За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Сестри мои, ако съобразявахте своя начин на обличане с библейските нареждания, бихте имали в изобилие с какво да помагате на вашите по-бедни сестри. Бихте имали не само средства, но и време; а често това е най-нужното. Има много хора, на които бихте могли да помогнете със съветите и способностите си. Показвайте им как да се обличат ­ простичко и с вкус. Някои жени не се осмеляват да посещават Божия дом, защото техните неугледни и неподходящи дрехи са в ярък контраст с облеклото на останалите. Много чувствителни души изпитват неудобство поради този контраст. А мнозина стигат и дотам, че се усъмняват в истинността на религията и се настройват срещу евангелието.

Христос ни заповядва: “Съберете останалите къшеи, за да не пропадне нищо!” Докато всеки ден хиляди умират от глад, от кръвопролития, от пожари и други бедствия, всеки, който обича ближния си, трябва да внимава да не се прахосва нищо, да не се харчи без нужда нищо, с което би могло да се помогне на някое човешко същество.

Грешно е да прахосваме времето и мислите си. Всеки момент, който посвещаваме на собственото “аз”, е изгубен. Ако ценяхме и правилно използвахме мига, щяхме да имаме време за всичко необходимо за самите нас и за света. В харченето на пари, в използването на времето, силите и случаите нека всеки християнин да търси ръководство от Бога. “Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде” (Яков 1:5).

“Давайте и ще ви се дава”

“Давайте назаем, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чеда на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35).

“Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия, а който закрива очите си от тях, ще има много клетви” (Пр. 28:27).

“Давайте и ще ви се дава ­ добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата” (Лука 6:38).

Служба за богатите

“Да не се уповават на

несигурното богатство”

Корнилий, римският военачалник, е бил богат човек и с благороден произход. Заемал е доверена и почетна длъжност. Езичник по рождение и възпитание, благодарение на контакта си с евреите придобил познание за истинския Бог и Му служел. Доказал искреността на вярата си чрез състраданието си към бедните; давал на народа много милостиня и се молел на Бога (Деян. 10:2).

Корнилий не е познавал евангелието, както то е било изявено в живота и смъртта на Христос. Затова Бог му изпратил вест направо от небето, а чрез друга вест отправил апостол Петър да го посети и поучи. Корнилий не е бил свързан с еврейската църква ­ книжниците биха го приели за езичник и нечист. Но Бог познавал искреността на сърцето му и изпратил от престола Си вестители, за да се присъединят към Неговите служители на земята и да обяснят благата вест на този римски военачалник.

Така и днес Бог търси души както между високопоставените, така и сред обикновените, простите хора. Има много като Корнилий, които Бог желае да свърже с църквата Си. Те стоят настрана от Божия народ, връзките им със света ги задържат. Тези хора имат нужда от кураж, за да застанат редом с простолюдието. Трябва да се полагат особени грижи за такива хора, които се намират в голяма опасност поради своите длъжности, отговорности и връзки.

Много се говори за нашия дълг спрямо изоставените бедни хора, а не би ли трябвало да се посвети малко внимание и на изоставените богати? Мнозина смятат тази класа за безнадеждна и полагат недостатъчно усилие за отваряне очите на заслепените от блясъка на земната слава и губещите вечността. Хиляди богаташи са отишли в гроба непредупредени. Макар и да изглеждат равнодушни, много от тях са загрижени за душата си. “Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието” (Еклисиаст 5:10). “Този, който казва... на чистото злато: Ти си мое упование, се е отрекъл от Всевишния Бог” (Йов 31:24, 28). “Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него. Защото толкова скъп е откупът на душата им, щото всеки трябва да се остави от това завинаги” (Пс. 49:7, 8).

Богатства и светска слава не могат да задоволят душата. Много от богатите копнеят за Божествено обещание, за духовна надежда. Мнозина жадуват за нещо, което да постави край на еднообразието и на безсмисления им живот. Доста хора на светски служби чувстват някаква липса, но малцина отиват на църква, защото смятат, че там не получават достатъчно благословение. Поученията, които чуват, не докосват сърцата им. Не трябва ли да положим лични старания и за тях?

Между жертвите на нищетата и греха се срещат и такива, които някога са били богати. Хора с различни професии, с различно положение са били провалени от покварата на света, от алкохола, от задоволяване на страстите, като са се поддавали на изкушението. След като такива пропаднали хора се нуждаят от съчувствие и помощ, не трябва ли да се обърне внимание и на онези, които още не са пропаднали така дълбоко, но чиито нозе са поели по същия път?

