За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Само ако живеем в послушание към Божието слово, можем да се надяваме за изпълнение на обещанията Му. Псалмистът казва: “Ако в сърцето си бих гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Пс. 66:18). Ако сме Му послушни само отчасти, с половин сърце, обещанията не ще се изпълнят.

Словото Божие съдържа определени наставления по отношение специалната молитва за излекуване на болни. Отправянето на подобни молитви е крайно тържествен акт и не бива да се предприема, без да е грижливо обмислен. В доста случаи на молитва за болни онова, което се нарича вяра, е само дързост.

Много хора си навличат болест чрез своя егоизъм. Те не са живели според природните закони или според принципите на строгата чистота. Други са престъпвали здравните закони при хранене и пиене, в облеклото и в работата си. Често някой порок е причината за слабостта на духа и тялото. Ако на такива хора бъде възвърнато здравето, много биха продължили да вървят по същия път на нехайно престъпване на Божиите природни и духовни закони, мислейки си, че щом Бог ги лекува в отговор на молитва, могат и занапред да продължават с вредните за здравето си навици и да си угаждат без ограничения. Ако Бог би извършил чудо и би възвърнал здравето им, по този начин Той би насърчавал греха.

Безсмислено е да се учат хората да се обръщат към Бога като към Лекар на техните страдания, преди да бъдат научени и да са се освободили от вредните си навици. За да могат да получат Неговото благословение в отговор на молитвите си, те трябва да престанат да вършат зло и да се стремят само към доброто. Тяхната среда трябва да бъде здравословна, навиците им на живот ­ ползотворни. Трябва да живеят в хармония с Божиите закони ­ както с природните, така и с духовните.

Изповядване на греха

На желаещите молитва за възстановяване от болест трябва да се обясни, че престъпването на Божиите закони ­ било то природни, или духовни, е грях и че който иска да получи Неговите благословения, трябва да се изповяда и да изостави греховете си.

Писанието ни заръчва: “Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете” (Яков 5:16). На човек, който желае да се молят за него, трябва да се каже следното: “Ние не можем да виждаме какво е в сърцето ти, нито да знаем тайните на твоя живот. Те са познати само на тебе и на Бога. Ако се разкайваш за греховете си, твой дълг е да ги изповядаш.” Грехове от личен характер трябва да се изповядат на Христос, единствения Посредник между Бога и човека, защото “...ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния” (1Йоаново 2:1). Всеки грях е оскърбление на Бога и трябва да Му бъде изповядан чрез Христос. А всеки публичен грях трябва да бъде публично изповядан. Неправда, извършена към някого, трябва да бъде уредена с ощетения. Ако някой, който желае да оздравее, е затънал в клеветничество, ако е всявал раздори в семейството, сред съседите си или в църквата, ако е предизвиквал сръдни и разединение и чрез лошите си навици е подвеждал и други да грешат, трябва да се изповяда пред Бога и пред онези, които са били засегнати от това. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9).

Когато неправдата бъде отстранена, тогава можем уверено да представим пред Господа нуждите на болния, за да ни напъти Неговият Дух. Той познава всекиго по име и се грижи за всеки така, като че на земята няма друг, за когото да е отдал любимия Си Син. Понеже Божията любов е толкова велика и непроменима, болните трябва да се насърчават да се уповават на Него и да се утешават в Него. Ако те се вторачват единствено в слабостта си, това носи слабост и болест. Но когато се издигнат над малодушието и отчаянието, изгледите им за оздравяване ще бъдат много по-големи, защото “Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост...” (Псалм 33:18).

Подчинение под Божията воля

Когато се молим за болни, трябва да помним, че “не знаем да се молим както трябва” (Римл. 8:26). Не знаем дали исканото благословение ще бъде най-доброто за болния, или не. Затова нашите молитви трябва да бъдат в този смисъл: “Господи, Ти познаваш всяка тайна на душата. Ти познаваш тези хора. Исус, техният Ходатай, е отдал живота Си за тях; Неговата любов към тях е по-голяма, отколкото може да бъде нашата. Затова, ако ще бъде за Твоя прослава и за доброто на болните, ние те молим в Исусовото име те да оздравеят. Ако Твоята воля не е те да бъдат възстановени, ние те молим Твоята благодат да ги утешава и Твоето присъствие да ги подкрепя в страданията им!”

