За радост на бога и на учителя!
Изтегляне 1.04 Mb.
|
| ЗА РАДОСТ НА БОГА И НА УЧИТЕЛЯ!
Господи, Боже, Учителю мой, благослови Евангелието на Любовта и нека спасителните му думи да се разпространят по цялата земя и да достигнат до всички човешки сърца! И хоругвата му над мене бе Любов из “Песен на песните” ЕВАНГЕЛИЕ НА ЛЮБОВТА Борислав Русанов - БЛАГОСЛАВ Едно момиченце видяло в съня си мизерията и нищетата, в която живее българският народ, а след това чуло Глас, Който му казал, че могат да се оправят нещата при условие, че българският народ повярва в Учението и Го приеме.... И аз чух този Глас, и ето какво ми каза Той: И рече Учителят на Любовта: Трябва да водиш интензивен духовен живот – да поддържаш интензивен пламъка на Божествената Любов. Интензивно трябва да бъде горенето, висока температурата. Всеки ден трябва да достигаш висините на Любовта – да бъдеш както, когато пътуваш с автомобил и той започва да се тресе, защото е достигнал пределната си скорост, и имаш чувството, че всеки момент ще се разпадне на съставните си части. Така и ти ще познаеш, че достигаш висините на Любовта, когато започнеш да чувстваш, че всеки миг е възможно да се превърне в енергия материята на твоето тяло. Всяка клетчица тържествува радостна и блика, блика Любов... Любов и благодарност... Любов и славословие, и благословение. Най-високата точка на Любовта е благоговението. Но Любовта е основата. Ако липсва Тя, рухва и цялата постройка. От теб не става архитект, не става строител... Ако нямаш Любов, от теб не става човек – ти не си българин. Не можеш, не си достоен да служиш на Благия Бог. А нали това е призванието на всеки истински българин – да бъде слуга на Благия Бог! И не случайно Великият Учител се въплъти точно тук, между българите, за да ги научи на най-великото – да служат на Благия Бог и да станат Благари, предвестници на Новия Живот. Затова, Бориславе, чрез теб казвам на всички българи да си отворят широко ушите и да слушат Словото Ми, което иде към тях с огромна сила. През иглени уши ще ги прекарам... Може една трета от този народ да остане, но всички, които останат на тази свещена земя, ще станат слуги на Бога и ще Му служат така, както никой народ не Му е служил. Рекох: Българи, бъдете благари! В противен случай няма бъдеще за вас. Ще бъдете отписани за вечни времена от Книгата на Живота. Благословен е оня народ, над който Бог е прострял десницата Си. Благословен е, но и много се изисква от Него. И както е казано в Писанието: “Който издържи докрай, ще се спаси!” Бъдете будни и постоянно се молете, защото никой не знае Часа, и внимавайте да не би, когато дойде Господарят, да ви намери заспали!
Запомнете: Себеотречение вън от Любовта не съществува. Себеотречение без Любов не се приема. Безсмислено, с отрицателен знак е човек, който се себеотрича по такъв начин, самоцелно. Той се превръща в оръдие, чрез което действат тъмните сили. Низшите същества чакат само това – стопанинът на къщата да напусне дома си, за да влязат вътре необезпокоявани. Това става чрез медитацията от източен тип! Откриваш се, но за кого? – за тъмните, за враговете на човечеството. Превръщаш се в чудесен обект на обсебване, защото твоето себеотречение не произтича от Любовта към Бога. Не че не трябва да има себеотречение, но то да бъде следствие, а не да се превръща в цел. Цел може да бъде единствено Любовта, защото Любовта е Бог, а не себеотречението. Любовта