Хиляди заемащи отговорни и почетни длъжности поддържат навици, гибелни за тялото и душата им. Проповедници на евангелието, държавници, писатели, мъже с богатство и талант, хора с огромни възможности в областта на бизнеса, които биха могли да вършат нещо полезно, се намират в смъртна опасност, защото не съзнават необходимостта от самоконтрол във всяко отношение. Трябва да им се обърне внимание върху принципите на истинското въздържание не в смисъл на някакво ограничение или насилствено налагане, а в светлината на Божия план за човечеството. Ако им се обяснят по този начин принципите на истинското въздържание, то и в по-висшите слоеве ще се намерят мнозина, които ще осъзнаят силата им и ще ги приемат от сърце.

На такива хора трябва да показваме последиците от удовлетворяването на вредните склонности, водещи до отслабване на умствените възможности, на физическите и моралните сили. Помагайте им да разберат своята отговорност като разпоредители на различните Божии дарби. Изтъквайте им колко много добрини биха могли да направят с парите, които харчат за вредните за самите тях неща. Поканете ги да дадат обещание за въздържание и помолете ги да вложат парите, които обикновено дават за алкохол, тютюн и т.н. за подпомагане на бедни и болни, за отглеждане и възпитаване на деца и младежи, за доброто на света.

Има и друга опасност, на която са изложени главно богатите и която също представлява поле за работа за лекаря ­ мисионер. Огромен брой хора, преуспяващи в този свят и непознаващи обикновените пороци, все пак биват тласкани към гибел поради пристрастяването си към богатството. Най-трудно се носи не празната чаша, а чашата, препълнена до ръба. При нея трябва да се пази най-старателно равновесие. Разочарованията и неприятностите носят скръб; но пълното благополучие е много по-опасно за духовния живот.

Понасящите страдания са представени чрез храста, който Мойсей видя в пустинята ­ той не изгаряше, макар и да гореше. Ангелът Господен беше всред него. Така и при загуби и беди славата на присъствието на Невидимия е с нас, за да ни утешава и помага. Често се произнасят молитви за страдащи от болести или нещастия; но хората с влияние и на отговорни постове се нуждаят много повече от тях.

В долината на смирението, където човеците чувстват своята нужда и се уповават на Всевишния ­ Той да ръководи стъпките им ­ сигурността в Бога е осезателна. Но стигналите до високите върхове, смятани поради високото им положение за много помъдрели, са в най-голяма опасност. Те са изложени на сигурно падение, ако не положат упованието си в Бога.

Библията не осъжда никого за това, че е богат, ако е придобил богатствата си честно. Не в парите, а в любовта към парите се крие коренът на злото. Бог е, Който дава на хората сила да натрупват богатства; и в ръцете на онзи, който постъпва като Божи домоуправител и употребява парите си без самолюбие, богатството е благословение както за своя притежател, така и за света. Но предаващите се изцяло на интереса към земни съкровища ще се окажат неотзивчиви към Божиите изисквания и към нуждите на своите събратя. Те гледат на богатството си като на средство за превъзходство. Издигат къща след къща и трупат земя до земя; тънат в лукс, докато около тях човешки същества гинат в мизерия и престъпност, в болести и глад. Живеещите само за себе си развиват не Божиите качества, а качествата на нечестивия.

Тези хора се нуждаят от евангелието. Погледите им трябва да се отклонят от преходните материални неща и да се насочат към славата на непреходните богатства. Трябва да се научат да изпитват радостта от даването, благословението да бъдат сътрудници на Бога.

Богати, обичащи света и служещи на всичко светско хора не могат да бъдат привлечени при Христос чрез случайна, между другото покана. Обикновено е най-трудно да се намери достъп до такива личности. За тях трябва да се полагат особени усилия от мъже и жени, изпълнени с мисионерски дух, които няма да се обезсърчат и отчаят.

Някои имат дарбата да работят с хората от по-висшите прослойки на обществото. Те трябва да търсят мъдрост от Бога, за да разбират как да стигнат до тях, как да осъществят не само случайно познанство, а чрез лични старания и жива вяра да им помогнат да осъзнаят нуждите на душата си и да разберат истината, както е разкрита чрез Исус.

