За живота и проблемите на хората с увреждания година IX плевен юли 2013

РЕГИОНАЛЕН МЕСЕЧНИК

Смесеният професионален хор на слепите "Акад. Петко Стайнов" започна от Плевен своето национално турне, наречено "Песента е нашият живот и упование", съобщиха организаторите.

Концертът се състоя на 6 юни 2013 г. във възрожденския храм "Св. Николай Чудотворец". Хорът бе дирижиран от Петър Матев, който обяви, че след Плевен ще посетят Смолян, Хисаря и други градове. Културното събитие бе благословено от Плевенския митрополит Игнатий. Прозвучаха църковнославянски песнопения и прочути песенни творби от български и руски композитори, Апостол Николаев Струмски, Павел Чесноков, Добри Христов, Александър Архангелски, Пьотр Илич Чайковски, Николай Кедров и др. Гастролите, които предстоят, са по проект на фондацията "Устойчиво развитие", финансиран от Агенцията за хората с увреждания при Министерството на труда и социалната политика. Творческият състав е създаден през 1935 г. от група незрящи певци, а от 1999 г. е фондацията със същото име, която подпомага слепи хора, издирва и обучава талантливи деца с нарушено зрение с перспектива за професионално израстване, поясниха организаторите на концерта.

Инж. Румен Петков, организатор клуб

Фестивалът на патриотичната песен

Отечество" се състоя за втори път в градската градина на 1 юни 2013 г. в Плевен. Подготовката и участието в събитието спомагат за възраждането и пеенето на родолюбиви и патриотични песни.

Целта на проявата е да се популяризират български песни с патриотична насоченост и откриването на млади певчески таланти. Има конкурсен характер. Допускат се и песни, посветени на семейството и природата. Участваха над 40 колектива - вокални групи и хорови формации, и много индивидуални изпълнители от Плевенска и съседни области.

Първенците получиха статуетки за призовите места и специални награди. Близо 8 часа продължи надпяването. Докато журито заседаваше, въодушевените изпълнители и зрители - плевенчани с деца и внуци, играеха хора под яркото слънце. Фестивалът е посветен на 2 юни, сподели Николинка Христова - секретар на НЧ "Напредък 1871" - Никопол.
Спортен празник

Стана традиция от 2002 г. в Плевенска общинска организация на СИБ в началото на лятото да се провежда спортен празник. Тази година 140 членове на СИБ от 15 съставни дружества се включиха в спортната надпревара. Не взе участие само дружеството от с. Коиловци. На 08.06. в 10 ч. Председателката на Общинската организация, г-жа Р. Шопова даде старт, като предварително обяви регламента и правилата за съответните игри. Както винаги състезанието се състоя в парк Кайлъка, но поради капризите на времето пред ресторант Караджейката, за да може при нужда да се ползва подслон.

Участниците бяха разделени в три групи по възраст и степен на увреждане. Сред най-младите бяха представителите на ДЦИСР и на Защитеното жилище. На първо и второ място се класираха съответно Петър Кирчев и Ангел Панов от ДЦИСР и на трето – Атанас Иванов от Защитеното жилище.

В надпреварата при възрастните класирането бе следното: на първо място Блажо Асенов от дружество „Дружба”, на второ Лена Стоянова от Юнско въстание и на трето – Павлина Ицова от Ясен.

В надбягването с помощни технически средства първо и второ място си поделиха Йорданка Колаксъзова и Янка Гургулова от Славяново, а третото място бе за Крум Петков от Тученица.

В надпреварата „стрелба в цел” участваха по 5 души от всичките 15 дружества. Тук първи бе Георги Димов от Дисевица, а след пряк двубой поради равен брой точки второ и трето място заеха Симеон Симеонов от Юнско въстание и Вероника Иванова от Опанец. Много емоционално протече състезанието между председателите на дружествата. Тук заслужено първото място зае Иван Кънев, председател от гр. Славяново а за второ и трето отново се наложи пряк двубой, който класира съответно Иван Трифонов от Опанец и Рени Шопова от Юнско въстание.

Най-масово бе участието на Славяново с 50 души, следвани от Юнско въстание с 37 участника, Сторгозия - с 9 и т.н. За всички класирани до трето място имаше награди, а в края г-жа Шопова разпредели между всички дружества последния брой на в. Вяра и пожела да не са само читатели, а да споделят на страниците му своята дейност и проблемите си като хора с увреждания. Регионалния председател на СИБ Иванчо Атанасов приветства участниците в спортния празник и им пожела по-често да са сред природата.

Взе се решение на 26.06 ръководството на ПООО на СИБ да посети историческите разкопки в с. Гиген и хижата в с. Байкал.

След приключване на празника голяма част от участниците се отправиха за „релакс” към Караджейката.

