За радост на бога и на учителя!
Изтегляне 1.04 Mb.
|
| МАХАРЬШИ, да бъдеш МИСТИК, означава да си прозрял ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА БИТИЕТО, която е неизразима.
И рече Учителят на Любовта: Духовната ви програма не трябва да превишава 45 минути, защото започва да губи от своя интензитет, от своята наситеност – разрежда се, олеква. Не количеството е важно, а качеството. Можеш да имаш тонове обикновени камъни, но само един-единствен скъпоценен е много по-скъп от тях. Моето желание е вашата духовна практика да ражда не обикновени, а скъпоценни камъни. Освен това, запомни, тя трябва да завършва пиково, с връх, с кулминация, а не със спад, с успокояване на чувството. Само тогава се постига желаната ефективност. Също – преди да започнете, трябва да се отърсите от всякакви ежедневни грижи за “хляба насущний”, тъй като в противен случай по време на духовната ви практика, огънят, който предизвиквате, ще прилича на огън от мокри дърва – гори, но не топли. А Бога не можете да заблудите. Единствено себе си. Имайте повече от това качество, което се нарича вяра, доверие, упование, и знайте: Той е, Който раздава “хляба насущний”, вие трябва само доверчиво да протегнете ръка... Но ако нямате упование, ако не протегнете доверчиво ръката си, естествено тя ще остане празна. Друго – в духовната група, която да не надвишава 12 човека, трябва да цари пълна хармония. Никакви кавги, разправии, защото разстроената цигулка не може да свири, както трябва. При конфликт (гласен, негласен, дори само при одумване) между членовете на групата се руши духовната тъкан, която ги свързва, и за да се възстанови тя (в зависимост от силата на конфликта) са необходими няколко духовни сбирки, т.е. групата вместо да върви напред, се връща назад. Трябва да се създаде стабилно ядро, около което постепенно да започнат да гравитират други будни души, привлечени от Силата, Светлината и Любовта на това ядро. Те ще бъдат вашите духовни деца – родени от любовта ви към Бога и Учителя. Когато произнасяте формулите – това също е изкуство, защото трябва да съчетаете два противоположни елемента (мъжки и женски) – агресия и нежност, завладяване и отдаване, заповед и смирение. Едновременно тонът ви трябва да бъде тон на повелител – нетърпящ възражения, но и изпълнен с нежност, смирена любов и всеотдайност. И рече Учителят на Любовта: Не искам да вървите по стари, добре утъпкани пътеки. Там няма живот. Повтарянето на планирани и предварително подготвени молитвени формули не върши кой знае каква работа. Това е инволюционен метод, механика, папагалство, зубрачество, а Аз желая вие – моите ученици, да бъдете не с приспано, притъпено съзнание, а с будно, творческо съзнание – в коритото на вашия живот да тече вода, формулите да се раждат в самата практика, да извират направо от сърцето и от озареното съзнание, а не предварително да са написани и да се четат, рецитират, декламират. Във формулата трябва да има живот – живот, който само запламтялото от Любов сърце може да й вдъхне. Тя се ражда спонтанно. Тя е озарение свише, храна за развитието на човешкото съзнание. Духовните песни, които пеете, подготвят почвата. Те трябва да запалят искрата на Божествената Любов в сърцата ви, трябва да се превърнат в градивен материал, от който да се изковат формулите – огнени слова – необходими за разцвета на съзнанието ви. Така че когато достигнете до точката на кипене, когато самите вие сте се превърнали в песен и чувство, изпишете с небесен огън в пространството: “Господи, обичам Те!” Тогава идва моментът, когато всеки сам вглъбен в себе си произнася желанията на душата си във вид на кратки и ясни молитвени формули. И трябва да се помни, че само когато желанието