Мнозина мислят, че за да се спечелят хората от по-висшите класи, трябва да им се предложи начин на живот и начин на работа, отговарящи на техния труднозадоволим вкус. Светските богатства, великолепните сгради, скъпите дрехи, интериорът и обстановката, нагаждането към светските нрави, изкуственият финес на модерното общество, класическото образование, изисканата реч се смятат за съществено важни. Това е заблуда. Пътят на светската уредба не е Божият път за достигането до тези среди. Ще пожъне успех последователното, искрено представяне на Христовото евангелие.

Начинът, по който апостол Павел постъпва с атинските философи, е добър урок и за нас. При проповядването на евангелието в двора на Ареопага апостолът противопоставя на логиката им логика, на науката им ­ наука, на философията им ­ философия. И най-мъдрите му слушатели са учудени и принудени да замълчат. Думите му не могат да бъдат оборени. Но усилията му не са особено успешни. Малцина приемат евангелието. По-късно ап. Павел възприема друг начин на работа. Избягва изкусно подбраните аргументи и теоретичните дискусии и простичко посочва на мъжете и жените Христос като Спасител на грешниците. Пише на коринтяните за работата си сред тях: “И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна, защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа ­ разпнат. Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1Кор. 2:1-5).

И в Посланието му към римляните пак четем: “Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника” (Римл. 1:16).

Нека тези, които работят с висшите среди, да се държат с истинско достойнство и да помнят, че ангели ги придружават в работата им. Умът и сърцето им трябва да бъдат изпълнени с “Писано е”. В паметта им трябва да са запечатани ценните Христови слова. Те трябва да бъдат ценени повече от сребро и от злато.

Христос е казал, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството небесно. При работата с хора от тази прослойка ще има много моменти на обезсърчаване и болезнени преживявания. Но чрез Бога всичко е възможно. Той може и желае да действа с човешки инструменти върху души, чийто живот е бил посветен само на трупането на пари.

Ще стават чудеса на истинско покаяние ­ чудеса, каквито още не сме виждали. И най-могъщите хора на този свят са зависими от мощта на вършещия чудеса Бог. Ако сътрудниците на Бога изпълняват дълга си храбро и вярно, Той ще обръща към покаяние хора умни, заемащи отговорни постове и с голямо влияние. Чрез силата на Светия Дух мнозина ще приемат Божествените принципи.

Когато им се посочи ясно, че Господ очаква от тях като от Свои представители да помагат на страдащото човечество, те ще бъдат готови за това и ще предоставят от средствата и състраданието си за бедните. Когато мислите им бъдат отклонени от егоистичните интереси, ще се посветят на Христос. С радост ще използват влиянието и средствата си за делото на благотворителността редом до скромния мисионер ­ Божия инструмент за тяхното обръщане. Употребили по такъв начин земните си богатства, те ще натрупат за себе си “съкровища в небето”, където крадец не краде и молци не разяждат”.

Мнозина от обърналите се към Христос ще станат инструменти в Божията ръка, за да работят за други от своята среда. Те ще чувстват, че им е възложена отговорността да проповядват евангелието сред онези, за които този свят е всичко. Време и пари ще се посвещават на Бога, таланти и влияние ще се влагат в делото за спасение на души.

Само вечността ще разкрие какво е било извършено чрез този вид служене ­ колко много души, измъчвани от съмнения, уморени от света и от неговите тревоги, са били доведени до Великия Възстановител, копнеещ да спасява всички, които отиват при Него. Христос е възкръсналият Спасител и под крилете Му има изцеление.

“И ще възлагат ръце върху болни, и

те ще оздравяват.”

В болничната стая

“Каквото сте направили на

един от най-малките Мои братя,

на Мене сте го направили.”

Всички, които работят с болни, трябва да разбират колко важно е да се спазват здравните закони. Никъде те не са толкова важни, колкото в болничната стая. Никъде не зависи толкова много от точността в дребните неща от страна на болногледача както тук. В случаи на сериозни заболявания една малка небрежност, едно малко невнимание към специфичните нужди на пациента, проявата на страх, вълнение или гняв, та дори само липсата на съчувствие могат да наклонят везните, колебаещи се между живота и смъртта, и да доведат до гроба пациент със сериозни шансове за оздравяване.

Успехът при гледане на болни зависи до голяма степен от физическото състояние на лекуващия. Колкото по-стабилно е здравето му, толкова по-леко ще понася трудностите и умората от работата с болни и толкова по-успешно ще изпълнява задълженията си. Който гледа болни, трябва да обръща особено внимание на храненето си, на чистотата, на чистия въздух и физическите упражнения. Семейството му би трябвало да възприема нещата по същия начин, за да му помогне да понася по-леко допълнителното натоварване. Това ще го предпази да не заболее и той.