поражда себеотречение, но себеотречението само по себе си не поражда Любов. Когато много силно обичаш някого, ти се отричаш от себе си. Започваш да гледаш и да виждаш света през неговите очи, да мислиш по начина, по който той мисли, да обичаш това, което той обича, да говориш като него, да постъпваш като него. Идентифицираш се с него. Неговата воля е и твоя воля. Нямаш нищо свое. Всичко твое му придналежи изцяло, без остатък. В този смисъл се обезличаваш. Освобождаваш се от личните си вкусове, желания, чувства, от честолюбието си. Губиш собственото си лице, за да се уподобиш, да станеш образ и подобие на човека, когото обичаш, а в мистичен смисъл на Бога. Затова и Христос казва: “Аз и Отец сме едно”. Когато Любовта към Бога стане съвършена, тогава ставаш проводник на Божественото и във всеки един миг Волята Божия се изявява чрез теб, защото ти си се отдал всецяло и в това отдаване умира твоето малко и дребнаво Аз, за да се роди Бога в теб; тялото ти има нов стопанин – Божият Дух, Който се изявява чрез него. И това трябва да бъде главната цел на човека. Такива хора като Исус се превръщат в ретланслатори – те приемат и предават Божественото, стават чисти, съвършени проводници. Затова няма голямо значение дали ще насочиш Любовта си към Бога или към Исус Христос. Едно и също е. Няма разлика. Христос няма да ти каже нищо от себе си. Всъщност Той няма “себе”. Неговото “себе” е Сам Бог, Който се изявява чрез него. Себето на Христос е Бог. И Бог трябва да бъде Себе на всеки човек, това е целта. И тогава Божието Царство ще бъде снето тук на Земята. И рече Учителят на Любовта: Един брат всяка нощ в продължение на 20 години ставал и се молил, но въпреки това нямал никакви видими постижения. Обезсърчил се и се отказал не само от нощния наряд, но и от всякакъв вид духовна практика, защото сметнал, че това са празни работи и че заради такива илюзиорни неща е пропилял 20 години от живота си. Рекох: Не допускай грешката на този брат! Ще попиташ каква е тя? – Грешката му се състои в това, че е търсел резултати. Искал е да му се дадат дарби, сили, способности. Неговата молитвена програма не е била продиктувана от Любов към Бога и Неговото Свято Дело, а от личен интерес. Но така става, когато се намеси личният интерес, всичко се опорочава. Дори и молитвите към Бога могат да бъдат порочни, когато целят да задоволят някои наши лични желания и амбиции. В такъв случай ние не се молим на Бога, за Бога, за Божието Дело тук на земята, а се молим за себе си, за своето лично благополучие. Но тази молитва е от лукавия. Молитва, която обслужва личния интерес, която има за цел личен успех, издигане и могъщество, е от лукавия. Да, дяволът е велик имитатор! И той може да се моли, и той може да чете и тълкува Евангелието, но как се моли и как го чете и тълкува! Истинската молитва идва от Бога, от Божествената същност вътре в нас и тя изявява единствено Божията Любов, Любовта към Бога. Божественото в нас обича Божественото извън нас, от Което То е частица, и желае да се подчини на Неговата воля, копнее да се слее с Него. Затова ти казвам: Моли се. Ставай нощем. Усърдно работи, но не за резултати. Не очаквай постижения, отплата... Това са изкушения! Работи единствено за Слава Божия, от Любов към Бога. Бъди любящ, защото само любящият може да бъде безкористен, а да си безкористен значи да си се уподобил на Бога. В безкористния човек слиза Сам Бог!