Бог знае края от самото начало. Познава сърцето на всеки човек. Може да прочете всяка тайна на душата. Знае дали онези, за които се отправят молитви, ще бъдат в състояние да понесат идещите изпитания, ако останат живи. Знае дали техният живот би бил благословение или проклятие за тях самите и за околните. По тази причина, когато отправяме сериозно молитвите си, трябва да казваме: “Но не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Исус прибавя тези думи на подчинение на мъдростта и волята на Бога, когато се моли в Гетсиманската градина: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша! Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш!” (Матей 26:39). И ако те са били подходящи за Него, Божия Син, колко повече подхождат на смъртните и грешни човеци!

Редно е да подчиняваме желанията си на волята на нашия всемъдър Небесен Баща и да Му се доверяваме напълно. Знаем, че Бог ни чува, когато се молим според Неговата воля. А да упорстваме своенравно с молбите си не е редно. Молитвите ни трябва да бъдат не заповеди, а молби.

Има случаи, когато Бог действа мощно чрез Своята Божествена сила за възстановяване на здравето. Но не всички болни биват изцелявани. Много от тях заспиват в Исус. На ап. Йоан на остров Патмос бе заповядано да напише: “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа! Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях” (Откр. 14:13). От тези думи виждаме, че ако някои болни не оздравяват, не трябва поради това да се смята, че им е липсвала вяра.

Всички искаме да получаваме незабавно отговор на молитвите си и сме склонни да се обезсърчаваме, ако той се забави или дойде не такъв, какъвто сме го очаквали. Но Бог е твърде мъдър и твърде добър, за да отговаря на молитвите ни винаги във времето и точно по начина, който ние искаме. Той ще направи за нас много повече и много по-добри неща, отколкото ние самите желаем. И понеже можем да се уповаваме на Неговата мъдрост и любов, не трябва да Го молим да действа според нашето желание, а да се опитваме да проникнем в Неговата воля и да я изпълним. Желанията и интересите ни трябва да се слеят с Неговите. Опитностите, които изпитват нашата вяра, служат за нашето най-добро. Чрез тях се открива дали вярата ни е истинска и искрена, дали почива единствено на Словото Божие, или зависи от външни обстоятелства и затова е несигурна и променлива. Вярата укрепва чрез упражняване. Трябва да проявяваме пълно търпение, помнейки, че Писанието съдържа ценни обещания за онези, които чакат Господа.

Не всички разбират тези принципи. Мнозина, търсещи целебната Божия благодат, мислят, че ако не получат пряк и незабавен отговор на молитвите си, вярата им е недостатъчна. Затова на отпадналите от болестта трябва да се обясни мъдро да бъдат внимателни. Те не бива да пренебрегват дълга си към своите близки, които може да ги надживеят, или да пропускат да си използват природни средства за възстановяване на здравето.

Тук често има опасност от грешки. Като вярват, че ще бъдат излекувани чрез молитва, някои болни се страхуват да предприемат каквото и да е, за да не се изтълкува като липса на вяра. Не бива обаче да престанат да действат така, както биха постъпвали, ако очакваха да бъдат грабнати от смъртта. Не трябва да се боят и да изричат насърчения или съвети, каквито биха отправили към близките си в час на раздяла.

Лечебни средства и библейски примери

Търсещите изцеление чрез молитва не трябва да пренебрегват употребата на лечебни средства, които са в рамките на възможностите им. Използването на средствата, които Бог е предвидял за облекчаване на болките и като естествена помощ за възстановяване на здравето, не означава отричане от вярата. Човек в никакъв случай не се отрича от вярата си, когато съдейства на Бога и се поставя в най-благоприятно за оздравяването му положение.