е горещо, а значи и искрено, само тогава то притежава действена сила, приема се и може да моделира дейстителността. На така изреченото желание цялото небе съдейства. И рече Учителят на Любовта: Бог не гледа на количеството молитви, с които всекидневно Го обсипвате, а на тяхното качество. Живият Господ не обича мъртвите ритуали. Живият Господ обича живи, а не мъртви цветя. Вашите молитви са цветята на вашите сърца. Дали ще благоухаят или не зависи от това дали са живи или изкуствени. Много често навикът ви подвежда и вие казвате толкова много молитвени формули, които представяте за желания на душата си. Да, но желанието на душата не идва от ума, не може да дойде от “трябва”. То може да се роди само спонтанно, в сърцето на човека. И тогава плодът е здрав и красив, и Бог ще приеме с усмивка това ваше жертвоприношение. Но ако нямате какво да дадете, ако нямате какво да кажете на Бога, ако нямате какво искрено (от дън душа) да го помолите, по-добре не дърдорете ей така, по навик. Колкото и красиво да звучат тези молитви, те не са излезли, не са изтекли от Любовния извор на сърцето. Не можете с тях да излъжете Бога. А Той не обича празнословието. Затова е казано: “Не споменавай напразно Името Божие!” Всяка молитва, отправена към Бога без да е вик, стон, болка, сълза, любов, възхита, благоговеене, е празнословие, а всяко празнословие е сквернословие, защото “В началото бе Словото...”. Със Словото не бива да се злоупотребява, не бива да се злоупотребява, не бива да се използва напразно. Словото е нещо свещено и трябва да се осъзнава като такова, а не както казват хората “дума дупка не прави”. Така че, когато душата ти няма какво да каже на Бога, по-добре помълчи в безмълвие и тишина. Просто се опитвай да се изпълниш с благото Божествено присъствие... Не постъпвай като журналистите, които, когато нямат горещи новини, си измислят такива. Но когато си изправен лице в лице с Божествената енергия, когато си Я предизвикал, мислиш ли, че мисъл-формите, които създаваш без съучастието на Любовта, без искреното желание на душата, могат да Я насочат в съответната посока? – Не, Тя ще остане неподвижна, безучастна. Да отправяш молитва към Бога без искрено да желаеш да се сбъднат думите, които изричаш, е вид неискреност, лъжа, а всяка лъжа се санкционира. Така че ако искаш думите ти да имат действена сила, да бъдат магически, ти препоръчвам да се молиш, да благодариш, да славословиш Бога и да изливаш Любовта си към Него, само когато действително изпитваш необходимост от това... Вяра, вяра, вяра! И резултатите ще дойдат, но без вяра нищо не става. Вярата планини повдига. Тя е огромна сила. И обратно – унинието, обезсърчението парализира душевните сили, блокира Божествената енергия. То е проникване на дявола в душата на човека. Най-сигурната стража срещу това нежелано нашествие е Любовта, Радостта от Живота, Вярата, оптимизма. Всички мисли в противоположна посока трябва още в момента на появата си да бъдат пропъждани като неканени и нежелани гости. Вие сте отговорни какви гости приемате в дома си. Вие сте отговорни какви мисли допускате и подхранвате в съзнанието си, защото вие сте господарят. Но за да бъдете истински Господар, сам Господ трябва да ви ръководи и затова постоянно трябва да мислите за Него, да сте обърнали сърцето си към Него, да търсите Неговото ръководство. Бдете! И рече Учителят на Любовта: Представяйте си, че изпълвате стаята с Любов, че създавате една Любовна среда, в която обитавате, и колкото по-плътна е тя (а от ден на ден става все по-плътна и осезаема за този, който има сетива), толкова е по-хранителна и то не само за вашите души и тела, но и за тези на децата ви, а и за всеки, който обитава стаята, която все