При изгрева на Слънцето се опитай да почувстваш как един лъч се спуска към твоя сърдечен център и те свързва с Него, с Източника на Живота. Почувствай как Той те изпълва с енергия, светлина и живот, с Любов, Мъдрост и Истина, с Върховна Радост и Благодарност. Кажи: “Господи, аз Те обичам, защото чрез Слънцето Ти изпълваш с живот всичко съществуващо, защото Ти изпълваш с живот и мен самия. Нека Твоята Любов, Мъдрост и Истина да потекат в мен. Нека така, както изгрява Слънцето, така, както се ражда Новият ден, така и Божественото дете – Христос да се роди в моята душа и в душите на всички същества!” Изпей някоя от слънчевите песни като чувстваш през цялото време тънката нишка, светлия лъч, който те свързва със Слънцето. И когато си тръгнеш от Молитвения връх, чувствай: “Моето Слънце Бог – Слънцето на моя живот - ме води”. И нека това чувство те завладее изцяло, във всеки миг от твоя живот – и когато работиш, и когато се храниш, и когато се веселиш, и когато твориш, а даже и когато спиш – усещай тази тънка нишка, този светъл лъч, който те свързва с Великото Разумно Начало, с Първоизточника на всички неща, и направлява твоя живот към все по-пълна и съвършена изява на Божественото.. Пред изгрева на Новия ден мисли за идеала на ученика, изпълнен с желание за неговата реализация: “Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум – светъл като Слънцено, душа – обширна като Вселената, дух – мощен като Бога и едно с Бога.” Пожелай с цялата си душа Мир и Любов на всички същества и слава на Бога и Неговите служители. Сега можеш да си тръгнеш обновен, пълен с жизнена сила и енергия, с нов живот и нова светлина, новороден, защото заедно с новото Слънце, всеки ден в теб изгрява и ново Божествено съзнание. И рече Учителят на Любовта: Когато Божественото започне да се проявява чрез теб, тогава всички започват да се стремят тъм теб – да ги удостоиш с един поглед, с една усмивка, с една топла дума, с малко внимание. Всеки иска да ти даде нещо, да те дари с нещо, за да обърне по някакъв начин вниманието ти върху себе си, за да се почувства и той поне за миг значим, докоснат, погален от Божественото. Ето защо тези, които са станали действително проводници на Божественото, никога не страдат от недоимък. Та всички блага се устремяват тъм тях, защото в тях е животът, в тях е всичко това, за което копнее човешката душа, и всеки гледа по някакъв начин да спечели Божието благоволение. Затова от всички страни се сипят дарове за Божиите избраници. Това е закон. Нашето богатство зависи от Любовта, която имаме към Бога. Колкото е по-голяма тази Любов, толкова повече ще ни обичат хората и следователно толкова по-щедри ще бъдат те към нас. Без ние да го искаме, без ние да го търсим, богатството ще ни преследва, където и да отидем, защото душевната щедрост, породена от любовта към Бога, носи изобилие, пълнота. Това си е в реда на нещата. Но ако човек обърне гръб на Бога, за да забогатява; ако човек реши първо да си урежда материалните работи, а чак след това спокойно да се занимава с духовното... О, тогава – горко му! Той е хванал дявола за опашката. За да ни избави от тази погрешка, Христос казва: “Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се прибави”. Бог е Единицата, Царят, Златният Велможа, Президентът и когато Го поканим, задрължително трябва да Му отредим първото място. Етикецията го изисква, а нарушаването й няма да доведе до нищо добро. Затова помисли добре – не е ли за предпочитане Царят да присъства на приема и да заема полагащото Му се място? И рече Учителят на Любовта: Давам ти Седем Истини, които трябва да осмислиш добре: 1. Реално (действие) не е нито това, нито онова, а което няма вършител, защото Вършител е Сам Бог. 2. Божественото е огън, но огънят може да предизвика пожари, може и да изгаря. 3. Внимавай да не попаднеш под властта на окултните сили, защото ще започнеш да служиш на “черните”. 4. Има Сили, които са създали и поддържат Вселената, и човек трябва да живее в съгласие с тях. 5. Първата задача на ученика е да запуши лявото си ухо. 6. Разединението е банка на незнанието, а единението – банка на знанието.. 