Бог ни е дал възможност да получаваме познания за законите на живота. Дава ни ги, за да можем да се възползваме от тях. Трябва само да действаме в съгласие с природните закони. Когато сме се помолили за оздравяването на болния, можем да започнем да действаме с още по-голяма енергия и да благодарим на Бога, че имаме привилегията да работим заедно с Него. Можем да Го молим да благослови средствата, които Той сам ни е дал.

Словото Божие одобрява употребата на целебни средства.

Израилевият цар Езекия бил болен и Божи пророк му е донесъл вестта, че ще трябва да умре. Той извикал към Господа и Господ чул Своя раб. Изпратил му вест, че ще му бъдат придадени към живота му петнадесет години. Една дума от Бога би могла веднага да излекува Езекия, но му е било дадено специално наставление: “Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее” (4 Царе 20:7).

В един от случаите Исус помазал с кал очите на сляп човек и му заповядал: “Иди, омий се в къпалнята Силоам. И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал” (Йоан 9:7). Изцелението би могло да последва и само чрез силата на Великия Лекар, но Христос си послужил с просто природно средство. Макар да не предписва лекарства, Той одобрява и препоръчва достъпни природни целебни средства.

След като сме се помолили за оздравяването на болния, нека не губим вяра в Бога, както и да се развива случаят. Ако сме призвани да понесем загуба, нека да приемем горчивата чаша и да помним, че тя ни се поднася от любящ Баща. Ако пък здравето на болния се възвръща, не бива да се забравя, че онзи, който е получил целебната благодат, е поел ново задължение спрямо своя Създател. Когато десетте прокажени били излекувани, само един от тях се върнал обратно при Исус, за да му отдаде прослава. Нека никой да не прилича на деветимата забравили, чиито сърца останали безучастни към Божията милост. “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).

Употребата на лечебни средства

“Ние сме Божии сътрудници”

Болестта никога не идва без причина. Неспазването на здравните закони проправя пътя є и я довежда. Мнозина страдат вследствие прегрешенията на родителите си. Макар децата да не са отговорни за извършеното от най-близките им, все пак те трябва да различават кое е престъпване на здравните закони и кое не е. Трябва да избягват лошите навици на своите родители и да се опитват чрез природосъобразен и праведен живот да подобрят състоянието си.

Но по-голямата част от хората страдат вследствие собствения си погрешен начин на живот и действие. Те не обръщат внимание на здравните принципи при хранене, пиене, обличане, работа. Нарушаването на природните закони е сигурна причина за лоши последици. А когато ги нападне болест, приписват страданията си не на истинската причина, а роптаят срещу Бога заради сполетялото ги нещастие. Но Бог не е отговорен за страданията, последица от неспазването на природните закони.

Бог ни е надарил с определено количество жизнена сила. Дал ни е и органи, които са в състояние да изпълняват различните жизнени функции и е наредил да действат хармонично заедно. Ако пазим грижливо жизнената си енергия и поддържаме в ред деликатния механизъм на тялото, ще бъдем здрави. Изразходваме ли я обаче преждевременно, нервната система черпи от натрупаните резерви. А когато един орган се повреди, страдат всички. Организмът търпи известно време големите злоупотреби без видимо съпротивление; но после се насилва и прави решителни усилия да отстрани последиците от пораженията, които е претърпял. Усилията му да се справи с положението често се изразяват във висока температура и различни други болестни прояви.

Рационални лечебни средства

Когато със здравето се е злоупотребявало толкова много, че е налице изразена болест, заболелият често може да направи за себе си много повече, отколкото който и да е друг. Първото нещо е да се определи истинският характер на заболяването и чак след това да се действа разумно за отстраняването на причината. Когато хармоничната дейност на организма е нарушена поради претоварването му с работа, преяждане или други неправилни действия, нека не се правят опити да се премахнат затрудненията чрез допълнително натоварване с отровни лекарства.

