За оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Продължаване на експлоатацията на находище за варовици „Кунино”
Изтегляне 1.76 Mb.
|
Европейски вълк (Canis lupus) - Среща се в тези части на страната. В ЗЗ обитават 7 – 8 индивида , но обитава приоритетно горски райони. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, започва да използва по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна – копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, мърша, като избягва райони с по-засилено човешко присъствие (Macdonald and Barrett 1993). Въздействия: - Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект– Имайки предвид близостта до населеното място и открития характер на района, използването на територията на концесията от вида, както и нейните околности, е слабо вероятно. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида –Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Урбанизацията на местността в района на ИП изключва размножаването и обитаването на вълка в разглежданата територия. Видът не се среща в района на ИП. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на концесията, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект– Имайки предвид близостта до населеното място и открития характер на района, използването на територията на концесията от вида, както и нейните околности, е слабо вероятно. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида –Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Урбанизацията на местността в района на ИП изключва размножаването и обитаването на вълка в разглежданата територия. Видът не се среща в района на ИП. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на концесията, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
Територията на ЗЗ BG 0001014 «Карлуково» е обект на многогодишни системни проучвания за установяване на видовия състав, сезонната динамика и разпространението на прилепите, обитаващи многобройните пещери, ниши и скални формации. Районът на ИП се намира в силно пресечен карстов терен, предпоставка за запазване на сравнително неповлияни от човешка дейност местообитания сред силно антропогенизиран ландшафт. Пещерите около с. Карлуково се явяват от международно значение за опазване на размножаващи се и зимуващи прилепи. Това са на първо място подковоноси (Rhinolophus ferrumequinum, R. еuryale), нощници (Myotis myotis, M. blythi, M. capaccini) и дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersii). Най-често срещане видове в пещерите у нас през лятото са: Rhinolophus ferrumequinum, Rh. euryale, Myotis myotis, M. blythii, M. emarginatus, M. capaccinii Miniopterus schreibersii. В околнотите на север от село Кунино се намират над 200 пещери, някои от които са дълбоки над 100 метра. По-известни са Гълъбарника, Партизанската, Самуилица, Татаркинята, Пясъчница (намира се на около 1 км от с. Радовене) и др. В района на село Кунино се намират и скалните образувания - Чуклите и Червеница (с площ 3 ха). Най-близко разположената, до концесионната площ, природна забележителност е «Гълъбарника». На фигура 5.2.1 е представено местоположението на относително големи пещери, намиращи си в непосредствена близост до концесията. 
Фиг5.2.1 Местоположение на територията на концесията и разположение на някои от по-големите пещери в района на община Роман. Предмет на опазване в ЗЗ BG 0001014 „Карлуково” са общо 12 вида прилепи. Видовият състав и популационната плътност на прилепите са оценени, като са използвани данни от точкови и трансектни мониторингови наблюдения върху прилепната фауна в района през 2010 г. за открити тревни площи, обработваеми селскостопански площи и гранична зона между нискостъблени горски площи и открити пространства, тревни и храстови съобщества по долината на р. Ръчене, в границите на селища и входове на пещери от доцент д-р И. Пандурски (2011) – ДОВОС на инвестиционно предложение за „Изграждане на ветроенергиен парк „Веслец” в землищата на община Мездра и община Роман. Точките на наблюдение, както и трансектните прослушвания са извършвани на разстояние 9 – 15 км от територията на концесията. Въпреки относително голямото разстояние получените резултати могат да бъдат използвани ориентировъчно. В процеса на мониторинговото проучване са били установени 11 вида прилепи, както и тяхната активност и летателни коридори чрез точково прослушване с ултразвуков детектор тип “Pettersson D 240”. Установено било и неравномерно сезонно разпределение на видовия състав на прилепната фауна. През зимния период е бил наблюдаван само един вид - Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum). Присъствието му е свързано единствено с дълбоките пещери където има благоприятни сравнително константни микроклиатични условия за зимуване. През останалата част на годината броят на видовете остава практически постоянен, докато видовия състав варира. През