7. Всеки има условия да прояви свободата си, но и всеки може да падне. Човек винаги трябва да бъде във възходящо състояние на духа – винаги вдъхновен, радостен, любящ; и никога да не допуска да губи своето добро разположение на духа като изпада в униние. Бог не е в унинието, а в радостта от живота и ако искаме тази жизнерадост да прелива постоянно в нас, то нашата настройка трябва да бъде във всеки миг Божествена, във всеки миг да сме в състояние на единение и хармония с Бога. Както цигулката, когато се разстрои, за да не свири фалшиво, музикантът отделя известно време и я настройва отново, така и човек, когато започне да издава фалшивите тонове на унинието, трябва да отдели известно време и чрез молитви, псалми, формули, песни отново да възвърне своето вдъхновено, т.е. Божествено, настроение. И всеки път, когато вълната на духа пада в нас, ние трябва отново да я издигаме. И всеки път, когато пламъкът на духа започне да гасне, трябва отново да го подхранваме. Само по този начин ще проявим, ще уякчим връзката си с Бога и Божественият живот ще започне да тече през нас, ще станем негови проводници. Но изискването е едно – постоянно да вибрираме на висока честота, постоянно да бъдем на Божествена вълна, а това ще рече винаги да сме вдъхновени, жизнерадостни, любящи. И нещо друго трябва да се помни: човек трябва да има абсолютна, безусловна вяра в Бога, защото вярата е, която проявява Божия образ вътре в нас, а съмнението го изличава. И в това, а не в друго отношение всички ние сме грешни. Има един единствен грях – да се съмняваш в Бога и в Неговото Слово - и една единствена добродетел – безусловно да Му вярваш. Ние сме грешни не защото сме убийци, лъжци, крадци, чревоугодници, прелюбодейци, а защото сме неверници, защото у нас е проникнало съмнението и то ни разяжда отвътре. Няма по-голям бич и по-голяма болест за човека от съмнението. Чрез него ние пребиваваме в ада. Затова и Христос казва, че докато не се ли възвърнем и не станем като децата, няма да влезем в Царството Божие, а на Тома (наречен “неверни”): “Ти повярва, защото видя. Блажени тези, които не са видели и са повярвали”. Божието Слово е предназначено за сърцето на човека, а не за неговия ум, защото само сърцето е, което може да се доверява, да се уповава, а умът постоянно преценява, постоянно се съмнява. Ако доверието е природата на сърцето, то съмнението е природата на ума. Ако доверието е рай, то съмнението е ад. Ето защо т.нар. “интелектуалци” са осъдени на разлъка с Бога. Те пребивават в ада на съмнението и в това се състои тяхната трагедия. Мислят, че много знаят, а са нещастни, неудовлетворени. Да! Всички ние сме грешни, защото вярата ни е оскъдна, но проблемът е, че не осъзнаваме своята греховност, а това е причината да не можем да се покаем.. Глупаво е човек да се изповядва пред Бога, като твърди, че се покайва за греховете си, без обаче да чувства своята греховност. А тя трябва да бъде почувствана, преживяна, осъзната, за да може покаянието да бъде истинско, въздействащо; за да може да те пречисти и новороди. Но проблемът е, че ти не можеш да го предизвикаш, защото в действителност не осъзнаваш своята греховност, въпреки че вероятно наричаш себе си “грешник”. Единствено Бог е този, Който може да те дари с това чудно преживяване. Единствено тогава, когато се сблъскаш лице в лице с Божията Любов и с Неговата безкрайна милост, единствено тогава можеш да осъзнаеш, да почувстваш осезателно, да преживееш действително своята греховност. Не си мисли обаче, че някой те изобличава или поставя на съд. Не! Но кагато сам се огледаш в тази необятна Любов, ще осъзнаеш за първи път своето нищожество, греха, който се състои в липсата на вяра. То е все едно, че си оцапал дрехата си, но си бил на тъмно и поради тази причина този факт е останал неизвестен за теб до момента, в който си се озовал на светло. По подобен начин – преди да познаем Бог като Любов - ние тънем в тъмнина, в невежество и едва, когато познаем Божията Любов, заедно с Нея познаваме и нашата греховност – съмнението, с което сме похулили Бога. И тогава (о, този миг е свещен!!!) от очите ни започват да се леят благодатни сълзи – сълзи, породени едновременно от