Лечение чрез диета

Болестта често е последица от неправилно хранене и тогава преди всичко организмът трябва да бъде освободен от ненужния товар, който му е бил наложен. При много заболявания за пациента няма по-добро средство от това да пропусне едно-две хранения, за да могат претоварените храносмилателни органи да си починат. На хора, занимаващи се с умствен труд, често една неколкодневна плодова диета е донасяла голямо облекчение. Ако за кратко време болният се въздържи от хранене и след това приема умерено прости храни, често настъпва подобрение благодарение на естествените усилия на организма за възстановяване. Умерена диета в продължение на месец-два ще убеди много страдащи, че пътят на самоконтрола е път към здравето.

Почивката като целебно средство

Някои хора сами си причиняват заболявания чрез претоварване с работа. В такива случаи за възстановяване на здравето е необходима почивка, освобождаване от всякакви грижи и умерена диета. При преумора и изнервяне вследствие непрекъсната работа в затворени помещения най-добре би помогнало излизането сред природата, където човек би могъл да се почувства свободен от всекидневните грижи. Разходките из горите и ливадите, прекрасните цветя и птичите песни ще съдействат за оздравяването много повече, отколкото каквито и да било лекарства.

Употребата на вода

Както при цветущо здраве, така и при болест чистата вода е едно от най-големите благословения на Небето. Правилната є употреба укрепва организма. Водата е напитката, която Бог е предвидил за утоляване на жаждата на животните и на човека. Пийте вода, това подпомага функциите на организма и го подкрепя в усилията му да се справи с болестта.

Външната употреба на водата е едно от най-лесните и ефикасни средства за регулиране на кръвообращението. Студената или хладката баня е превъзходно средство за тонизиране. Топлите бани разтварят порите и съдействат за изхвърлянето на нечистотиите. Топлите и неутралните бани успокояват нервите и регулират кръвообращението.

Много хора никога не са опитвали благотворното въздействие на правилната употреба на водата и се боят от нея. Водолечението не се цени така, както би трябвало. Умелото му приложение изисква усилия, от които мнозина бягат. Никой обаче не бива да мисли, че незнанието или небрежността в това отношение го извиняват. Има различни начини, по които водата може да се прилага за облекчаване на болките и за ограничаване на заболяването. Всички трябва да са запознати с приложението на обикновените домашни лечения. Особено майките трябва да знаят как да се грижат за здравето на членовете на семейството си.

Ползата от физическата активност

Физическата активност е закон и необходимост за организма. Всеки орган на тялото има своята определена функция, от която зависи развитието и силата му. Нормалната дейност на всички органи дава сила и енергия, докато склонността към бездействие причинява упадък и смърт. Обвържете здравата си ръка в бинтове само за няколко седмици и когато я освободите, ще видите, че е станала много по-слаба от другата, с която през същото време сте си служили нормално. Примерът се отнася и за бездействието на всички останали мускули.

Обездвижването е причина за много болести. Упражненията подпомагат и регулират кръвообращението, но при недостатъчно движение кръвта не циркулира правилно и промените в нея, толкова необходими за живота и здравето, не настъпват. Кожата също става неактивна. Нечистотиите не се отделят, както при засилено чрез енергична дейност или гимнастика кръвообращение. Тогава кожата се поддържа в здраво състояние и дробовете се прочистват и изпълват изобилно с пресен въздух. Бездейното състояние на организма увеличава двойно товара на отделителните органи и предизвиква болестното състояние.

Даже инвалидите не бива да допускат заседнал живот. Ако някой сериозно се е претоварил в известно отношение, пълната почивка за определено време понякога може да предотврати сериозно заболяване. Но ако човек е от дълго време инвалид, би трябвало много рядко да преустановява физическата си активност.

Изморените вследствие на усилен умствен труд трябва да си починат от изтощителната мисловна дейност, но не бива да смятат, че е опасно изобщо да използват умствените си възможности.