Николинка Димитрова, организатор КХУП

За поредна година състезанието е организирано от "Спешъл Олимпикс България" с подкрепата на Сдружение "Плевенски обществен фонд - Читалища", община Плевен и фондация "ПроСпорт". Над 100 млади атлети с интелектуални затруднения, техните треньори, доброволци и гости от различни населени места взеха участие в проявата. Таз годишното издание бе открито на 20 юни 2013 г. в 9.30 ч., входна алея на парк "Кайлъка". Активното участие на младите българи с интелектуални затруднения в национални и международни инициативи на "Спешъл Олимпикс" допринасят за все по-успешното социално включване чрез спорт на хората с интелектуални затруднения у нас, коментира Даниела Димитрова, Председател на "Спешъл Олимпикс България" за областта. Националната програма стартира в България през 1994 г. и към настоящия момент предоставя възможност за развитие чрез спорт на повече от 5 000 българи с интелектуални затруднения. Заедно с роднините, треньорите и учителите на състезателите, повече от 15 000 наши сънародници лично са съпричастни към движението на "Спешъл Олимпикс" в нашата страна, коментира Димитрова.

Игри за хора с увреждания: Боче. Бочето е игра със специални топки. Нейната родина е Италия. Историята й датира от 5 000 година пр. Христа. Тя е разпространена в Европа от римските воини. Нейни варианти са топка на трева и петанка. Играта

наподобява кърлинг, но се играе с керамични топки. Играта „Боче” е за малки и големи, спортисти и неспортисти. Тя дава възможност за положително емоционално зареждане, социални контакти и лична увереност.
Преместването на Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/ застрашава над 2000 деца в домовете

В Брюксел стартира кампания правителствата в ЕС да вземат решения, или да

продължат реформите по затварянето на домовете и разкриването на услуги в подкрепа на семейството

Над 170 неправителствени организации се обявиха срещу предложението за преместване на Държавната агенция за закрила на детето към Министерство на младежта и спорта с отворено писмо до правителството, парламента, омбудсмана, политически партии и медии. В началото на седмицата, 24 юни 2013 г., 170 неправителствени организации алармираха с отворено писмо, че намерението на министър-председателя Пламен Орешарски да прехвърли ДАЗД към Министерството на младежта и спорта e неприемливо.

Експертите смятат, че това е прибързано решение и настояват тези решения да се вземат след сериозен диалог. "Подобни решения трябва да се обсъдят много внимателно и едва след като се проведе диалог относно мястото и ролята на ДАЗД, следва да се премине към промени. Има риск за над 2000 деца, които са част от текущите проекти по закриване на институциите, ако Агенцията се премести", сподели Елка Налбантова от фондация „За нашите деца" и представител на Коалиция Детство 2025. "Ние очакваме от управляващите да засилят капацитета на тази структура и наистина да я направят независим орган по правата на децата. Такава структура ние нямаме в България и имаме постоянно препоръки от Комитета за правата на детето по тази тема. Готови сме за дискусия и вярваме, че неправителствените организации, които работят с деца и семейства, могат да продължат да бъдат партньори на правителството, тъй като, нека не забравяме, че именно те задвижиха реформите в сферата на политиките за деца в страната ни", каза Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата.

Facebook, БАЛИЗ-Плевен

Проектът се реализира от Община Плевен в партньорство с Областна администрация - Плевен, по Оперативна програма „Регионално развитие”. Той се финансира от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България, както и от собствен принос на Община Плевен.

За дейностите „Реновиране на Панорама „Плевенска епопея 1877” в „Скобелев парк” на стойност 1 782 535,56 лв. без ДДС. Интересното е изграждането на панорамен асансьор, както и елементи за достъпна за увредени хора среда. Срокът за завършване на двата подобекта е 30.09.2013 г.

За дейността „Благоустрояване на околното пространство на късноантична крепост „Сторгозия” в местност „Кайлъка” на стойност 1 164 968,14лв. без ДДС и срок на завършване 30.09.2013 г.

Друг обект с важност за града ни е реализирането и на проект „Ремонт и реставрация на исторически мост и Паметник на победата” на стойност 574 943,44лв. без ДДС и срок за завършване 30.09.2013 г.

Изключително важно за хората с увреждания е, че при реализирането на тези проекти се предвижда изграждане на една достъпна за тях среда.

Община Плевен
Над 4000 участника идват за Олимпиадата за глухи в София

От 26 юли до 04 август 2013 година България ще е домакин на 22-те Летни Олимпийски игри за глухи - Дефлимпикс.