огромната радост, че най-сетне завесата е паднала и сме се докоснали до същината на Бога – Любовта, и от огорчението, че сме били толкова слепи, толкова невежи и неблагоразумни, че сме си позволили (не един и два пъти) да се съмняваме в съществуването на Бога. Няма по-голям грях от съмнението! – То е баща и майка на всички грехове! Помни и не забравяй - Бог е Любов и най-краткият път към Него е Любовта. И затова, ако искаме да познаем Бог като Любов, във всеки един миг от живота си трябва да се стремим чувството на Любов да нараства в нас до момента, в който вълната на Любовта се превърне в необятен океан, до момента, в който тази необятна Божествена Любов не започне постоянно да пребъдва в нас и ние в Нея. Затова не забравяй завета на Учителя и го изпиши с огнени букви в сърцето си: “Едно е важно! Само едно е важно! Любов към Бога! Любов към Бога! Това е всичко!” И рече Учителят на Любовта: Погрешно е схващането за Бог като съдия. Бог не е съдия. Той е Любов. Но въпросът е, че когато се сблъскаме непосредствено с тази Любов, безгранично милостива и всепрощаваща; когато Тя ни озари с ярката си светлина, всичко нечисто изпъква в нас – всичките ни мисли, чувства, желания и думи, с които някога сме се отклонили от тази Любов. Нравственото съзнание у нас се пробужда така, както се пробужда от съня човек, след като е изгряло Слънцето.. Посещението на Любовта е точно такъв момент – за пръв път ние осъзнаваме своята греховност, за пръв път имаме възможност исктински да се покаем за греховете си... Но никой не ни съди. Бог не може да ни съди. Това е абсурд – та Той е Любов. И само този, който не се е докоснал до тази Любов, може да твърди обратното – че Бог е съдник. Той е по-скоро адвокат - омилостивение за нашите грехове. Той може да бъде само фон, на който да осъзнаем своята греховност, но Той не изобличава, не насочва нищо лично срещу нас. Липсва каквато и да е агресия, какъвто и да е укор и това е, което всъщност още по-силно ни въздейства и ни помага да се покаем, защото Той е толкова добър, така милостив, любящ, всепроникващ... Как сме могли даже и за миг да Го отблъснем с неверието си... И казано е, че сме образ и подобие на Бога. Затова не ни е позволено да съдим. Трябва да сме слепи и глухи за недостатъците на хората, а това е възможно само тогава, когато изявим Божията Любов или допуснем Тя да се проявава чрез нас. Само тогава от устата ни ще капе мед и зла дума няма да чуе никой от нас. Както казва свети апостол Павел: “Любовта дълго търпи и е милостива. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.” И рече Учителят на Любовта: Покаянието е крайъгълен камък. Без покаяние няма религия. Без покаяние няма спасение. Без покаяние няма съкрушено сърце, а само съкрушеното сърце може да бъде чисто и само хората със съкрушени сърца са благословени да видят Бога. Покаянието е чудно нещо. То е едно внезапно обзело те чувство за тотална виновност. Благодарение на покаянието сърцето ти се отваря и ти започваш да се чувстваш виновен, грешен пред всеки, пред всичко, за всичко, така че си готов да коленичиш пред всеки, когото срещнеш по пътя си и да му кажеш: “Прощавай, братко, съгреших!” или просто: “Прости ми!”, макар че преди това не си имал никакви отношения с този човек; макар че за пръв път го виждаш. Но това е едно чудно, умилително и толкота пречистващо състояние.... Състояние, при което ти се докосваш до изначалната Доброта на Бога. Чувстваш се толкова добър, че... чак грешен пред всеки и пред всичко. И сълзи на умиление, на болка и на радост се стичат от очите ти. Покаянието е един парадоксален, изумителен феномен, през който задължително трябва да се премине, за да се стигне до съкрушеното и чисто сърце. А истински установен в християнството може да бъде само този, който постоянно пребивава в това покайно състояние. Без покаянието християнството губи своята дълбочина, става повърхностно, лишено от основа. Затова и всеки християнин се моли: “Отче, в името Исус Христово, дари ме с покайно сърце!” И рече Учителят на Любовта: Трудно е да се примирят сърцето и интелекта, вярата и логиката. Не може да има разумни основания за вярата. Нейната природа е ирационална, тъй като разумът е хладен, студен, а вярата – топла, гореща. Вярата е породена от Любовта – от Любовта, за която няма причина, която не е мотивирана, която е непонятна. Вярата е необяснимо за разума тържество на Духа. Вярата е възхитителна Любов към това, което не може да се види с човешки очи и да се докаже с човешки интелект, но може да се почувства и преживее. Затова т.