Мнозина са склонни да смятат състоянието си за много по-лошо, отколкото то е в действителност. Подобни мисли се отразяват неблагоприятно на процеса на оздравяването и не бива да се насърчават.

Проповедници, учители, ученици и други работници на умствения труд често боледуват вследствие силна умствена преумора, която не е била отстранявана чрез физическа активност. Такива хора имат нужда от по-активен живот. Строго въздържание, съчетано с подходящи движения и упражнения, ще запази умствените и телесните им сили и ще ги направи по-издръжливи.

При физическо претоварване човек не бива да продължава да посвещава времето си само на физическата работа. За да се получат най-добри резултати, тя трябва да бъде системна и приятна. Препоръчва се движение на открито, така че отслабналите органи да укрепват чрез него. Физическият труд трябва да се върши с удоволствие и никога да не се изражда в мъчителен.

Когато вниманието и времето на болните не са ангажирани, мислите им се съсредоточават върху тях самите. Те стават мрачни и раздразнителни и започват да смятат, че са по-зле, отколкото са в действителност.

В подобни случаи едно правилно подбрано физическо натоварване би се оказало успешно целебно средство. Понякога то е крайно необходимо за възстановяването на здравето им. Трудът на ръцете калява волята ­ нещо, от което те особено се нуждаят. Когато волята отслабва, въображението се развихря и става трудно да се противостои на болестта.

Бездействието е най-голямото проклятие за повечето инвалиди. Занимания с лека полезна работа оказват благотворно влияние и върху тялото, и върху ума. Те укрепват мускулите, нормализират кръвообращението и създават самочувствие. С течение на времето силите ще се увеличават и съответно ­ и работоспособността.

Движението помага на страдащите от стомашни заболявания, като стимулира храносмилателните органи. Сериозните умствени занимания или усилени физически движения непосредствено след ядене пречат на храносмилането; докато една кратка разходка след ядене с изправени глава и рамене е много полезна.

Въпреки всичко казано и писано относно ползата от движението, все още много хора пренебрегват физическата активност. Някои напълняват значително, защото организмът им е претоварен и блокира; други заслабват видимо, тъй като жизнените им сили се изчерпват от изобилната храна, с която трябва да се преборват. Черният дроб се пренатоварва от усилията да освободи кръвта от нечистотиите и в резултат заболява.

Водещите заседнал начин на живот трябва, когато времето позволява, да излизат и да се движат на чист въздух ­ лете и зиме. Ходенето пеша е за предпочитане пред язденето или карането на колело, тъй като при него вземат участие повече мускули. Дробовете започват да функционират по-активно, защото е невъзможно да се върви бодро, без да се вдишва дълбоко.

Такова движение е много по-здравословно от каквото и да е лекарство. Често лекарите съветват своите пациенти да предприемат презокеански пътувания, да правят минерални бани или да променят климата, докато в повечето случаи чрез умерено хранене и приятни упражнения там, където са, те биха възстановили здравето си и биха спестили време и пари.

Лекуване на душата

“Общуване на душата с Него,

Който е нейният живот.”

Съществува много тясна връзка между душата и тялото. Когато едното бъде засегнато, страда и другото. Душевното състояние въздейства върху здравето в много по-голяма степен, отколкото мнозина си мислят. Редица заболявания са резултат от душевни депресии. Мъка, скръб, страх, безпокойство, недоволство, угризения на съвестта, чувство на вина, недоверие ­ всичко това намалява жизнените сили и има гибелни последици.

Понякога една болест може да се предизвика, а често пъти и да се влоши чрез внушение, чрез въображението. Мнозина остават инвалиди за цял живот, а биха могли да бъдат съвсем добре, ако не са си въобразявали, че са болни. Някои си въобразяват, че и най-малкото излагане на слънце или студ предизвиква заболяване. И лошото наистина настъпва, защото го очакват. Други дори умират от болести, предизвикани само от въображението им.

