За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята
Изтегляне 7.2 Mb. Pdf просмотр
|
| Д а плачат тези, за които сме недостъпни. Да погинат тези, които ни пренебрегнаха! - Какво е това - попита Марина. Тя държеше в ръцете си диадемата и внимателно я разглеждаше. 1903 - Какво е това - запитах се, след като най-накрая изкопах това което прободе бедрото ми. Стоях по средата на храма на Афродита в Акропола и държах в ръцете си потъмняла от времето сребърна диадема. Този момент бе предшестван от странни събития. След като се разделихме повече от хладно с М арк в Атина и се уговорихме да се срещнем след два месеца в Петербург, аз пристигнах в хотела. Хвърлих багажа си и веднага се запътих към Акропола. Беше около три следобед - имах три часа, за да успея да разгледам всичко. Но когато влязох в полуразрушения храм на Афродита, почувствах, че трябва да дойда тук през нощта. Знаех, че никой няма дами разреши да остана тук до сутринта, затова в пет часа вечерта, когато всички посетители трябва да напуснат, се скрих в женската тоалетна. Нещо вътре в мен ми казваше, че трябва да го направя Стана тихо, изчаках още малко и когато осъзнах, че Акрополът е пуст, се устремих към храма на Афродита. Застанала в центъра на храма, повдигнах ръце към небето и почувствах как енергийните потоци на Космоса навлизат в дланите ми, а енергийните потоци на Земята - в стъпалата ми. Почувствах, че съм в друго измерение. Видях как смеещата се Афродита взема диадемата от ръцете нагледащия я с обожание Хефест. След това Афродита предаде диадемата на главната жрица, видях прекрасния ритуал как четирите жрици събират в кръг женската сила и съединили ръце, насочват тази енергия към Космоса. Видях как диадемата се предавана най-силната от жриците - на тази, която успя да събере всичките девет камъка, да премине четирите степени 19 и на просвещението, и познала основните типове мъжка енергия, се научи да я управлява. След това ми притъмня пред очите и изгубих съзнание. Дойдох на себе сина сутринта. Всичко ми се струваше играна въображението или странен сън. Беше ми студено да лежа на пясъка, а и нещо убоде бедрото ми. Опитах се да го махна с ръка. Струваше ми сече бавно полудявам ругаейки себе си за безумната вяра в чудеса, започнах да копая. Разбира се, зрелището си заслужаваше да бъде описано - разкошно облечена жена рови с настървение земята. Представете си моя ужаси изумление, когато изрових потъмняла и смачкана диадема. Въобще не се запитах откъде се появи - приех я като знак за бъдещи промени в моя живот. Развиделяваше се и аз се върнах в убежището си да дочакам отварянето на Акропола. Когато се появиха първите туристи, се смесих с тълпата. Диадемата лежеше в чантата ми и никой неми обръщаше внимание. Бях страшно уморена и все още треперех от студи от преживяното. Не помня как стигнах до хотела. Закусих набързо, почти допълзях до стаята си и потънах в дълбок сън. Сънят ми беше продължение на нощното видение. Сънувах, че Афродита ми поставя диадемата, по която блестят всичките скъпоценни камъни. Чух яда казва- Настъпи времето да се върнат знанията за женската енергия в света. Време ежените да си върнат властта. Ти си тази, която ще покаже пътя и ще намери правилните решения. Чакат те много открития, много срещи, много разочарования и много щастливи мигове по този път. Време е да събираш камъните. Отворих очи и полежах няколко минути - бях шокирана. Мъчех се да осъзная ида приема всичко, което видях и чух. Трябваше да събера всичките девет камъка, за да придобия сила и власт над света, и най-невероятното - над мъжете. Стисках старинната диадема и се опитвах да разбера какво става. Опитах се дори да я премеря, но явно засега вълшебната й сила, дори и ако въобще съществуваше, не беше започнала да действа. Досрамя ме, като си спомних своите глупави и напразни опити да пленя Марк. Нещо неми достигаше, макар да бях красива, млада и свободна. 20 |