нар. “интелектуалци” са скарани с вярата. Те не могат да се доверяват, да се уповават. Тяхното сърце е изсушено от интелекта. А вярата се нуждае от дълбоко чувствително сърце. Вярата е предусет за нещата, интуиция. Чрез вярата ти правиш привидно невъзможното възможно, невидимото – видимо, непознатото – познато, но това не е мъртво, книжно, интелектуално знание, а знание, изпълнено с Живот и Любов; знание, което обновява, възражда, вдъхновява; знание, което не само не противоречи на вярата, а произтича от нея. И рече Учителят на Любовта: Оплакваш се, че били трудни условията за живот. Но разбери! Те от теб зависят. От теб и никой друг. Можеш да превърнеш живота си в мъртвило. Можеш да го превърнеш и в бликащ извор, във вечнозелена, прекрасна райска градина. Ако в живота ти отсъства Любовта, тогава той ще бъде скован в ледници. Условията ще станат неимоверно тежки, непоносими. И всичко за теб ще бъде мъчно, трудно. Но достатъчно е да поканиш Любовта да влезе в сърцето ти, за да отстъпи зимата мястото си на пролетта, ледниците да се превърнат в пълноводна река... А ако любовта ти е още по-интензивна, тогава водата може да се изпари, средата да се разреди още повече – водната среда да се превърне във въздушна, вместо хриле да ти поникнат криле... Разбери, че ключът за подобряване на условията е в теб – и това е Любовта. Колкото повече любов излъчваш в пространството, толкота повече ще ти се разчиства пътя, средата ще се разрежда, условията ще се подобряват и животът ти все повече и повече ще се изпълва с невероятни работи, с чудеса като във вълшебна приказка. Но разбери – не може да стоиш и да искаш условията да се подобрят. Напротив – по-тежки ще стават! Не можеш да не даваш и да искаш да получиш. Давай любов – все повече и повече – и Любовта ще дойде и ще уреди живота ти по възможно най-добрия начин! И рече Учителят на Любовта: Най-важното нещо е стремежът към Бога. Да не се губи с годините, както обикновено се получава. Докато сте млади, сте ентусиазирани, вдъхновени, а като позастареете малко, си казвате: “младежки глупости” и се оставяте да ви носи течението на живота – преставате с молитвите, с песните, с четенето на духовна литература и от ден на ден започвате да губите жизнеността си, радостта от живота, любовта... Преди, когато бяхте “глупави младежи”, минавайки през горската полянка, погалвахте красивото цветенце, а сега изобщо не го забелязвате, сякаш не съществува или си мислите, че ако го погалите, ще бъде вдетеняване, а вие сте вече “големи, зрели, улегнали” хора. И мъртви – бих добавил Аз. Защото, който не може да се радва на красотата на живота, е мъртъв човек. Който е убил детето в себе си – е мъртъв човек. Забравихте ли думите на Христа: “Не се ли възвърнете и не станете ли като децата, няма да влезете в Царството Небесно”. Това не означава, че трябва умишлено да се вдетенявате, а да повикаме Любовта в сърцето си, защото Любовта е, която ни прави деца. Тя е, която придава чистота на сърцата ни, а “блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. Само чистите по сърце ще видят Бога. Ето защо е важно да бъдете като огъня, който непрестанно се стреми нагоре, към небето. Така и вие трябва да се стремите с всички свои мисли, чувства, желания, постъпки нагоре, към небето, към светлите и възвишени същества, към нашия Небесен Отец. И този непресекващ стремеж ще повика Любовта в сърцата ви и ще превърне живота ви в приказка... Условията, при които сте мислели, че светът е ад, може да са същите, но достатъчно е Любовта да влезе в сърцата ви, за да се промени перспективата и да погледнете на света с други очи, за да стане той приказен. Всъщност това, което виждаме, е не вън, а вътре в нас. Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|