Когато болестта е сериозна и изисква денонощни грижи от страна на болногледача, работата трябва да се разпределя най-малко между двама. Така всеки от тях ще има възможност за почивка и за упражнения на чист въздух. Това е особено важно в случаи, когато в стаята на болния е трудно да се осигури чист въздух. Ако не се обърне достатъчно внимание на този проблем и не се проветрява достатъчно, животът на пациента и на човека, който го гледа, често биват изложени на опасност.

Когато се вземат необходимите предпазни мерки, дори и заразните болести се пренасят по-трудно. Трябва да се изграждат здравни навици и болничната стая да бъде чиста и добре проветрявана. Така болните ще оздравяват много по-бързо и нито болногледачите, нито останалите членове от семейството ще се излагат на опасност от зараза.

Слънчева светлина, проветряване и подходяща температура

За да се създадат най-благоприятните условия за оздравяване на пациента, стаята, в която е той, трябва да бъде просторна, светла и приятна, много слънчева и с възможности за пълно проветряване. За болния трябва да се избере стаята в дома, която най-добре отговаря на тези условия. За много къщи това ще е трудно или невъзможно, но трябва да се положат усилия поне да може да се проветрява и денем, и нощем.

Доколкото е възможно, в болничната стая трябва да се поддържа равномерна температура. За целта трябва да има термометър. Грижещите се за болни често имат болезнено чувство за студ, тъй като не си доспиват. Затова не могат да преценяват доколко температурата е здравословна.

Диетата

Храненето на пациента е едно от важните условия при гледането на болни. Пациентът не трябва да страда от недостиг на храна и да се изтощава допълнително, нито пък отслабналите му храносмилателни органи да се претоварват. Храната трябва да бъде приготвена и сервирана така, че да увеличава апетита, но също и да отговаря на нуждите на болния както по количество, така и по качество. Това е особено важно в оздравителния период, когато апетитът се подобрява, преди храносмилателните органи да са възстановили силите си. Тогава има голяма опасност да се навреди поради грешки в диетата.

Медицинските сестри и всички, които работят с болни, трябва да бъдат доброжелателни, приветливи, да не допускат резки движения, вълнение и суматоха. Вратите трябва да се отварят и затварят внимателно и в целия дом ­ да се избягва шумът. При случаи на висока температура е нужно особено внимание, когато кризата настъпва и когато температурата спада. Тогава често се налага непрекъснат надзор. Невежеството, небрежността и необмислените постъпки са ставали причина за смъртта на мнозина, които биха живели по-дълго, ако за тях са се грижили правилно мъдри и внимателни болногледачи.

Посещение на болни

Криво разбрана учтивост е схващането, че болните трябва да се посещават често. Тежко болните изобщо не бива да се безпокоят. Вълнението, предизвикано от посещението, изтощава пациента тъкмо когато най-много се нуждае от пълно спокойствие.

За оздравяващия или страдащия от хронично заболяване обикновено е добра вест и е полезно да знае, че близките му си мислят с обич за него. Но това уверение може да се предаде чрез няколко съчувствени думи в кратко писъмце или чрез някакъв подарък и често така е по-добре, отколкото чрез лично посещение.

Гледане на болни в болнично заведение

В санаториуми или болници, където болногледачите обслужват много болни, се изискват доста усилия, за да бъдат винаги любезни и жизнерадостни, да проявяват внимание и здрав разум във всяка своя дума и постъпка. В подобни институти е много важно сестрите и санитарките да са мъдри и съвестни. Не трябва да забравят, че при изпълнението на всекидневните си задължения те служат на Господ Исус.

Онези, които гледат болни, трябва всекидневно да изучават Библията, за да могат с думите си да ободряват страдащите и да ги подкрепят. Божии ангели посещават стаите, в които се служи на болните, и атмосферата, внасяна от болногледача, трябва да е чиста и благоуханна. Лекарите, сестрите и санитарките трябва да спазват Христовите принципи. В живота им трябва да личат Неговите добродетели. И тогава чрез делата и думите си ще привличат болните при Спасителя.