повече и повече се превръща в Оазис на Радостта. Приятно е да се потопиш в този Оазис. Не само приятно, но и целебно! Поемайте дълбоко въздух и си мислете, че вдишвате Любов, че се изпълвате с Любов, че ставате Любов. И всичко това ще ви помогне да изтъчете своето тяло на Любовта (видяно от Дамна*), което ще ви дари с блаженство и ще открие пред вас огромни възможности. Задържайте за кратко въздуха, после издишвайте и отново поемайте дълбоко с мисълта за Любовта, с Която сте изпълнили стаята и Която поемате отново в себе си. Всичко това ще ви накара да се почувствате по-млади и по-жизнерадостни. *Дамна е съпругата ми Силвия, с която съвместно провеждаме духовните практики. Тя направила молитва към Учителя, защо не вижда и не чува нищо, защо не й се дава нищо и по време на духовната ни практика вижда т.нар. ми “тяло на Любовта” встрани от физическото ми тяло, изтъкано от розова светлина със съответно сияние. След известно време светлината започнала да се размива и тялото на Любовта да се разгражда, като накрая останала само розовата светлина. И рече Учителят на Любовта: Аз не искам от теб да бъдеш учител, който да учи, да наставлява хората как да постъпват правилно в определени ситуации, нито да им казваш каква е Божията Воля за тях, за кого трябва да се оженят, къде да постъпят на работа, къде да учат, в кой град да живеят и прочие, защотото така било угодно Богу – не! Не разбирай по този начин своето предназначение. Аз не съм те изпратил, за да разрешаваш личните проблеми на хората, които всеки сам, според своето съзнание и вътрешна светлина, трябва да поема отговорност и сам да си разрешава проблемите, а не да прехвърля отговорността върху теб. Нямаш право по такъв начин да се намесваш в кармата им. Не! Ти си изпратен с друго предназначение – не да даваш отговори на възникнали житейски проблеми, а да даваш светлина на хората, да ги насочваш, да им помагаш да открият собственото вътрешно ръководство, гласа на Истинското Присъствие, Бога вътре в себе си, Светия Божи Дух или Божественото Съзнание, което всеки притежава, но малцина откриват. Ти просто трябва да помагаш на хората в тяхното търсене, да ги насочваш, да ги упътваш. Само този, който познава пътя, който го е изминал, може да помага на другите да открият Учителя в себе си. Учителят не е вън от нас, Учителят е вътре в нас. Той е Божественото съзнание в човека. Той е най-висшата същност на човека. Да се гледа на Него като на външен обект е идолопоклонство. Учителят не трябва да се превръща в икона, пред която да се прекланяме. А трябва да бъде живо вътрешно присъствие, Божествено ръководство в храма на душата. И е прав в това отношение Кришнамурти като казва, че всеки сам за себе си трябва да бъде и учител, и ученик. Вътрешният светилник трябва да се запали, Божественото Съзнание трябва да се пробуди. Това е твоята мисия. Това е твоето призвание. Да помагаш по този начин на хората, а не да те канонизират за светец. Нека да се ползват от твоето живо присъствие, за да пробудят Бога в себе си (защото запаленият светилник може да запали незапалените), а не да те почитат, след като си заминеш. И колкото повече души просветнат, озарени от твоя пламък, от твоята светлина, толкова по-добре си си свършил работата. Та, запомни! – това е Моята заръка: не да се превръщаш в някакъв външен авторитет (авторитарният стил не трябва да бъде твой стил на работа), а във Вечно Живо Вътрешно присъствие, защото Божественият огън, който избухва във всяка пробудила се душа, е един и същ. Затова няма много учители. Учителят е един – Божественото Съзнание – Любов, - което живее в латентно състояние във всеки един човек. Благословен и светъл да бъде пътя ти – Сърце, изпълнено с Любов!