След Игрите в Лондон това е най-значимото спортно събитие, което ще събере в София между 4000 и 5000 състезатели в 18 вида спорт от близо 80 страни по света. Тази световна проява ще се проведе в София и на футболните терени в Правец. България ще бъде представена от близо 50 участника в спортовете бадминтон /мъже и жени/, борба /двата стила/, волейбол, източни бойни изкуства /джудо/, лека атлетика, плуване и боулинг. Нашите участници се готвят изключително професионално за проявата и имат за цел да влязат сред най-добрите.
Как да живеем дълъг, щастлив и здравословен живот без да се местим в “синята зона”

Никога не сте чували за Синята зона? Не се притеснявайте, доста хора не са. Това са региони по света, в които хората живеят до 100 или повече години и го правят щастливо и здравословно. Културите в “Сините зони” са противоположност на това, което познаваме тук в модерния свят – няма и как да не е иначе! Да, има и изключения от това правило, но повечето общества на Запад знаем един начин за живеене и той е – възможно най-бързо! В нашата култура ценностите ни са обвързани почти на 100% в стремежа за успех и нелогичното, самоубийствено трупане на стрес. Решили сме, че колкото по трудно бутаме нещата, толкова по-добре ще бъде за нас. Фрустрираме себе си така, че да свършим всичко, което смятаме, че ще ни дръпне напред. Бягаме за работа. Борим се с шефа си – къде вътрешно, къде външно. Храним се със замразени храни, защото е по-бързо или хапваме докато караме за поредната среща.

На края се прибираме вкъщи, за да се изправим лице в лице срещу стреса, изкарваме си го на тези, които обичаме, хапваме още малко замразена храна, стоплена на микровълновата или просто си поръчваме пица за вечеря. Тогава, когато децата са в леглото, ние катастрофираме върху нашия любим диван и отказваме да се мръднем и милиметър повече за този “прекрасен ден“. Докато всичко не се повтори на следващия…. Признайте, че това не е особено добър начин да се живее. Стресът, храните изобилстващи от транс мазнини /почти всичко в опаковка има такива/, липсата на физически упражнения – всичко това ни убива. Буквално!

Но нещата не трябва да стоят по този начин. Да се учим от най-добрите. Хората в “Сините зони” по света са експерти в това да живеят пълноценен живот, да се хранят с най-добрата храна и разбира се много да се движат и упражняват физически – в повечето случаи съвсем несъзнателно.

Вие също може да направите това, независимо, че сте далеч от една подобна синя зона. Никак не е лесно, но е възможно, дори и в нашия модерен и забързан свят.
Призвание

Мария Атанасова е председател на сдружение "Тишина”, основател и художествен ръководител на единствения у нас театър за глухи "Мим арт”. Театърът е наследник на първата по рода си в България група за синхронно пеене и танци "Жестим”, създадена през 1996 г. Ако не беше неизчерпаемата енергия, сърцатост и борбеност на Мария, едва ли децата с увреден слух щяха да имат този шанс за професионална и сценична изява.

Мария Атанасова е завършила български език и литература в СУ "Св. Климент Охридски”. Тя е вдовица на големия актьор Асен Елмазов. Съдбата на глухите деца влиза много рано в живота й, без да се усети, още в студентските години. По онова време тя е живяла в центъра на София. Един хубав ден на ул. „Денкоглу” я спира мъж и изрича в лицето й пророческите думи "Трябваше да запишеш да следваш сурдопедагогика, а не българска филология. Твоето призвание е да помагаш на глухите". Ето така се случва. Краката на Мария се подкосяват, но тогава друг вятър я вее. Дето се вика, хората пари и връзки дават да отидат на врачка и да узнаят бъдещето си, при Мария „ врачката” идва на крака, но тогава тя още не е готова за такава трудна житейска мисия, дори признава, че като неопитно още момиче страняла, дори се страхувала от различните хора.

Съдбата си знае работата. Както самата тя казва „Къде ме въртя живота, къде ме намести!”.

СГБ
Ежедневие

Григор Гачев

(Продължение от миналия брой)

След това се замислих – откъде дойде тази готовност за помощ? Как така се променихме за тези години? Ако има нещо сигурно, то е, че не сме забогатели за тях. Напротив. Нито сме се излекували от злобата, завистта или безразличието – нямам познат, който да е страдал от тях преди, и да се е поправил междувременно. Какво се е случило, за да се променим? Къде е разликата в нас?

И на касата в магазина, и по пътя обратно, и цялата вечер после, и през нощта, и през целия следващ ден си блъсках главата. Усещах, че тук има нещо страшно важно. За едно общество надали има по-важно нещо от това как да превърнеш егоистичните, студени, неоказващи помощ хора в готови да похабят времето и силите си, за да помогнат на непознатия. Който държи ключа към разрешението на тази загадка, държи ключа към бъдещето на народа си. Който народ владее това изкуство, ще бъде и пребъде. Докато на света има хора.

А отговорът беше елементарно прост. Толкова прост, че не можах да се сетя през цялото това време. И може би нямаше и да се сетя, ако не бях разказал случката на Ели. За да се убедя, че никога не бива да подценявам интелекта ?.

- Просто хората си изработиха усещането, че от тях зависи нещо – отбеляза тя, почти без да се замисли. – Научиха се, че могат да повлияят на нещата, да променят света наоколо към по-добро. Че техните усилия имат резултат и значат нещо…