пролетта ясно доминират мигриращите видове: Ръждив вечерник (Nyctalus noctula), Малък вечерник (Nyctalus leisleri), Двуцветен прилеп (Vespertilio murinis) и Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii). От тях пещерният дългокрил запазва своето присъствие до края на активния есенен период, след което вероятно мигрира за зимуване в подземни убежища, както в района на ЗЗ “Карлуково”, така и в по-отдалечени пещерни убежища. Това е и единственият мигриращ вид, запазващ сравнително висока численост през есента. През размножителния период доминират видове, чието присъствие е пряко свързано с подходящи размножителни пещери. Това са Дългопръст нощник (Myotis capaccinii), Голям нощник (Myotis myotis), Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Савиево прилепче (Hypsugo savii) и Пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii). Като значими подземни местообитания за прилепи* в района са известни две (Иванова, непубл.) – пещера „Человечата дупка”(430 13´ N и 240 0´ Е) за която са описани 6 вида прилепи (Rh. hipposideros, Rh. ferrumequinum, M. myotis, M. blythii, M. capaccinii и Miniopterus schreibersii) и пещерата „Троевратица” (430 0´ N и 240 4´ Е) за която са описани също 6 вида (Rh. ferrumequinum, Rh. euryale, M. myotis, M. blythii, M. capaccinii и Miniopterus schreibersii) – и двете се намират на разстояние повече от 10 км от територията на концесията. *За значимо подземно обитание на прилепи се приема всяко убежище – пещера, изкуствена галерия, което се обитава през даден период от годината от : 4 или повече вида или повече от 50 индивида 3 или повече вида и 100 или повече индивида 2 или повече вида и 150 или повече индивида В ЗЗ в пещера Свирчовица се срещат 3 вида прилепи М. сapaccini, M. blythi и Rh. ferrumequinum. В пещера Темната Дупка и Чержицница (землището на с.Карлуково) е установено, че се обитават от целеви вид Rhinolophus hipposideros . Пещерата Троевратица (землището на с.Карлуково) е известна като значимо зимно убежище на M. myotis/blythii, M. schreibersii. 1303 Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) - В зоната числеността на популацията варира от 501-1000 индивида с цялостна оценка (C) – значима стойност. Обикновен, пещерен вид в цялата страна, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, разредени гори, паркове, храсталаци, среща се и в населени места. Ловува близо до убежища (обикновено до 5 км) около гори, техни окрайнини, храсталаци, речни брегове, обрасли с растителност, над самата вода, около скали в карстови местности. В ЗЗ обитава пещерите Темната Дупка и Чержицница (землището на с.Карлуково). Националната оценка на вида е около 100 000 екземпляра (Иванова, непубл.). След обобщаване на всички налични данни за период 1997-2003 г. за численост и разпространение (Benda et al. 2003) не е възможно да се очертаят тенденции за състоянието на вида. 1324 Голям нощник (Myotis myotis) В зоната числеността на популацията е до 500 индивида с цялостна оценка (B) – отлична стойност и 1307 Остроух нощник (Myotis blythii) В зоната числеността на популацията му също се оценява до 500 индивида с цялостна оценка (С) – значима стойност. Двата вида обитават целогодишно подземни убежища – карстови и вулкански пещери. В ЗЗ обитават пещерите: „Свирчовица”, „Человечата дупка” и „Троевратица”. Образуват големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Хранят се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Средният размер на ловната им територия на един прилеп е около 0,5 кв.км. През лятото населява пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Зимува в пещери, минни галерии и др. Общата численост на Големият нощник в България се изчислява на около 60 000 за периода 1997-2003 (Иванова, непубл., Benda et al. 2003), а на Остроухият нощник се изчислява на около 40 000 екземпляра (лятна популация), (Иванова, непубл.). В района на предвидените за разширения територии няма подходящи подземни местообитания за двата вида нощници. Липсват хранителни територии. 1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) В зоната числеността на популацията варира от 501-1000 индивида с цялостна оценка (В) – отлична стойност и обитава пещерите: „Свирчовица”, „Человечата дупка” и „Троевратица”. През лятото заселва плитки пещери, скални струпвания, настанява се под покриви, в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Понякога обитаваните сгради са в близост до пещери. Общата численост на вида е около 100 000 екземпляра (Иванова, непубл.). След обобщаване на всички налични данни за период 1997-2003 г. за численост и разпространение (Benda et al. 2003) не е възможно да се очертаят тенденции за състоянието на вида в страната. 