Всичко, което отдаваме чисто и безкористно в името на другия, изгражда нашето бъдеще, гради нашето духовно тяло и е единствената подходяща храна за него – чистата и безкористна Любов – Любовта, при която забравяш себе си заради другия. Това е процесът, начинът, най-сигурният път да постигнеш Космическо съзнание, т.е. да почувстваш всеки един човек, всяко едно същество като частица от себе си, да преживееш Великото Единство, в което всичко съществува. И рече Учителят на Любовта: В казана, сложен на огъня, е необходимо да се създаде определено количество пара, за да може да изтласка капака, захлупил казана. Налягане, налягане е необходимо и то се създава от огъня отдолу и стремежа нагоре. В противен случай, ако не се отмести похлупакът, нито можем да предаваме, нито можем да приемаме. Обмислете добре този метафоричен образ. За да имат молитвите ни желания ефект, за да получаваме отговори на въпросите, които поставяме, за да имаме власт да моделираме действителността според нашите желания, е необходимо първо волята ни (не да я изличаваме, както проповядват някои духовни наставници) да бъде единна с Божията воля и второ, енергията ни да е пределно концентрирана и устремена изцяло, без никакъв остатък, без никаква разсейка, нагоре към Върховния първоизточник. И тогава се извършва чудото, наречено “реализация на молитвата”. Няма нищо срамно в това да просим от Бога, но да просим с Любов и вяра, с абсолютна убеденост, защото дори и един миг съмнение се оказва пагубен – той снема количеството и качеството на енергията, необходима за реализацията на желанието ни, което не трябва да е наше, а Божие, тъй като, когато си слял собствената си воля с Божията, вече нямаш лични желания и всичко става Божие. И рече Учителят на Любовта: Не мисли, че Божественият Учител на Любовта е глух. Не е необходимо по три пъти да Ми казваш едно и също нещо, все едно Аз съм някой недочуващ старец. Стига с тези готови молитвени формули. Крайно време е да ги изпратиш в кошчето за боклук. Колко пъти ще Ме караш да казвам, че молитвата е дете на преливащото от Любов сърце. Ако сърцето ти прелива – добре! – тогава няма какво да се насилваш, нито да измисляш или да рецитираш – молитвата сама разцъфтява. Тя е изразената, проявената Любов на Духа, която носи изобилния и пълен, т.е. съвършен живот. Що се отнася до опознаването на по-висши полета на съзнанието – това е въпрос на енегриен потенциал, на неговата актуализация. Любовта задвижва енергията (за разлика от нейната сянка – секса, който я изчерпва) и я изтласква към по-висши сфери на съществуването. Ето защо аз акцентирам толкова върху Любовта, върху Нейното концентриране, нагнетяване, изявяване. Могъщата Любов е могъща сила, която дава силен тласък на енергията и човек получава достъп до по-високи нива на съзнателност, получава нови прозрения, озарения, откровения свише. И колкото по-високо е нивото на съзнание, толкова ежедневните неща се смаляват и губят притегателна сила... Започват да ни се виждат прекалено дребни и незначителни. Нали Ме разбираш? – Едно е да гледаш към уличното платно, към минаващите пешеходци и автомобили от първия етаж и друго е да гледаш същата панорама примерно от двайстия етаж. Затова Христос казва на учениците си, че те не са от този свят. Затова и всеки човек, който живее във Висшите Полета на Съзнание, се чувства като чужденец на този свят. Трудно е да бъде заземено Божественото Съзнание (това, което се опитаха да направят Шри Ауробиндо и Мира Ришар). Духът обича да лети, а не да го товарят с чувал камъни. Хубаво е това, че за теб вече не представлява проблем да се докосваш до все по-високи и високи полета на съзнание, Твоят канал за връзка с висшите светове все повече и повече се прочиства, благодарение на Сърдечния огън, с помощта на който най-лесно и бързо се извършва този процес. Но калко трудности ти предстоят от сега нататък, защото трябва да предадеш опита си и да събудиш с преживяванията си тези, които вървят по твоите стъпки; душите, които са дошли заради теб и заради които и ти си дошъл. Рано или късно те ще дойдат при теб – то е неизбежно. Когато разцъфне цветето, пчелите, доловили благоуханието му, сами го намират. Просто пътят им минава оттам. Този, който те отмине, не е предопределен за теб, а предопределеният за теб, даже и накрай света да се намира, ще намери пътя, който води към теб. Измежду хилядите благоухания ще различи благоуханието на сърцето ти. И още нещо. Когато се събирате в група, откровенията, които ще се дават, ще бъдат колективни постижения, тъй като при групава работа, за да се снеме информация от висшите полета на съзнание, участва не само любовта и енергията на един човек (този, който получава откровенията), а енергията и любовта на всички членове на групата. И никой не е по-главен или по-маловажен от другия, защото, даже и глава да си, не забравяй, че тя се поддържа от врата и другите части на тялото. А хората, които са в един Дух, са едно тяло. И всеки е някаква част от това тяло – значима и необходима.