Куражът, надеждата, съчувствието и любовта укрепват здравето и удължават живота. Жизнерадостният и весел дух носи здраве на тялото и сила на душата. “Веселото сърце е като благотворно лекарство” (Пр. 17:22).

При лекуване не бива да се пренебрегва влиянието на душевното състояние. Правилно използвано, то е едно от най-мощните средства в борбата срещу болестта.

Контрол на дух върху дух, на ум върху друг ум

Има един начин за лечение на душевно болни, който е сред най-успешните манипулации на злото. Състои се в това, че умът на даден човек се подчинява под властта на друг, така че личността на по-слабия преминава под контрола на по-силния духом. Твърди се, че по такъв начин може да се промени мисленето, да се предават животворни импулси, и че на болния може да се предаде способност да се противопостави на болестта и да я победи.

Този метод на лекуване се е прилагал от лица, които не са познавали истинската си природа и склонност и са смятали, че носят изцеление. Но тази така наречена “наука” е основана на погрешен принцип. Тя е чужда на естеството и Духа на Христос. Не води към Него ­ Живота и Спасението. Онзи, който насочва мислите към себе си, всъщност ги отдалечава от истинския Източник на силата.

Не е по Божията воля едно човешко същество да подчинява духа и волята си на друго и да се превръща в безволев инструмент в чужди ръце. Никой не бива да прелива личността си в тази на друг. Не бива да приема никое човешко същество за източник на изцеление. Човек трябва да е зависим само от Бога. Дадената му от Създателя зрелост трябва да бъде контролирана единствено от Него и да не допуска да го владее никакъв човешки дух.

Желанието на Исус е да доведе хората до пряка връзка със Себе Си. Във всички Свои отношения с човешките същества Той признава принципа на личната отговорност. Насърчава чувството им за лична зависимост от Бога и се старае да внушава необходимостта да са лично ръководени от Него. Иска да доведе човешкото в общение с Божественото, за да могат хората да бъдат преобразени по Божия образ. Сатана обаче действа за провалянето на тази цел. Стреми се да направи хората зависими един от друг. Когато умовете бъдат отклонени от Бога, изкусителят може да ги подчини на своята власт. Така може да владее човечеството.

Теорията за подчинението на един дух от друг произхожда от Сатана, който пръв се опитва да замести Божествената философия с човешка. От всички заблуди, възприети днес от християнството, никоя не представлява по-голяма измама, никоя не може да отклони по-сигурно човека от Бога от тази. Колкото и невинна да изглежда, когато се прилага при болни, води към тяхната гибел, а не към изцеление. Отваря вратата, през която Сатана ще влезе, за да плени както контролираната, така и контролиращата души.

Страшна е силата, която по такъв начин може да се предаде на лоши мъже и жени. Какви възможности се предлагат на печелещите чрез това ­ да извличат дивиденти от слабостта и невежеството на хората! Колко духовни спекуланти са намирали средство за задоволяване на долните си страсти или на алчността си, пленявайки слаби или болни души!

Можем да се занимаваме с неща много по-добри, отколкото да се опитваме да контролираме човек чрез човек. Лекарят трябва да учи хората да отправят взор от човешкото към Божественото. Вместо да кара болните да се уповават на човешки същества за лекуване на душата и тялото им, той трябва да насочва вниманието им към Онзи, Който може да спасява всички отиващи при Него. Този, Който е създал човешкия дух, познава нуждите му. Само Бог може да лекува. Човекът, чиято душа и тяло са болни, трябва да вижда своя изцелител в Христос. Той е казал: “Аз живея и вие ще живеете!” (Йоан 14:19). Този начин на живот трябва да представяме на болните и да им помогнем да разберат, че ако вярват в Христос като в Спасител, ако действат заедно с Него, ако се съобразяват със здравните закони и се стремят към истинско освещение в страхопочитание към Бога, Той ще им даде живот. Като им представяме Христос по такъв начин, ние им даваме сила с огромна стойност, защото тя идва отгоре. Тази е истинската наука за лекуването на душата и тялото.