1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) В зоната числеността на популацията е до 500 индивида с цялостна оценка (С) – значима стойност. Чест и многоброен обитател на пещерите в ниските части на страната, в карстови райони. У нас видът е изцяло свързан с пещерите. В ЗЗ обитава пещерите „Человечата дупка” и „Троевратица” (землището на с.Карлуково). Летните убежища обикновено са малки, сухи и проветриви пещери или при входните части на по-големите такива. Националната численост за вида наброява около 150000 (лято120000/170000зима) екземпляра (Иванова, непубл.). 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) В зоната числеността на популацията варира до 100 индивида с цялостна оценка (С) – значима стойност. Обитава главно гористи карстови терени, в близост до водоеми. Мигрира между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи, а през зимата - в големи водни пещери, със сравнително ниска температура (4-6°C). Националната численост за вида наброява около 30000 (лято20000/35000зима) екземпляра (Иванова, непубл.). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с тези на дългокрилия прилеп (Miniopterus schreibersii), включен в предмета на опазване, с който имат сходни изисквания към средата. 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini) В зоната числеността на популацията варира до 100 индивида. Цялостна оценка за популацията липсва. Рядък , видът се среща почти из цялата страна, главно с единични екземпляри. Националната численост за вида наброява около 17000 екземпляра (Иванова, непубл.). Обитава главно влажни, широколистни гори, но също и смесени гори, паркове. През лятото обитава почти само хралупи на дървета и по-рядко жилищни постройки и пещери. Зимува в пещери и галерии с висока влажност. 1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) – В стандартният формуляр видът е даден като наличен (Р) с цялостна оценка (В) – добра стойност. Рядък вид, се среща главно в райони с малка надморска височина. Обитава влажни карстови пещери. Образува големи колонии, достигащи няколко хиляди индивиди. Националната численост за вида наброява около 10000 екземпляра (Иванова, непубл.). 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) В зоната числеността на популацията е до 500 индивида с цялостна оценка (В) – добра стойност. Видът е с по-голяма численост в южните райони на страната. Обитава обрасли с храсти открити райони. Намира убежища в пещери и минни галерии. Националната численост за вида наброява около 5000 екземпляра (Иванова, непубл.). 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) В зоната числеността на популацията варира до 100 индивида. Цялостна оценка с цялостна оценка (С) – значима стойност. За убежища избира пещери и подпокривни пространства. Образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10°C. Националната численост за вида наброява около 10000 екземпляра (Иванова, непубл.). 1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) В стандартният формуляр видът е даден като наличен (Р) с цялостна оценка (С) – отлична стойност. Среща се изключително в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или на големи колонии в пещери. Почти във всичките находища у нас са установени по 1-2 екземпляра, много рядко повече. Националната численост за вида наброява около 17000 екземпляра (Иванова, непубл.). Видът няма местообитание - стари, хралупести дървета на територията на концесията. 1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) В зоната числеността на популацията е до 500 индивида с цялостна оценка (С) – отлична стойност. Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми. Характерен е за цялата страна, най-често в карстови райони. В ЗЗ обитава пещерата „Троевратица”. Националната численост за вида наброява около 40000 екземпляра (Иванова, непубл.). Въздействия: За пещерните видове прилепи (Miniopterus schreibersi, Myotis blythii, Myotis capaccinii, Myotis emarginatus, Myotis myotis, Rhinolophus blasii, Rhinolophus euryale, Rhinolophus ferrumequinum, Rhinolophus hipposideros, Rhinolophus mehelyi. При огледите, въпреки наличието на пещери в непосредствена близост до концесията – „Гълъбарника”, „Самуилица1” и „Самуилица2” в тях не е установена прилепна фауна, нито следи от жизнената им дейност – гуано или остатъци от насекоми. Установено е, че те не представляват нито временни убежища, нито размножителни или зимуващи местообитания на прилепната фауна. - Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на видовете, бариерен ефект – тъй като концесията не засяга директно пещери или пропасти, то въздействие върху размножителни, летни или зимни убежища няма да има (0). От пещерните видове прилепи, предмет на опазване в зоната, само 2 вида ловуват в открити местообитания – Rhinolophus mehelyi и Rhinolophus ferrumequinum (Зингстра и кол., ред. 2009, Rainho 2007). Предвид биологичните им особености (както и тези на всички останали видове прилепи) и характера на ИП, въздействие върху ловните местообитания на прилепи, както и бариерен ефект не се очаква (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от видовете –Експлоатационната дейност на ИП е свързана с взривна дейност, която макар и с относително малък радиус на действие (до 300 м) прави тези местообитания неизползваеми. Допълнителен негативен фактор, който обяснява отсъствието на целева хироптерофауна на територията предвидена за разширение е липсата на водно тяло. Такъв терен не може да осигури хранителна територия на съществуващите в ЗЗ „Карлуково” целеви видове прилепи. – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Строителните дейности ще се извършват през деня, докато прилепите са нощно активни. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0). Въздействия върху горските видове прилепи (Myotis bechsteinii и Barbastella barbastellus) - Пряко нарушаване, отнемане на местообитания на видовете, бариерен ефект – най-близките до концесията горски територии отстоят на повече от 2000 м посока юг-югоизток, като това са интензивно стопанисвани гори, фрагментирани от широколистни и иглолистни култури. Като цяло в района на плана липсват подходящи местообитания за горските видове прилепи. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от видовете – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Видовете не се срещат в района на концесията. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0). Според данните от стандартния формуляр в Защитена Зона „Карлуково” се срещат 6 вида земноводни и влечуги от приложение ІІ на Директивата 92/43. Земноводни предмет на опазване в ЗЗ „Карлуково” Червенокоремна бумка (Bombina bombina) – В ЗЗ видът е наличен (Р). Обитава канавки със застояла или слабо проточна вода, блата и по-рядко реки и особено техните разливи. Зимата прекарва на сушата, като се заравя по няколко заедно в треви или навлизат в дупки на гризачи. Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) – В ЗЗ видът е отбелязан като типичен (С). Обитава потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища и др. Среща се също и в силно обрасли и в замърсени водоеми. Видът не е установен на територията на ИП. Въздействия: - Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на видовете, бариерен ефект – Разглежданият терен не е местообитание на видовете. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от видовете – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Видовете не се среща в района на плана. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен не е местообитание на вида – най-близкото водно тяло е отдалечено на около 1000 м от концесията. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Видът не се среща в района на концесията. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на ИП, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглежданият терен не е местообитание на вида. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Видът не се среща в района на ИП. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на плана, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0).
- Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглеждания терен представлява земеделска земя, с рядка храстова растителност. Подобни територии не са подходящо местообитание за сухоземните костенурки. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от видовете – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Видовете не се срещат в района на концесията. Засиленото движение на хора и техника, шумът, силно ограничават евентуалната възможност за поява на костенурки. Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на ИП, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0). Пет вида риби са предмет на опазване в ЗЗ „Карлуково”: Распер (Aspius aspius), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) и Балкански щипок (Sabanejewia aurata) Въздействия: - Поради характера на ИП и липсата на водни екосистеми, които се засягат от реализацията на концесията, въздействие върху представители от тази група и техните местообитания няма (0). - Пряко нарушаване, отнемане на местообитанията на вида, бариерен ефект – Разглежданият терен е земеделска земя. Не се очаква въздействие върху местообитанията или бариерен ефект (0). - Пряко унищожаване на екземпляри от вида – Не се очаква въздействие (0). - Безпокойство по време на строителството – Не се очаква въздействие (0). - Кумулативно въздействие – Поради липса на въздействие в резултат на реализацията на ИП, то кумулативно въздействие не би могло да се прояви (0). Каталог: pic pic -> Доклад за дейността на омбудсмана на pic -> Проект обяснителна записка pic -> Проект обяснителна записка pic -> Петър чухов за него знаем, че е pic -> Открития и изобретения от 1970 г до 1980 г pic -> Призрен и призраците pic -> Образец №14 Съгласно чл. 52, ал. 1 от зуо република българия Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|