Полагайки грижи за лечението и възстановяването на болния, медицинската сестра християнка отправя внимателно неговите мисли към Христос, Който може да излекува както тялото, така и душата. Изказваните мисли малко по малко ще оказват своето влияние. По-възрастните сестри и болногледачи не бива да пропускат нито един благоприятен случай да насочват вниманието на болните към Христос. Те трябва винаги да са готови да свързват духовното с физическото изцеление.

Трябва тактично да обясняват на болните, че условие за оздравяването е да не се престъпва Божият закон, да не се води греховен живот. Бог не може да благославя онзи, който продължава умишлено да престъпва законите на Небето и по този начин да си причинява болести и страдания. Но Христос отива като целебна Сила чрез Светия Си Дух при хората, които отхвърлят злото и се стараят да вършат добри дела.

Необичащите Бога постоянно ще се разминават с интересите на тялото и душата си. Осъзнаващите колко важно е да живеят на този свят в послушание към Бога ще са подготвени да се откажат от всеки свой лош навик. Благодарност и любов ще изпълват сърцата им. Ще знаят, че Христос е техен Приятел. В много случаи чувството, че имат такъв приятел, лекува болните много повече от най-добрата терапия. Но не бива да се подценява и медицината ­ двете трябва да вървят ръка за ръка.

Молитва за болните

“Молитвата с вяра

ще помогне на болния.”

Писанието казва, че вярващите “трябва винаги да се молят и да не падат духом” (Лука 18:1). А времето, когато човек най-силно чувства нужда от молитва, е при намаляване на силите му, при усещането, че сякаш животът му се изплъзва. Често здравите забравят чудодейната милост, която им се оказва ден след ден и година след година, и не принасят на Бога никаква благодарствена жертва за благословенията Му. Но дойде ли болест, си спомнят за Него. Изчезне ли човешката сила, хората чувстват нуждата от Божествена помощ, а нашият милостив Бог никога не се отвръща от душата, потърсила го за помощ. Той е наше прибежище както в болест, така и в здраве.

“Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че сме пръст...” (Псалм 103:13, 14).

“А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие и те се приближават до портите на смъртта...” (Псалм 107:17, 18).

“Тогава викат към Бога в бедствието си и Той ги избавя от утесненията им. Изпраща словото Си, та ги изцелява и ги отървава от ямите, в които лежат” (Псалм 107:19, 20).

Бог и днес е също така готов да възстановява здравето на болните, както когато Светият Дух чрез псалмиста е изрекъл тези думи. И Христос е същият състрадателен Лекар, какъвто е бил през времето на земния Си живот. Той има целебен балсам за всяка болест, възстановяваща сила за всяка слабост. Неговите ученици днес трябва да се молят за болните точно така, както и учениците Му в древността. Оздравяване ще последва, защото “молитвата с вяра ще помогне на болния”. Ние имаме силата на Светия Дух и спокойното упование на вярата, която може да претендира за Божиите обещания. Обещанието на Господа: “На болни ще възложат ръце и те ще оздравяват” (Марко 16:18) днес е също толкова валидно, колкото и в дните на апостолите. То подчертава привилегията на Божиите чеда и нашата вяра трябва да го приеме изцяло. Христовите служители са инструментите на Неговото дело и Той желае чрез тях да проявява Своята изцеляваща сила. Наш дълг е да представяме пред Бога болните и страдащите чрез своята вяра. Трябва да ги учим да вярват във Великия Лекар.

Желанието на Спасителя е да насърчаваме болните, изгубилите надежда, измъчваните да се уповават на Неговата сила. Чрез вяра и молитва стаята на болния може да се превърне в един Ветил. Лекари, медицински сестри и санитари могат чрез слово и дело да покажат, че “Бог е на това място”, за да избавя, а не да погубва; и да го покажат така, че никой да не се усъмни. Христос иска да изявява Своето присъствие в болничната стая, като изпълва сърцата на лекарите и болногледачите с голямата Си любов. Ако животът на грижещите се за болни е такъв, че Исус да може да застане редом с тях до леглото, пациентът ще чувства присъствието на състрадателния Спасител и това усещане ще допринесе много за излекуването на душата и тялото му.

Бог чува молитви. Христос е казал: “Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя” (Йоан 14:14). И още: “Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми” (Йоан 12:26). Ако живеем в съгласие с Неговото Слово, всяко ценно обещание, което Той е дал, ще бъде изпълнено. Ние не сме достойни за Неговата милост, но ако Му отдадем себе си, Той ще ни крепи. Той желае да действа чрез такива и за такива, които Го следват.

Условия за изпълнение на молитвите