Но трябва ли да бягаме от обществото като от дявол и да се крием по гори и пещери, да инволюираме, като ставаме отново пещерни хора? Не! Това не е пътят! Не е необходимо да се бяга от обществото. Човек трябва да живее в общество. Бягството от него няма да реши проблемите ни. Трябва да се разбере, че бягството от обществото не е проява на духовност, а на страх. Бягството от обществото не е проява на сила, а на слабост. Единствено Любовта може да помогне. Любов, молитва, духовни песни, формули... Те създават моста, по който човек може да преминава свободно, без виза, от този в онзи свят. Не е необходимо и не изисквам да ставаш безбрачен, безстрастен и безпристрастен – можеш да си бъдеш и ангажиран, натоварен със семейство, работа, проблеми за хляба, тока и прочие, но важното е в това бурно море на живота да държиш здраво Ръката, която ти подава Учителят, да държиш здраво Руля – Любовта, и тогава и само тогава ще можеш успешно да минеш от единия на другия, спасителен бряг. В Любовта, Която е Христовото Съзнание в човека, е спасението. И няма друго спасение. Затова е казано: “Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мен!” И рече Учителят на Любовта: Има един критерий за различаване – всички пътища, по които стъпва Любовта, са прави. Всички пътища, в които Любовта не съизволява, са криви. Запомнете: има едно ръководно начало в живота – Любовта към Бога. Тя прави човека велик. И нека Тя да дърпа нишката на вашия живот. Тогава няма място за страх. Където и да бъдете, каквото и да правите, щом Любовта към Бога е водачът ви, сте имунизирани срещу злото и греха. И обратно – всеки, който си позволи да обърне гръб на Любовта, обръща гръб на живота и става смъртник. В очите на хората той е жив, но в очите на Бога е мъртвец. Хората могат да го боготворят, да го издигнат за пръв министър, но той няма да бъде помазан, одобрен от Бога, душата му ще бъде затворена, сърцето му мъртво. Така че каквото и да правите, при каквито и условия да се намирате и да работите, не изпускайте Животодаващата Спасителна Нишка – Любовта към Бога - и рано или късно ще бъдете възнаградени. Ще бъдете възнаградени, но не от човеци, а от самия Бог, Който единствено има право да въздига и само Неговият печат е легитимен – Божият печат на Любовта. Търпение и вяра! Вървите по въже, опънато над пропаст, и който издържи докрай, ще се спаси. Условията са трудни, но да знаете колко благоприятни са за повдигането на Духа. Спомнете си притчата за бисерната мида... Нашите усилия ще се превърнат в мускули, нашите сълзи ще се превърнат в бисери. Блажени страдащите, верни на Любовта си към Бога – само те ще бъдат утешени. Останалите са обречени. Каквито и да са те – графове, министри, бизнесмени.... В Царството Божие всички са голи и не се срамуват от голотата си, а това означава – да отпаднат от теб всички излишъци, всички натрупвания, придобивки. Да остане само твоята изначална същност Любовта. Възкресението на Христос е всъщност притча. Да възкресиш Христос в себе си означава да възкресиш своята Божествена Същност – Любовта. Този, който успее да го направи, става Богочовек, става Христос – Единороден Божи Син – и всъщност това е Смисълът на човешкото съществуване. Помнете Смисъла – той ще ви изведе до сияйни върхове, на които ще ви огрява и топли Слънцето на Божествената Любов.
Пак казвам: не са необходими медитации. Може и векове да медитираш, но без успех, защото в медитацията Бог не съизволява, в медитацията Бог не става съучастник, защото самият ти Го изолираш, не се нуждаеш от Него, от подкрепата Му и тогава се отзовават други същества, които се възползват от ситуацията и започват да смучат жизнената енергия, която им е потребна, за да упражняват власт. Енергията е власт! Те са търтеи, вампири – пазете се от тях! Не са необходими продължителни медитации. Дори не са необходими продължителни молитви. Не! Направи една молитва, но с Любов! Изпей една песен, но нека тя да идва от дълбините на сърцето ти. И помни: Само Любовта може да превърне сърцето ти в Свещен Олтар и да запали в него Огъня на Безсмъртието. Бъдете благословени, Деца на Любовта!
Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|