хората, сполетени от беда, за опечалените и обезсърчените ­ и това е редно. Трябва да се молим Бог да изпрати светлина в помрачените души и да утеши опечалените сърца. Но Той има особено благоволение към молитвите на онези, които сами вървят по пътя на Неговите благословения и Му позволяват да ги благослови. Докато отправяме молитви за страдащите, трябва същевременно да ги насърчаваме и те да помагат на хора, които са в по-голяма нужда от тях. Мракът ще изчезне от сърцата им, когато се опитат те да бъдат полезни някому. Когато се стремим да утешаваме другите с “утехата, с която ние самите сме утешени”, благословението се връща обратно върху нас.

Петдесет и осма глава от книгата на пророк Исая ни предлага лекарство за болестите на тялото и на душата. Ако искаме да бъдем здрави и жизнерадостни, трябва да изпълняваме дадените в този текст от Писанието правила. За служенето, което приема, и за благословенията от него Господ казва:

“Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфти; правдата ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще зовеш и Господ ще отговаря; ще извикаш и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш изсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи; ако даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват” (Исая 58:7-11).

Добрите дела са двойно благословение ­ облагодетелстват с добро както извършителя, така и получателя. Съзнанието за доброто, което вършим, е едно от най-ефикасните лекарства за телесни и душевни заболявания. Когато сме удовлетворени от своя изпълнен дълг, когато сме направили някого щастлив, душата ни се чувства свободна и ведра, радостно чувство изпълва с нов живот цялото ни същество.

Нека болните, вместо постоянно да очакват състраданието на другите, да се стремят сами според възможностите си да помагат на нуждаещи се. Отдайте бремето на вашата собствена слабост, мъка и болки на състрадателния Спасител. Разтворете сърцето си за Неговата любов и я раздавайте щедро и на други. Помнете, че всички имат свои тежки изпитания и изкушения, на които им е трудно да се противостоят, и че можете да направите нещо, за да облекчите бремето им. Изказвайте благодарността си за благословенията, които имате. Покажете, че цените оказваното ви внимание. Нека сърцето ви бъде изпълнено с ценните Божии обещания и от тази съкровищница да излизат думи на утеха и подкрепа за ближните ви. Това ще ви обкръжи с атмосфера стопляща, въздигаща другите. Поставете си за цел да бъдете благословение за хората, които ви заобикалят, и ще откриете начин да бъдете в помощ както на собственото си семейство, така и на други.

Ако боледуващите се опитат да забравят себе си, като се грижат за други; ако изпълняват заповедта на Господа да служат на онези, които са в по-голяма нужда от тях, ще почувстват истинността на пророческото обещание: “Тогава светлината ти ще изгрее като зорница и здравето ти скоро ще процъфти.”

В допир с природата

“Нека да излезем на полето...”

Творецът е избрал за нашите първи родители най-добрата за здравето и щастието им обстановка за живот. Не ги е поставил в палат, не ги е заобиколил от изкуствена украса и лукс, към какъвто днес толкова неистово се стремим. Осигурил им е пряк допир с природата и тясна връзка със светите небесни същества.

В градината, която Бог приготвил за дом на Своите деца, те били отвсякъде заобиколени с прелестни храсти и благоуханни, красиви цветя, с най-разнообразни дървета, много от които ­ отрупани с ароматни и вкусни плодове. По клоните им птичките пеели хвалебни песни. Под сянката им земните твари си играели заедно без страх.

Адам и Ева се радвали в своята неопетнена чистота на онова, което виждали и чували в рая. Бог определил работата им в градината ­ да я обработват и пазят (Битие 2:15). Всекидневната работа им носела здраве и радост. Там щастливата двойка се срещала с радост със своя Създател, когато в прохладата на вечерта Той идвал и разговарял с тях. Всеки ден Господ им давал различни уроци.

Планът на живота, който Той определил за нашите първи родители, съдържа урок и за нас. Макар грехът да е хвърлил сянката си над земята, Господ все още желае Неговите чеда да изпитват радост от своя труд. Колкото по-точно се следва Неговият план за живота, толкова по-чудодейно ще действа Той, за да бъде страдащото човечество отново възродено. Боледуващите трябва да бъдат колкото е възможно по-близо до природата. Животът сред естествена є обстановка би извършил чудеса за много безпомощни и почти отчаяни болни.

Шумът, суматохата и бъркотията в градовете, напрегнатият и изкуствен живот в тях действат много уморително и изтощаващо. Пропитият с пушек, прах, отровни газове и болестотворни бацили въздух представлява опасност за живота. Болните, прекарващи по-голямата част от времето между четирите стени, се чувстват почти като затворници в стаите си. Те гледат къщи, тротоари и бързо движещи се по тях тълпи и нито късче синьо небе или някаква зеленина, цветя или дървета. Изолирани по такъв начин, те лесно изпадат в мрачно настроение, тормозят се от страданията и мъката си и стават жертва на собствените си печални мисли.

За податливите на пороци градовете крият още по-голяма опасност. Там те са изложени на постоянни изкушения. Затова трябва да бъдат преместени в нова среда и мислите им да бъдат пренасочени. Трябва да попаднат под влияния, коренно различни от онези, превърнали живота им в развалина. Отдалечете ги за известно време от всичко, отклоняващо ги от Бога, и им осигурете по-чиста атмосфера.

Лечебните заведения биха имали много по-голяма успех, ако се изграждаха далече от градовете, а и всички желаещи да възстановят здравето си би трябвало да се установят да живеят в провинцията. Природата е Божият лекар. Чистият въздух, животворната слънчева светлина, цветята и дърветата, лозята и овощните градини, както и движенията на чист въздух дават здраве и живот.